Журналистът от Ройтерс Гарет Джоунс: Приказките за Студена война са анахронизъм
Ставаме ли очевидци на установяването на нов международен ред на фона на събитията, белязали последните години? Доналд Тръмп пристигна на власт в Америка и промени курса на американската политика, конфронтирайки се със западните си съдружници, започвайки комерсиална война, напускайки Парижката конференция за климатичните промени и излизайки от нуклеарната договорка с Иран. Англия гласоподава за излизане от Европейски Съюз, като казусът с Брекзит разедини страната. Самият Европейски Съюз мъчно взема решение неговите си проблеми. Наблюдава се нова борба сред Запада и Русия, заприказва се за нова „ Студена война “. Кръвопролитната война в Сирия продължава към този момент шест години без изгледи да се откри решение. Расте терористичната опасност в международен мащаб. Има имиграционна рецесия.
„ Бившият китайски министър председател Чжоу Ен Лай едно време е бил запитан какво мисли за френската гражданска война и той е дал отговор: „ Рано е да се каже “. Така че мисля, че да се приказва за нов международен ред, изключително във времето, в което живеем, е мъчно. Твърде рано е да се приказва в необятния смисъл на термина. Но за всички нас, които живеем в същото време и се опитваме да си го разбираем наподобява, че живеем в превратно време, във време на трайни промени “, разяснява редакторът от интернационалния отдел на организация Ройтерс Гарет Джоунс , който има богат опит като сътрудник в редица страни по света - Русия, Турция, Япония, Германия, Полша и България и има световен взор върху международните събития.
„ Политическите промени в Съединените щати с избора на Доналд Тръмп и решението на Англия да напусне Европейски Съюз несъмнено са исторически, повратни събития за тези страни. Русия се пробва още веднъж да се наложи като водеща мощ, макар че има огромни стопански недостатъци. Виждаме Китай на път да стане най-мощната стопанска система. Статистически даже може да се спори дали Китай не изпреварва Съединените щати, които са в сериозен стопански крах. Европейски Съюз е изправен пред доста провокации, като се стартира от имиграцията, която е екзистенциален въпрос за страни на предната линия като Италия, и се завърши с появяването на по-авторитарни политици като тези в Унгария и Полша. Германия продължава да е доминантна икономическа мощ в Европа, само че има по-различия визия по какъв начин да се ръководи съюза от тази на френския президент Макрон да вземем за пример. Така че има доста напрежение, очертаващи се отсега нататък компликации. Много малко са местата през днешния ден, за които може да се каже, че са спокойни. “
По време на срещата на Г-7 предходната седмица в Канада още веднъж пролича разцеплението сред западните съдружници. Каква е главната причина за това задълбочаващо се различие:
„ Простият отговор, несъмнено, е президентът Тръмп. Изборът на Тръмп наподобява като „ смяна на играта “ в Съединените щати. Той идва с доста разнообразни хрумвания за стопанската система, световната сигурност. Изглежда сякаш той изпитва наслаждение да наскърбява и тревожи най-близките му съдружници - страни като Канада и Германия, и в това време да се сближава с враждебна страна като Северна Корея. Но той приказва с почитание и за президента Путин и за Си Дзипин. Така че Тръмп сякаш прави всичко без доста да се замисля и мъчно в този миг някой може да предвижда какво тъкмо ще се случи на следващия ден, да не приказваме след шест месеца или година. Разбира се, Тръмп за разлика от Путин или Си Дзинпин, може да остане на поста най-много осем години в Белия дом, а доколкото си припомням тези дни навърши 72 години, тъй че не е млад. Но допускам той е тъкмо отражение на смяната на настроенията в Съединените щати с лозунга „ Америка първа “, на който мнозина в лявото пространство, най-вече интелектуалци, се присмиват. Този девиз обаче намира бездънен отзвук в Америка, която има голям търговски недостиг и големи задължения. Смятам, че Тръпм визира съответен, незабавен и сензитивен въпрос. “
Според Гарет Джоунс не става дума просто за Тръмп - той е отражение на възприятието на паника в Съединените щати, че страната би трябвало да поеме огромното задължение да пази съдружниците си в НАТО - както в Далечния изток - Южна Корея, Япония и Австралия, по този начин и европейските страни:
„ Все богати страни. И когато той споделя, че тези страни би трябвало да харчат повече за защита и да не разчитат на Америка, доста американци твърдо го поддържат. Той е предприемач, той не е политик и сигурно не е посланик. Както споделих, той обича да наскърбява хора, които Америка счита за другари. Той не се опасява да спори, мисли по личен метод и до момента в който някои американци просто харесват това, до момента в който други са ужасени от този жанр на управление. Ако на срещата на Г-7 предходната седмица бе Клинтън, а не Тръмп, нямаше да приказваме за разлъчен Запад. С държанието си на срещата на Г-7 в Канада, с отхвърли от Парижкото климатично съглашение и нуклеарната договорка с Иран той се опълчи на най-близките съдружници на Америка. Така чене страните от Запада са се хванали за гушите, а по-скоро Тръмп се дърпа от обичайното партньорство. Другите водачи - Меркел, Макрон, Мей, Абе и Трюдо се пробват да си обяснят тази огромна смяна. Америка толкоз дълго време е била „ незаменимият фактор “, както те считат, говорейки за нейната роля, за икономическата и военната й мощност и поддръжката на западни институции като Международния валутен фонд, Световната банка и международната стопанска система въобще.Що се отнася до сигурността, Америка е най-голямата мощ в НАТО, на която разчитат Европа и останалите. “
Времената настина са доста комплицирани и е елементарно е да се приказва за Тръмп, да му се присмиваме, тъй като той е толкоз неконвенционален и толкоз по-различен от който и да е различен водач на огромна страна, счита Гарет Джоунс:
„ Не съм сигурен дали той има някаква тактика, само че сигурно знае по какъв начин да изненадва даже членовете на личния му екип, които постоянно не са изцяло осведомени до края на събитието какво той мисли и какво споделя. Срещата с Ким Чен-ун бе характерен образец. Той приказва с него за анулация на военни учения и унищожаване на всички стопански наказания. Разбира се, по-късно екипът на Тръмп изясни, че има условия за това - като цялостното разоръжаване на Корейския полуостров. Но Тръмп споделя това, което му е на езика без да се замисля за последствията и неговите съветници са непрекъснато нащрек и заети да коментират какво тъкмо се случва. “
Освен факторът отмалялост от стандартни политици, до каква степен рисков е този модел и могат ли други страни да последват образеца с Тръмп:
„ Понеже Съединените щати са най-могъщата страна в света, е доста значимо кой е в Белия дом. Особено когато индивидът е натруфен, живописен и непредсказуем като Тръмп. Но гневът, негодуванието и до известна степен отчаянието измежду американците, които гласоподаваха за Тръмп и го доведоха в Белия дом, не са присъщи единствено за Съединените щати. Всички огромни демокрации като Англия, Германия, Франция значително се сблъскват със същите проблеми. Сред тях са западането на обичайното произвеждане, опитът да се преобразова работата мощ - не постоянно сполучливо и доста мъчно, бързите темпове на софтуерните промени, които носят на всички нас огромни изгоди, само че и ни лишават от работни места. Същото се отнася и за сферата на услугите. Вече не е фикция да се приказва, че до 15-20 години роботите, изкуственият разсъдък, ще правят работа, която доста от нас - публицисти, лекари, юристи правят в този момент. Както в Америка, по този начин и в Западна Европа витае чувството, че демократичният хайлайф към този момент задоволително дълго диктува освен икономическата, само че и обществената политика. “
„ На Запад в този момент приказваме за културни войни, които са изключително интензивни в Съединените щати, които са голяма страна и многокултурно, многоетническо общество. Знаем добре за напрежението сред бели и черни. Въпроси като правата на гейовете и феминизма водят до различия. Много хора се усещат застрашени при отбраната на малцинства от всевъзможен тип. Мисля, че огромна част от бялата работническа класа в Америка счита, че дълго време е подценявана от политиците и това е основата на Тръмп, той обръща внимание на тези хора “, означи още Гарет Джоунс.
За него вотът за Брекзит преди две години в последна сметка е бил не толкоз за напускането на Европа:
„ Британците като цяло не се интересуват от Европа като план. Мнозина не знаят доста за Европа и даже не схващат какво се случва. Социално-икономическите проблеми обаче са действителност и доста от хората гласоподаваха " за " Брекзит, тъй като това бе метод да се натрие носа на демократичния политически хайлайф, който управлява страната толкоз дълго време, както посредством консервативни, по този начин и посредством лейбъристки държавни управления. “
„ Терминът Студена войнасега е фраза с променено значение. Старите хора я помнят, само че новото потомство няма визия защо става дума и това е елементарно поставян етикет “, споделя английският публицист, запитан дават ли връзките сред Русия и Запада учредения да се приказва за нова Студена война.
„ Мисля, че е подвеждащо да се приказва за Студена война.Русия няма идеология, която да изнася, както беше по време на комунизма. Тя няма опцията и властта да го прави, само че даже и да ги има, не считам, че се интересува от неща като навлизане във Англия или Германия. Става дума повече за опит на Русия да пази ползите си по метода, по който Путин схваща това, и да уголемява въздействието си където може. Но през днешния ден Русия е относително слаба страна. За страна с нейните размери тя има по-малка стопанска система от Германия, даже от Англия или Франция. А в актуалната епоха стопанската система е всичко, тя демонстрира какъв брой мощна е дадена страна. “
Гарет Джоунс счита, че съветският президент Владимир Путин доста ловко употребява отслабената си позиция откакто Русия загуби спътниците си от комунистическата епоха и множеството от тези страни, които са в Европа, са членки на НАТО и Европейски Съюз.
„ Исторически, обичайно, Русия се усеща застрашена извън. Тя два пъти е нападана - първо от Наполеон, по-късно от Хитлер, с опустошителни последствия за съветския народ. Така че е разбирам този обичаен исторически боязън и съмнение на Русия към Запада. Но вместо да приказваме за Студена войнапо-скоро можем да приемем Путин като остроумен стратег, който, сходно на джудист, какъвто е, се пробва да трансформира съветските недостатъци в мощни страни. Или най-малко се пробва оптимално да употребява слабостите на считаните от него за врагове - най-вече на Запада.Аз не мисля, че Западът е противник на Русия. Богатите руснаци изпраща децата си на учебно заведение във Англия. Те купуват къщи в Лондон. Това, съгласно мен, не е държание на хора, които желаят да завладяват Острова. Приказките за „ Студена война “ са анахронизъм. Но Русия си има лична концепция за нейните ползи, които не е наложително да съответстват с нашите ползи, тъй че Путин ще продължава да употребява слабостите на Запада. “
Журналистът е на мнение, че западът би трябвало да се ангажира с Русия, както това стана с Иран. Няма огромни разминавания сред Запада и Русия и по климатичните проблеми и има значими сфери, в които Русия и Западът могат и би трябвало да си сътрудничат. „ Трябва да работим с Русия, да намерим общ език, макар провокациите и проблемите “, уверен е Гарет Джоунс.
„ Бившият китайски министър председател Чжоу Ен Лай едно време е бил запитан какво мисли за френската гражданска война и той е дал отговор: „ Рано е да се каже “. Така че мисля, че да се приказва за нов международен ред, изключително във времето, в което живеем, е мъчно. Твърде рано е да се приказва в необятния смисъл на термина. Но за всички нас, които живеем в същото време и се опитваме да си го разбираем наподобява, че живеем в превратно време, във време на трайни промени “, разяснява редакторът от интернационалния отдел на организация Ройтерс Гарет Джоунс , който има богат опит като сътрудник в редица страни по света - Русия, Турция, Япония, Германия, Полша и България и има световен взор върху международните събития.
„ Политическите промени в Съединените щати с избора на Доналд Тръмп и решението на Англия да напусне Европейски Съюз несъмнено са исторически, повратни събития за тези страни. Русия се пробва още веднъж да се наложи като водеща мощ, макар че има огромни стопански недостатъци. Виждаме Китай на път да стане най-мощната стопанска система. Статистически даже може да се спори дали Китай не изпреварва Съединените щати, които са в сериозен стопански крах. Европейски Съюз е изправен пред доста провокации, като се стартира от имиграцията, която е екзистенциален въпрос за страни на предната линия като Италия, и се завърши с появяването на по-авторитарни политици като тези в Унгария и Полша. Германия продължава да е доминантна икономическа мощ в Европа, само че има по-различия визия по какъв начин да се ръководи съюза от тази на френския президент Макрон да вземем за пример. Така че има доста напрежение, очертаващи се отсега нататък компликации. Много малко са местата през днешния ден, за които може да се каже, че са спокойни. “
По време на срещата на Г-7 предходната седмица в Канада още веднъж пролича разцеплението сред западните съдружници. Каква е главната причина за това задълбочаващо се различие:
„ Простият отговор, несъмнено, е президентът Тръмп. Изборът на Тръмп наподобява като „ смяна на играта “ в Съединените щати. Той идва с доста разнообразни хрумвания за стопанската система, световната сигурност. Изглежда сякаш той изпитва наслаждение да наскърбява и тревожи най-близките му съдружници - страни като Канада и Германия, и в това време да се сближава с враждебна страна като Северна Корея. Но той приказва с почитание и за президента Путин и за Си Дзипин. Така че Тръмп сякаш прави всичко без доста да се замисля и мъчно в този миг някой може да предвижда какво тъкмо ще се случи на следващия ден, да не приказваме след шест месеца или година. Разбира се, Тръмп за разлика от Путин или Си Дзинпин, може да остане на поста най-много осем години в Белия дом, а доколкото си припомням тези дни навърши 72 години, тъй че не е млад. Но допускам той е тъкмо отражение на смяната на настроенията в Съединените щати с лозунга „ Америка първа “, на който мнозина в лявото пространство, най-вече интелектуалци, се присмиват. Този девиз обаче намира бездънен отзвук в Америка, която има голям търговски недостиг и големи задължения. Смятам, че Тръпм визира съответен, незабавен и сензитивен въпрос. “
Според Гарет Джоунс не става дума просто за Тръмп - той е отражение на възприятието на паника в Съединените щати, че страната би трябвало да поеме огромното задължение да пази съдружниците си в НАТО - както в Далечния изток - Южна Корея, Япония и Австралия, по този начин и европейските страни:
„ Все богати страни. И когато той споделя, че тези страни би трябвало да харчат повече за защита и да не разчитат на Америка, доста американци твърдо го поддържат. Той е предприемач, той не е политик и сигурно не е посланик. Както споделих, той обича да наскърбява хора, които Америка счита за другари. Той не се опасява да спори, мисли по личен метод и до момента в който някои американци просто харесват това, до момента в който други са ужасени от този жанр на управление. Ако на срещата на Г-7 предходната седмица бе Клинтън, а не Тръмп, нямаше да приказваме за разлъчен Запад. С държанието си на срещата на Г-7 в Канада, с отхвърли от Парижкото климатично съглашение и нуклеарната договорка с Иран той се опълчи на най-близките съдружници на Америка. Така чене страните от Запада са се хванали за гушите, а по-скоро Тръмп се дърпа от обичайното партньорство. Другите водачи - Меркел, Макрон, Мей, Абе и Трюдо се пробват да си обяснят тази огромна смяна. Америка толкоз дълго време е била „ незаменимият фактор “, както те считат, говорейки за нейната роля, за икономическата и военната й мощност и поддръжката на западни институции като Международния валутен фонд, Световната банка и международната стопанска система въобще.Що се отнася до сигурността, Америка е най-голямата мощ в НАТО, на която разчитат Европа и останалите. “
Времената настина са доста комплицирани и е елементарно е да се приказва за Тръмп, да му се присмиваме, тъй като той е толкоз неконвенционален и толкоз по-различен от който и да е различен водач на огромна страна, счита Гарет Джоунс:
„ Не съм сигурен дали той има някаква тактика, само че сигурно знае по какъв начин да изненадва даже членовете на личния му екип, които постоянно не са изцяло осведомени до края на събитието какво той мисли и какво споделя. Срещата с Ким Чен-ун бе характерен образец. Той приказва с него за анулация на военни учения и унищожаване на всички стопански наказания. Разбира се, по-късно екипът на Тръмп изясни, че има условия за това - като цялостното разоръжаване на Корейския полуостров. Но Тръмп споделя това, което му е на езика без да се замисля за последствията и неговите съветници са непрекъснато нащрек и заети да коментират какво тъкмо се случва. “
Освен факторът отмалялост от стандартни политици, до каква степен рисков е този модел и могат ли други страни да последват образеца с Тръмп:
„ Понеже Съединените щати са най-могъщата страна в света, е доста значимо кой е в Белия дом. Особено когато индивидът е натруфен, живописен и непредсказуем като Тръмп. Но гневът, негодуванието и до известна степен отчаянието измежду американците, които гласоподаваха за Тръмп и го доведоха в Белия дом, не са присъщи единствено за Съединените щати. Всички огромни демокрации като Англия, Германия, Франция значително се сблъскват със същите проблеми. Сред тях са западането на обичайното произвеждане, опитът да се преобразова работата мощ - не постоянно сполучливо и доста мъчно, бързите темпове на софтуерните промени, които носят на всички нас огромни изгоди, само че и ни лишават от работни места. Същото се отнася и за сферата на услугите. Вече не е фикция да се приказва, че до 15-20 години роботите, изкуственият разсъдък, ще правят работа, която доста от нас - публицисти, лекари, юристи правят в този момент. Както в Америка, по този начин и в Западна Европа витае чувството, че демократичният хайлайф към този момент задоволително дълго диктува освен икономическата, само че и обществената политика. “
„ На Запад в този момент приказваме за културни войни, които са изключително интензивни в Съединените щати, които са голяма страна и многокултурно, многоетническо общество. Знаем добре за напрежението сред бели и черни. Въпроси като правата на гейовете и феминизма водят до различия. Много хора се усещат застрашени при отбраната на малцинства от всевъзможен тип. Мисля, че огромна част от бялата работническа класа в Америка счита, че дълго време е подценявана от политиците и това е основата на Тръмп, той обръща внимание на тези хора “, означи още Гарет Джоунс.
За него вотът за Брекзит преди две години в последна сметка е бил не толкоз за напускането на Европа:
„ Британците като цяло не се интересуват от Европа като план. Мнозина не знаят доста за Европа и даже не схващат какво се случва. Социално-икономическите проблеми обаче са действителност и доста от хората гласоподаваха " за " Брекзит, тъй като това бе метод да се натрие носа на демократичния политически хайлайф, който управлява страната толкоз дълго време, както посредством консервативни, по този начин и посредством лейбъристки държавни управления. “
„ Терминът Студена войнасега е фраза с променено значение. Старите хора я помнят, само че новото потомство няма визия защо става дума и това е елементарно поставян етикет “, споделя английският публицист, запитан дават ли връзките сред Русия и Запада учредения да се приказва за нова Студена война.
„ Мисля, че е подвеждащо да се приказва за Студена война.Русия няма идеология, която да изнася, както беше по време на комунизма. Тя няма опцията и властта да го прави, само че даже и да ги има, не считам, че се интересува от неща като навлизане във Англия или Германия. Става дума повече за опит на Русия да пази ползите си по метода, по който Путин схваща това, и да уголемява въздействието си където може. Но през днешния ден Русия е относително слаба страна. За страна с нейните размери тя има по-малка стопанска система от Германия, даже от Англия или Франция. А в актуалната епоха стопанската система е всичко, тя демонстрира какъв брой мощна е дадена страна. “
Гарет Джоунс счита, че съветският президент Владимир Путин доста ловко употребява отслабената си позиция откакто Русия загуби спътниците си от комунистическата епоха и множеството от тези страни, които са в Европа, са членки на НАТО и Европейски Съюз.
„ Исторически, обичайно, Русия се усеща застрашена извън. Тя два пъти е нападана - първо от Наполеон, по-късно от Хитлер, с опустошителни последствия за съветския народ. Така че е разбирам този обичаен исторически боязън и съмнение на Русия към Запада. Но вместо да приказваме за Студена войнапо-скоро можем да приемем Путин като остроумен стратег, който, сходно на джудист, какъвто е, се пробва да трансформира съветските недостатъци в мощни страни. Или най-малко се пробва оптимално да употребява слабостите на считаните от него за врагове - най-вече на Запада.Аз не мисля, че Западът е противник на Русия. Богатите руснаци изпраща децата си на учебно заведение във Англия. Те купуват къщи в Лондон. Това, съгласно мен, не е държание на хора, които желаят да завладяват Острова. Приказките за „ Студена война “ са анахронизъм. Но Русия си има лична концепция за нейните ползи, които не е наложително да съответстват с нашите ползи, тъй че Путин ще продължава да употребява слабостите на Запада. “
Журналистът е на мнение, че западът би трябвало да се ангажира с Русия, както това стана с Иран. Няма огромни разминавания сред Запада и Русия и по климатичните проблеми и има значими сфери, в които Русия и Западът могат и би трябвало да си сътрудничат. „ Трябва да работим с Русия, да намерим общ език, макар провокациите и проблемите “, уверен е Гарет Джоунс.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ