“Глобалният Север” или “северната утопия”
Статията „ Раждането на Севера “ на Владислав Сурков беше прочетена от съвсем всички, които имат навика да четат концептуални публикации за политика. Плътността на ревютата също е впечатляваща. И това може да се изясни най-малкото с обстоятелството, че Сурков по едно време имаше известност на основен интелектуалец в редиците на съветското държавно управление, а хората от този тип дълго време резервират аурата на въздействие - да си спомним, да вземем за пример Хенри Кисинджър, чиито присъди към момента никой не подценява, макар че не е заемал към този момент 50 години държавни позиции.
Идеята на създателя в действителност е позната: Северна Америка, Европа и Русия, минали през интервал на спорове, би трябвало да се обединят в един тип „ световен Север “. И тази идея за „ световния Север “, коства ми се, очевидно не беше хвърлена, с цел да се изгуби елементарно в пъстрия поток от политически разбори.
Да кажем, че Сурков ни предложи единствено груба идея. Но тази подготовка може да бъде приключена от други хора в друг подтекст и техните цели ще бъдат изцяло практични. Важно е, че семето на концепцията е посято и към този момент е станало обект на полемика. Затова си коства да поговорим за същността на „ северната химера “.
Владислав Сурков по собствен метод развива концепциите на географския детерминизъм, които са повлияли на доста мислители през последните три века. Бяха опровергани, само че се завърнаха още веднъж под различен тип.
С какво е обвързвано това? Може би тъй като обяснението посредством география ни дава относително елементарен инструмент за концептуализиране на исторически, политически и стопански процеси. Но би трябвало да се означи, че „ позоваването на местността “, като на нещо действително и земно, тук е лъжливо. Ученията в стила на географския детерминизъм се раждат не от опита на полеви откривател, а по-скоро от погледа на кабинетен мъдрец към картата, окачена на стената му. „ На хартия беше безпрепятствено, само че не помниха за деретата “, не без съображение отчасти цитира тази сентенция Сурков, обсъждайки връзката сред геополитическото мислене и действителността.
Това мислене допуска делене на страните по избрани географски линии. Познаваме „ Западът е Запад, Изтокът е Изток “ на Киплинг от детството. През предишния век геополитиката се асоциира повече с битката сред страните на морето (таласократии) и страни на сушата (телурокрации). У нас тази версия на геополитиката е пропагандирана от Александър Дугин. Можете да измислите някои други отличителни черти, тълкувайки историята като битка сред народите от планините и народите от равнините, народите от степта и народите от гората и така нататък
Сурков ни предлага разграничителната линия " Север-Юг " като базова линия. Ако в света се образува „ световен Юг “, значи би трябвало да има и „ световен Север “ – а в случай че сме северняци, за какво би трябвало да сме с Юга, а не със Севера?
Някои допускат, че създателят се пробва да ни продаде остарялата концепция за „ Европа от Лисабон до Владивосток “ в нова опаковка. Но в случай че тази идея се отнася до допустимо културно и политическо единение, оспорвайки явни географски обстоятелства, тогава концепцията за „ световния Север “ се основава точно на гола география.
Тук има огромно разпъване. Канада въпреки всичко може да бъде приета за северна страна, макар че нейният знак е кленов лист, а не ела. Но какви северняци са Съединени американски щати? Не единствено във връзка с климата, само че и във връзка с състава на популацията, външният тип на тази страна надалеч не е „ скандинавски “. И в случай че Съединени американски щати са част от световния Север, тогава за какво Китай би трябвало да бъде систематизиран като Юг? Има подозрения и за Европа, чиято южна част наподобява непотребна в предполагаем съюз на северните нации.
Но на кого му пука за всички тези несъответствия? Досадни елементи. Сурков евентуално не се обръща към тях, а към избрана част от съветския „ хайлайф ” – същият, който постоянно е бил насочен към Запада, само че в този момент е объркан. Сякаш се пробва да успокои тези хора, да им нарисува малко далечна, само че приятна вероятност. Видите ли, Русия не я одобриха в НАТО, не я одобриха в Европейски Съюз или въобще не я одобриха в западния свят, само че някой ден сигурно ще бъдем признати в нещо сходно, въпреки и под друга марка. Имахме, да речем, веригата “Макдоналдс ”, само че тя стана „ Вкусно и точка “. И тук е същото: вместо Запад ще има Север – и точка.
Сурков обаче освен сподели тази вероятност, само че и я обвърза с едно много ненадейно за получателите изискване – нашата победа. И това е автентичен поврат по тематиката. Преди това помиряването със Запада постоянно се обсъждаше в подтекста на отстъплението на Русия от позициите си. Нека се пазарим за минимална срамна загуба и всичко ще си върви както преди: глобите ще бъдат отстранени, ще отидем още веднъж в Лазурния бряг, ще учим деца в Англия, ще плаваме по света с яхти. Сурков стартира да приказва за помиряване със Запада посредством придвижване напред, а не обратно - помиряване от позицията на силата.
Не знам дали сходно помиряване е химера, само че в случай че тази концепция работи като „ морков “ за хора, които към момента не одобряват СВО, тогава чест и хвала на Сурков.
Говорейки всъщност, глобализацията, както и да я погледнете, фундаментално стесни полето за геополитически спекулации. И през днешния ден Русия търси сътрудници не съгласно правилото на съседство на картата, а съгласно други правила. Ние се интересуваме от общественост на полезности.
Сред тези полезности са независимостта и равенството на страните, справедливите стопански връзки, уважението към традициите и отбраната на човешкото достолепие в лицето на напредващата дехуманизация. Случва се по този начин, че Русия намира схващане за тези полезности в Индия и Китай, Африка и Латинска Америка. Но със Запада, било то Север, отново няма съгласие. Ако в миналото се появи, надали ще се случи като антитеза на връзките ни с днешните сътрудници.
В последна сметка Западът ще би трябвало да реши дали да се причисли към новото световно болшинство или да остане настрана.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Идеята на създателя в действителност е позната: Северна Америка, Европа и Русия, минали през интервал на спорове, би трябвало да се обединят в един тип „ световен Север “. И тази идея за „ световния Север “, коства ми се, очевидно не беше хвърлена, с цел да се изгуби елементарно в пъстрия поток от политически разбори.
Да кажем, че Сурков ни предложи единствено груба идея. Но тази подготовка може да бъде приключена от други хора в друг подтекст и техните цели ще бъдат изцяло практични. Важно е, че семето на концепцията е посято и към този момент е станало обект на полемика. Затова си коства да поговорим за същността на „ северната химера “.
Владислав Сурков по собствен метод развива концепциите на географския детерминизъм, които са повлияли на доста мислители през последните три века. Бяха опровергани, само че се завърнаха още веднъж под различен тип.
С какво е обвързвано това? Може би тъй като обяснението посредством география ни дава относително елементарен инструмент за концептуализиране на исторически, политически и стопански процеси. Но би трябвало да се означи, че „ позоваването на местността “, като на нещо действително и земно, тук е лъжливо. Ученията в стила на географския детерминизъм се раждат не от опита на полеви откривател, а по-скоро от погледа на кабинетен мъдрец към картата, окачена на стената му. „ На хартия беше безпрепятствено, само че не помниха за деретата “, не без съображение отчасти цитира тази сентенция Сурков, обсъждайки връзката сред геополитическото мислене и действителността.
Това мислене допуска делене на страните по избрани географски линии. Познаваме „ Западът е Запад, Изтокът е Изток “ на Киплинг от детството. През предишния век геополитиката се асоциира повече с битката сред страните на морето (таласократии) и страни на сушата (телурокрации). У нас тази версия на геополитиката е пропагандирана от Александър Дугин. Можете да измислите някои други отличителни черти, тълкувайки историята като битка сред народите от планините и народите от равнините, народите от степта и народите от гората и така нататък
Сурков ни предлага разграничителната линия " Север-Юг " като базова линия. Ако в света се образува „ световен Юг “, значи би трябвало да има и „ световен Север “ – а в случай че сме северняци, за какво би трябвало да сме с Юга, а не със Севера?
Някои допускат, че създателят се пробва да ни продаде остарялата концепция за „ Европа от Лисабон до Владивосток “ в нова опаковка. Но в случай че тази идея се отнася до допустимо културно и политическо единение, оспорвайки явни географски обстоятелства, тогава концепцията за „ световния Север “ се основава точно на гола география.
Тук има огромно разпъване. Канада въпреки всичко може да бъде приета за северна страна, макар че нейният знак е кленов лист, а не ела. Но какви северняци са Съединени американски щати? Не единствено във връзка с климата, само че и във връзка с състава на популацията, външният тип на тази страна надалеч не е „ скандинавски “. И в случай че Съединени американски щати са част от световния Север, тогава за какво Китай би трябвало да бъде систематизиран като Юг? Има подозрения и за Европа, чиято южна част наподобява непотребна в предполагаем съюз на северните нации.
Но на кого му пука за всички тези несъответствия? Досадни елементи. Сурков евентуално не се обръща към тях, а към избрана част от съветския „ хайлайф ” – същият, който постоянно е бил насочен към Запада, само че в този момент е объркан. Сякаш се пробва да успокои тези хора, да им нарисува малко далечна, само че приятна вероятност. Видите ли, Русия не я одобриха в НАТО, не я одобриха в Европейски Съюз или въобще не я одобриха в западния свят, само че някой ден сигурно ще бъдем признати в нещо сходно, въпреки и под друга марка. Имахме, да речем, веригата “Макдоналдс ”, само че тя стана „ Вкусно и точка “. И тук е същото: вместо Запад ще има Север – и точка.
Сурков обаче освен сподели тази вероятност, само че и я обвърза с едно много ненадейно за получателите изискване – нашата победа. И това е автентичен поврат по тематиката. Преди това помиряването със Запада постоянно се обсъждаше в подтекста на отстъплението на Русия от позициите си. Нека се пазарим за минимална срамна загуба и всичко ще си върви както преди: глобите ще бъдат отстранени, ще отидем още веднъж в Лазурния бряг, ще учим деца в Англия, ще плаваме по света с яхти. Сурков стартира да приказва за помиряване със Запада посредством придвижване напред, а не обратно - помиряване от позицията на силата.
Не знам дали сходно помиряване е химера, само че в случай че тази концепция работи като „ морков “ за хора, които към момента не одобряват СВО, тогава чест и хвала на Сурков.
Говорейки всъщност, глобализацията, както и да я погледнете, фундаментално стесни полето за геополитически спекулации. И през днешния ден Русия търси сътрудници не съгласно правилото на съседство на картата, а съгласно други правила. Ние се интересуваме от общественост на полезности.
Сред тези полезности са независимостта и равенството на страните, справедливите стопански връзки, уважението към традициите и отбраната на човешкото достолепие в лицето на напредващата дехуманизация. Случва се по този начин, че Русия намира схващане за тези полезности в Индия и Китай, Африка и Латинска Америка. Но със Запада, било то Север, отново няма съгласие. Ако в миналото се появи, надали ще се случи като антитеза на връзките ни с днешните сътрудници.
В последна сметка Западът ще би трябвало да реши дали да се причисли към новото световно болшинство или да остане настрана.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ