Ердоган и призракът на Скендербег
Ставрос Дзимас, коментар в „ Катимерини “, БГНЕС
Последното посещаване на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Албания не приличаше на други предходни. Разбира се, албанският министър-председател Еди Рама го посрещна на аления килим, само че вълнението от предишното очевидно отсъстваше. Народът и политическата класа бяха раздвоени. Решението на Ердоган да посети Албания на годишнината от гибелта (17 януари 1468 г.) на Георг Кастриоти (известен още като Скандербег) - албански воин във войната против османците, беше възприето от мнозина като провокация.
Докато Ердоган беше в град Лак, където възхваляваше османското минало в " страната на орлите ", до момента в който откриваше нови жилища, финансирани от Анкара, за албанци, останали без дом след земетресението през 2019 година, неговият сътрудник Илир Мета отдаде респект на паметника на Скандербег в град Лежа.
Междувременно, за разлика от предходни случаи, управляващите в Тирана взеха решение да не закриват голямата скулптура на Скендербег на централния площад в столицата по време на визитата на Ердоган.
Изглежда, че Рама е издигнал турския водач с ислямски възгледи в основен стратегически сътрудник. Високомерното държание на последния обаче стартира да нервира албанския народ, който счита, че националната му горделивост е накърнена.
Друго противоречиво искане на Ердоган беше Тирана да съобщи поддръжниците на ФЕТО - придвижването на Гюлен, което той назовава терористична организация (етикет, който употребява за доста от своите опоненти) със доста въздействие върху мюсюлманското население на Албания, и вместо това да откри определено от него управление на общността.
Мюсюлманската общественост се въздържа от откриването на джамия в Тирана, която беше благословена от Ердоган. По време на конференцията Ердоган съобщи, че двустранните връзки ще зависят от триумфа на Албания да в профил ФЕТО от страната. Рама трябваше да се намеси, с цел да избави достолепието на кабинета си, като съобщи, че страната му няма отговорности към Турция.
Албанците може и да харесват парите на Ердоган, само че виждат, че той наскърбява националната им горделивост и се пробва да наложи личната си религиозна религия. Все още не съм срещнал албанец, който да мечтае да живее в ислямска република в стила на Ердоган - политическото кредо, което турският водач се пробва да прокара (чрез догмата " Синята татковина " ) в Албания и останалите балкански страни.
Що се отнася до аргументите, заради които Рама се стреми да привърже страната си към Турция на Ердоган, въпросът предстои на тълкования.
Последното посещаване на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Албания не приличаше на други предходни. Разбира се, албанският министър-председател Еди Рама го посрещна на аления килим, само че вълнението от предишното очевидно отсъстваше. Народът и политическата класа бяха раздвоени. Решението на Ердоган да посети Албания на годишнината от гибелта (17 януари 1468 г.) на Георг Кастриоти (известен още като Скандербег) - албански воин във войната против османците, беше възприето от мнозина като провокация.
Докато Ердоган беше в град Лак, където възхваляваше османското минало в " страната на орлите ", до момента в който откриваше нови жилища, финансирани от Анкара, за албанци, останали без дом след земетресението през 2019 година, неговият сътрудник Илир Мета отдаде респект на паметника на Скандербег в град Лежа.
Междувременно, за разлика от предходни случаи, управляващите в Тирана взеха решение да не закриват голямата скулптура на Скендербег на централния площад в столицата по време на визитата на Ердоган.
Изглежда, че Рама е издигнал турския водач с ислямски възгледи в основен стратегически сътрудник. Високомерното държание на последния обаче стартира да нервира албанския народ, който счита, че националната му горделивост е накърнена.
Друго противоречиво искане на Ердоган беше Тирана да съобщи поддръжниците на ФЕТО - придвижването на Гюлен, което той назовава терористична организация (етикет, който употребява за доста от своите опоненти) със доста въздействие върху мюсюлманското население на Албания, и вместо това да откри определено от него управление на общността.
Мюсюлманската общественост се въздържа от откриването на джамия в Тирана, която беше благословена от Ердоган. По време на конференцията Ердоган съобщи, че двустранните връзки ще зависят от триумфа на Албания да в профил ФЕТО от страната. Рама трябваше да се намеси, с цел да избави достолепието на кабинета си, като съобщи, че страната му няма отговорности към Турция.
Албанците може и да харесват парите на Ердоган, само че виждат, че той наскърбява националната им горделивост и се пробва да наложи личната си религиозна религия. Все още не съм срещнал албанец, който да мечтае да живее в ислямска република в стила на Ердоган - политическото кредо, което турският водач се пробва да прокара (чрез догмата " Синята татковина " ) в Албания и останалите балкански страни.
Що се отнася до аргументите, заради които Рама се стреми да привърже страната си към Турция на Ердоган, въпросът предстои на тълкования.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ