И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната
Стефан АНТОНОВ,
Гласове
И Българската национална банка към този момент се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това излиза наяве от оповестеното от време на време издание „ Макроикономическа прогноза “ (декември 2024), като на база данни към края на предходната година прогнозата е формирана към 15 януари. В документа има специфичен изчерпателен акцент, отдаден на въпроса дали България покрива инфлационния аршин за еврозоната и тъкмо в него се съдържат спорните послания.
Освен това съветникът на шефа на Българската национална банка Маринела Петрова, която е и някогашен заместник-министър на финансите, взела участие в сполучливата акция за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, удостовери информацията на „ Гласове “ от неделя, че България може доста скоро да установи несъблюдение и на критерия за бюджетен недостиг. Последното, в случай че се удостовери публично, ще постави завършек на очакванията за приемане на еврото най-малко до 2029 година
Първо прогнозата на Българска народна банка
От една страна, Българска народна банка сочи, че през цялата предходна година България е била над инфлационния аршин, само че превишението се свива непрекъснато. Макар към декември страната ни към момента да е над критерия с 0,13 процентни пункта (средно покачване на цените 2,6% при предел 2,47%), се чака в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима поради при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има съображение да изиска изключителни отчети за оценка на подготвеността за приемане на еврото.
Докато споделят всичко това, от Българска народна банка сами си вършат автореферат, че съответно през януари тази година, настрана от времевата серия, за която разгласяват две графики, предвиждат инфлацията да стигне 3,3%, което съставлява проверка на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките демонстрират, че България можела да извърши конвергентния аршин за ценова непоклатимост през януари 2025 година и да продължи да го извършва през остатъка от годината, настояват от централната банка.
После, като че ли с цел да се презастраховат, анализаторите на Българска народна банка настояват, че „ съществува доста огромна степен на неустановеност във връзка с прогнозата за критерия за ценова непоклатимост, както и за предстоящото отклоняване на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността във връзка с прогнозата за инфлацията в България и в останалите страни от Европейски Съюз “.
Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на резултатите от повдигането на акциза върху цигарите, възобновяване на Данък добавена стойност за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%, които оказват въздействие върху потребителските цени, както и от степента на преместване на резултатите им върху съставените елементи на ХИПЦ.
Несигурността за покриването на инфлационния аршин идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка страни с най-ниско повишаване на живота - Франция, Италия и Латвия, а не както през предходната - Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.
Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1,5% съгласно ЕЦБ, което прави 3% оптимално възможно повишаване на цените в България съгласно хармонизирания показател. Оказва се обаче, че при съпоставяне на сюжета на ЕЦБ и този на Българска народна банка, за който самата Българска народна банка прави хиляда ангажименти, че може да не се извърши, България ще е покрай ръба на осъществяването, а през ноември още веднъж ще спрем да покриваме инфлационния аршин.
И в Българска народна банка обезпокоени за бюджета
В терен за конфликт се трансформира фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната банка. Още предходната седмица тя споделя изказване на Ивайло Яйджиев, някогашен заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че в този момент е моментът България да изиска изключителна оценка за покритие на критериите от Маастрихт за да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година
Едва нощес (сряда - бел. ред.) тематиката разяснява Маринела Петрова, която е консултант на подуправителя на Българска народна банка Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши голям размер от работата за допускане на България във валутно-курсовия механизъм, прочут като „ чакалнята на еврозоната “.
Публикуваме коментара на Маринела Петрова в цялост, тъй като изчерпателно приказва както за опциите да се търси изключение при оценката, по този начин и за общото положение на България от позиция на стопанска система и обществени финанси.
" Хайде да охладим малко този толкоз прочут ми от соца възторг.
УВОДНА БЕЛЕЖКА: Повече от 25 години от кариерата си работя ЗА участие на страната ни в еврозоната. За страдание, насладата ми от превъзмогването на трудността ERM2 (с значително старания от моя страна, на екипа ми от МФ и на сътрудниците от БНБ) беше помрачена от последващите, искрено отдалечаващи ни от еврозоната, дейности на кабинети, ръководещи страната след пролетта на 2021 година
Според " (НЕ) скромния " ми опит по тематиката:
1. По така наречен инфлационен аршин - изключенията при изчислението му се базират на ЕДНОВРЕМЕННАТА преценка по два съставния елемент: отклоняване от междинната за еврозоната стойност с повече от (-1,5 прочие п.) и съществуване на характерни национални фактори със систематичен темперамент. В съответния случай няма съображение за изключването на която и да било от страните в еврозоната от изчислението на референтната стойност на критерия за ценово ниво.
2. ИЗОБЩО НЕ Е несъмнено, че ще осъществим критерия за недостига за 2024 година - преди няколко дни Евростат разгласява данните за недостига на начислена основа за трето тримесечие на 2024 година Съгласно тях дефицитът на България за деветмесечието на предходната година е 3,7%! За да се вместим в критерия от 3% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година, дефицитът за последното тримесечие не би трябвало да надвишава 700 млн. лева НО! Историческият обзор за последните две десетилетия демонстрира, че през последното тримесечие на която и да е от миналите години се генерира недостиг от много над 1 милиарда лв.!
3. И, най-забавното от всички изказвания: По споделения БОНУС: ПП-ДБ не препятствали участието на България в еврозоната?! ЛЪЖА. След май 2021 година служебният кабинет ЗАМРАЗИ всевъзможни дейности, свързани с подготовката за участие на страната ни в еврозоната с аргумента на тогавашния министър на финансите, че това не е приоритет към оня миг. И стартира популистка фискална агресия с акцент върху повишение на непроизводителни настоящи разноски с непрекъснат темперамент, с отражение в идващите години върху инфлация и дефицити.
Опитните в договарянията с Европейски Съюз знаят доста добре, че тези процеси на " разширение " на клуба (било то на Европейски Съюз или на еврозоната) са мощно инерционни и в случай че не " хванеш вълната ", както направи Хърватия, ГУБИШ. ДОСТА ГОДИНИ.
Извод: Хубаво е да летиш в розови облаци, само че, губейки връзка с действителността, може да те изненада " твърдо приземяване ".
ДА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ, само че най-много да сме почтени в връзката с аудиторията “.
В точка 2 от ревюто си Маринела Петрова позволява лека неточност, като показва, че към края на третото тримесечие България е с недостиг от 3,7% по отношение на Брутният вътрешен продукт на начислена основа (тоест съгласно критериите на ЕЦБ и ЕК).
Точното число към 30 септември е 2,7% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт и тя сочи (както писа „ Гласове “ в неделя), че това разрешава на страната да направи недостиг от единствено 700 милиона лв. през четвъртото тримесечие, което звучи на практика необикновено, като се има поради, че в четвъртото тримесечие постоянно се концентрират заплащанията по държавните вложения, средномесечният размер на разноските е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.
Гласове
И Българската национална банка към този момент се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това излиза наяве от оповестеното от време на време издание „ Макроикономическа прогноза “ (декември 2024), като на база данни към края на предходната година прогнозата е формирана към 15 януари. В документа има специфичен изчерпателен акцент, отдаден на въпроса дали България покрива инфлационния аршин за еврозоната и тъкмо в него се съдържат спорните послания.
Освен това съветникът на шефа на Българската национална банка Маринела Петрова, която е и някогашен заместник-министър на финансите, взела участие в сполучливата акция за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, удостовери информацията на „ Гласове “ от неделя, че България може доста скоро да установи несъблюдение и на критерия за бюджетен недостиг. Последното, в случай че се удостовери публично, ще постави завършек на очакванията за приемане на еврото най-малко до 2029 година
Първо прогнозата на Българска народна банка
От една страна, Българска народна банка сочи, че през цялата предходна година България е била над инфлационния аршин, само че превишението се свива непрекъснато. Макар към декември страната ни към момента да е над критерия с 0,13 процентни пункта (средно покачване на цените 2,6% при предел 2,47%), се чака в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима поради при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има съображение да изиска изключителни отчети за оценка на подготвеността за приемане на еврото.
Докато споделят всичко това, от Българска народна банка сами си вършат автореферат, че съответно през януари тази година, настрана от времевата серия, за която разгласяват две графики, предвиждат инфлацията да стигне 3,3%, което съставлява проверка на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките демонстрират, че България можела да извърши конвергентния аршин за ценова непоклатимост през януари 2025 година и да продължи да го извършва през остатъка от годината, настояват от централната банка.
После, като че ли с цел да се презастраховат, анализаторите на Българска народна банка настояват, че „ съществува доста огромна степен на неустановеност във връзка с прогнозата за критерия за ценова непоклатимост, както и за предстоящото отклоняване на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността във връзка с прогнозата за инфлацията в България и в останалите страни от Европейски Съюз “.
Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на резултатите от повдигането на акциза върху цигарите, възобновяване на Данък добавена стойност за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%, които оказват въздействие върху потребителските цени, както и от степента на преместване на резултатите им върху съставените елементи на ХИПЦ.
Несигурността за покриването на инфлационния аршин идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка страни с най-ниско повишаване на живота - Франция, Италия и Латвия, а не както през предходната - Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.
Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1,5% съгласно ЕЦБ, което прави 3% оптимално възможно повишаване на цените в България съгласно хармонизирания показател. Оказва се обаче, че при съпоставяне на сюжета на ЕЦБ и този на Българска народна банка, за който самата Българска народна банка прави хиляда ангажименти, че може да не се извърши, България ще е покрай ръба на осъществяването, а през ноември още веднъж ще спрем да покриваме инфлационния аршин.
И в Българска народна банка обезпокоени за бюджета
В терен за конфликт се трансформира фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната банка. Още предходната седмица тя споделя изказване на Ивайло Яйджиев, някогашен заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че в този момент е моментът България да изиска изключителна оценка за покритие на критериите от Маастрихт за да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година
Едва нощес (сряда - бел. ред.) тематиката разяснява Маринела Петрова, която е консултант на подуправителя на Българска народна банка Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши голям размер от работата за допускане на България във валутно-курсовия механизъм, прочут като „ чакалнята на еврозоната “.
Публикуваме коментара на Маринела Петрова в цялост, тъй като изчерпателно приказва както за опциите да се търси изключение при оценката, по този начин и за общото положение на България от позиция на стопанска система и обществени финанси.
" Хайде да охладим малко този толкоз прочут ми от соца възторг.
УВОДНА БЕЛЕЖКА: Повече от 25 години от кариерата си работя ЗА участие на страната ни в еврозоната. За страдание, насладата ми от превъзмогването на трудността ERM2 (с значително старания от моя страна, на екипа ми от МФ и на сътрудниците от БНБ) беше помрачена от последващите, искрено отдалечаващи ни от еврозоната, дейности на кабинети, ръководещи страната след пролетта на 2021 година
Според " (НЕ) скромния " ми опит по тематиката:
1. По така наречен инфлационен аршин - изключенията при изчислението му се базират на ЕДНОВРЕМЕННАТА преценка по два съставния елемент: отклоняване от междинната за еврозоната стойност с повече от (-1,5 прочие п.) и съществуване на характерни национални фактори със систематичен темперамент. В съответния случай няма съображение за изключването на която и да било от страните в еврозоната от изчислението на референтната стойност на критерия за ценово ниво.
2. ИЗОБЩО НЕ Е несъмнено, че ще осъществим критерия за недостига за 2024 година - преди няколко дни Евростат разгласява данните за недостига на начислена основа за трето тримесечие на 2024 година Съгласно тях дефицитът на България за деветмесечието на предходната година е 3,7%! За да се вместим в критерия от 3% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година, дефицитът за последното тримесечие не би трябвало да надвишава 700 млн. лева НО! Историческият обзор за последните две десетилетия демонстрира, че през последното тримесечие на която и да е от миналите години се генерира недостиг от много над 1 милиарда лв.!
3. И, най-забавното от всички изказвания: По споделения БОНУС: ПП-ДБ не препятствали участието на България в еврозоната?! ЛЪЖА. След май 2021 година служебният кабинет ЗАМРАЗИ всевъзможни дейности, свързани с подготовката за участие на страната ни в еврозоната с аргумента на тогавашния министър на финансите, че това не е приоритет към оня миг. И стартира популистка фискална агресия с акцент върху повишение на непроизводителни настоящи разноски с непрекъснат темперамент, с отражение в идващите години върху инфлация и дефицити.
Опитните в договарянията с Европейски Съюз знаят доста добре, че тези процеси на " разширение " на клуба (било то на Европейски Съюз или на еврозоната) са мощно инерционни и в случай че не " хванеш вълната ", както направи Хърватия, ГУБИШ. ДОСТА ГОДИНИ.
Извод: Хубаво е да летиш в розови облаци, само че, губейки връзка с действителността, може да те изненада " твърдо приземяване ".
ДА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ, само че най-много да сме почтени в връзката с аудиторията “.
В точка 2 от ревюто си Маринела Петрова позволява лека неточност, като показва, че към края на третото тримесечие България е с недостиг от 3,7% по отношение на Брутният вътрешен продукт на начислена основа (тоест съгласно критериите на ЕЦБ и ЕК).
Точното число към 30 септември е 2,7% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт и тя сочи (както писа „ Гласове “ в неделя), че това разрешава на страната да направи недостиг от единствено 700 милиона лв. през четвъртото тримесечие, което звучи на практика необикновено, като се има поради, че в четвъртото тримесечие постоянно се концентрират заплащанията по държавните вложения, средномесечният размер на разноските е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ