Проф. Бонджолов: В Ханой ни посрещнаха с постери “Аз обичам България”
Ставаш милионер във Виетнам, още като обмениш 100 $ за донги, споделя ректорът на ВТУ
В тази страна отношението към учителя е необикновено
Да покориш най-високия връх във Виетнам, и то като милионер! Това се случило на ректора на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. Той бе в Ханой с сътрудници - професори от търновското висше учебно заведение, по покана на Университета за обществени науки и хуманитаристика и на Асоциацията за виетнамско-българско другарство в Хо Ши Мин. Целта - рестарт на просветителните контакти с азиатската страна, където споменът за високото качество на българското висше обучение е към момента жив.
“Виетнам е страна, в която необикновеното е, че още с обмяната на 100 $ ставаш милионер в донги. Първото, което направихме, е да станем милионери, като обменихме по 100 $. А идващото - изкачихме се на най-високия връх в Югоизточна Азия - Фансипан, който е 3143 м. Дотам са създали въжен превоз, вложили са над милиард в това неповторимо оборудване. Лифтът пътува сред 20 и 30 минути, оттова с фуникулер стигнахме до самия връх ”, споделя усещанията си проф. Бонджолов.
За да опознаят културата и традициите на социалистическата република, имали среща и с високопланинските нации хмонг и червени дао, живеещи на границата сред Виетнам и Камбоджа.
“Те и до момента са с типичните си дрехи. Вече отчасти са извадени от обичайния занаят с ориза и лова и са превърнати в туристическа атракция. Разгледахме етноселото Кат Кат, непокътнато като достоверен отбор ”, споделя ректорът за първите срещи с Виетнам.
Според великотърновския професор визиите за тази страна от кино лентата “Рамбо ”, сниман в Тайланд, нямат нищо общо с действителността.
“Сега Виетнам е неразпознаваем - с автомагистралите и небостъргачите, с красивата природа, с подредбата, чистотата, с усмихнатите хора. Социалистическото евентуално е непокътнато единствено в мавзолея и бюстовете на Хо Ши Мин. Това, което е реализирано стопански, е впечатляващо. Една към 100-милионна страна, която няма проблемите на България с демографията.
Една страна,
в която французите
са били 100 години
и се вижда не
единствено по постройките,
само че и по манталитета на хората ”, споделя проф. Бонджолов.
Но това, за което си заслужава да се приказва във Виетнам, е йерархията на полезностите. Там първият ден от новата година е ден на бащата, вторият е ден на майката, а третият - ден на учителя.
“Отношението към учителя е необикновено. Може би по това се приближават до Япония, несъмнено и до Китай. Но извеждането на учителя като престиж и полезност, като едно от най-важните стъпала във възпитанието приказва доста. Така си изяснявам стремителния стопански прогрес и развиването на това общество ”, проучва проф. Бонджолов.
Българските преподаватели имали срещи с някогашни виетнамски студенти в България. Най-трогателната била в Ханой, където ги посрещнали със сълзи, с български песни и с постери “Аз обичам България! ”.
“Присъствал съм на доста вълнуващи срещи с наши емигранти по света, които плачат от носталгия по родината, само че не бях участвал на такова знамение: виетнамци да плачат за България! ”, не крие вълнението си професорът.
Тези хора, които към този момент са на високи позиции в образованието, бизнеса, даже и в ръководството на страната, се срещат със своите учители за първи път след доста години. Преди десетилетия зам.-ректорът на ВТУ проф. Стоян Буров и проф. Пенка Пехливанова-Бурова са учили на български огромна част от тях и във Виетнам, и в България.
“Всички тези хора споделяха: “България е моята втора татковина ”. Попитахме за какво и те дадоха отговор друго: тъй като са учили у нас, тъй като България им е дала доста, тъй като е тяхната младост, тъй като в България са се раждали децата им. В ония години - военни и следвоенни във Виетнам, те са се спасявали в България. Видях хора, признателни за това, което са получили у нас. Още при първата среща припомниха виетнамска поговорка: в случай че ядеш ябълка, би трябвало да си признателен на оня, който е посадил дървото ”, добавя ректорът. На срещите участвали посланикът ни Маринела Петкова, ректорът на Университета за обществени науки и хуманитаристика.
“Този човек беше толкоз впечатлен, че преди самата гала за подписването на контракта поканил да участват и всички други преподаватели, приключили в България ”, споделя проф. Бонджолов.
Безвъзвратно е отминало времето, в което хиляди служащи от азиатската страна са градили нашите национални обекти. Гид на търновските посетители в Сайгон бил виетнамец, отговарял за 1000 служащи, когато се е строяла АЕЦ “Козлодуй ”.
“Сега във Виетнам
гледат към Америка,
Япония, Южна Корея.
Не биха пристигнали на
работа за 300 евро
у нас. С това не можем да ги притеглим. Можем обаче да ги притеглим като студенти и докторанти и тук съгласно мен е отворената врата. Защото нашата просветителна система е оставила трайна диря във Виетнам и там ценят българското обучение. Този нихилизъм, че образованието ни е неприятно, не е състоятелен.
Имаме проблеми, само че и преимущества. Включително таксите, които са неколкократно по-ниски от другите страни ”, споделя ректорът на ВТУ.
Български университети към този момент работят на виетнамския учебен пазар. Търновският обаче е първият, който сключил контракт с Асоциацията за виетнамско-българско другарство в Хо Ши Мин да го съставлява на виетнамския учебен пазар.
Има интерес към лингвистика, археология, история, педагогика, обществени науки в Търново.
“В Университета за обществени науки и хуманитаристика в Хо Ши Мин доста мощно усещане ми направи, че декан на факултета е някогашна студентка на проф. Буров, която също е заинтригувана да работи интензивно с България, да се включва в най-различни планове и стратегии като “Еразъм+ ”, споделя за виетнамската задача проф. Бонджолов.
В този университет, който е подобен с ВТУ, учат 12 хиляди студенти, а 5000 от тях са задгранични - от 80 страни.
“Излиза, че ние не сме добре, тъй като при нас съотношението е друго. Ако ние образоваме не 5000, а 500 задгранични студенти, няма да изпитваме финансови усложнения. Университетът ще си оказва помощ оптимално, само че това е към този момент дълготрайна политика.
Ако университетите желаят да съществуват, то ще бъде въз основата и на непознати студенти, доста от нашите отпътуват. Трябва да търсим нови пазари, а студенти няма да дойдат от най-богатите страни ”, споделя ректорът.
Още на празника на ВТУ през май в остарялата българска столица ще дойдат академична делегация от Ханой, водена от ректора, както и представители на Асоциацията в Хо Ши Мин. На обичайния летен семинар по български език и просвета в Търново ще вземат участие виетнамци.
“Партньорствата, посредством които нашият университет ще образова и обменя студенти и преподаватели и ще развива отдалечено докторски стратегии, към този момент са открити ”, има вяра проф. Бонджолов. /24chasa.bg
В тази страна отношението към учителя е необикновено
Да покориш най-високия връх във Виетнам, и то като милионер! Това се случило на ректора на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. Той бе в Ханой с сътрудници - професори от търновското висше учебно заведение, по покана на Университета за обществени науки и хуманитаристика и на Асоциацията за виетнамско-българско другарство в Хо Ши Мин. Целта - рестарт на просветителните контакти с азиатската страна, където споменът за високото качество на българското висше обучение е към момента жив.
“Виетнам е страна, в която необикновеното е, че още с обмяната на 100 $ ставаш милионер в донги. Първото, което направихме, е да станем милионери, като обменихме по 100 $. А идващото - изкачихме се на най-високия връх в Югоизточна Азия - Фансипан, който е 3143 м. Дотам са създали въжен превоз, вложили са над милиард в това неповторимо оборудване. Лифтът пътува сред 20 и 30 минути, оттова с фуникулер стигнахме до самия връх ”, споделя усещанията си проф. Бонджолов.
За да опознаят културата и традициите на социалистическата република, имали среща и с високопланинските нации хмонг и червени дао, живеещи на границата сред Виетнам и Камбоджа.
“Те и до момента са с типичните си дрехи. Вече отчасти са извадени от обичайния занаят с ориза и лова и са превърнати в туристическа атракция. Разгледахме етноселото Кат Кат, непокътнато като достоверен отбор ”, споделя ректорът за първите срещи с Виетнам.
Според великотърновския професор визиите за тази страна от кино лентата “Рамбо ”, сниман в Тайланд, нямат нищо общо с действителността.
“Сега Виетнам е неразпознаваем - с автомагистралите и небостъргачите, с красивата природа, с подредбата, чистотата, с усмихнатите хора. Социалистическото евентуално е непокътнато единствено в мавзолея и бюстовете на Хо Ши Мин. Това, което е реализирано стопански, е впечатляващо. Една към 100-милионна страна, която няма проблемите на България с демографията.
Една страна,
в която французите
са били 100 години
и се вижда не
единствено по постройките,
само че и по манталитета на хората ”, споделя проф. Бонджолов.
Но това, за което си заслужава да се приказва във Виетнам, е йерархията на полезностите. Там първият ден от новата година е ден на бащата, вторият е ден на майката, а третият - ден на учителя.
“Отношението към учителя е необикновено. Може би по това се приближават до Япония, несъмнено и до Китай. Но извеждането на учителя като престиж и полезност, като едно от най-важните стъпала във възпитанието приказва доста. Така си изяснявам стремителния стопански прогрес и развиването на това общество ”, проучва проф. Бонджолов.
Българските преподаватели имали срещи с някогашни виетнамски студенти в България. Най-трогателната била в Ханой, където ги посрещнали със сълзи, с български песни и с постери “Аз обичам България! ”.
“Присъствал съм на доста вълнуващи срещи с наши емигранти по света, които плачат от носталгия по родината, само че не бях участвал на такова знамение: виетнамци да плачат за България! ”, не крие вълнението си професорът.
Тези хора, които към този момент са на високи позиции в образованието, бизнеса, даже и в ръководството на страната, се срещат със своите учители за първи път след доста години. Преди десетилетия зам.-ректорът на ВТУ проф. Стоян Буров и проф. Пенка Пехливанова-Бурова са учили на български огромна част от тях и във Виетнам, и в България.
“Всички тези хора споделяха: “България е моята втора татковина ”. Попитахме за какво и те дадоха отговор друго: тъй като са учили у нас, тъй като България им е дала доста, тъй като е тяхната младост, тъй като в България са се раждали децата им. В ония години - военни и следвоенни във Виетнам, те са се спасявали в България. Видях хора, признателни за това, което са получили у нас. Още при първата среща припомниха виетнамска поговорка: в случай че ядеш ябълка, би трябвало да си признателен на оня, който е посадил дървото ”, добавя ректорът. На срещите участвали посланикът ни Маринела Петкова, ректорът на Университета за обществени науки и хуманитаристика.
“Този човек беше толкоз впечатлен, че преди самата гала за подписването на контракта поканил да участват и всички други преподаватели, приключили в България ”, споделя проф. Бонджолов.
Безвъзвратно е отминало времето, в което хиляди служащи от азиатската страна са градили нашите национални обекти. Гид на търновските посетители в Сайгон бил виетнамец, отговарял за 1000 служащи, когато се е строяла АЕЦ “Козлодуй ”.
“Сега във Виетнам
гледат към Америка,
Япония, Южна Корея.
Не биха пристигнали на
работа за 300 евро
у нас. С това не можем да ги притеглим. Можем обаче да ги притеглим като студенти и докторанти и тук съгласно мен е отворената врата. Защото нашата просветителна система е оставила трайна диря във Виетнам и там ценят българското обучение. Този нихилизъм, че образованието ни е неприятно, не е състоятелен.
Имаме проблеми, само че и преимущества. Включително таксите, които са неколкократно по-ниски от другите страни ”, споделя ректорът на ВТУ.
Български университети към този момент работят на виетнамския учебен пазар. Търновският обаче е първият, който сключил контракт с Асоциацията за виетнамско-българско другарство в Хо Ши Мин да го съставлява на виетнамския учебен пазар.
Има интерес към лингвистика, археология, история, педагогика, обществени науки в Търново.
“В Университета за обществени науки и хуманитаристика в Хо Ши Мин доста мощно усещане ми направи, че декан на факултета е някогашна студентка на проф. Буров, която също е заинтригувана да работи интензивно с България, да се включва в най-различни планове и стратегии като “Еразъм+ ”, споделя за виетнамската задача проф. Бонджолов.
В този университет, който е подобен с ВТУ, учат 12 хиляди студенти, а 5000 от тях са задгранични - от 80 страни.
“Излиза, че ние не сме добре, тъй като при нас съотношението е друго. Ако ние образоваме не 5000, а 500 задгранични студенти, няма да изпитваме финансови усложнения. Университетът ще си оказва помощ оптимално, само че това е към този момент дълготрайна политика.
Ако университетите желаят да съществуват, то ще бъде въз основата и на непознати студенти, доста от нашите отпътуват. Трябва да търсим нови пазари, а студенти няма да дойдат от най-богатите страни ”, споделя ректорът.
Още на празника на ВТУ през май в остарялата българска столица ще дойдат академична делегация от Ханой, водена от ректора, както и представители на Асоциацията в Хо Ши Мин. На обичайния летен семинар по български език и просвета в Търново ще вземат участие виетнамци.
“Партньорствата, посредством които нашият университет ще образова и обменя студенти и преподаватели и ще развива отдалечено докторски стратегии, към този момент са открити ”, има вяра проф. Бонджолов. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ