Ставри Калинов си отиде на 78-годишна възраст, покосен от втори

Ставри Калинов си отиде на 78-годишна възраст, покосен от втори инсулт в границите на година. Прочутият художник и ваятел бе предсказал личната си гибел и споделяше, че „ най-късно до есента ще си отпътува. Време ми е към този момент ”. В мистериозния свят на маестрото всеки може да откри нещо за себе си.

Преди няколко месеца маестрото прекарал инсулт, от който оживял и сякаш почнал да се възвръща, само че за жалост нещата не потръгнали както би трябвало.

Поражения имало и в говора, и в придвижването на крайниците. Опитвал се да се майтапи, както по-рано, само че думите му бягали. Художникът се затворил в себе си, което рядко му се случвало.

Почнал да не се храни и небрежно свалил много килограми, въпреки че до последно се бе подържал в съвършена за годините си форма. Въпреки това правил опити и с мудна стъпка се придвижвал към ателието си, тъй като ден без работа бил изгубен ден съгласно него.

Истински работохолик, Ставри Калинов непрестанно разработвал планове, подхващал няколко произведения по едно и също време и кипял от сила

Пред другари споделял, че усеща края на дните си, само че се държал мъжката.

Смирено чакал явяването си пред Бог, тъй като знае, че животът не е безконечен, а той е извършил задачата си на земята и би трябвало да си върви.

„ Ние нямаме години, индивидът е безконечен. Ние сме единствено посетители на Бога. Човечеството в измислило дните и годините, с цел да ни управлява. Всеки ден е работен ден за мен. Същевременно и рожден ден.  По всяко време може да убиеш някого, да го излекуваш, да му окажеш помощ, все нещо би трябвало да направиш – ние сме сходства на Бог.

Трябва да можем да се реем като него. Реенето значи да си в предишното, в сегашното, бъдещето, на Земята, след това на Луната, след това 5-6 часа на Марс. Реенето ни е единственото качество, равно на Бог. Затова се споделя, че човек е облик и сходство божие, до момента в който животното

има мозък и чувство, само че няма кой да му го декодира, т.е. духът му няма това качество.

Аз съм дете. А детето е Бог. После порастваме, ставаме демони, идоли и отпадъци. И като стигнем 80, 90, 100 години, ставаме дете и си отиваме. Имаме даже същото поведение като на дете. За мен децата са най-голямата божественост. Божественост значи живот, възвишен подарък за живот. Умните хора споделят: „ Я не ми приказвай, я ми думай “. А да думаш значи да си дументал, т.е. да приказваш потвърдено, а не да разправяш приказки.

До тази минута от живота си аз не съм прочел една книга. Не зная да чета и да пиша. Начетеният човек чете и краде. Затова е грамотен, краде от касата и би трябвало да е в пандиза.

Когато си начет пред Бога, ти си достоен и недостижим. Обида е да си грамотен. Начетеният употребява непознати думи, мисли, непознати качества. Това е срам, оскърбление. Такъв човек е обезличен " обясняваше Ставри Калинов – индивидът, който не се плашеше от гибелта.

Творецът е роден е на 15 ноември 1944 година във Видин. Завършва дърворезба през 1977 година в Националната художествена академия. Зад гърба си има стотици картини и статуи. В работата си употребява коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика и несъмнено, обичаното му стъкло. Първата си независима галерия прави през май 1980 година и в нея излага 70 свои пластики.

Автор е на обичаната за всички туристи статуя „ Рибарчето ” – знак на Несебър, и на паметника на децата, починали пред дискотека „ Индиго “ през 2001 година Негова статуетка на ктиторите на Боянската черква Константин и Елена е дарена на Папа Йоан Павел II.

Ставри Калинов е притежател на премията „ Златен век “ на Министерство на културата за необикновен принос в развиването и популяризирането на българската просвета. Носител е и на други влиятелни награди като „ Кристална звезда “ на изложба „ Макта “ за най-хубава галерия, „ Златен век ” на Министерство на културата за необикновен принос в развиването и популяризирането на българската просвета, десетки оценки и самопризнания от целия свят.

Той е сътворител на статуетките, връчвани на спечелилите в авторитетни състезания в България като „ Жена управител на годината ”. Правил е портрети на революционери и модерни политици като Бойко Борисов и Владимир Путин, които по незнайни аргументи са един до друг в креативния ъгъл на маестрото в неговото ателие на ул. „ Цар Освободител ” в София.

„ Интересувам се от политика, тъй като зная, че човечеството няма да бъде постоянно. То живее в последния си век. Вероятно след 60-70 години няма да го има, ще настане апокалипсис. Човекът скапва гравитацията на земята. Представете си какъв брой милиарда тона разнообразни тежести са поставени по земната повърхнина. Нормално е да се стигне до дисбаланс и заличаване. Хората сами ще са си отговорни, тъй като желаят да имат всичко и считат, че ще са безконечни. Те не имат вяра, че са господни рожби и би трябвало да слушат Господ, т.е. разсъдъка, да. си дават сметка кои са, какви са, каква стойност имат. На четири и половина години бях съзнателен – имах схващане. И тъй като съм роден във Видин покрай Баба Вида, ходех на Дунав да ловя риба, рисувах си, пеех си. Майка ми постоянно ме биеше и тормозеше. Наричаше ме „ урод ", „ отпадък ”...

Ние сме три деца. Аз съм междинното. Имам по-голяма сестра и по-малък брат, тях ги почиташе, а мен наскърбяваше. Станах на години, получавах награди от Съюза на художниците, от състезания в страната и в чужбина. Награждаваха ме с оценки за качества и достижения. Едва тогава ме призна и се просълзи ", показа преди време в свое изявление Ставри Калинов.

Инфо: Уикенд