Ставаме полярен център и за Балканите, и за Близкия изток.

Ставаме полярен център и за Балканите, и за Близкия изток. Това споделя в изявление за „ Марица “ проф. Христо Пимпирев. Той е най-известният български полярен откривател. Той е участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 и е началник на годишните национални научни експедиции до Антарктида.

Председател и основател е на Българския антарктически институт. Проф. Пимпирев  е първият българин, развял трибагреника на Южния полюс – на 8 януари 2013 година На името на професора са наречени връх и хладилник в Антарктида.
– Проф. Пимпирев, за какво Пловдив става център на тазгодишното отбелязване на Деня на Антарктида?
– Имаме чудесно съдействие с Природонаучния музей в Пловдив, чиито двама представители ще реализират теоретичен план в тазгодишната 33-та антарктическа експедиция. Така че съвсев естествено едни от най-важните събития, свързани с Деня на Антарктида 1 декември, ще са в Пловдив.

Лично ще участвам на откриването на изложбата с фотографии на Марина Великова от предходната антарктическа експедиция. В 15 часа в неделя в Пловдив ще бъдат закрити Дните на чистата просвета у нас, които не престават цялостен месец. Ще показва акцентите в активността ни на Антарктида  и книгата „ Антарктическият стопаджия “.

– Какви  амбициозни цели си слага 33-тата антарктическа експедиция?
– Тя към този момент започва, първите 10 души работят въз основата ни на остров Ливингстън по вътрешното оформление на новата научна лаборатория. Базата ни е изцяло подготвена да посреща учените, които ще дойдат в края на декември. В момента там работят двама  микробиолози  от Софийския университет.

Основната група учени ще дойде през януари и февруари. Сред тях ще е и екипът на пловдивския Природонаучен музей, който има за задача да обогати сбирката от антарктическа фауна, като докара разнородни риби, безгръбначни. Това ще бъде неповторима сбирка от живи организми, която ще бъде експонирана във вътрешноконтинентален град, какъвто е Пловдив.

Тазгодишната експедиция ще е с много повече участници, близо 60.

В момента базата ни побира 30 души. Надявам се следващата година лабораторията да бъде подготвена да посрещне първите учени, които ще работят там. Така ще покажем, че ние, българите, сме в 21 век, най-малко на Антарктида.

Точно за Нова година научноизследователският ни транспортен съд „ Св. св Кирил и Методий “ би трябвало да бъде на полярната ни база на остров Ливингстън. Това е неповторимо събитие в морската ни история – да транспортираме материали и техника с наш транспортен съд до Антарктида. Връщаме и жеста на наши сътрудници от други страни, които са ни помагали до момента години наред. Като испанските полярници, които имат две бази покрай нашата, а към този момент и ледоразбивач за 100 млн. евро.
– Ще има ли непознати учени въз основата ни този сезон?
– Освен обичайните ни сътрудници ще имаме учени от Колумбия, Португалия, които към този момент десетина години работят на нашата база. Тази година гръцки учени ще осъществят първата си антарктическа експедиция на нашата база – две смели дами от Крит.

Ще изпълним и първата полярна експедиция на учени от ОАЕ – двама учени, сеизмолог и метеоролог, ще работят на българската база. Ще имаме и морска биоложка от Черна гора – тя е първият жител на тази страна на Ледения континент. Горди сме, че ставаме център на Антарктида – и за Балканите, и за Близкия изток.



Проф. Пимпирев поддържа връзка с тюлени в Антарктида
– Ще има ли артизненади на тази експедиция?
– Марина Великова, която е музикант, ще продължи плана за записване на звуците на Антарктида. В началото на февруари към Антарктида ще пътуваме с интернационален екип кинаджии. Един от тях е Волфганг  Кньопфел, продуцент на доста научнопопулярни филми за „ Нешънъл Джиографик “, както и на филми на Леонардо ди Каприо. Това е късмет документалният филм, който ще заснемем на Антарктида, да се популяризира в целия свят.
– Защо е толкоз значимо да сме измежду 30-те страни на Антарктида?
– По същата причина, по която е значимо да сме членки на Европейски Съюз. Важно е, че управляваме Ледения континент с още 29 страни. Както за Европейски Съюз, по този начин и за присъединение към Антарктическия контракт, на който сме членове от 1999 година, много страни чакат на опашка. Миналата година на Канада ѝ беше отказано участие.

А в Антарктида ние имаме и право на глас, и на несъгласие, там имаме равни права с Русия, Съединени американски щати, Германия, Франция, Испания, Англия, Китай.

С антарктическите експедиции изследваме континент, извънредно богат на потребни изкопаеми, в това число редки метали – кобалт, литий, нужни за производството на акумулатори за  мобилните телефони, за електрическите автомобили. Има намерено злато в скалите край българската база.

През 2048 година изтича мораториумът за употреба на потребните изкопаеми и тогава страните, измежду които и България, ще вземат решение какво ще се прави с тези запаси. Ако стартира рандеман на редки метали в Антарктида, България ще има парче от тортата – това е безусловно несъмнено.