Ин мемориам: Преждевременната смърт е убийствена човешка драма
Става дума за художника Иван Георгиев Николов, прочут с псевдонима Папа Жан.
Той не съумя да пребори COVID-19 и в навечерието на Рождество си отиде от нашия свят, отнасяйки със себе си част от колорита, благородството, лудостта и усмивките му. Той наричаше себе си Маестро, Академик, Професор, Принц, постоянно беше на ръба на скандалното, беше авангарден художник, стихотворец, публицист, мъдрец, режисьор и още доста други функции като създател. И това не е всичко - бил е обществен чиновник, бетонджия, залесител, икономист, галерист, природолечител (академик от академията на съветската лечителка Джуна). А и чисто човешките му качества по никакъв начин не бяха малко - подготвен да помогне на всеки, който има потребност от помощ, раздаващ се без излишък, умеещ да обича и да бъде другар.
Признавам, първите ми диалози с него преди години оставиха в самата мен по едно и също време и малко ужас, и безконечен интерес, само че тъй като съм от хората, подготвени да одобряват всеки с неговите странности и да се поклонят на гения във всичките му форми, нямаше по какъв начин да не бъда очарована. Не е допустимо да се върна към всичко, което съумя да “забърка” на този свят Папа Жан, само че едно е несъмнено - той обичаше буйно и безусловно живота. Затова и до момента се чудя за какво още при първата ни среща преди десетина години, когато художникът беше малко над 50-те, сме говорили и за... гибелта. Думите му през днешния ден, когато към този момент го няма, звучат изключително вълнуващо:
- Смъртта е наложителност, който се е родил на тази земя, ще доживее гибелта. Но преждевременната гибел просто в действителност е убийствена човешка драма. Защото това е безсмислица. То е като на война - или ще умреш, или ще убиеш. Човешкият живот е дотолкоз живот, доколкото свърши последното дихание.
Бидейки мъдрец и влъхва, обаче художникът призна, че не това е нещото, което може да го нарани най-силно.
- Аз постоянно рева, не толкоз за нещастието и гибелта на близки хора, тъй като все по-често се случва това, само че може би поради неразбирането, когато неправилно си упрекнат и би трябвало да се защитаваш. Защото ние, известните хора, сме най-атакувани. Всеки може да те упрекна по доста неправдив метод и да каже - ти си подобен или онакъв. Това е най-голямото ми вътрешно страдалчество, че тези хора не могат да се явят пред мен, с цел да ги смачкам като гниди. Обвиняват, без да си отговорен. Това е най-страшното. Затова човек стиска зъби, скърца и плаче.
Това е най-голямото ми страдалчество.
От дете съм водач, не е имало един момент, в който да не съм бил водач. В боевете в никакъв случай не съм се давал на никой, постоянно съм побеждавал. Не единствено в детските игри, само че и в боевете за дамите постоянно съм печелил, не съм имал загуба в живота си. Бог някои неща ми е дал, други ми е взел...
През годините стотици бездомници бяха погалени от щедростта и благотворителността на Папа Жан, някои даже приютяваше в дома си през зимата. В огромния мраз по 7-8 индивида, въпреки че ателието му в столичния квартал “Младост 2”, в което живееше, не беше огромно. За това художникът имаше своето простичко пояснение:
- Според мен насладата на живота е да печелиш и да раздаваш... Не мога да пребивавам, в случай че не го върша.
Човек не може да има целия свят, би трябвало да даваш на хората
На всевъзможни места съм давал - инцидентни, неслучайни... Това е животът - всичко би трябвало да е доста красиво. Не мога да приема това - да спестяваш, да трупаш, да имаш 100 жилището... Така наречените материални хора за мен не съставляват никакъв интерес. В днешно време малко останаха благородниците, които могат да създадат нещо за теб, да ти оказват помощ. Озъртам се като Диоген с фенера, с цел да диря същински благородния човек, само че доста мъчно към този момент го намирам. Всичко е затворено в един пресметлив свят, в една самомнителност, вътрешна нужда да натрупат, да имат... Аз толкоз доста милиони съм похарчил, че...
Истината е, че единствено на 20 години, още студент с името Иван Николов, той забогатява. Историята е елементарна и трогателна.
- Около година се грижих за един дъртак - Коста Халачев. Макар че бях заплашван от наследниците му, даже желаеха да ме убиват, той остави благосъстоянието си на мен. Пък аз след това изгубих татко си, отиде си млад от този свят. Затова спомагам на доста хора да бъдат настанени в домове, издействах на някои пенсии, помогнах им да бъдат устроени почтено за старините си.
Много е ужасно да остаряваш в България
За жал, всеки върви по този път, няма по какъв начин, неизбежно е. Познавам хора, които даже децата им не ги поглеждат. Човек не може да има целия свят, би трябвало да даваш на хората. На всевъзможни места - инцидентни и неслучайни, съм дарявал свои картини... Ако ние не променим света към положително, в действителност ще загинем, тъй като тези международни катаклизми, тази завист и самовлюбеност са пагубни за човечеството. Вярвам, че изкуството е нещо, което ще избави хората.
Помня, че се изкуших да го попитам:
- И въпреки всичко кое свое не би дал?
- Не бих продал душата си и достойнството си. Бих починал, само че тях бих запазил!
... Макар че едни от най-изкушаващите тематики за таблоидите, свързани с Папа Жан, бяха свадите, дамите, браковете му, сексът, другарството му с Иво Карамански и голият портрет, който му нарисува, или пък това, че персонално Силвестър Сталоун си купи от него картина за 300 хиляди $, ми се ще да ги подмина.
Затова пък ще напомня нещо, което не беше толкоз известно и жълто. Неговите корени. И не от пристрастеност към биографичното, а тъй като точно с тях художникът ми изясни своето неутолимо предпочитание да оказва помощ на другите.
- Ами това е добродетел, аз съм правоприемник на Орфей, цялата ми рода са от Родопите, от Хвойна. Дядо ми е един от първите строители - едни от първите мостове са на моя дядо Иван по пътя към Смолян. Уникален човек. Другият ми прародител пък е от първите гайдари, дядо Петко. Правил е гайди. Може би е любопитна детайлност, само че дядо ми на 86 години е направил татко ми, а баба ми го ражда на 55 години. Родила е дамата и е отгледала сина си.
Може би генетично са свързани нещата. И майка ми беше доста работлив човек и изключителна жена. През целия си живот (имаше към 40 и няколко години трудов стаж) е работила по 2 смени, по 20 часа на денонощието, с цел да може да ни устоя, да ни изучи. Уникална жена. Тя работеше като технолог в консервен цех. Аз съм от такова тесто забъркан, че няма нещо, което да желая да направя и да не мога - каквото измисля с мозъка и хвана с ръцете, го върша.
Уви, Папа Жан по този начин и не съумя да остарее. Този път загуби играта, сядайки “На покер със смъртта”, както назова една от своите книги. И ми се ще да завърша този спомен с думите на художника Емил Белев:
“Светъл небесен път, Принце! Изгубихме една ярка и артистична персона, само че великите му произведения остават безконечни. Съболезнования на околните! Поклон пред паметта на Папи!”. Любопитни линии към портрета: Роден е на 8 септември 1957 година в Асеновград. Има висше обучение с доста специалности и квалификации - икономист, мъдрец, стихотворец. Пее, свири на китара, композира. Освен в България е показвал независими изложения в Гърция, Русия, Франция, Германия, Съединени американски щати, на Сейшелските острови. Майстор на спорта по туризъм, занимавал се с битка, културизъм, плуване, триатлон, източни бойни изкуства, йога. За него починалата баба Ванга е споделила: “Ша та бъде, а другите ша та следват”. В полово отношение Папа Жан се дефинира като трансконтинентален див звяр. През 2000 година се дами за съветската депутатка Алла Павловна Красникова. От първата си жена Мария има две дъщери и внуци. А с огромната си обич Ирина Делина се среща в един асансьор в НДК, отивайки на лекция на Материус Розенкройцер (Тимен Тимев - мъдрец, психиатър и писател), който от дълги години живее в Съединени американски щати и е неин брачен партньор.
Рисувал е портрети на известни персони, измежду които Иво Карамански, Лили Иванова, Боби Михайлов, Джуна, Владимир Висоцки, Алла Пугачова и даже арабски шейхове. Автор е на над 2000 картини. Според самия Папа Жан неговите произведения се приближават до стила на Рембранд.
През интервала 1999-2000 година е учител по езотеризъм и екстрасензорна медиаторика в Международната академия на различните науки в Москва. На 21 март 2000 година получава званието учен и ордена “Нов Елит на Русия “, връчен му от известната Евгения Давиташвили - Джуна.
С декрет на Федералното заседание на Русия Папа Жан е назначен за основен специалист по въпросите на културните връзки сред Руската федерация и Република България.
Валентина ИВАНОВА
Той не съумя да пребори COVID-19 и в навечерието на Рождество си отиде от нашия свят, отнасяйки със себе си част от колорита, благородството, лудостта и усмивките му. Той наричаше себе си Маестро, Академик, Професор, Принц, постоянно беше на ръба на скандалното, беше авангарден художник, стихотворец, публицист, мъдрец, режисьор и още доста други функции като създател. И това не е всичко - бил е обществен чиновник, бетонджия, залесител, икономист, галерист, природолечител (академик от академията на съветската лечителка Джуна). А и чисто човешките му качества по никакъв начин не бяха малко - подготвен да помогне на всеки, който има потребност от помощ, раздаващ се без излишък, умеещ да обича и да бъде другар.
Признавам, първите ми диалози с него преди години оставиха в самата мен по едно и също време и малко ужас, и безконечен интерес, само че тъй като съм от хората, подготвени да одобряват всеки с неговите странности и да се поклонят на гения във всичките му форми, нямаше по какъв начин да не бъда очарована. Не е допустимо да се върна към всичко, което съумя да “забърка” на този свят Папа Жан, само че едно е несъмнено - той обичаше буйно и безусловно живота. Затова и до момента се чудя за какво още при първата ни среща преди десетина години, когато художникът беше малко над 50-те, сме говорили и за... гибелта. Думите му през днешния ден, когато към този момент го няма, звучат изключително вълнуващо:
- Смъртта е наложителност, който се е родил на тази земя, ще доживее гибелта. Но преждевременната гибел просто в действителност е убийствена човешка драма. Защото това е безсмислица. То е като на война - или ще умреш, или ще убиеш. Човешкият живот е дотолкоз живот, доколкото свърши последното дихание.
Бидейки мъдрец и влъхва, обаче художникът призна, че не това е нещото, което може да го нарани най-силно.
- Аз постоянно рева, не толкоз за нещастието и гибелта на близки хора, тъй като все по-често се случва това, само че може би поради неразбирането, когато неправилно си упрекнат и би трябвало да се защитаваш. Защото ние, известните хора, сме най-атакувани. Всеки може да те упрекна по доста неправдив метод и да каже - ти си подобен или онакъв. Това е най-голямото ми вътрешно страдалчество, че тези хора не могат да се явят пред мен, с цел да ги смачкам като гниди. Обвиняват, без да си отговорен. Това е най-страшното. Затова човек стиска зъби, скърца и плаче.
Това е най-голямото ми страдалчество.
От дете съм водач, не е имало един момент, в който да не съм бил водач. В боевете в никакъв случай не съм се давал на никой, постоянно съм побеждавал. Не единствено в детските игри, само че и в боевете за дамите постоянно съм печелил, не съм имал загуба в живота си. Бог някои неща ми е дал, други ми е взел...
През годините стотици бездомници бяха погалени от щедростта и благотворителността на Папа Жан, някои даже приютяваше в дома си през зимата. В огромния мраз по 7-8 индивида, въпреки че ателието му в столичния квартал “Младост 2”, в което живееше, не беше огромно. За това художникът имаше своето простичко пояснение:
- Според мен насладата на живота е да печелиш и да раздаваш... Не мога да пребивавам, в случай че не го върша.
Човек не може да има целия свят, би трябвало да даваш на хората
На всевъзможни места съм давал - инцидентни, неслучайни... Това е животът - всичко би трябвало да е доста красиво. Не мога да приема това - да спестяваш, да трупаш, да имаш 100 жилището... Така наречените материални хора за мен не съставляват никакъв интерес. В днешно време малко останаха благородниците, които могат да създадат нещо за теб, да ти оказват помощ. Озъртам се като Диоген с фенера, с цел да диря същински благородния човек, само че доста мъчно към този момент го намирам. Всичко е затворено в един пресметлив свят, в една самомнителност, вътрешна нужда да натрупат, да имат... Аз толкоз доста милиони съм похарчил, че...
Истината е, че единствено на 20 години, още студент с името Иван Николов, той забогатява. Историята е елементарна и трогателна.
- Около година се грижих за един дъртак - Коста Халачев. Макар че бях заплашван от наследниците му, даже желаеха да ме убиват, той остави благосъстоянието си на мен. Пък аз след това изгубих татко си, отиде си млад от този свят. Затова спомагам на доста хора да бъдат настанени в домове, издействах на някои пенсии, помогнах им да бъдат устроени почтено за старините си.
Много е ужасно да остаряваш в България
За жал, всеки върви по този път, няма по какъв начин, неизбежно е. Познавам хора, които даже децата им не ги поглеждат. Човек не може да има целия свят, би трябвало да даваш на хората. На всевъзможни места - инцидентни и неслучайни, съм дарявал свои картини... Ако ние не променим света към положително, в действителност ще загинем, тъй като тези международни катаклизми, тази завист и самовлюбеност са пагубни за човечеството. Вярвам, че изкуството е нещо, което ще избави хората.
Помня, че се изкуших да го попитам:
- И въпреки всичко кое свое не би дал?
- Не бих продал душата си и достойнството си. Бих починал, само че тях бих запазил!
... Макар че едни от най-изкушаващите тематики за таблоидите, свързани с Папа Жан, бяха свадите, дамите, браковете му, сексът, другарството му с Иво Карамански и голият портрет, който му нарисува, или пък това, че персонално Силвестър Сталоун си купи от него картина за 300 хиляди $, ми се ще да ги подмина.
Затова пък ще напомня нещо, което не беше толкоз известно и жълто. Неговите корени. И не от пристрастеност към биографичното, а тъй като точно с тях художникът ми изясни своето неутолимо предпочитание да оказва помощ на другите.
- Ами това е добродетел, аз съм правоприемник на Орфей, цялата ми рода са от Родопите, от Хвойна. Дядо ми е един от първите строители - едни от първите мостове са на моя дядо Иван по пътя към Смолян. Уникален човек. Другият ми прародител пък е от първите гайдари, дядо Петко. Правил е гайди. Може би е любопитна детайлност, само че дядо ми на 86 години е направил татко ми, а баба ми го ражда на 55 години. Родила е дамата и е отгледала сина си.
Може би генетично са свързани нещата. И майка ми беше доста работлив човек и изключителна жена. През целия си живот (имаше към 40 и няколко години трудов стаж) е работила по 2 смени, по 20 часа на денонощието, с цел да може да ни устоя, да ни изучи. Уникална жена. Тя работеше като технолог в консервен цех. Аз съм от такова тесто забъркан, че няма нещо, което да желая да направя и да не мога - каквото измисля с мозъка и хвана с ръцете, го върша.
Уви, Папа Жан по този начин и не съумя да остарее. Този път загуби играта, сядайки “На покер със смъртта”, както назова една от своите книги. И ми се ще да завърша този спомен с думите на художника Емил Белев:
“Светъл небесен път, Принце! Изгубихме една ярка и артистична персона, само че великите му произведения остават безконечни. Съболезнования на околните! Поклон пред паметта на Папи!”. Любопитни линии към портрета: Роден е на 8 септември 1957 година в Асеновград. Има висше обучение с доста специалности и квалификации - икономист, мъдрец, стихотворец. Пее, свири на китара, композира. Освен в България е показвал независими изложения в Гърция, Русия, Франция, Германия, Съединени американски щати, на Сейшелските острови. Майстор на спорта по туризъм, занимавал се с битка, културизъм, плуване, триатлон, източни бойни изкуства, йога. За него починалата баба Ванга е споделила: “Ша та бъде, а другите ша та следват”. В полово отношение Папа Жан се дефинира като трансконтинентален див звяр. През 2000 година се дами за съветската депутатка Алла Павловна Красникова. От първата си жена Мария има две дъщери и внуци. А с огромната си обич Ирина Делина се среща в един асансьор в НДК, отивайки на лекция на Материус Розенкройцер (Тимен Тимев - мъдрец, психиатър и писател), който от дълги години живее в Съединени американски щати и е неин брачен партньор.
Рисувал е портрети на известни персони, измежду които Иво Карамански, Лили Иванова, Боби Михайлов, Джуна, Владимир Висоцки, Алла Пугачова и даже арабски шейхове. Автор е на над 2000 картини. Според самия Папа Жан неговите произведения се приближават до стила на Рембранд.
През интервала 1999-2000 година е учител по езотеризъм и екстрасензорна медиаторика в Международната академия на различните науки в Москва. На 21 март 2000 година получава званието учен и ордена “Нов Елит на Русия “, връчен му от известната Евгения Давиташвили - Джуна.
С декрет на Федералното заседание на Русия Папа Жан е назначен за основен специалист по въпросите на културните връзки сред Руската федерация и Република България.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ