За бъдещето на комисията по документите на Държавна сигурност
Статията на Борислав Скочев е оповестена в " Диалог ". " Дневник " я препечатва с разрешението на редакцията
Подобните институции в другите някогашни соц страни си слагат три съществени цели :
- знание и осмисляне на тоталитарния период;
- реализиране на справедливост;
- отбрана на обществото от въздействието на тоталитарните структури (не единствено тези на тайните служби, само че и на компартиите и другите тоталитарни организации).
Съответно активността им има три посоки :
- откриване и проучване на архивите на тоталитарните служби за сигурност и разпространение на истината за тоталитарното минало;
- правосъдно гонене на причинителите на комунистическите престъпления;
- лустрация.
У нас удължаването на отминалостта за комунистическите закононарушения, което е в законовата база на сходните институции в Полша, Чехия, Германия, Унгария и Румъния, беше отхвърлено от Конституционния съд по искане на основния прокурор Цацаров. А лустрационните правила в няколко закона с разнообразни решения на Конституционен съд бяха обявявани ту за непротиворечащи на конституцията, ту за противоконституционни, до момента в който последователно не бяха изцяло отстранени.
Законът за достъп и откриване на документите на Държавна сигурност /ДС/, с който се основава българската комисия, й разпорежда единствено първата от трите задания. С нея комисията се оправя от малко малко приемливо и десетгодишното й битие е целесъобразно с разкриването на архивите (но не и с осмислянето и популяризирането).
Предстоят значими за публичното познание инспекции в управленията на локалната власт, дирекциите и районните служби на Министерство на вътрешните работи, разузнаването и военното разузнаване, висшето обучение, политическите партии, религиозните общности, адвокатурата, спорта, приватизираните държавни и общински предприятия и приватизационни фондове, капиталовите медиатори и сдружения, операторите на електронни известия, държавните и общински сдружения Въпреки невъзможността за лустрация, самото осветление на необятен кръг лица на обществени длъжности или с обществени действия дава задоволително познание на обществото за пояснение на тяхното държание в политиката, стопанската система, медиите и прочие
Няколко промени в закона и в организацията на работа на комисията биха подобрили нейната активност.
В закона:
- Да се сложи последна дата, на която архивът на Държавна сигурност става част от Държавния списък – при чехите това е 1 януари 2030.
- Като условие към членовете на комисията да се добави, че не би трябвало да са били: в централните, регионални, окръжни, градски и общински управителни органи на Българска комунистическа партия, ДКМС, Отечествен фронт, Съюза на дейните борци срещу фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и Български земеделски народен съюз или на управителна щатна служба в Централен комитет на Българска комунистическа партия, чиновници на Народната милиция, в школи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), съдии и прокурори, които са издавали политически обвинявания и присъди, в управленията на политически партии, в изпълнителната власт и в органите за сигурност след 1990.
- Трима от членовете на комисията да бъдат някогашни политически пандизчии или лагеристи, вероятно предлагани с общо единодушие на съюзите на репресираните. Останалите да бъдат изявени откриватели на тоталитарното минало.
- Архивите на тоталитарните служби не са класифицирани. За случаите, в които членовете на комисията ще имат работа със секретна информация, с изменение в Закона за отбрана на класифицираната информация /ЗЗКИ/ те да бъдат присъединени към лицата, които не подлежат на изследване за надеждност (народни представители, министри, съдии, прокурори, следователи, юристи и пр.) и които имат достъп по правилото " нужда да се знае ". Към този миг т. 2 (участие или съучастничество в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна дейност), т. 3 (осъществяване на друга активност срещу националната сигурност, териториалната целокупност или суверенитета на страната или целяща насилствена смяна на конституционно открития ред) и т. 4 (осъществяване на активност, ориентирана против публичния ред) на член 41 от ЗЗКИ дават всички официални учредения при изследването за надеждност да бъде разгласен за обезсърчителен всеки един някогашен политически пандизчия или лагерист. С такова изследване на ДАНС беше попречено на Георги Константинов, анархист и дълготраен политически пандизчия и бежанец, да бъде член на комисията.
- Заплащането на членовете на комисията да се промени от 3 средномесечни работни заплати на 3 минимални. Така комисията няма да е спокоен кей за някогашни депутати, а ще притегля хора с възприятие за задача.
- Да се разграничат щатните и нещатните чиновници от секретните сътрудници. Първите да бъдат разкривани не по инспекция на избраните обществени действия и длъжности, а като обособена задача на комисията за сформиране на каталози с имената на всички чиновници на Държавна сигурност и поделенията, в които са работили. За тях да отпадне ограничаването за откриване и издание на данните за принадлежност към Държавна сигурност на лица, които са умряли. Кадровите им каузи да бъдат налични за откривателите, като те се изискват задачите и бъдат възобновени в истинския им тип преди разшиването и оформянето им като ново дело при предаването на комисията.
В работата на комисията:
- Да се разгласява на уеб страницата на комисията систематизирана характерност на архива на комисията съгласно организацията на документите по масиви, източника, типа на носителя, брой архивни каузи в обособения фонд с документи, които не се разкриват по искане на специфичните служби.
- Да се изработят и разгласяват на уеб страницата описи с общо изложение на наличието на:
1.фондовете, които са в архива на комисията, само че още не са обработени;
2. фондовете, непредадени от Министерство на вътрешните работи и службите като непринадлежащи към архива на ДС; 3.архивните единици от предадените на комисията фондове, които не са й били предадени като непринадлежащи към архива на Държавна сигурност или по друга причина;
4. архивните единици от предадените на комисията фондове, които са " неналични " ; 5.непредадените фондове и архивни каузи от регионалните дирекции на МВР;
6. закритите за обществен достъп архивни каузи на регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи (огромна част са заличени в описите на комисията).
- В читалнята да са разполагаем за неотложен достъп сборниците със заповеди на управлението на Министерство на вътрешните работи от ф. 1, оп. 11.
За Институт за национална памет:
При невъзможността за лустрация и правосъдно гонене прерастването на комисията по документите на Държавна сигурност в подобен институт е целесъобразно единствено при:
- значително задълбочаване на изследователската и популяризаторската дейност;
- разширение на хронологичните рамки към терористичната активност на Българска комунистическа партия и на руската интервенция в България в интервала 1918-1944;
- разширение на изучаваните органи, с изключение на Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар /армейското разузнаване/, с Българска комунистическа партия и останалите тоталитарни структури и организации - тогава с изключение на каталози на чиновниците на Държавна сигурност би трябвало да бъдат формирани и издадени и сборници с персоналните данни на функционерите на Българска комунистическа партия на управителни позиции от околийско равнище нагоре.
Подобните институции в другите някогашни соц страни си слагат три съществени цели :
- знание и осмисляне на тоталитарния период;
- реализиране на справедливост;
- отбрана на обществото от въздействието на тоталитарните структури (не единствено тези на тайните служби, само че и на компартиите и другите тоталитарни организации).
Съответно активността им има три посоки :
- откриване и проучване на архивите на тоталитарните служби за сигурност и разпространение на истината за тоталитарното минало;
- правосъдно гонене на причинителите на комунистическите престъпления;
- лустрация.
У нас удължаването на отминалостта за комунистическите закононарушения, което е в законовата база на сходните институции в Полша, Чехия, Германия, Унгария и Румъния, беше отхвърлено от Конституционния съд по искане на основния прокурор Цацаров. А лустрационните правила в няколко закона с разнообразни решения на Конституционен съд бяха обявявани ту за непротиворечащи на конституцията, ту за противоконституционни, до момента в който последователно не бяха изцяло отстранени.
Законът за достъп и откриване на документите на Държавна сигурност /ДС/, с който се основава българската комисия, й разпорежда единствено първата от трите задания. С нея комисията се оправя от малко малко приемливо и десетгодишното й битие е целесъобразно с разкриването на архивите (но не и с осмислянето и популяризирането).
Предстоят значими за публичното познание инспекции в управленията на локалната власт, дирекциите и районните служби на Министерство на вътрешните работи, разузнаването и военното разузнаване, висшето обучение, политическите партии, религиозните общности, адвокатурата, спорта, приватизираните държавни и общински предприятия и приватизационни фондове, капиталовите медиатори и сдружения, операторите на електронни известия, държавните и общински сдружения Въпреки невъзможността за лустрация, самото осветление на необятен кръг лица на обществени длъжности или с обществени действия дава задоволително познание на обществото за пояснение на тяхното държание в политиката, стопанската система, медиите и прочие
Няколко промени в закона и в организацията на работа на комисията биха подобрили нейната активност.
В закона:
- Да се сложи последна дата, на която архивът на Държавна сигурност става част от Държавния списък – при чехите това е 1 януари 2030.
- Като условие към членовете на комисията да се добави, че не би трябвало да са били: в централните, регионални, окръжни, градски и общински управителни органи на Българска комунистическа партия, ДКМС, Отечествен фронт, Съюза на дейните борци срещу фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и Български земеделски народен съюз или на управителна щатна служба в Централен комитет на Българска комунистическа партия, чиновници на Народната милиция, в школи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), съдии и прокурори, които са издавали политически обвинявания и присъди, в управленията на политически партии, в изпълнителната власт и в органите за сигурност след 1990.
- Трима от членовете на комисията да бъдат някогашни политически пандизчии или лагеристи, вероятно предлагани с общо единодушие на съюзите на репресираните. Останалите да бъдат изявени откриватели на тоталитарното минало.
- Архивите на тоталитарните служби не са класифицирани. За случаите, в които членовете на комисията ще имат работа със секретна информация, с изменение в Закона за отбрана на класифицираната информация /ЗЗКИ/ те да бъдат присъединени към лицата, които не подлежат на изследване за надеждност (народни представители, министри, съдии, прокурори, следователи, юристи и пр.) и които имат достъп по правилото " нужда да се знае ". Към този миг т. 2 (участие или съучастничество в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна дейност), т. 3 (осъществяване на друга активност срещу националната сигурност, териториалната целокупност или суверенитета на страната или целяща насилствена смяна на конституционно открития ред) и т. 4 (осъществяване на активност, ориентирана против публичния ред) на член 41 от ЗЗКИ дават всички официални учредения при изследването за надеждност да бъде разгласен за обезсърчителен всеки един някогашен политически пандизчия или лагерист. С такова изследване на ДАНС беше попречено на Георги Константинов, анархист и дълготраен политически пандизчия и бежанец, да бъде член на комисията.
- Заплащането на членовете на комисията да се промени от 3 средномесечни работни заплати на 3 минимални. Така комисията няма да е спокоен кей за някогашни депутати, а ще притегля хора с възприятие за задача.
- Да се разграничат щатните и нещатните чиновници от секретните сътрудници. Първите да бъдат разкривани не по инспекция на избраните обществени действия и длъжности, а като обособена задача на комисията за сформиране на каталози с имената на всички чиновници на Държавна сигурност и поделенията, в които са работили. За тях да отпадне ограничаването за откриване и издание на данните за принадлежност към Държавна сигурност на лица, които са умряли. Кадровите им каузи да бъдат налични за откривателите, като те се изискват задачите и бъдат възобновени в истинския им тип преди разшиването и оформянето им като ново дело при предаването на комисията.
В работата на комисията:
- Да се разгласява на уеб страницата на комисията систематизирана характерност на архива на комисията съгласно организацията на документите по масиви, източника, типа на носителя, брой архивни каузи в обособения фонд с документи, които не се разкриват по искане на специфичните служби.
- Да се изработят и разгласяват на уеб страницата описи с общо изложение на наличието на:
1.фондовете, които са в архива на комисията, само че още не са обработени;
2. фондовете, непредадени от Министерство на вътрешните работи и службите като непринадлежащи към архива на ДС; 3.архивните единици от предадените на комисията фондове, които не са й били предадени като непринадлежащи към архива на Държавна сигурност или по друга причина;
4. архивните единици от предадените на комисията фондове, които са " неналични " ; 5.непредадените фондове и архивни каузи от регионалните дирекции на МВР;
6. закритите за обществен достъп архивни каузи на регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи (огромна част са заличени в описите на комисията).
- В читалнята да са разполагаем за неотложен достъп сборниците със заповеди на управлението на Министерство на вътрешните работи от ф. 1, оп. 11.
За Институт за национална памет:
При невъзможността за лустрация и правосъдно гонене прерастването на комисията по документите на Държавна сигурност в подобен институт е целесъобразно единствено при:
- значително задълбочаване на изследователската и популяризаторската дейност;
- разширение на хронологичните рамки към терористичната активност на Българска комунистическа партия и на руската интервенция в България в интервала 1918-1944;
- разширение на изучаваните органи, с изключение на Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар /армейското разузнаване/, с Българска комунистическа партия и останалите тоталитарни структури и организации - тогава с изключение на каталози на чиновниците на Държавна сигурност би трябвало да бъдат формирани и издадени и сборници с персоналните данни на функционерите на Българска комунистическа партия на управителни позиции от околийско равнище нагоре.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ