Какво се случва, ако кандидат за президент на САЩ почине
става месец до деня на изборите, а президентът Доналд Тръмп е в болница, инфектиран с вирус, който умъртви над 209 000 американци. Какво се случва с изборите (кампанията за които към този момент е в ход), в случай че положението му се утежни?
Ако президентът е некадърен да извършва отговорностите си, заради болест или гибел, 25-ата корекция ясно предписва неговите пълномощия да се поемат от вицепрезидента Майк Пенс, до момента в който президентът не си върне способността да ги извършва.
Но какво се случва, в случай че претендент за президент почине преди изборния ден? Или тъкмо по-късно? Какво се случва, в случай че спечелил претендент почине преди деня на встъпването в служба?
Отговор дава Стивън Олемакър от Асошиейтед прес.
Това в никакъв случай не се е случвало в тази страна с дълъг временен интервал сред изборния ден при започване на ноември и началото на мандата на новия президент на 20 януари. Конституцията, както и щатските и федералните изборни закони, ще направляват страната през сходен развой. Но без казус резултатът надалеч не е сигурен.
Камарата на представителите има последната дума по това кой печели президенството. Преди да се наложи Камарата да поеме надзор, роля имат политическите партии, щатските Законодателни събрания, Избирателната гилдия, съдилищата, и най-важното, гласоподавателите.
Ето някои въпроси и отговори какво би могло да се случи, в случай че претендент за президент почине – преди или след изборите.
Могат ли политическите партии са заменят умрял претендент?
Да, само че не толкоз покрай деня на изборите. Близо 63 милиона бюлетини към този момент са изпратени на гласоподавателите и близо 3 милиона гласа към този момент са подадени. Крайният период за отдръпване на претендентите е изминал във всички щати, с изключение на два – Южна Каролина и Кънектикът, а и техните крайни периоди изтичат след броени дни.
Датата на изборите е избрана от федерален закон – вторникът след първия понеделник през ноември, който тази година се пада на 3 ноември. Само Конгресът може да промени датата на вота. „ Би било невероятно да се трансформират бюлетините в този миг без отсрочване на изборите и пускане изначало на целия избирателен развой. Не мисля, че Конгресът би направил сходно нещо”, сподели Ричард Хейзън, професор по право в юридическия факултет „ Ървайн” на Калифорнийския университет.
Важно е обаче да не забравяме, че на президентските избори гласоподавателите в действителност не гласоподават за претенденти, а за описи от така наречен електори, които ще изберат президента и вицепрезидента като членове на Избирателната (Електоралната) гилдия. За да завоюва президентството, даден претендент би трябвало да завоюва поддръжката на болшинство (270) от членовето на Колегията.
В актуалната история на американските избори събранието на Избирателната гилдия е всъщност церемониално потвърждаване на избора, изработен от гласоподавателите. Тази година то ще се състои на 14 декември. Но в случай че спечелилият претендент към този момент не е сред живите, събитието ще е всичко друго, само че не и рутинно. „ Въпросът е: „ Кого ще поддържат електорите?”, съобщи Ричард Пилдес, професор по конституционно право в Ню Йоркския университет.
Какво се случва, в случай че спечелилият президентски претендент почине след изборите?
Според 20-ата корекция на Конституцията мандатът на актуалните президент и вицепрезидент завършва по обед на 20 януари. Няма уговорка, която да планува удължаването му. Поправката гласи още, че в случай че новоизбраният президент почине, новоизбраният вицепрезидент би трябвало да постави клетва като президент при започване на новия мандат.
Спечелилият изборите претендент обаче не става новоизбран президент (president-elect), до момента в който обща сесия на двете камари на Конгреса не преброи гласовете на електорите от Избирателната гилдия и Конгресът не разгласи спечелилия, подсети Пилдес. По закон се планува Конгресът публично да получи гласовете от Колегията на 6 януари. Новият състав на Конгреса, който ще бъде определен през ноември и ще постави клетва на 3 януари, ще организира процедурата.
Какво се случва, в случай че спечелилият претендент почине, преди Конгресът да разгласи спечелилия?
„ Това е най-лошият, най-смущаващият сюжет. Ще се наложи да се взема решение по какъв начин да се постъпи с гласовете (на електорите), дадени за претендент, който е починал”, сподели Джон Фортиър, шеф на проучванията на ръководството в Центъра за двупартийна политика.
Ако спечелилият претендент почине преди събранието на Колегията, нейните членове може да се обединят към заменящ претендент, предложен от партията, може би към претендента за вицепрезидент. „ В множеството случаи тези хора са определени, тъй като са лоялни на партията. Може да има неколцина блудни синове на места, само че те не са бунтовници”, разясни Фортиър.
Електорите от дадена партия ще имат тласък да се обединят към един претендент, добави той, тъй като не биха желали да рискуват да подарят изборната победа на друга партия. Но няма гаранция, че всички ще се спогодят за заменящия претендент. Някои щати имат закони, които задължават електорите да гласоподават за президентския претендент, който е спечелил общия избор в щата, други биха могли бързо да одобряват закони, регламентиращи дейностите на електорите при положение, че претендент почине.
„ Партията може да каже какво желае, само че щатите ще решат какво да вършат с електорите”, сподели Хасън. Върховният съд гласоподава единомислещо през юли, че щатите може да задължат електорите да поддържат претендента, предпочетен от гласоподавателите на изборите. Съдът обаче остави открит въпроса какво ще се случи, в случай че претендентът почине. „ Нищо в това мнение не трябва да се пояснява като позволение за щатите да обвържат електорите с умрял кандидат”, написа арбитър Елена Кейгън в своето мнение.
Ако това се случи, очаквайте правосъден спор.
Каква е ролята на Конгреса?
12-ата корекция дава на Конгреса последната дума за това кои са определени за президент и за вицепрезидент. Конгресът взема решение дали да одобри или да отхвърли описите на електорите и да отсъди дали даден претендент е събрал нужните 270 електорски гласа, с цел да стане президент.
За надзор на това пълномощие и Камарата на представителите, и Сенатът би трябвало да се съгласят да отхвърлят даден лист. Ако двете камари не се спогодят, електорите се преброяват според федералното законодателство, сподели Майкъл Морли, помощник по право в Университета на щата Флорида.
Ако никой претендент не събере 270 гласа на членове на Избирателната гилдия, Камарата на представителите избира президента, а Сенатът – вицепрезидента, в процедура, написана в Конституцията. В Камарата на представителите всяка щатска делегация получава един глас за президент и би трябвало да избира сред тримата претенденти, получили най-вече гласове в Избирателната гилдия. Сега републиканците имат болшинство в 26 щатски делегации, само че числата може да се трансформират след изборите през ноември, когато нов състав на Конгреса встъпи в служба.
Сенатът ще избере вицепрезидента с нормално болшинство.
Експерти по изборите настояват, че не чакат съдилищата да играят роля в този миг, тъй като конституцията ясно дава на Конгреса властта да взема решение противоречив резултат от избори за президент. Върховният съд на процедура реши президентските избори през 2000 година в интерес на републиканеца Джордж У. Буш, като приключи повторното броене на гласовете в щата Флорида. Решението на съда обаче пристигна преди гласовете от Избирателната гилдия да бъдат показани на Конгреса. „ Реално решението е в ръцете на Конгреса, откакто електорите са гласували”, сподели Фортиър.
Налагало ли се е в миналото Конгресът да взема решение резулатата?
Конгресът е решавал изхода от три президентски избори, само че това е било преди съвсем 150 години, съгласно история на Камарата на представителите, оповестена от нея.
През 1800 година Томас Джеферсън и Арън Бър печелят еднакъв брой гласове след вота на Избирателната гилдия – по 73 гласа всеки. След шестдневни диспути и 36 гласувания Камарата на представителите избира Джеферсън за трети президент на страната.
През 1824 година Андрю Джаксън печели болшинството от националния избор и множеството гласове в Избирателната гилдия. Но не е съумял да събере болшинство в разногласието сред четирима претенденти. Камарата на представителите избира един от съперниците му – Джон Куинси Адамс за шести президент на страната. Джаксън печели президентските избори четири години по-късно.
Конгресът е решавал и кой да бъде определен за президент след вота през 1876 година – републиканецът Ръдърфорд Хейс или демократът Самюъл Тилдън. Кандидатът на демократите Тилдън печели националния избор и преброяването на гласовете на електорите. Но републиканците оспорват резултата в три южни щата, които са показали описи с електори и за двамата претенденти, съгласно историята на Камарата на представителите. За да реши разногласието, Конгресът основава двупартийна комисия от членове на Камарата на представителите, сенатори и съдии от Върховния съд. След сключването на договорка федералните войски да се изтеглят от Юга, приключвайки Реконструкцията след Гражданската война, членовете на комисията гласоподават съгласно партийната си принадлежност и дават президентския пост на Хейс.
Ако президентът е некадърен да извършва отговорностите си, заради болест или гибел, 25-ата корекция ясно предписва неговите пълномощия да се поемат от вицепрезидента Майк Пенс, до момента в който президентът не си върне способността да ги извършва.
Но какво се случва, в случай че претендент за президент почине преди изборния ден? Или тъкмо по-късно? Какво се случва, в случай че спечелил претендент почине преди деня на встъпването в служба?
Отговор дава Стивън Олемакър от Асошиейтед прес.
Това в никакъв случай не се е случвало в тази страна с дълъг временен интервал сред изборния ден при започване на ноември и началото на мандата на новия президент на 20 януари. Конституцията, както и щатските и федералните изборни закони, ще направляват страната през сходен развой. Но без казус резултатът надалеч не е сигурен.
Камарата на представителите има последната дума по това кой печели президенството. Преди да се наложи Камарата да поеме надзор, роля имат политическите партии, щатските Законодателни събрания, Избирателната гилдия, съдилищата, и най-важното, гласоподавателите.
Ето някои въпроси и отговори какво би могло да се случи, в случай че претендент за президент почине – преди или след изборите.
Могат ли политическите партии са заменят умрял претендент?
Да, само че не толкоз покрай деня на изборите. Близо 63 милиона бюлетини към този момент са изпратени на гласоподавателите и близо 3 милиона гласа към този момент са подадени. Крайният период за отдръпване на претендентите е изминал във всички щати, с изключение на два – Южна Каролина и Кънектикът, а и техните крайни периоди изтичат след броени дни.
Датата на изборите е избрана от федерален закон – вторникът след първия понеделник през ноември, който тази година се пада на 3 ноември. Само Конгресът може да промени датата на вота. „ Би било невероятно да се трансформират бюлетините в този миг без отсрочване на изборите и пускане изначало на целия избирателен развой. Не мисля, че Конгресът би направил сходно нещо”, сподели Ричард Хейзън, професор по право в юридическия факултет „ Ървайн” на Калифорнийския университет.
Важно е обаче да не забравяме, че на президентските избори гласоподавателите в действителност не гласоподават за претенденти, а за описи от така наречен електори, които ще изберат президента и вицепрезидента като членове на Избирателната (Електоралната) гилдия. За да завоюва президентството, даден претендент би трябвало да завоюва поддръжката на болшинство (270) от членовето на Колегията.
В актуалната история на американските избори събранието на Избирателната гилдия е всъщност церемониално потвърждаване на избора, изработен от гласоподавателите. Тази година то ще се състои на 14 декември. Но в случай че спечелилият претендент към този момент не е сред живите, събитието ще е всичко друго, само че не и рутинно. „ Въпросът е: „ Кого ще поддържат електорите?”, съобщи Ричард Пилдес, професор по конституционно право в Ню Йоркския университет.
Какво се случва, в случай че спечелилият президентски претендент почине след изборите?
Според 20-ата корекция на Конституцията мандатът на актуалните президент и вицепрезидент завършва по обед на 20 януари. Няма уговорка, която да планува удължаването му. Поправката гласи още, че в случай че новоизбраният президент почине, новоизбраният вицепрезидент би трябвало да постави клетва като президент при започване на новия мандат.
Спечелилият изборите претендент обаче не става новоизбран президент (president-elect), до момента в който обща сесия на двете камари на Конгреса не преброи гласовете на електорите от Избирателната гилдия и Конгресът не разгласи спечелилия, подсети Пилдес. По закон се планува Конгресът публично да получи гласовете от Колегията на 6 януари. Новият състав на Конгреса, който ще бъде определен през ноември и ще постави клетва на 3 януари, ще организира процедурата.
Какво се случва, в случай че спечелилият претендент почине, преди Конгресът да разгласи спечелилия?
„ Това е най-лошият, най-смущаващият сюжет. Ще се наложи да се взема решение по какъв начин да се постъпи с гласовете (на електорите), дадени за претендент, който е починал”, сподели Джон Фортиър, шеф на проучванията на ръководството в Центъра за двупартийна политика.
Ако спечелилият претендент почине преди събранието на Колегията, нейните членове може да се обединят към заменящ претендент, предложен от партията, може би към претендента за вицепрезидент. „ В множеството случаи тези хора са определени, тъй като са лоялни на партията. Може да има неколцина блудни синове на места, само че те не са бунтовници”, разясни Фортиър.
Електорите от дадена партия ще имат тласък да се обединят към един претендент, добави той, тъй като не биха желали да рискуват да подарят изборната победа на друга партия. Но няма гаранция, че всички ще се спогодят за заменящия претендент. Някои щати имат закони, които задължават електорите да гласоподават за президентския претендент, който е спечелил общия избор в щата, други биха могли бързо да одобряват закони, регламентиращи дейностите на електорите при положение, че претендент почине.
„ Партията може да каже какво желае, само че щатите ще решат какво да вършат с електорите”, сподели Хасън. Върховният съд гласоподава единомислещо през юли, че щатите може да задължат електорите да поддържат претендента, предпочетен от гласоподавателите на изборите. Съдът обаче остави открит въпроса какво ще се случи, в случай че претендентът почине. „ Нищо в това мнение не трябва да се пояснява като позволение за щатите да обвържат електорите с умрял кандидат”, написа арбитър Елена Кейгън в своето мнение.
Ако това се случи, очаквайте правосъден спор.
Каква е ролята на Конгреса?
12-ата корекция дава на Конгреса последната дума за това кои са определени за президент и за вицепрезидент. Конгресът взема решение дали да одобри или да отхвърли описите на електорите и да отсъди дали даден претендент е събрал нужните 270 електорски гласа, с цел да стане президент.
За надзор на това пълномощие и Камарата на представителите, и Сенатът би трябвало да се съгласят да отхвърлят даден лист. Ако двете камари не се спогодят, електорите се преброяват според федералното законодателство, сподели Майкъл Морли, помощник по право в Университета на щата Флорида.
Ако никой претендент не събере 270 гласа на членове на Избирателната гилдия, Камарата на представителите избира президента, а Сенатът – вицепрезидента, в процедура, написана в Конституцията. В Камарата на представителите всяка щатска делегация получава един глас за президент и би трябвало да избира сред тримата претенденти, получили най-вече гласове в Избирателната гилдия. Сега републиканците имат болшинство в 26 щатски делегации, само че числата може да се трансформират след изборите през ноември, когато нов състав на Конгреса встъпи в служба.
Сенатът ще избере вицепрезидента с нормално болшинство.
Експерти по изборите настояват, че не чакат съдилищата да играят роля в този миг, тъй като конституцията ясно дава на Конгреса властта да взема решение противоречив резултат от избори за президент. Върховният съд на процедура реши президентските избори през 2000 година в интерес на републиканеца Джордж У. Буш, като приключи повторното броене на гласовете в щата Флорида. Решението на съда обаче пристигна преди гласовете от Избирателната гилдия да бъдат показани на Конгреса. „ Реално решението е в ръцете на Конгреса, откакто електорите са гласували”, сподели Фортиър.
Налагало ли се е в миналото Конгресът да взема решение резулатата?
Конгресът е решавал изхода от три президентски избори, само че това е било преди съвсем 150 години, съгласно история на Камарата на представителите, оповестена от нея.
През 1800 година Томас Джеферсън и Арън Бър печелят еднакъв брой гласове след вота на Избирателната гилдия – по 73 гласа всеки. След шестдневни диспути и 36 гласувания Камарата на представителите избира Джеферсън за трети президент на страната.
През 1824 година Андрю Джаксън печели болшинството от националния избор и множеството гласове в Избирателната гилдия. Но не е съумял да събере болшинство в разногласието сред четирима претенденти. Камарата на представителите избира един от съперниците му – Джон Куинси Адамс за шести президент на страната. Джаксън печели президентските избори четири години по-късно.
Конгресът е решавал и кой да бъде определен за президент след вота през 1876 година – републиканецът Ръдърфорд Хейс или демократът Самюъл Тилдън. Кандидатът на демократите Тилдън печели националния избор и преброяването на гласовете на електорите. Но републиканците оспорват резултата в три южни щата, които са показали описи с електори и за двамата претенденти, съгласно историята на Камарата на представителите. За да реши разногласието, Конгресът основава двупартийна комисия от членове на Камарата на представителите, сенатори и съдии от Върховния съд. След сключването на договорка федералните войски да се изтеглят от Юга, приключвайки Реконструкцията след Гражданската война, членовете на комисията гласоподават съгласно партийната си принадлежност и дават президентския пост на Хейс.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ