Протестите срещу бюджета са бутафория
Стефан Антонов,
Гласове
Следя държавните бюджети от 2005 година. Виждал съм всевъзможни бюджети. През последните пет години в действителност всеки идващ бюджет е по-лош от предходния. В същото време следим по какъв начин това, което другояче би трябвало да ни радва - събуждане на обществото и отвращение да повторим грешките на Гърция - заплашва да ни вкара в още по-големи неточности. И по тази причина не се солидаризирам с митинга. По тази причина понасям упреци във Facebook и в частни диалози, а от своя страна се нервирам на причините, които хората привеждат, когато изясняват за какво стачкуват.
Едва ли в миналото съм бил по-мразен, в сравнение с ще ме намразят, откакто прочетат тази публикация, само че въпреки всичко ще споделя своите визии за митингите от последните дни. В тази публикация ще диспутирам задочно с хора, които не познавам, само че съм чул техните изявления по малкия екран, както и с хора, които се подразниха на фейсбук изявленията ми, отдадени на митинга. А взех решение да изложа причините си, тъй като имам вяра, че става дума за нещо по-голямо.
Няма по какъв начин да призная легитимността на митинг, при който единственият измерител дали фискалната политика е вярна се свежда до това кой прави бюджетните дефицити. От актуализацията на бюджета за 2021 година до бюджета за 2023 година всички финансови проекти на страната бяха формирани от Асен Василев - както годишните, по този начин и актуализациите. За тези три години бюджетите на Василев предопределиха България да изтегли заеми в размер на 16% от брутния вътрешен артикул.
Ако някой стачкува против дефицити и дългове
дано отговори за какво го прави през днешния ден, а не през 2023 година да вземем за пример, когато Асен Василев предложи оня бюджет, на чието показване не ме пуснаха по негово разпореждане. Ако „ литмусът “ по Кирил Петков, т.е. определящото дали един бюджет е добър или неприятен, е дали дефицитите се вършат от Асен Василев или от Теменужка Петкова, митингът няма по какъв начин да е законен.
Много се тормозя, че хората, които стачкуват против бюджета, в голямата си част не знаят нито какво желаят, нито по какъв начин да го реализиран, и най-важното - не си дават сметка какво може да провокират.
Не мога да си обясня за какво хора от работническата класа възразяват против повишението на осигуровките. Нали те финансират пенсиите им. Когато някой споделя, че не желае да заплаща пенсионни осигуровки, задава ли си въпроса: с какви пари ще се заплащат пенсиите на възрастните? Как предлага да се финансира дефицитът в пенсионната система? Нали, в случай че не се вдигнат осигуровките, дефицитът ще се покрива с прехвърляния от централния бюджет и един ден, в случай че не подвигаме осигуровки, ще се наложи да увеличим Данък добавена стойност, подоходния налог или налог облага. Рано или късно въпросът ще опре до това от кое място ще вземем повече пари.
Опааа, този миг към този момент настъпи!
Всъщност той настъпи през 2022 година, само че тогава властваше екзалтацията по ПП-ДБ.
Разбирам хората със свободни, високоплатени специалности. Те вероятно сами устоят родителите си и заделят средства за своите старини. На тях мъчно може да им се продаде концепцията, че постоянно може нещата по този начин да се извъртят, че да опрат до груповите мрежи за сигурност. Но си остават част от нашето общество и това има своята цена.
Не разбирам също жителите и служащите, които стачкуват против нарастването на налог дял. Дивидентите са пари, които притежателите на един бизнес изтеглят, когато той завърши с облага - т.е. когато си е покрил разноските и е обслужил отговорностите си. Облагането на дивидентите не лишава бизнесмена от пари, които би вложил. Облагането на дивидента санкционира деинвестирането. Санкционира изтеглянето на вложения за финансиране на частни потребности и би трябвало да подтиква вложенията, доколкото прави по-скъпо изтеглянето им. Догодина се чака стопанската система да забави своя напредък. За България се приказва от десетилетие и половина, че й липсват вложения. Европа се чуди по какъв начин да насърчи вложенията в нововъведения, тъй че да сме по-малко подвластни от Китай и Съединени американски щати. Облагането на дивидентите с по-висок налог е изцяло съответно на икономическия цикъл, в който се намират България и Европа.
Предприемачите, които желаят да си починат след години старания и желаят да се поглезят, имат право да изтеглят от фирмените облаги, с цел да си купят къща, яхта, кола или просто пътешестване в чужбина. Точно тази категория хора в действителност са наранени. Засегнати са и тези, които се пробват да си спестят подоходния налог от 10%, като заплащат 5% налог дял и допълват приходите си с дивиденти.
Данък дял не може да е повод
за всеобщи митинги, в случай че бизнесът не накара служащите си да трамбоват центъра на София в името на неговите персонални ползи. Да не приказваме, че голяма част от критиците на този налог, даже в народен ефир, не демонстрираха схващане за технологията на дивидентите и че посредством тях се усвоява финансовият резултат на бизнеса, а не се „ обезкървява “ бизнесът.
Когато си дадем сметка какъв брой несъстоятелно е недоволството против повишението на осигуровките и налог дял, без да се отговори на въпроса по какъв начин другояче могат да се решат проблемите, които те адресират, стигаме до по-големите глупости.
Оставям настрани диалога за заплатите на учители, военни, служители на реда и медици, и на всички останали служби в страната. За първи път, откогато съм в публицистиката, виждам политик - Асен Василев - да загатва, че един труд е по-недостоен от различен и да опълчва класи. За лекари може, за служители на реда не може. В тази дивотия отхвърлям да встъпвам и намирам за преимущество на специалността си това, че не се постанова да понасям тъпанари, които ще ми изясняват, че полицията е еничарски корпус и средство за подтисничество, заради което е заслужено народът да ги ненавижда и да не им заплаща. Както видяхме, на митинга имаше доста такива. И на предходния.
На протест от предизборната си акция през 2023 година Кирил Петков даде обещание 50 милиарда лв. вложения – по 25 милиарда в Южна и Северна България. Днес ръководещите споделят, че пари за заплати няма, тъй като вложенията щели да пълнят „ прасенца касички “.
Това профанизиране на диалога за държавните инвестиции
още един път демонстрира пропастта сред мен и тези, които са склонни да се поведат по акъла на Асен Василев.
През 2011 година за първи път чух един човек да споделя, че би поздравил оня, който е измислил схемите на ГЕРБ за обогатяване посредством инфраструктурни планове. „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ измислиха своя скица за точене на милиарди от страната, че даже за това да изкарват отговорни предходните ръководещи. Трябваше единствено да наложат схемата, при която техни адвокатски адвокатски фирми да съставляват България в арбитражните каузи, по които се пазиме. Щеше да настане едно подписване на покупко-продажби. Онези да си изискат пет милиарда, юристите да уговорят държавното управление да им заплати 500 милиона, а присъдружните медии да изясняват, че страната сама си е отговорна, тъй като „ неприятните “, които към този момент не са на власт, в миналото са „ натворили “ нещо.
Вижте по какъв начин внезапно спадна динамичността, с която се завеждат каузи против България, откогато ПП-ДБ не са на власт и схемата да подменят най-ефективните юристи в света с шмекери от жълтопаветното юридическо тресавище се провали.
Наскоро четох обява на медийния откривател Ричард Флечър, в която се открива, че публиката не държи непременно медиите да бъдат бдителни в ролята си на „ куче-пазач “, изключително в случай че се окаже, че би трябвало да рови в делата на техните политически любимци. Каква по-ярка илюстрация на това от днешната политическа обстановка.
Не на последно място
идва тематиката за промяната на властта
Не е обикновено митинг против фискалната политика да се трансформира в митинг против държавното управление по инерция от първичния си триумф. Всъщност изцяло обикновено е, само че няма по какъв начин аз да се съглася с сходно развиване. На 14 юни 2023 година стачкувах против избирането на Делян Пеевски да оглави ДАНС. Когато на идващия ден митингът се обърна против цялото държавно управление, си споделих: „ Без мен. “ Сега сме на път от неодобрение към бюджета да желаяме промяна на държавното управление, а на същия митинг и на неговата естрада трамбоват политици, които развратиха бюджета с дейностите си, до момента в който бяха на власт сред 2022 и 2024 година.
Да, явно е, че като изключим бюджета, субективизмът ме кара да се възпирам от поддръжка за политическата страна на митинга. Също както и митингът се движи от субективизъм. Но когато си признаем, че всеки има право на субективизъм, стигаме до салдото сред самостоятелните права и публичния контракт избори да се организират през четири години, а не когато някой социум си намерения, че е време за реституция на неговите любимци.
Не искам да генерализирам и да разясня цялото потомство Z, по този начин нареченото Gen Z. Както постоянно,
всяка общественост си има будни личности
и изключителни персони, както си има и лумпени. Но какво да кажем за лица, които не са почнали работа, които не са плащали налози и към този момент показват политически претенции? От коя позиция приказват? На работодатели? На данъкоплатци? На годините на днешното потомство Z моето потомство ходеше в казармата, следвахме и работехме на по едно-две места, с цел да изградим бъдещето си. Нито една партия не ни донесе повече познания или ни лиши опцията да вървим на извършения и да израстваме за стандартите на работодателите ни. И да желаеме възнаграждение за труда си.
Какво тъкмо чакат представителите на поколението Z, които по този начин самоуверено се изказваха пред камерите нощес? Да ни ръководят с рийлсове и рефрени „ Кой разпореди това безсрамие? “, посредством координиране на шефовете на службите с непознати посолства, с премахване на съперниците, като се клеветят пред „ велики сили “? Хора, които целеустремено са бягали от казармата, да ни приказват за „ ответни удари “ и да изясняват, че Русия е „ бензиностанция с ракети “?
Някакви шарлатани - тъй като това е оценката ми за ПП-ДБ - влагат във видео рийлсове, „ саундбайт “ реплики като „ Кой разпореди това безсрамие? “ или „ Кой не скача е пълен “. На митинга имало сцена, на която Ивайло Мирчев и Асен Василев пеят „ Когато падне Пеевски “ с мелодията на When the Saints Go Marching In.
Къде е политиката в това?
Къде са посланията, които вдъхват легитимност на протестиращите водачи, че могат да предложат освен това и по-добро?
Отвратих се интелектуално още през 2009 година, когато Симеон Дянков съпостави бюджетните други възможности с пици в картонени кутии. Видяхме, че надарените комуникатори надалеч не е наложително да са интелигентни и сполучливи политици. Дянков защитаваше статута на КТБ, сякаш „ пляскаше “ руснаците за АЕЦ „ Белене “, удвои безработицата, докара ни свръхдефицит.
За разлика от Дянков, ПП-ДБ, които пробват да оседлаят митинга, освен употребяват неговите идиотски информационни способи, само че към този момент са потвърдили на практика, че не могат да водят сполучлива фискална политика, която да основава напредък по натоварен път, без да форсират процесите с пари на заем.
Доминиращата част от протестиращите желаеха България да влезе в еврозоната. Е, ГЕРБ и Движение за права и свободи „ Ново начало “ реализираха тази външнополитическа цел. Да не си намерения някой, че ППДБ имат някаква заслуга с разпасаните бюджети, които с фокуси се побираха в трипроцентовия предел и с проинфлационното им въздействие.
Накратко: този митинг е политически, а не фискален
Макар всеки да има право на мнение и на неодобрение от ставащото, никой не може да отхвърли оседлаването на митинга от хора, които имат надалеч по-печална история като фискалисти и никакви външнополитически триумфи, а признанието им се свежда до надменната приемливост на корумпирания европейски хайлайф.
Тези, които отхвърляме да скачаме, може и да сме дебели, само че не сме безмозъчни. Имаме право на избор, даже и той да се свежда до оценка за най-малкото зло, и имаме право да търсим четиригодишно успокоение, с цел да си гледаме работата сред два изборни цикъла. И в случай че някой ни съди, дано първо огледа в огледалото и да се запита какво е постигнал и с какво е съдействал, с цел да си мисли, че е инстанция да поучава останалите.
Гласове
Следя държавните бюджети от 2005 година. Виждал съм всевъзможни бюджети. През последните пет години в действителност всеки идващ бюджет е по-лош от предходния. В същото време следим по какъв начин това, което другояче би трябвало да ни радва - събуждане на обществото и отвращение да повторим грешките на Гърция - заплашва да ни вкара в още по-големи неточности. И по тази причина не се солидаризирам с митинга. По тази причина понасям упреци във Facebook и в частни диалози, а от своя страна се нервирам на причините, които хората привеждат, когато изясняват за какво стачкуват.
Едва ли в миналото съм бил по-мразен, в сравнение с ще ме намразят, откакто прочетат тази публикация, само че въпреки всичко ще споделя своите визии за митингите от последните дни. В тази публикация ще диспутирам задочно с хора, които не познавам, само че съм чул техните изявления по малкия екран, както и с хора, които се подразниха на фейсбук изявленията ми, отдадени на митинга. А взех решение да изложа причините си, тъй като имам вяра, че става дума за нещо по-голямо.
Няма по какъв начин да призная легитимността на митинг, при който единственият измерител дали фискалната политика е вярна се свежда до това кой прави бюджетните дефицити. От актуализацията на бюджета за 2021 година до бюджета за 2023 година всички финансови проекти на страната бяха формирани от Асен Василев - както годишните, по този начин и актуализациите. За тези три години бюджетите на Василев предопределиха България да изтегли заеми в размер на 16% от брутния вътрешен артикул.
Ако някой стачкува против дефицити и дългове
дано отговори за какво го прави през днешния ден, а не през 2023 година да вземем за пример, когато Асен Василев предложи оня бюджет, на чието показване не ме пуснаха по негово разпореждане. Ако „ литмусът “ по Кирил Петков, т.е. определящото дали един бюджет е добър или неприятен, е дали дефицитите се вършат от Асен Василев или от Теменужка Петкова, митингът няма по какъв начин да е законен.
Много се тормозя, че хората, които стачкуват против бюджета, в голямата си част не знаят нито какво желаят, нито по какъв начин да го реализиран, и най-важното - не си дават сметка какво може да провокират.
Не мога да си обясня за какво хора от работническата класа възразяват против повишението на осигуровките. Нали те финансират пенсиите им. Когато някой споделя, че не желае да заплаща пенсионни осигуровки, задава ли си въпроса: с какви пари ще се заплащат пенсиите на възрастните? Как предлага да се финансира дефицитът в пенсионната система? Нали, в случай че не се вдигнат осигуровките, дефицитът ще се покрива с прехвърляния от централния бюджет и един ден, в случай че не подвигаме осигуровки, ще се наложи да увеличим Данък добавена стойност, подоходния налог или налог облага. Рано или късно въпросът ще опре до това от кое място ще вземем повече пари.
Опааа, този миг към този момент настъпи!
Всъщност той настъпи през 2022 година, само че тогава властваше екзалтацията по ПП-ДБ.
Разбирам хората със свободни, високоплатени специалности. Те вероятно сами устоят родителите си и заделят средства за своите старини. На тях мъчно може да им се продаде концепцията, че постоянно може нещата по този начин да се извъртят, че да опрат до груповите мрежи за сигурност. Но си остават част от нашето общество и това има своята цена.
Не разбирам също жителите и служащите, които стачкуват против нарастването на налог дял. Дивидентите са пари, които притежателите на един бизнес изтеглят, когато той завърши с облага - т.е. когато си е покрил разноските и е обслужил отговорностите си. Облагането на дивидентите не лишава бизнесмена от пари, които би вложил. Облагането на дивидента санкционира деинвестирането. Санкционира изтеглянето на вложения за финансиране на частни потребности и би трябвало да подтиква вложенията, доколкото прави по-скъпо изтеглянето им. Догодина се чака стопанската система да забави своя напредък. За България се приказва от десетилетие и половина, че й липсват вложения. Европа се чуди по какъв начин да насърчи вложенията в нововъведения, тъй че да сме по-малко подвластни от Китай и Съединени американски щати. Облагането на дивидентите с по-висок налог е изцяло съответно на икономическия цикъл, в който се намират България и Европа.
Предприемачите, които желаят да си починат след години старания и желаят да се поглезят, имат право да изтеглят от фирмените облаги, с цел да си купят къща, яхта, кола или просто пътешестване в чужбина. Точно тази категория хора в действителност са наранени. Засегнати са и тези, които се пробват да си спестят подоходния налог от 10%, като заплащат 5% налог дял и допълват приходите си с дивиденти.
Данък дял не може да е повод
за всеобщи митинги, в случай че бизнесът не накара служащите си да трамбоват центъра на София в името на неговите персонални ползи. Да не приказваме, че голяма част от критиците на този налог, даже в народен ефир, не демонстрираха схващане за технологията на дивидентите и че посредством тях се усвоява финансовият резултат на бизнеса, а не се „ обезкървява “ бизнесът.
Когато си дадем сметка какъв брой несъстоятелно е недоволството против повишението на осигуровките и налог дял, без да се отговори на въпроса по какъв начин другояче могат да се решат проблемите, които те адресират, стигаме до по-големите глупости.
Оставям настрани диалога за заплатите на учители, военни, служители на реда и медици, и на всички останали служби в страната. За първи път, откогато съм в публицистиката, виждам политик - Асен Василев - да загатва, че един труд е по-недостоен от различен и да опълчва класи. За лекари може, за служители на реда не може. В тази дивотия отхвърлям да встъпвам и намирам за преимущество на специалността си това, че не се постанова да понасям тъпанари, които ще ми изясняват, че полицията е еничарски корпус и средство за подтисничество, заради което е заслужено народът да ги ненавижда и да не им заплаща. Както видяхме, на митинга имаше доста такива. И на предходния.
На протест от предизборната си акция през 2023 година Кирил Петков даде обещание 50 милиарда лв. вложения – по 25 милиарда в Южна и Северна България. Днес ръководещите споделят, че пари за заплати няма, тъй като вложенията щели да пълнят „ прасенца касички “.
Това профанизиране на диалога за държавните инвестиции
още един път демонстрира пропастта сред мен и тези, които са склонни да се поведат по акъла на Асен Василев.
През 2011 година за първи път чух един човек да споделя, че би поздравил оня, който е измислил схемите на ГЕРБ за обогатяване посредством инфраструктурни планове. „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ измислиха своя скица за точене на милиарди от страната, че даже за това да изкарват отговорни предходните ръководещи. Трябваше единствено да наложат схемата, при която техни адвокатски адвокатски фирми да съставляват България в арбитражните каузи, по които се пазиме. Щеше да настане едно подписване на покупко-продажби. Онези да си изискат пет милиарда, юристите да уговорят държавното управление да им заплати 500 милиона, а присъдружните медии да изясняват, че страната сама си е отговорна, тъй като „ неприятните “, които към този момент не са на власт, в миналото са „ натворили “ нещо.
Вижте по какъв начин внезапно спадна динамичността, с която се завеждат каузи против България, откогато ПП-ДБ не са на власт и схемата да подменят най-ефективните юристи в света с шмекери от жълтопаветното юридическо тресавище се провали.
Наскоро четох обява на медийния откривател Ричард Флечър, в която се открива, че публиката не държи непременно медиите да бъдат бдителни в ролята си на „ куче-пазач “, изключително в случай че се окаже, че би трябвало да рови в делата на техните политически любимци. Каква по-ярка илюстрация на това от днешната политическа обстановка.
Не на последно място
идва тематиката за промяната на властта
Не е обикновено митинг против фискалната политика да се трансформира в митинг против държавното управление по инерция от първичния си триумф. Всъщност изцяло обикновено е, само че няма по какъв начин аз да се съглася с сходно развиване. На 14 юни 2023 година стачкувах против избирането на Делян Пеевски да оглави ДАНС. Когато на идващия ден митингът се обърна против цялото държавно управление, си споделих: „ Без мен. “ Сега сме на път от неодобрение към бюджета да желаяме промяна на държавното управление, а на същия митинг и на неговата естрада трамбоват политици, които развратиха бюджета с дейностите си, до момента в който бяха на власт сред 2022 и 2024 година.
Да, явно е, че като изключим бюджета, субективизмът ме кара да се възпирам от поддръжка за политическата страна на митинга. Също както и митингът се движи от субективизъм. Но когато си признаем, че всеки има право на субективизъм, стигаме до салдото сред самостоятелните права и публичния контракт избори да се организират през четири години, а не когато някой социум си намерения, че е време за реституция на неговите любимци.
Не искам да генерализирам и да разясня цялото потомство Z, по този начин нареченото Gen Z. Както постоянно,
всяка общественост си има будни личности
и изключителни персони, както си има и лумпени. Но какво да кажем за лица, които не са почнали работа, които не са плащали налози и към този момент показват политически претенции? От коя позиция приказват? На работодатели? На данъкоплатци? На годините на днешното потомство Z моето потомство ходеше в казармата, следвахме и работехме на по едно-две места, с цел да изградим бъдещето си. Нито една партия не ни донесе повече познания или ни лиши опцията да вървим на извършения и да израстваме за стандартите на работодателите ни. И да желаеме възнаграждение за труда си.
Какво тъкмо чакат представителите на поколението Z, които по този начин самоуверено се изказваха пред камерите нощес? Да ни ръководят с рийлсове и рефрени „ Кой разпореди това безсрамие? “, посредством координиране на шефовете на службите с непознати посолства, с премахване на съперниците, като се клеветят пред „ велики сили “? Хора, които целеустремено са бягали от казармата, да ни приказват за „ ответни удари “ и да изясняват, че Русия е „ бензиностанция с ракети “?
Някакви шарлатани - тъй като това е оценката ми за ПП-ДБ - влагат във видео рийлсове, „ саундбайт “ реплики като „ Кой разпореди това безсрамие? “ или „ Кой не скача е пълен “. На митинга имало сцена, на която Ивайло Мирчев и Асен Василев пеят „ Когато падне Пеевски “ с мелодията на When the Saints Go Marching In.
Къде е политиката в това?
Къде са посланията, които вдъхват легитимност на протестиращите водачи, че могат да предложат освен това и по-добро?
Отвратих се интелектуално още през 2009 година, когато Симеон Дянков съпостави бюджетните други възможности с пици в картонени кутии. Видяхме, че надарените комуникатори надалеч не е наложително да са интелигентни и сполучливи политици. Дянков защитаваше статута на КТБ, сякаш „ пляскаше “ руснаците за АЕЦ „ Белене “, удвои безработицата, докара ни свръхдефицит.
За разлика от Дянков, ПП-ДБ, които пробват да оседлаят митинга, освен употребяват неговите идиотски информационни способи, само че към този момент са потвърдили на практика, че не могат да водят сполучлива фискална политика, която да основава напредък по натоварен път, без да форсират процесите с пари на заем.
Доминиращата част от протестиращите желаеха България да влезе в еврозоната. Е, ГЕРБ и Движение за права и свободи „ Ново начало “ реализираха тази външнополитическа цел. Да не си намерения някой, че ППДБ имат някаква заслуга с разпасаните бюджети, които с фокуси се побираха в трипроцентовия предел и с проинфлационното им въздействие.
Накратко: този митинг е политически, а не фискален
Макар всеки да има право на мнение и на неодобрение от ставащото, никой не може да отхвърли оседлаването на митинга от хора, които имат надалеч по-печална история като фискалисти и никакви външнополитически триумфи, а признанието им се свежда до надменната приемливост на корумпирания европейски хайлайф.
Тези, които отхвърляме да скачаме, може и да сме дебели, само че не сме безмозъчни. Имаме право на избор, даже и той да се свежда до оценка за най-малкото зло, и имаме право да търсим четиригодишно успокоение, с цел да си гледаме работата сред два изборни цикъла. И в случай че някой ни съди, дано първо огледа в огледалото и да се запита какво е постигнал и с какво е съдействал, с цел да си мисли, че е инстанция да поучава останалите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ