Статуята на Света София - символът на столицата
Статуята на Света София е един от знаците на столицата. Цялата комбинация е 26 метра, а самата скулптура е 8 метра, като тя е езическа притча на християнската светица, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Фигурата тежи към 5 тона, като е формирана от над 160 елементи. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, а в лявата са сложени монети. Те са знак на благоденствието на нацията. Върху нея е кацнала сова, която е знак на знанието и мъдростта.
Изработена е за 9 месеца, а дефинитивно е съединена на 27 декември 2000 година. През 2001 година е позлатена. Цената на монумента с позлатяването надвишава 200 000 $, като те са платени от бюджета на Столична община. Построена е по самодейност на тогавашния кмет Стефан Софиянски.
Поставена е на мястото на тогавашната западна врата на града, която е била част от антична Сердика. По-късно на мястото е била църквата „ Свети Спас “, само че храмът е бил погубен по време на англо-американските бомбардировки над София, осъществени през 1943 година. След идването на комунистите на власт мястото още веднъж е променено. Там е издигната скулптура на руския водач Владимир Ленин, която е отстранена след измененията от 1989 година.
Днес София чества.
Преди 143 години на тази дата Учредителното заседание в Търново афишира София за столица на Княжество България. По това време София има население от едвам 16 000 души, разграничена е на няколко махали и единствената представителна постройка е постройката на някогашния турски конак. На 22 декември 1879 година е публикуван Указ на княз Александър Батенберг за основаване на първи градоустройствен проект на столицата. Въпросният проект обрисува и контролира развиването на строителните граници на града.
Центърът на града се измества от джамията към площада на улица Съборна.
Постепенно София от „ чиновнически град “ (по думите на Константин Иречек) се трансформира в жизнерадостен основен град на модерната българска страна като задава трендовете за градското развиване и просвета в българските земи изобщо. Центърът на града стартира да се измества от джамията към площада към улица Съборна, където се пресичат главните пътни артерии на града. Това е натурален ход на урбанизацията като търсената рационализация е обявление на изрично разкъсване с османските обичаи и вдишване по пътя на европейското развиване.
Културният живот в столицата намира своя разцвет след построяването на Народния спектакъл през 1907 година, а основен за българския модернизационен и урбанизационен план се оказва построяването на бароковата постройка на Софийския университет, открита през 1935 година
През 1934 година се обозначени и новите покрайнини, първите в историята на града.
В навечерието на Първата международна война София към този момент има население от 113 000 души като през 1918 година популацията скача на близо 200 000. С Наредба- закон за София от 1934 година се реорганизират всички публични служби и икономически предприятия като градът наброява към този момент 287 976 души. Застроената повърхност възлиза на 42 кв. км. против 15, 4 кв. км през 1924 година, а дружно с присъединените села- Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци- доближава до 57 кв. км. Интересен факт е, че в Наредбата от 1934 година Слатина и Малашевци са обозначени като „ покрайнини “, термин, присъщ на първо място за западния вид град.
Целенасочената държавна политика по съграждането на столичния град, както и цялостния развой на урбанизация, индустриализация и инфраструктурни промени, довеждат до това, че единствено за интервала 1887- 1946 година популацията на София нараства 14, 1 пъти, а на така наречен Голяма София (след нейното основаване през 1938 г.) се падат 36, 2 % от общото за страната повишаване на градското население. През 1946 година жителите на София доближават 366 801, през 2001 г.- 1 173 988 души, през 2011 година – 1 359 520 души, а съгласно последното броене от 2021 година в българската столица живеят 1 549 000 души. Практически сред първото и последното броене в България, популацията на София нараства над 50 пъти. Данни, които недвусмислено разкриват динамичността на софийската история, основното и преобладаващо място на София в общото историческо развиване на България в модерната и постмодерната столетия.
Гербът на София е основан през 1900 година, като той става знак на града.
Тези процеси личат и в девиза на герба на столичния град- „ Расте, само че не старее “ (добавен през 1911 г). Гербът е основан през 1900 година от младия тогава художник Харалампи Тачев, с цел да бъде употребен на всемирното ревю в Париж през същата година. Символиката на герба включва феодален щит разграничен на четири елементи. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика, в горното дясно поле- църквата св. София, в долното ляво поле- планината Витоша, и в долното дясно поле- златен балдахин над статуята на Аполон (символ на лечебните минерални извори в града). В центъра на щита е прибавен по- дребен щит с лъв, заимствуван от открит в Търново медальон, който символизира и приемствеността сред двата града като столици на България. Над щита има крепостна корона. През 1928 година са добавени лавровите клончета от страни на щита. През времето на социализма към герба на града е добавена алена петолъчка в крепостната корона, само че след 1990 година тази смяна е отстранена и гербът се връща към достоверния си тип.
Фигурата тежи към 5 тона, като е формирана от над 160 елементи. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, а в лявата са сложени монети. Те са знак на благоденствието на нацията. Върху нея е кацнала сова, която е знак на знанието и мъдростта.
Изработена е за 9 месеца, а дефинитивно е съединена на 27 декември 2000 година. През 2001 година е позлатена. Цената на монумента с позлатяването надвишава 200 000 $, като те са платени от бюджета на Столична община. Построена е по самодейност на тогавашния кмет Стефан Софиянски.
Поставена е на мястото на тогавашната западна врата на града, която е била част от антична Сердика. По-късно на мястото е била църквата „ Свети Спас “, само че храмът е бил погубен по време на англо-американските бомбардировки над София, осъществени през 1943 година. След идването на комунистите на власт мястото още веднъж е променено. Там е издигната скулптура на руския водач Владимир Ленин, която е отстранена след измененията от 1989 година.
Днес София чества.
Преди 143 години на тази дата Учредителното заседание в Търново афишира София за столица на Княжество България. По това време София има население от едвам 16 000 души, разграничена е на няколко махали и единствената представителна постройка е постройката на някогашния турски конак. На 22 декември 1879 година е публикуван Указ на княз Александър Батенберг за основаване на първи градоустройствен проект на столицата. Въпросният проект обрисува и контролира развиването на строителните граници на града.
Центърът на града се измества от джамията към площада на улица Съборна.
Постепенно София от „ чиновнически град “ (по думите на Константин Иречек) се трансформира в жизнерадостен основен град на модерната българска страна като задава трендовете за градското развиване и просвета в българските земи изобщо. Центърът на града стартира да се измества от джамията към площада към улица Съборна, където се пресичат главните пътни артерии на града. Това е натурален ход на урбанизацията като търсената рационализация е обявление на изрично разкъсване с османските обичаи и вдишване по пътя на европейското развиване.
Културният живот в столицата намира своя разцвет след построяването на Народния спектакъл през 1907 година, а основен за българския модернизационен и урбанизационен план се оказва построяването на бароковата постройка на Софийския университет, открита през 1935 година
През 1934 година се обозначени и новите покрайнини, първите в историята на града.
В навечерието на Първата международна война София към този момент има население от 113 000 души като през 1918 година популацията скача на близо 200 000. С Наредба- закон за София от 1934 година се реорганизират всички публични служби и икономически предприятия като градът наброява към този момент 287 976 души. Застроената повърхност възлиза на 42 кв. км. против 15, 4 кв. км през 1924 година, а дружно с присъединените села- Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци- доближава до 57 кв. км. Интересен факт е, че в Наредбата от 1934 година Слатина и Малашевци са обозначени като „ покрайнини “, термин, присъщ на първо място за западния вид град.
Целенасочената държавна политика по съграждането на столичния град, както и цялостния развой на урбанизация, индустриализация и инфраструктурни промени, довеждат до това, че единствено за интервала 1887- 1946 година популацията на София нараства 14, 1 пъти, а на така наречен Голяма София (след нейното основаване през 1938 г.) се падат 36, 2 % от общото за страната повишаване на градското население. През 1946 година жителите на София доближават 366 801, през 2001 г.- 1 173 988 души, през 2011 година – 1 359 520 души, а съгласно последното броене от 2021 година в българската столица живеят 1 549 000 души. Практически сред първото и последното броене в България, популацията на София нараства над 50 пъти. Данни, които недвусмислено разкриват динамичността на софийската история, основното и преобладаващо място на София в общото историческо развиване на България в модерната и постмодерната столетия.
Гербът на София е основан през 1900 година, като той става знак на града.
Тези процеси личат и в девиза на герба на столичния град- „ Расте, само че не старее “ (добавен през 1911 г). Гербът е основан през 1900 година от младия тогава художник Харалампи Тачев, с цел да бъде употребен на всемирното ревю в Париж през същата година. Символиката на герба включва феодален щит разграничен на четири елементи. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика, в горното дясно поле- църквата св. София, в долното ляво поле- планината Витоша, и в долното дясно поле- златен балдахин над статуята на Аполон (символ на лечебните минерални извори в града). В центъра на щита е прибавен по- дребен щит с лъв, заимствуван от открит в Търново медальон, който символизира и приемствеността сред двата града като столици на България. Над щита има крепостна корона. През 1928 година са добавени лавровите клончета от страни на щита. През времето на социализма към герба на града е добавена алена петолъчка в крепостната корона, само че след 1990 година тази смяна е отстранена и гербът се връща към достоверния си тип.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ