Става банално, но трябва да се повтаря – България се

Става тривиално, само че би трябвало да се повтаря – България се намира в невиждана обстановка. За една година организирахме два избора за Народно заседание, през ноември ни предстоят трети, свикахме и разпуснахме два Народното събрание, а напълно неотдавна посрещнахме и второ служебно държавно управление. Държавата е в положение на безтегловност, а единствената институция, която наподобява постоянна, е президентът, който ръководи страната над 4 месеца посредством назначените от него кабинети и ще продължи по този начин най-малко до края на 2021 година

В предишното, заприказва ли се за президента, до погнуса се повтаряше едно и също – той е слаб, няма пълномощия, може единствено да преподписва решенията на изпълнителната власт и впрочем клишета. Трябваше да пристигна политическата рецесия, в която продължаваме да се давим и досега, с цел да се види какъв брой неправилна е тази визия. За по-малко от година Румен Радев се трансформира в централна фигура в държавния и политическия живот. А “Дондуков ” 2, където сякаш нищо не се решаваше, към този момент наподобява като най-мощният център на властта в страната.

Как се получи по този начин? На първо място, Радев беше изтласкан нагоре от политическата буря, която раздруса страната от митингите през 2020 година нататък. ГЕРБ и Бойко Борисов тогава реагираха по най-неудачния метод – избраха да се вкопчат във властта с вярата, че бурята ще утихне до постоянните избори на 4 април 2021 година Крива сметка направиха, както демонстрираха резултатите и на 4 април, и на идващия избор на 11 юли. Междувременно, президентът отигра по най-хубавия метод топката – излезе на протестиращата улица и по този начин се снабди с реномето на лидер на разбунтувалия се против политическата мафия народ.

Революционно вдигнатият пестник обаче единствено тласна нагоре рейтинга му

Това, което го утвърди като институционално могъща фигура, беше политическото безумство, което се възцари през последните няколко месеца. И по този начин – Радев назначи първия длъжностен кабинет през май. Очакваше се, че бързо ще го размени постоянно държавно управление на „ ИТН ”, „ Демократична България ”, ИБГНИ и вероятно Българска социалистическа партия. Не се получи и 45-ото Народно събрание скоропостижно си отиде. Дойде 46-ият парламент и какво – същото, че и много по-лошо. Партийците от Има Такъв Народ, Демократична България, Българска социалистическа партия и ИБГНИ, заслепени от опцията да заловен държавните постове и служби, се боричкаха между тях, до момента в който времето им изтече и Народното събрание още веднъж трябваше да се разпусне предварително.

Тотално обезсиленият парламент мощно контрастираше на фона на свръхактивното служебно държавно управление на Радев. Докато нови и остарели политици се бяха хванали за гушите, хората на президента извършиха ударна чистка в изпълнителната власт. Пометени бяха организации, бордове на държавни компании, полицейски и специфични структури. И нали се сещате кой поемаше контрола по-късно? Ами, президентът. Трудно някой ще повярва, че Радев е оставил министрите си да се вихрят на воля, без да им подсказва имена за овакантените постове.

Парламентарен надзор върху дейностите на държавното управление нямаше – нито в 45-ото Народно събрание, нито в 46-ото Народно събрание. Депутатите се бяха заели да вадят мръсните ризи на ГЕРБ и едва се вълнуваха какво прави служебният кабинет. Вярно, министрите прекарваха в Народното събрание повече време, в сравнение с във ведомствата си, само че бяха привиквани единствено с цел да разкриват неприятното завещание на някогашните ръководещи. Също по този начин, множеството водещи обединения или поддържат намерено президента (БСП, Има Такъв Народ, ИБГНИ), или го толерират (ДБ). Враждебността, която проявиха сценаристите на Слави Трифонов към държавното управление, беше фокусирана върху Кирил Петков и Асен Василев, тъй като Демократична България и ИБГНИ ги лансираха за министерски постове в постоянния кабинет, който Има Такъв Народ не желаеше да поделя с никого. Човек да се запита – защо му е притрябвала на Радев „ пропрезидентска партия ”, откакто

солидна част от политическото пространство устойчиво го подпира

И по този начин – имаме един възпроизвеждащ се длъжностен кабинет, зависещ на президента, който от краткотрайно събитие се трансформира в ненадейно дълготрайна част от държавния живот. Имахме два разединени Народното събрание, които бяха толкоз заети да се самоизяждат, че законодателната им работа клони към нулата, а контролът им върху изпълнтелната власт парадоксално се концентрира напълно върху някогашните ръководещи и не помни изцяло за актуалните. За похлупак имаме свръхфрагментирано политическо пространство, в което се възпроизвеждат борбите от някогашните парламенти и към този момент вършат невероятно да се излъчи политически индивид, който да поеме контрола над обстановката и над страната. А президентът наподобява като единствената постоянна институция, която също така държи под надзор и изпълнителната власт. При такова състояние, на Радев не му трябват конституционни промени, с цел да се усеща като в президентска република.

И той наподобява в действителност се усеща по този начин, в случай че се съди по словото му, когато представи втория си кабинет за годината. Изявлението беше един

дълъг лист от похвали за работата на държавното управление

(с което индиректно похвали и самия себе си – нали го е назначил), чийто състав той възпроизведе изцяло в новия кабинет (с изключение на Кирил Петков и Асен Василев, които си потеглиха или бяха пуснати, с цел да подхванат личното си премеждие в политиката). Даже актуализацията на бюджета и в частност на пенсиите беше регистрирана като заслуга само на неговите хора – в случай, че това беше комай единствената значима работа, която последният парламент свърши.

И нещо изключително забавно в обръщението на Радев – той разгласи, че служебните министри са потвърдили правилността на концепцията му за „ демократично единодушие сред родолюбиви хора от всякакви политически хоризонти в името на България ”. „ Този модел на ръководство, този сполучлив образец е капитал за политическото бъдеще на Родината. Той е стъпка напред в надмогването на политическите предразсъдъци, които стопират развиването на страната ни... За страдание, политическата класа не възприе модела на служебното държавно управление и посланията на обществото ”, уточни президентът. С това той

искаше да подчертае каква сполучлива политическа структура е основал и какъв голям неуспех са претърпяли главните политически обединения.

Не може да убегне сходството сред тези думи и идеологията, която споделят Кирил Петков и Асен Василев.

Бившите служебни министри действат под същия девиз:

няма ляво, няма дясно, хайде всички честни хора да работим дружно за България – само че под нашата команда. Тук се изправяме пред най-голямата настояща политическа мистерия – занимава ли се директно Радев с партийно строителство. Отговорът на въпроса (който рано или късно би трябвало да пристигна под някаква форма) ще ни подскаже какви са дълготрайните проекти на президента.

Всичко казано обрисува една притеснителна наклонност в президентството на Румен Радев. Той показва цялостно неуважение към (малките) заслуги на Народното събрание. Превъзнася излъчената от самия него изпълнителна власт, както и политическият модел, който служебното държавно управление въплъщава – ръководство без идеология, без партийни и политически граници. И съмнително мълчи за плана „ Продължаваме промяната ”, като оставя подозрението, че „ Дондуков ” 2 скритом работи за преструктурирането на политическото пространство в своя изгода. При тези условия би трябвало да се запитаме – колкото и да са калпави партиите и Народното събрание, по-добро ли е за българската народна власт едно мощно президенство, което безшумно гълтам институциите и политиката?

Людмил Илиев,