Художник на митични чудовища създаде „Хеликоптер мъни”
Стефан Балтов, който е темп китара в бандата, живее с питбул и червенобузеста костенурка. Античният свят го въодушеви за изложбата в Пловдив
Един бургазлия открива преди години дребното градче Горна Оряховица и се влюбва незабавно в него. За това оказва помощ и брачната половинка му, която е оттова. Картините на Стефан Балтов са странни и припомнят с нещо на британските романтици от края на 18. век. Освен художник, Стефан е рок музикант и публицист. Написал е един разказ, има две радиопиеси и куп разкази. Живее с две кучета и костенурка в градчето до Велико Търново. Преди 3 години той сподели в Пловдив изложбата „ Последната гара”. В нея платната му преливаха от причудливи същества и чудовища. Сега Балтов демонстрира сантиментални пейзажи с рухнали гръцки и римски колони, измежду които прелитат призраци.
Има нещо общо сред бургазлии и пловдивчани. Веднъж бургазлия - постоянно си оставаш подобен, та даже и да живееш и в Горна Оряховица. Същото е и с пловдивчаните, счита Стефан Балтов. За това, че хората от двата града си наподобяват спомага и фактът, че са космополитни - имат доста малцинства, които живеят дружно с българите. Стефан е забавен създател - приказва постепенно и умерено - не можеш да схванеш по кое време е сериозен и по кое време се майтапи. С един звук и възторг ти приказва за обичаните си романтици Самюъл Колридж и Джон Констабъл, както и за новата си рок група „ Хеликоптер мъни”. На изложбата „ Последната гара” преди 3 години творбите му бяха избрани като „ еротика, изродена в кошмарни митични чудовища”.
Стефан живее от доста години в Горна Оряховица. Има къща на пътя с аспект към Арбанаси. „ Където дамата - там и рогата! Районът е комфортен и спокоен. Художниците постоянно си търсим някакво успокоение - ние сме всемирски хора в най-широкия смисъл на думата. Живеем в ателиетата си и има значение къде се намират. Хубаво е да са на някое умерено място. Затова постоянно сме или като „ бежанци” или „ аристократи”, изяснява художникът. Къщата му е в единия завършек на Горна Оряховица, което значи на към 200 метра от центъра на града.
Художникът, който рисува чудовища, призраци или паднали колони, е и човек на изящното словото. И литературните му произведения, както и картините, са цялостни с мечти. „ Винаги съм чел доста. Сега непрекъснато пиша - имах хрумвания за утопии и антиутопии. Утопиите ми са за един по-добър свят, който най-после все се оказва по-лош от предния”, споделя Стефан Балтов.
Наскоро написал и радиопиеса. В малко стар жанр, прецизира той. Радиопиесата му е алюзия за българското обществото след измененията. Действието обаче е в Австралия. Разказва за резидент от нашите секрети служби, който живее там дегизиран като австралийски вълшебник. „ В тия заболели времена хората ни книги желаят да четат, ни пиеси да слушат. Затова съм качил всичко за свободно четене в интернет”, споделя пишещият художник.
Третото му занимание е рок музиката. Преди години провел в Горна Оряховица групата „ Озон Френдли”. Била събирателен състав с хора от Павликени и Велико Търново. Свирили поп-рок в мазето на Младежкия дом в железничарския град. Стефан е на темп китара. „ После „ заровихме огъня” на „ Озон Френдли” и стартирахме с нова група - „ Аудио гара”. Железничарски град - железничарска група”, споделя Стефан Балтов. Сега и тя е тръгнала към „ закопаване на огъня”. Третият му нов план се споделя „ Хеликоптер мъни”. „ Заради пандемията групите са на трупчета - самодейните групи отхвърлят участия от взаимност с професионалните, които останаха без задължения.
В картините си търси съзнателно обичания си 18. век. „ Искам да върша нещо, което да се приближава до класическата древност. Усещам носталгии по последните прединдустриални времена - преди времето на фабричните комини. Последните 2 години се връщам към това, което съм рисувал в 7-8. клас”, изяснява той.
Преди 50 години подарили на татко му книга с съветски репродукции от Руската книжарница. Преди година разкрил още веднъж тази книга. „ В нея няма картина, която да не съм опитал да прерисувам. И до момента се виждат драсканиците ми от молива”, смее се Балтов.
Живее с две кучета и с червенобузеста костенурка. Има питбул и една улична превъзходна. И двете са в двора на къщата му. „ Животът на актьора е много монотонен. Ако бях артист, щях да желая да влизам в обществото, да се отърквам в големците”, споделя той.
Един бургазлия открива преди години дребното градче Горна Оряховица и се влюбва незабавно в него. За това оказва помощ и брачната половинка му, която е оттова. Картините на Стефан Балтов са странни и припомнят с нещо на британските романтици от края на 18. век. Освен художник, Стефан е рок музикант и публицист. Написал е един разказ, има две радиопиеси и куп разкази. Живее с две кучета и костенурка в градчето до Велико Търново. Преди 3 години той сподели в Пловдив изложбата „ Последната гара”. В нея платната му преливаха от причудливи същества и чудовища. Сега Балтов демонстрира сантиментални пейзажи с рухнали гръцки и римски колони, измежду които прелитат призраци.
Има нещо общо сред бургазлии и пловдивчани. Веднъж бургазлия - постоянно си оставаш подобен, та даже и да живееш и в Горна Оряховица. Същото е и с пловдивчаните, счита Стефан Балтов. За това, че хората от двата града си наподобяват спомага и фактът, че са космополитни - имат доста малцинства, които живеят дружно с българите. Стефан е забавен създател - приказва постепенно и умерено - не можеш да схванеш по кое време е сериозен и по кое време се майтапи. С един звук и възторг ти приказва за обичаните си романтици Самюъл Колридж и Джон Констабъл, както и за новата си рок група „ Хеликоптер мъни”. На изложбата „ Последната гара” преди 3 години творбите му бяха избрани като „ еротика, изродена в кошмарни митични чудовища”.
Стефан живее от доста години в Горна Оряховица. Има къща на пътя с аспект към Арбанаси. „ Където дамата - там и рогата! Районът е комфортен и спокоен. Художниците постоянно си търсим някакво успокоение - ние сме всемирски хора в най-широкия смисъл на думата. Живеем в ателиетата си и има значение къде се намират. Хубаво е да са на някое умерено място. Затова постоянно сме или като „ бежанци” или „ аристократи”, изяснява художникът. Къщата му е в единия завършек на Горна Оряховица, което значи на към 200 метра от центъра на града.
Художникът, който рисува чудовища, призраци или паднали колони, е и човек на изящното словото. И литературните му произведения, както и картините, са цялостни с мечти. „ Винаги съм чел доста. Сега непрекъснато пиша - имах хрумвания за утопии и антиутопии. Утопиите ми са за един по-добър свят, който най-после все се оказва по-лош от предния”, споделя Стефан Балтов.
Наскоро написал и радиопиеса. В малко стар жанр, прецизира той. Радиопиесата му е алюзия за българското обществото след измененията. Действието обаче е в Австралия. Разказва за резидент от нашите секрети служби, който живее там дегизиран като австралийски вълшебник. „ В тия заболели времена хората ни книги желаят да четат, ни пиеси да слушат. Затова съм качил всичко за свободно четене в интернет”, споделя пишещият художник.
Третото му занимание е рок музиката. Преди години провел в Горна Оряховица групата „ Озон Френдли”. Била събирателен състав с хора от Павликени и Велико Търново. Свирили поп-рок в мазето на Младежкия дом в железничарския град. Стефан е на темп китара. „ После „ заровихме огъня” на „ Озон Френдли” и стартирахме с нова група - „ Аудио гара”. Железничарски град - железничарска група”, споделя Стефан Балтов. Сега и тя е тръгнала към „ закопаване на огъня”. Третият му нов план се споделя „ Хеликоптер мъни”. „ Заради пандемията групите са на трупчета - самодейните групи отхвърлят участия от взаимност с професионалните, които останаха без задължения.
В картините си търси съзнателно обичания си 18. век. „ Искам да върша нещо, което да се приближава до класическата древност. Усещам носталгии по последните прединдустриални времена - преди времето на фабричните комини. Последните 2 години се връщам към това, което съм рисувал в 7-8. клас”, изяснява той.
Преди 50 години подарили на татко му книга с съветски репродукции от Руската книжарница. Преди година разкрил още веднъж тази книга. „ В нея няма картина, която да не съм опитал да прерисувам. И до момента се виждат драсканиците ми от молива”, смее се Балтов.
Живее с две кучета и с червенобузеста костенурка. Има питбул и една улична превъзходна. И двете са в двора на къщата му. „ Животът на актьора е много монотонен. Ако бях артист, щях да желая да влизам в обществото, да се отърквам в големците”, споделя той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ