Става дума за съвсем реални психологически механизми, които влияят на

Става дума за напълно действителни психически механизми, които въздействат на съзнанието ни

 

Раздялата нормално е финалната точка. Но за какво толкоз постоянно, даже след мъчителен край, се прокрадва мисълта: „ Ами в случай че въпреки всичко можем да бъдем дружно? “ Оказва се, че не е просто прочувственост или уязвимост, написа fakti.bg.

Украинският лайф коуч и сексолог Виталий Курсик споделя пред RBC-Ukraine какво в действителност стои зад желанието да се върнем при някогашен сътрудник – и за какво тази мисъл от време на време ни наподобява по-примамлива от новото начало.

Зоната на комфорт е по-силна от логиката

Според специалиста, даже когато една връзка е била надалеч от идеалната, тя въпреки всичко е била позната и предвидима. А човешкият мозък по природа се съпротивлява на смяната и се стреми да ни върне към това, което към този момент познаваме – даже в случай че не ни е носело благополучие.

Идеализиране на предишното

С времето неприятните мемоари избледняват, а съзнанието ни стартира да си „ спомня “ единствено хубавото.
„ Вече не помните свадите, разминаванията, болката. Вместо това изплуват смехът, буйните нощи и това чувство за ‘специална връзка’, “ изяснява Курсик.

Страх от самотност

Независимо кой е основателят на раздялата, самотата е плашещо прекарване. Завръщането при някогашния постоянно наподобява като елементарен и бърз метод да запълним празнотата, без да прекосяваме през несигурността на новото.