Анализаторът Зорница Илиева за Фрог: София между „тука има-тука нема” , пожарите в Украйна и на юг
Става въпрос за писмо в жанр „ нон-пейпър”, в което се развива теза за решение на балканските проблеми посредством „ продължение на процеса на раздробяване на някогашна СФРЮ” като се стартира от Босна и Херцеговина, БиХ. Един тип да завърши дефинитивно разпада на титова Югославия, за което дори „ имало гласове и в ЕС”.
Известно е, че БиХ е мъчно функционираща страна, която се назовава от някои „ протекторат на великите”. В Сараево наложеното съгласно западното Дейтънско съглашение тричленно председателство за ръководство на страната просто не се сработва и даже няма излъчено държавно управление. Представителят на хърватската общественост, Желко Комшич, оспорван от Загреб като законно определен, дружно с бошняка мохамеданин Шефик Джеферович, които оформят федерацията на хървати и бошняци в БиХ, са на радикално разнообразни позиции от представителя на РСръбска, Мирослав Додик. Той от своя страна не стопира да повтаря, че е време за разпад на изкуствената страна и присъединение по кротичък път на сръбска Баня Лука към Белград. Другите двама са срещу, само че би трябвало да се има поради, че Загреб дърпа конците на своя човек в Сараево и търси приобщаване към Хърватия. Бошняците остават сами, само че с директна и нескривана поддръжка на Анкара. Всеки турски водач не пропуща да акцентира, че„ Сараево е в сърцето на Турция”. Ситуацията има връзка с желанията на едните за присъединение към НАТО и договаряния за участие в Европейски Съюз, до момента в който позициите на Додик са, че БиХ би трябвало да е неутрална страна с поддържане на връзки и на Изток, и на Запад. Но на първо място със Сърбия и Русия. Да не приказваме за забележителните планове на Китай, които се реализират в дребната балкански страна.
Гласност на този нон-пейпър даде един уебсайт в Словения и за създател бе посочен министър председателят в Любляна Янез Янша. Намеците, че зад него стои Будапеща са в жанр „ конспирация”, само че никой не отхвърля план за опипване на почвата за смяна на граници на Балканите, с цел да се излезе от обстановката на нерешени спорове. Конфликти, поради които Балканите са наричани повече от век буре с барут. В даден миг всеки може да посипе малко барут и бурето ще избухне, с цел да наложи свои ползи този, който има съответна мощност и въздействие. А нерешени въпроси има сред Сърбия и Косово, в Черна гора, Р Северна Македония, РСМ, Албания. Отделно са нашите връзки със Скопие.. Явно нерешените национални проблеми на сърби, хървати, албанци, дори и при македонците, водят до стартиране в послание на нон-пейпър в миг на горещо противоборство в геополитиката. Дали документът е средство за игра в жанр „ тука има, тука нема” е явно като факт, само че очевидно задачата е да се възбудят духовете и се види кой накъде тегли чергата си. Започна всеобщо отказване за съществуването му. Първо от президента на Словения Прохор, който едвам съумява да потуши зародилата стихия в Сараево с изказвания, че няма нищо такова. Белград дълбокомислено мълчи, само че натискът върху Белград от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз за започване на разговор с Прищина, с цел да признае независимостта на Косово е онази слабост за президента Александър Вучич, която може да има лек единствено в случай че се предложи нещо в подмяна. Промяната на грениците или присъединение на РСръбска е единствено част от опциите, които мине, не мине доста време и се появяват още веднъж. Защото другото е обстановка като тази сред Израел и Палестина или нещо като Донбас.
В същото време в Косово и Албания от ден на ден гласове се афишират за обединяване посредством референдум, а тази концепция новият министър председател на страната Курти я е сложил на предно място в дневния си ред. Въпреки отрицателните мнения на този стадий от страна на Вашингтон. Като се имат поради и опасенията от допустима федерализация на РСМ заради проблеми от етно-религиозен и властови темперамент в страната, намеците за смяна на границите на Балканите няма по какъв начин да не тревожат и Скопие. Да, но албанскиат министър председател Еди Рама посипа малко сол в раната като съобщи, че е виждал карта с прекроени граници в района и по този начин още веднъж възбуди напрежение в района. Черна гора, която така и така си има проблеми, в това число с молба към Европейски Съюз за финансова помощ, с цел да върне дълг към Пекин за построяването на значима автомагистрала в страната си /получеи е отказ// също не е във екстаз от подмятания за смяна на границата й в интерес на албанците. В нашия район ври и кипи, без да има изясненост що за игра е това „ тука има, тука нема” и за какво се играе тъкмо в този миг. Знаем и се надяваме, че София също има свои национални ползи в района, само че кой и по какъв начин ги пази в този момент по никакъв начин не е ясно. Защото вниманието е ориентирано към надробената вътрешна политическа попара. А следва и борба за отбрана на признатото парламентарно решение за изискванията, при които София ще даде зелена светлина за започване на преговорен развой на РСМ към Европейски Съюз. Никак не е инцидентно, че зачестиха опасенията, че нови управници ще се огънат и ще се поддадат на западен напън в посока за повдигане на бариерата. Някои от тях към този момент показаха сходни мнения. В контраст на наши вековни ползи и за смут на обществото ни, което в 80% стои зад признато решение по въпроса. Сигурно за пръв и финален път, както се обрисува. Отделно е въпросът за сигурността и стабилността у нас и на Балканите.
Не стигат Западните Балкани, ами връзките сред Гърция и Турция слагат нови въпроси и пред София. Защото проблемите сред Атина и Анкара са задоволително покрай София, с цел да тревожат с интензивността си и неналичието на решения. Проведената в Турция среща сред външните министри на Гърция, Никос Дендиас и на Турция, Мевлют Чавушоолу, за нормализиране на връзките и намиране на излаз от напрежението сред двете страни, приключи с надали не скандал на извършената обща конференция. Независимо, че се назоваха на дребни имена, по американски пример, с Нико и „ моят остарял безценен другар Мевлют”, двамата външни министри освен покачиха звук, само че останаха на противоположни позиции. Не оставиха вяра, че ще намерят решение за компромис по отношение на обстановката в Кипър, в Източното Средиземноморие и в съседските връзки. Дендиас подчертава върху „ в случай че Турция продължи да нарушава нашите суверенни права, глобите ще се слагат още веднъж на масата”, а отговорът на Чавушоолу е „ това се неприемливи обвинения”. Единстеното, което ги сплоти бе „ каналите за разговор сред двете страни са възобновени”. Има светлина в тунела и с „ проблемите могат да се решат посредством констуктивен диалог”. Анкара не позволява решение посредством присъединяване на трети страни. Според Чавушоолу въпросът с визите към момента не е намерил решение, както и проблемите на турските водачи по границата с Гърция. Призовал е за обща битка против ФЕТО /организацията на проповедника Фетуллах Гюлен, който е в САЩ/, ПКК и организациите на сирийските кюрди.Настоял е за заслужено „ споделяне” в Източното Средиземноморие, което се отнася до морските терени за рандеман на новооткрития газ. Въпросът с мигрантите е оставен на Европейски Съюз, тъй като оттова според съглашение от 18 март се чакат нови траншове със средства за Турция. Акцентирал е върху нерешени проблеми на „ турското малцинство” в Гърция, което Атина афишира единствено за мюсюлманско. Да му мисли София. Защото става въпрос за Западна Тракия. Потърсил е подпомагане за „ възобновяване на паметниците на османската империя в Гърция”. Разминавания има и във връзка с връзките и въздействието в Либия и Близкия изток, само че е оповестено, че в края на април ще има нова среща в Женева и даже има предложение за среща на водачите на Гърция и Турция в близко бъдеще. Дендиас си има собствен дневен ред и той включва, с изключение на благодарности за поканата за вечеря, само че и апел да се заобикалят подправените вести, да се съблюдават полезностите на Европейски Съюз, да се съблюдават решения на Организация на обединените нации и интернационалното право по отношение на Либия, мигрантите са проблем на Европейски Съюз, а не на Атина, превръщането на „ Св.София” в джамия, което Гърция не утвърждава и апел да не се позволява същото за Карие манастир и така нататък Но най-важното е, че съгласно Дендиас „ Турция прави нарушавания както в Егейско, по този начин и в Средиземно море”. Това, че има развиване в комерсиалните връзки сред двете страни и се откриват нови въздушни линии е единствено капка в морето от нерешени проблеми, видно е. А благодарностите за проведената среща с Вартоломей, вселенският патриарх, е единствено израз на дипломатическа вежливост. Той е грък, само че турски жител и някои го подозират за връзки със специфични турски и непознати организации. Което не пречи Атина да цени ролята му в Истанбул и православието.София по въпроса резервира безмълвие. Но полетите на турски и гръцки бойни самолети над водите в Егейско и Средиземно море постоянно се разминават на сантиметри, а това към този момент нагнетява напрежение и то покрай нас. Страна не може да се вземе, само че Гърция е член на Европейски Съюз и това към този момент е в допълнение изискване България да поддържа решения на Брюксел по отношение на Кипър и Атина. Да се наблюдават процесите и връзките сред тези наши съседи е повече от наложително, тъй като става въпрос и за нашата сигурност, и за района като цяло. Всеки спор основава условия за усложняване на връзки и с трети страни. Както се случва с Украйна, различен спор покрай нас. Още повече, че там има към 300 хил етнически българи.
Случаят с Украйна е в дъното на повече от сериозен проблем и доста международни наблюдаващи са на мнение, че светът е на прага на нов боен спор т.е. война. Въпросът е чии нерви няма да устоят – на Путин или на Байдън. От една страна се постановат наказания към Москва, въпреки и не разоряващи, а въпреки това се анонсира „ започване на деескалация на напрежението” и то посредством просторен разговор и дипломатически развой. Гонят се 10 дипломати, само че се приказва за „ нужда от констуктивен напредък”. Нарича се Путин „ убиец”, само че има позвъняване по телефон с предложение за персонална среща в трета страна в близко бъдеще. В Москва приказват за „ груповия Байдън”, а някои загатват и за „ последователно изкуфяване на американския президент”, което се гарнира със „ Съединени американски щати ще водят война в Украйна до последния украинец, не повече”. Последното е по отношение на молбата на Киев към Вашингтон и Брюксел за помощ и присъединяване при вероятно нахлуване на Русия върху украинска територия. Заради „ Руски Донбас”, както се показват в тази част на Украйна. Е, тъкмо това Путин не може да си го разреши,защото знае, че следствията са непредсказуеми. Не тъй като няма задоволително съвременно въоръжена войска и то струпана по границата с Украйна, а тъй като това може да докара до международен спор с възможност за нуклеарни удари. Кой ще има смелостта да го стори? Някой си играе с огъня, с цел да завоюва дивиденти в играта на нерви, а Европа, основно някогашни соцстрани, го играят като Тони Блеър, именуван „ пудела на Буш”. И те гонят съветски дипломати,отказват контрактувани визити в Москва, отхвърлят „ Спутник V” и сипят обвинявания за дейности от преди 7 години. Явно няма различен метод за доказване на преданост и евроатлантическа ориентировка. Зависимости? Знае ли българинът, той единствено се чуди. И си гледа в своята чиния, тъй като толкоз доста е патил, че избира да се снишава. Дали това е актуалната обстановка у нас? Ще забележим, има продължение, както постоянно.
Зорница Илиева
Известно е, че БиХ е мъчно функционираща страна, която се назовава от някои „ протекторат на великите”. В Сараево наложеното съгласно западното Дейтънско съглашение тричленно председателство за ръководство на страната просто не се сработва и даже няма излъчено държавно управление. Представителят на хърватската общественост, Желко Комшич, оспорван от Загреб като законно определен, дружно с бошняка мохамеданин Шефик Джеферович, които оформят федерацията на хървати и бошняци в БиХ, са на радикално разнообразни позиции от представителя на РСръбска, Мирослав Додик. Той от своя страна не стопира да повтаря, че е време за разпад на изкуствената страна и присъединение по кротичък път на сръбска Баня Лука към Белград. Другите двама са срещу, само че би трябвало да се има поради, че Загреб дърпа конците на своя човек в Сараево и търси приобщаване към Хърватия. Бошняците остават сами, само че с директна и нескривана поддръжка на Анкара. Всеки турски водач не пропуща да акцентира, че„ Сараево е в сърцето на Турция”. Ситуацията има връзка с желанията на едните за присъединение към НАТО и договаряния за участие в Европейски Съюз, до момента в който позициите на Додик са, че БиХ би трябвало да е неутрална страна с поддържане на връзки и на Изток, и на Запад. Но на първо място със Сърбия и Русия. Да не приказваме за забележителните планове на Китай, които се реализират в дребната балкански страна.
Гласност на този нон-пейпър даде един уебсайт в Словения и за създател бе посочен министър председателят в Любляна Янез Янша. Намеците, че зад него стои Будапеща са в жанр „ конспирация”, само че никой не отхвърля план за опипване на почвата за смяна на граници на Балканите, с цел да се излезе от обстановката на нерешени спорове. Конфликти, поради които Балканите са наричани повече от век буре с барут. В даден миг всеки може да посипе малко барут и бурето ще избухне, с цел да наложи свои ползи този, който има съответна мощност и въздействие. А нерешени въпроси има сред Сърбия и Косово, в Черна гора, Р Северна Македония, РСМ, Албания. Отделно са нашите връзки със Скопие.. Явно нерешените национални проблеми на сърби, хървати, албанци, дори и при македонците, водят до стартиране в послание на нон-пейпър в миг на горещо противоборство в геополитиката. Дали документът е средство за игра в жанр „ тука има, тука нема” е явно като факт, само че очевидно задачата е да се възбудят духовете и се види кой накъде тегли чергата си. Започна всеобщо отказване за съществуването му. Първо от президента на Словения Прохор, който едвам съумява да потуши зародилата стихия в Сараево с изказвания, че няма нищо такова. Белград дълбокомислено мълчи, само че натискът върху Белград от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз за започване на разговор с Прищина, с цел да признае независимостта на Косово е онази слабост за президента Александър Вучич, която може да има лек единствено в случай че се предложи нещо в подмяна. Промяната на грениците или присъединение на РСръбска е единствено част от опциите, които мине, не мине доста време и се появяват още веднъж. Защото другото е обстановка като тази сред Израел и Палестина или нещо като Донбас.
В същото време в Косово и Албания от ден на ден гласове се афишират за обединяване посредством референдум, а тази концепция новият министър председател на страната Курти я е сложил на предно място в дневния си ред. Въпреки отрицателните мнения на този стадий от страна на Вашингтон. Като се имат поради и опасенията от допустима федерализация на РСМ заради проблеми от етно-религиозен и властови темперамент в страната, намеците за смяна на границите на Балканите няма по какъв начин да не тревожат и Скопие. Да, но албанскиат министър председател Еди Рама посипа малко сол в раната като съобщи, че е виждал карта с прекроени граници в района и по този начин още веднъж възбуди напрежение в района. Черна гора, която така и така си има проблеми, в това число с молба към Европейски Съюз за финансова помощ, с цел да върне дълг към Пекин за построяването на значима автомагистрала в страната си /получеи е отказ// също не е във екстаз от подмятания за смяна на границата й в интерес на албанците. В нашия район ври и кипи, без да има изясненост що за игра е това „ тука има, тука нема” и за какво се играе тъкмо в този миг. Знаем и се надяваме, че София също има свои национални ползи в района, само че кой и по какъв начин ги пази в този момент по никакъв начин не е ясно. Защото вниманието е ориентирано към надробената вътрешна политическа попара. А следва и борба за отбрана на признатото парламентарно решение за изискванията, при които София ще даде зелена светлина за започване на преговорен развой на РСМ към Европейски Съюз. Никак не е инцидентно, че зачестиха опасенията, че нови управници ще се огънат и ще се поддадат на западен напън в посока за повдигане на бариерата. Някои от тях към този момент показаха сходни мнения. В контраст на наши вековни ползи и за смут на обществото ни, което в 80% стои зад признато решение по въпроса. Сигурно за пръв и финален път, както се обрисува. Отделно е въпросът за сигурността и стабилността у нас и на Балканите.
Не стигат Западните Балкани, ами връзките сред Гърция и Турция слагат нови въпроси и пред София. Защото проблемите сред Атина и Анкара са задоволително покрай София, с цел да тревожат с интензивността си и неналичието на решения. Проведената в Турция среща сред външните министри на Гърция, Никос Дендиас и на Турция, Мевлют Чавушоолу, за нормализиране на връзките и намиране на излаз от напрежението сред двете страни, приключи с надали не скандал на извършената обща конференция. Независимо, че се назоваха на дребни имена, по американски пример, с Нико и „ моят остарял безценен другар Мевлют”, двамата външни министри освен покачиха звук, само че останаха на противоположни позиции. Не оставиха вяра, че ще намерят решение за компромис по отношение на обстановката в Кипър, в Източното Средиземноморие и в съседските връзки. Дендиас подчертава върху „ в случай че Турция продължи да нарушава нашите суверенни права, глобите ще се слагат още веднъж на масата”, а отговорът на Чавушоолу е „ това се неприемливи обвинения”. Единстеното, което ги сплоти бе „ каналите за разговор сред двете страни са възобновени”. Има светлина в тунела и с „ проблемите могат да се решат посредством констуктивен диалог”. Анкара не позволява решение посредством присъединяване на трети страни. Според Чавушоолу въпросът с визите към момента не е намерил решение, както и проблемите на турските водачи по границата с Гърция. Призовал е за обща битка против ФЕТО /организацията на проповедника Фетуллах Гюлен, който е в САЩ/, ПКК и организациите на сирийските кюрди.Настоял е за заслужено „ споделяне” в Източното Средиземноморие, което се отнася до морските терени за рандеман на новооткрития газ. Въпросът с мигрантите е оставен на Европейски Съюз, тъй като оттова според съглашение от 18 март се чакат нови траншове със средства за Турция. Акцентирал е върху нерешени проблеми на „ турското малцинство” в Гърция, което Атина афишира единствено за мюсюлманско. Да му мисли София. Защото става въпрос за Западна Тракия. Потърсил е подпомагане за „ възобновяване на паметниците на османската империя в Гърция”. Разминавания има и във връзка с връзките и въздействието в Либия и Близкия изток, само че е оповестено, че в края на април ще има нова среща в Женева и даже има предложение за среща на водачите на Гърция и Турция в близко бъдеще. Дендиас си има собствен дневен ред и той включва, с изключение на благодарности за поканата за вечеря, само че и апел да се заобикалят подправените вести, да се съблюдават полезностите на Европейски Съюз, да се съблюдават решения на Организация на обединените нации и интернационалното право по отношение на Либия, мигрантите са проблем на Европейски Съюз, а не на Атина, превръщането на „ Св.София” в джамия, което Гърция не утвърждава и апел да не се позволява същото за Карие манастир и така нататък Но най-важното е, че съгласно Дендиас „ Турция прави нарушавания както в Егейско, по този начин и в Средиземно море”. Това, че има развиване в комерсиалните връзки сред двете страни и се откриват нови въздушни линии е единствено капка в морето от нерешени проблеми, видно е. А благодарностите за проведената среща с Вартоломей, вселенският патриарх, е единствено израз на дипломатическа вежливост. Той е грък, само че турски жител и някои го подозират за връзки със специфични турски и непознати организации. Което не пречи Атина да цени ролята му в Истанбул и православието.София по въпроса резервира безмълвие. Но полетите на турски и гръцки бойни самолети над водите в Егейско и Средиземно море постоянно се разминават на сантиметри, а това към този момент нагнетява напрежение и то покрай нас. Страна не може да се вземе, само че Гърция е член на Европейски Съюз и това към този момент е в допълнение изискване България да поддържа решения на Брюксел по отношение на Кипър и Атина. Да се наблюдават процесите и връзките сред тези наши съседи е повече от наложително, тъй като става въпрос и за нашата сигурност, и за района като цяло. Всеки спор основава условия за усложняване на връзки и с трети страни. Както се случва с Украйна, различен спор покрай нас. Още повече, че там има към 300 хил етнически българи.
Случаят с Украйна е в дъното на повече от сериозен проблем и доста международни наблюдаващи са на мнение, че светът е на прага на нов боен спор т.е. война. Въпросът е чии нерви няма да устоят – на Путин или на Байдън. От една страна се постановат наказания към Москва, въпреки и не разоряващи, а въпреки това се анонсира „ започване на деескалация на напрежението” и то посредством просторен разговор и дипломатически развой. Гонят се 10 дипломати, само че се приказва за „ нужда от констуктивен напредък”. Нарича се Путин „ убиец”, само че има позвъняване по телефон с предложение за персонална среща в трета страна в близко бъдеще. В Москва приказват за „ груповия Байдън”, а някои загатват и за „ последователно изкуфяване на американския президент”, което се гарнира със „ Съединени американски щати ще водят война в Украйна до последния украинец, не повече”. Последното е по отношение на молбата на Киев към Вашингтон и Брюксел за помощ и присъединяване при вероятно нахлуване на Русия върху украинска територия. Заради „ Руски Донбас”, както се показват в тази част на Украйна. Е, тъкмо това Путин не може да си го разреши,защото знае, че следствията са непредсказуеми. Не тъй като няма задоволително съвременно въоръжена войска и то струпана по границата с Украйна, а тъй като това може да докара до международен спор с възможност за нуклеарни удари. Кой ще има смелостта да го стори? Някой си играе с огъня, с цел да завоюва дивиденти в играта на нерви, а Европа, основно някогашни соцстрани, го играят като Тони Блеър, именуван „ пудела на Буш”. И те гонят съветски дипломати,отказват контрактувани визити в Москва, отхвърлят „ Спутник V” и сипят обвинявания за дейности от преди 7 години. Явно няма различен метод за доказване на преданост и евроатлантическа ориентировка. Зависимости? Знае ли българинът, той единствено се чуди. И си гледа в своята чиния, тъй като толкоз доста е патил, че избира да се снишава. Дали това е актуалната обстановка у нас? Ще забележим, има продължение, както постоянно.
Зорница Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ