Внос на лукс в Тракия
Статията е с незначителни съкращения. Целият текст е оповестен в брой 9/2019 година
Снимки: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
Стане ли дума за траките, първо се сещаме за спиращите дъха техни съкровища. Посетителите на музеите се тълпят пред Вълчитрънското, Панагюрското, Рогозенското... Тези творби разнасят славата на траките и по света. Но дефинирането на тракийското изкуство е сложна задача. Така е, тъй като това, което през днешния ден назоваваме Тракия, не е било единна страна. То по-скоро е цялост от доста общности (или племена) - някои от тях самостоятелни, формирали съюзи, само че и съперничели си през вековете. Тези племена, въпреки и наречени с името „ траки “ от гърци и римляни, не са считали себе си за обединена общественост и се различавали между тях. Освен това географски територията на Тракия е ситуирана на кръстопътя сред Европа и Азия и нейното културно и политическо развиване непрестанно е търпяло външни въздействия и промени.
Стратегическото разположение на Тракия я слага на кръстопът на мощни империи през вековете. Интензивното военно и дипломатическо съдействие допуска обитаване на едни и същи земи и тясно взаимоотношение в политически и обществен аспект. Множеството археологически находки на първокласни съдове от метал с ахеменидски и гръцки генезис или направени в ателиета под тяхно въздействие в тракийските земи са ясна индикация, че те са били нормален способ за продан със и от тракийските владетели. И до момента в който някои от находките елементарно могат да бъдат отхвърлени като военна плячка, съществува доста количество археологически доказателства, че доста от прелестните железни произведения са били предоставяни като дипломатически дарове с политическа цел, като форма на заплащане за военна помощ, заплащане на налози или за предявяване на иск върху съответна територия.
Ритон с протоме на козел и сцена „ Смъртта на Орфей “, сребро с позлата, 420-410 година прочие Хр.
Колекция Васил Божков. Снимка: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
Луксозните предмети от метал, наподобява, са съдействали за навигирането на комплицираните взаимоотношения сред Тракия и останалата част на античния свят и обрисуват един от методите, по които задграничните водачи са успявали да запазят благоволението на тракийските царе.
Значителна част от артефактите, известни от археологическите находки от Тракия, носят белезите на разнородни културни и стилови обичаи.Част от тези предмети са изработвани в разнообразни ателиета на античния свят, ситуирани в ареала от предахеменидския Близък изток през Мала Азия до Класическа Гърция и Италийския полуостров. По всичко проличава, че тракийският хайлайф високо е ценял предметите на импортирания разкош (основно съдове), защото постоянно срещаме такива произведения в техните погребения. Изглежда, че заради полезността си някои от тях са били излъчени в фамилиите от потомство на потомство.
Част от първокласната палитра произведения е импортирана под формата на дипломатически блага за локалните тракийски владетели. Съдовете, направени от благородни метали, са имали общопризната парична стойност и по този метод постоянно са били желана валута, употребена при визити на задгранични пратеници, опитвали се да реализират своята политическа цел. Мотивите зад видимо едностранния жест на даровете варират, само че както наподобява, главно са обвързани с придобиването на геополитически изгоди от чисто боен темперамент или за улеснение на комерсиалните взаимоотношения.
ПЕРСИЯ И ТРАКИЯ
В тракийските погребения постоянно са откривани съдове за пиянство, направени от бронз и благородни метали, определяни от експертите като ахеменидски или направени под въздействие на ахеменидския жанр. Но какво общо имат Тракия и Персия, би се попитал някой, който не познава в елементи историята на античния свят.
Според сведенията на Херодот, считани за главен източник на информация за интервала, ахеменидското наличие в Европейска Тракия се търси от края на VI в. пр.Хр. (около 513 година пр.Хр.), когато Дарий Велики започва акцията си против скитите и минава с армията си през Източна Тракия до река Истрос (Дунав). Ахеменидското наличие продължава до гръко-персийските войни (499-449 година пр.Хр.). След войните Анатолия остава ахеменидска територия, а контактите сред европейските траки и персите не престават до към 400 година пр.Хр.
Миниатюрна паметна секира, украсена с протоми на бик, грифон, елен, а предното `и острие е завършено като стилизирано изображение на глава на козел, бронз, VIII-VII вek прочие Хр.
Регионален исторически музей - Стара Загора.
Но монументи, близки по жанр до тези от Близкия изток, са засвидетелствани в Тракия още отпреди персите. Предахеменидски характерности се наблюдават в бронзовите зооморфни фигурки и дребни паметни брадви, датирани в VIII-VII в. пр.Хр. В тракийска среда са доста известни плитките разлати купи и фиали, известни на изкуствоведите като „ вид мезомфалос “ – форми, които евентуално водят началото си от Асирия, откъдето се популяризират на Запад. Най-ранните фиали в Тракия намират близки паралели с бронзовите чаши от Гордион, Фригия. Въпреки това фиали, направени от благородни метали и употребявани в Тракия, добиват най-голяма известност около персийската поява по Северноегейското крайбрежие, само че са най-често срещани през IV в. пр.Хр.
ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
Ориенталски въздействия са усещани и преди появяването на ахеменидите на Балканите, а интервалът на непрекъснат непосредствен контакт, взаимоотношения, дипломатически и търговски продан с персийската цивилизация за повече от век, наподобява, е оставил важен белег върху тракийската просвета. Присъствието на ахеменидите в Тракия явно изиграва основна роля за образуването на Одриското царство в края на VI в. пр.Хр., което след това се трансформира и в най-мощната тракийска страна в Античността.
Точната дата на консолидирането є не може да бъде избрана, само че съгласно Херодот първите дипломатически контакти на нейния създател цар Терес (съгласно сведението на Тукидид ) със скитите (Hdt. 4.80) могат да бъдат датирани към втората четвърт на V в. пр.Хр., с което основаването на царството може да бъде сложено в края на VI в. пр.Хр. Ахеменидската акция е с голям потенциал, заради което последствията за суверенитета на всички племена и страни по пътя є са обилни. Тази политическа действителност, наподобява, е основен фактор за обединяването на част от траките.
ПЕРСИЙСКИ СТИЛ
По всяка възможност одрисите са главен снабдител на хранителни запаси за персийската войска. Редовният контакт посред им от своя страна евентуално способства за възприемането у траките на някои ахеменидски практики в областта на политиката и администрацията, както и на персийските обноски за наблягане на аристократичното състояние в обществото. По-дълбоката причина за взаимоотношението сред ахеменидите и траките обаче е сходството в организацията на персийското и тракийското общество. Двете имат сходна йерархична конструкция, ръководена от аристократи: тракийските парадинасти наподобявали персийските сатрапи, а одриските царе управлявали от укрепени резиденции, сходни с ахеменидските столици.
Фиг. 3. Амфора ритон със зооморфни дръжки, сребро, ок. 500 година пр.Хр.
Колекция Васил Божков. Снимка: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
Тракийският хайлайф, сходно на ахеменидите, по време на публични угощения и на религиозни церемонии е употребил златни и сребърни съдове. Освен обществено събитие, симпозиумът (пирът) е бил също по този начин необятно публикувана форма на другарство, трансформирала се в институция, по време на цялата Античност, а и по-късно. Възможно е огромната част от вносните предмети на лукса да са били употребени тъкмо при такива случаи. Съдовете, направени от благородни метали, са част от необятно публикувана серия от „ екзотични “ форми, които в началото са свързвани с персийския жанр.
АМФОРИ И РИТОНИ
Много добър образец за подобен източен съд в ахеменидски жанр е амфората ритон от Кукова могила, в некропола на Дуванлии (началото на V в. пр.Хр.). Цялостният образ на вазата – форма и украса – принадлежи към така наречен персийски жанр. Близки паралели на тази форма, направени от метал, е амфоата от сбирката на Васил Божков (датирана към 500 година пр.Хр., евентуално дело на лидийско ателие, работило под ахеменидско влияние). Златната амфора ритон от Панагюрското богатство, чиито дръжки са завършени като кентаври, може да се смята за елинизиран правоприемник на същия вид съд.
Ритоните с животинска глава или животинска предница (протоме) са ахеменидски вид съдове. Примери, направени от благородни метали, през днешния ден се откриват в България на територии, в миналото населявани от траки. Сребърният ритон с протоме на бик (IV в. прочие Хр.) от Боровския сервиз мощно прилича такива ирански модели.
Ритонът като обреден съд за пиянство на вино е изпълнявал ролята на белег за обществен статус и авторитет, а използването му в Тракия е с доста дълга традиция. Ксенофонт споделя за рогове, цялостни с вино, които били разнасяни на гостите на одриския цар по време на пиршества (Xen. Anab. 7.3.24).
ЗНАКЪТ НА ВЛАДЕТЕЛЯ
Фиали, чаши и купи за пиянство с типичната ахеменидска форма също намират своето приложение в всекидневието на локалните тракийски елити. Форми от този жанр, направени от метал, стъкло и керамика, са необятно публикувани в цялото Източно Средиземноморие. Множество сходни сребърни чаши с явен персийски генезис са откривани в тракийски погребения. Някои от тях носят надписи с персонално име и име на населено място. Според някои учени такива предмети са били притежавани от самия държател, маркирали са територии, които той евентуално е имал, и след това са били дарявани на други като дипломатически дарове, пропагандиращи името му и неговите владения.
Ритон с протоме на бик, Боровско богатство, сребро, първата половина на V в. прочие Хр. Регионален исторически музей - Русе. Снимка: Николай Генов в каталога на изложбата Los Tracios. Tesoros enigmáticos de Bulgaria, Барселона-Валенсия-Мадрид, 2005-2006
ДАР СРЕЩУ БЛАГОВОЛЕНИЕОбменът на блага в Тракия е разказан от античните създатели Тукидид и Ксенофонт. Тукидид да вземем за пример споделя, че тракийският цар Ситалк е получавал налог под формата на злато, сребро и други първокласни артикули. Той твърди, че за разлика от персийската процедура одрисите единствено приемали блага без компенсация и при тях „ нищо не можело да се извърши без дарове “ (Thuc. 2.97. 3-4). Ксенофонт също разказва обичая, в който след пира поканените посетители сервират на одриския цар Севт разнообразни блага. Но в допълнение разяснява, че „ колкото по-голям бил подаръкът, толкоз по-голямо щяло да бъде и благоволението на царя “, и по този метод оборва изказванието на Тукидид (Xen. Anab. 7.3.20-33).
Като цяло историческите извори сочат, че тракийската процедура към даряването не се разграничава доста от тази на персийския или близкоизточния царски протокол и по подобен метод дипломатическите блага имат крайната цел реализиране на полити-икономически дивиденти – заплащане на налози или наемане на воини.
Известни с храбростта си, траките нееднократно са били търсени като военни наемници в гръцките, а след това и в елинистическата войска. Те са близки съседи на тези нации, заради което чисто логистически са били най-предпочитаният избор при стълкновение. В античните извори постоянно е отбелязвана смелостта на тракийските воини, като това остава годно и през римската ера. Известен откъс на Тукидид разказва офанзивата на 1500 тракийски наемници, водени от спартанския военачалник Бразидас по време на Пелопонеските войни: „ За които не ги познават, варварите (траките) съставляват нещо извънредно сега, когато се готвят да атакуван. Те са страшни за погледа с множеството си и непоносими с мощния си зов “ (Thuc. 4.126.5). Още в най-ранни извори за траките се споделя, че се прехранвали от война и грабежи. Опитността и ловкостта им във военното дело, както и високата им бройка ги прави скъп заплатен съдружник при стълкновение.
Кантарос със подиуми „ Смъртта на Орфей “ и „ Отвличането на Елена “ от Тезей и Пиритоос, сребро с позлата, 420-410 година прочие Хр. Колекция Васил Божков.
Снимка: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
В началото на Пелопонеската война дипломатическите връзки сред траки и гърци са в допълнение укрепени, защото атиняните постоянно употребяват тракийски наемници. Известен е подписаният съюз с одриския цар Ситалк, който по това време към този момент е потвърден богат и всесилен държател, разполагал с голям боен запас. Този просторен развой на военно и културно взаимоотношение най-естествено спомага доста гръцки предмети да се озоват в тракийски земи, по всяка възможност под формата на дипломатически блага, които да обслужват настоящия дневен ред.Неминуемо този непрекъснат контакт сред гърците и техните тракийски съседи е довел до дългогодишен развой на културен продан и хибридизация сред двете обособени култури.
РАЗПЛАЩАНЕ В СЪДОВЕ
Вносните гръцки предмети на лукса нормално са впечатляващи съдове, направени от материали като бронз и благородни метали, които сигурно са имали за цел да потвърдят елитарния статус на техния притежател.
Сред учените съществува мнение, че главното предопределение на този вид предмети на лукса е да бъдат употребени като разплащателно средство, имайки поради цената им, изразена в благородни метали.
РИТОНИ Пожарна охрана ПОРЪЧКА
Ритоните са употребени в целия Егейски свят (особено в Атика), само че най-вече направени от керамика. Откриваните в Тракия ритони от метал нормално имат гръцки генезис, само че в самата Гърция няма доказателства за тяхното потребление, което допуска, че такива съдове са били изработвани извънредно за задгранични получатели като траки, скити, македони и така нататък
Например сребърният ритон с протоме на козел (420-410 година пр.Хр) от сбирката на Васил Божков, открит в Тракия, евентуално е създаден в ателие под атинско въздействие, ситуирано някъде по Северноегейското крайбрежие. Ритонът ни показва известна версия на мита за Орфей, където той бива погубен от разярените тракийски дами. Подобна сцена е показана и върху сребърния кантарос от същата сбирка (420-410 година пр.Хр.). Това са артефакти с иконографски подиуми, тясно свързани с тракийската просвета и усещане. Орфей, прочут в гръцката митология като тракийски воин, стихотворец и музикант, е бил елементарно разпознаваема фигура за тракийския адресат. Логично, изборът на подарък има предназначението да впечатли дарявания и да покаже положителната воля и желанията на донорите, тъй че символичната стойност на сходен предмет би била само и единствено от изгода.
Материалът е направен със подпомагане на Фондация „ Тракия “
Снимки: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
Стане ли дума за траките, първо се сещаме за спиращите дъха техни съкровища. Посетителите на музеите се тълпят пред Вълчитрънското, Панагюрското, Рогозенското... Тези творби разнасят славата на траките и по света. Но дефинирането на тракийското изкуство е сложна задача. Така е, тъй като това, което през днешния ден назоваваме Тракия, не е било единна страна. То по-скоро е цялост от доста общности (или племена) - някои от тях самостоятелни, формирали съюзи, само че и съперничели си през вековете. Тези племена, въпреки и наречени с името „ траки “ от гърци и римляни, не са считали себе си за обединена общественост и се различавали между тях. Освен това географски територията на Тракия е ситуирана на кръстопътя сред Европа и Азия и нейното културно и политическо развиване непрестанно е търпяло външни въздействия и промени.
Стратегическото разположение на Тракия я слага на кръстопът на мощни империи през вековете. Интензивното военно и дипломатическо съдействие допуска обитаване на едни и същи земи и тясно взаимоотношение в политически и обществен аспект. Множеството археологически находки на първокласни съдове от метал с ахеменидски и гръцки генезис или направени в ателиета под тяхно въздействие в тракийските земи са ясна индикация, че те са били нормален способ за продан със и от тракийските владетели. И до момента в който някои от находките елементарно могат да бъдат отхвърлени като военна плячка, съществува доста количество археологически доказателства, че доста от прелестните железни произведения са били предоставяни като дипломатически дарове с политическа цел, като форма на заплащане за военна помощ, заплащане на налози или за предявяване на иск върху съответна територия.
Ритон с протоме на козел и сцена „ Смъртта на Орфей “, сребро с позлата, 420-410 година прочие Хр.
Колекция Васил Божков. Снимка: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
Луксозните предмети от метал, наподобява, са съдействали за навигирането на комплицираните взаимоотношения сред Тракия и останалата част на античния свят и обрисуват един от методите, по които задграничните водачи са успявали да запазят благоволението на тракийските царе.
Значителна част от артефактите, известни от археологическите находки от Тракия, носят белезите на разнородни културни и стилови обичаи.Част от тези предмети са изработвани в разнообразни ателиета на античния свят, ситуирани в ареала от предахеменидския Близък изток през Мала Азия до Класическа Гърция и Италийския полуостров. По всичко проличава, че тракийският хайлайф високо е ценял предметите на импортирания разкош (основно съдове), защото постоянно срещаме такива произведения в техните погребения. Изглежда, че заради полезността си някои от тях са били излъчени в фамилиите от потомство на потомство.
Част от първокласната палитра произведения е импортирана под формата на дипломатически блага за локалните тракийски владетели. Съдовете, направени от благородни метали, са имали общопризната парична стойност и по този метод постоянно са били желана валута, употребена при визити на задгранични пратеници, опитвали се да реализират своята политическа цел. Мотивите зад видимо едностранния жест на даровете варират, само че както наподобява, главно са обвързани с придобиването на геополитически изгоди от чисто боен темперамент или за улеснение на комерсиалните взаимоотношения.
ПЕРСИЯ И ТРАКИЯ
В тракийските погребения постоянно са откривани съдове за пиянство, направени от бронз и благородни метали, определяни от експертите като ахеменидски или направени под въздействие на ахеменидския жанр. Но какво общо имат Тракия и Персия, би се попитал някой, който не познава в елементи историята на античния свят.
Според сведенията на Херодот, считани за главен източник на информация за интервала, ахеменидското наличие в Европейска Тракия се търси от края на VI в. пр.Хр. (около 513 година пр.Хр.), когато Дарий Велики започва акцията си против скитите и минава с армията си през Източна Тракия до река Истрос (Дунав). Ахеменидското наличие продължава до гръко-персийските войни (499-449 година пр.Хр.). След войните Анатолия остава ахеменидска територия, а контактите сред европейските траки и персите не престават до към 400 година пр.Хр.
Миниатюрна паметна секира, украсена с протоми на бик, грифон, елен, а предното `и острие е завършено като стилизирано изображение на глава на козел, бронз, VIII-VII вek прочие Хр.
Регионален исторически музей - Стара Загора.
Но монументи, близки по жанр до тези от Близкия изток, са засвидетелствани в Тракия още отпреди персите. Предахеменидски характерности се наблюдават в бронзовите зооморфни фигурки и дребни паметни брадви, датирани в VIII-VII в. пр.Хр. В тракийска среда са доста известни плитките разлати купи и фиали, известни на изкуствоведите като „ вид мезомфалос “ – форми, които евентуално водят началото си от Асирия, откъдето се популяризират на Запад. Най-ранните фиали в Тракия намират близки паралели с бронзовите чаши от Гордион, Фригия. Въпреки това фиали, направени от благородни метали и употребявани в Тракия, добиват най-голяма известност около персийската поява по Северноегейското крайбрежие, само че са най-често срещани през IV в. пр.Хр.
ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
Ориенталски въздействия са усещани и преди появяването на ахеменидите на Балканите, а интервалът на непрекъснат непосредствен контакт, взаимоотношения, дипломатически и търговски продан с персийската цивилизация за повече от век, наподобява, е оставил важен белег върху тракийската просвета. Присъствието на ахеменидите в Тракия явно изиграва основна роля за образуването на Одриското царство в края на VI в. пр.Хр., което след това се трансформира и в най-мощната тракийска страна в Античността.
Точната дата на консолидирането є не може да бъде избрана, само че съгласно Херодот първите дипломатически контакти на нейния създател цар Терес (съгласно сведението на Тукидид ) със скитите (Hdt. 4.80) могат да бъдат датирани към втората четвърт на V в. пр.Хр., с което основаването на царството може да бъде сложено в края на VI в. пр.Хр. Ахеменидската акция е с голям потенциал, заради което последствията за суверенитета на всички племена и страни по пътя є са обилни. Тази политическа действителност, наподобява, е основен фактор за обединяването на част от траките.
ПЕРСИЙСКИ СТИЛ
По всяка възможност одрисите са главен снабдител на хранителни запаси за персийската войска. Редовният контакт посред им от своя страна евентуално способства за възприемането у траките на някои ахеменидски практики в областта на политиката и администрацията, както и на персийските обноски за наблягане на аристократичното състояние в обществото. По-дълбоката причина за взаимоотношението сред ахеменидите и траките обаче е сходството в организацията на персийското и тракийското общество. Двете имат сходна йерархична конструкция, ръководена от аристократи: тракийските парадинасти наподобявали персийските сатрапи, а одриските царе управлявали от укрепени резиденции, сходни с ахеменидските столици.
Фиг. 3. Амфора ритон със зооморфни дръжки, сребро, ок. 500 година пр.Хр.
Колекция Васил Божков. Снимка: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
Тракийският хайлайф, сходно на ахеменидите, по време на публични угощения и на религиозни церемонии е употребил златни и сребърни съдове. Освен обществено събитие, симпозиумът (пирът) е бил също по този начин необятно публикувана форма на другарство, трансформирала се в институция, по време на цялата Античност, а и по-късно. Възможно е огромната част от вносните предмети на лукса да са били употребени тъкмо при такива случаи. Съдовете, направени от благородни метали, са част от необятно публикувана серия от „ екзотични “ форми, които в началото са свързвани с персийския жанр.
АМФОРИ И РИТОНИ
Много добър образец за подобен източен съд в ахеменидски жанр е амфората ритон от Кукова могила, в некропола на Дуванлии (началото на V в. пр.Хр.). Цялостният образ на вазата – форма и украса – принадлежи към така наречен персийски жанр. Близки паралели на тази форма, направени от метал, е амфоата от сбирката на Васил Божков (датирана към 500 година пр.Хр., евентуално дело на лидийско ателие, работило под ахеменидско влияние). Златната амфора ритон от Панагюрското богатство, чиито дръжки са завършени като кентаври, може да се смята за елинизиран правоприемник на същия вид съд.
Ритоните с животинска глава или животинска предница (протоме) са ахеменидски вид съдове. Примери, направени от благородни метали, през днешния ден се откриват в България на територии, в миналото населявани от траки. Сребърният ритон с протоме на бик (IV в. прочие Хр.) от Боровския сервиз мощно прилича такива ирански модели.
Ритонът като обреден съд за пиянство на вино е изпълнявал ролята на белег за обществен статус и авторитет, а използването му в Тракия е с доста дълга традиция. Ксенофонт споделя за рогове, цялостни с вино, които били разнасяни на гостите на одриския цар по време на пиршества (Xen. Anab. 7.3.24).
ЗНАКЪТ НА ВЛАДЕТЕЛЯ
Фиали, чаши и купи за пиянство с типичната ахеменидска форма също намират своето приложение в всекидневието на локалните тракийски елити. Форми от този жанр, направени от метал, стъкло и керамика, са необятно публикувани в цялото Източно Средиземноморие. Множество сходни сребърни чаши с явен персийски генезис са откривани в тракийски погребения. Някои от тях носят надписи с персонално име и име на населено място. Според някои учени такива предмети са били притежавани от самия държател, маркирали са територии, които той евентуално е имал, и след това са били дарявани на други като дипломатически дарове, пропагандиращи името му и неговите владения.
Ритон с протоме на бик, Боровско богатство, сребро, първата половина на V в. прочие Хр. Регионален исторически музей - Русе. Снимка: Николай Генов в каталога на изложбата Los Tracios. Tesoros enigmáticos de Bulgaria, Барселона-Валенсия-Мадрид, 2005-2006
ДАР СРЕЩУ БЛАГОВОЛЕНИЕОбменът на блага в Тракия е разказан от античните създатели Тукидид и Ксенофонт. Тукидид да вземем за пример споделя, че тракийският цар Ситалк е получавал налог под формата на злато, сребро и други първокласни артикули. Той твърди, че за разлика от персийската процедура одрисите единствено приемали блага без компенсация и при тях „ нищо не можело да се извърши без дарове “ (Thuc. 2.97. 3-4). Ксенофонт също разказва обичая, в който след пира поканените посетители сервират на одриския цар Севт разнообразни блага. Но в допълнение разяснява, че „ колкото по-голям бил подаръкът, толкоз по-голямо щяло да бъде и благоволението на царя “, и по този метод оборва изказванието на Тукидид (Xen. Anab. 7.3.20-33).
Като цяло историческите извори сочат, че тракийската процедура към даряването не се разграничава доста от тази на персийския или близкоизточния царски протокол и по подобен метод дипломатическите блага имат крайната цел реализиране на полити-икономически дивиденти – заплащане на налози или наемане на воини.
Известни с храбростта си, траките нееднократно са били търсени като военни наемници в гръцките, а след това и в елинистическата войска. Те са близки съседи на тези нации, заради което чисто логистически са били най-предпочитаният избор при стълкновение. В античните извори постоянно е отбелязвана смелостта на тракийските воини, като това остава годно и през римската ера. Известен откъс на Тукидид разказва офанзивата на 1500 тракийски наемници, водени от спартанския военачалник Бразидас по време на Пелопонеските войни: „ За които не ги познават, варварите (траките) съставляват нещо извънредно сега, когато се готвят да атакуван. Те са страшни за погледа с множеството си и непоносими с мощния си зов “ (Thuc. 4.126.5). Още в най-ранни извори за траките се споделя, че се прехранвали от война и грабежи. Опитността и ловкостта им във военното дело, както и високата им бройка ги прави скъп заплатен съдружник при стълкновение.
Кантарос със подиуми „ Смъртта на Орфей “ и „ Отвличането на Елена “ от Тезей и Пиритоос, сребро с позлата, 420-410 година прочие Хр. Колекция Васил Божков.
Снимка: Марин Каравелов за Фондация „ Тракия “
В началото на Пелопонеската война дипломатическите връзки сред траки и гърци са в допълнение укрепени, защото атиняните постоянно употребяват тракийски наемници. Известен е подписаният съюз с одриския цар Ситалк, който по това време към този момент е потвърден богат и всесилен държател, разполагал с голям боен запас. Този просторен развой на военно и културно взаимоотношение най-естествено спомага доста гръцки предмети да се озоват в тракийски земи, по всяка възможност под формата на дипломатически блага, които да обслужват настоящия дневен ред.Неминуемо този непрекъснат контакт сред гърците и техните тракийски съседи е довел до дългогодишен развой на културен продан и хибридизация сред двете обособени култури.
РАЗПЛАЩАНЕ В СЪДОВЕ
Вносните гръцки предмети на лукса нормално са впечатляващи съдове, направени от материали като бронз и благородни метали, които сигурно са имали за цел да потвърдят елитарния статус на техния притежател.
Сред учените съществува мнение, че главното предопределение на този вид предмети на лукса е да бъдат употребени като разплащателно средство, имайки поради цената им, изразена в благородни метали.
РИТОНИ Пожарна охрана ПОРЪЧКА
Ритоните са употребени в целия Егейски свят (особено в Атика), само че най-вече направени от керамика. Откриваните в Тракия ритони от метал нормално имат гръцки генезис, само че в самата Гърция няма доказателства за тяхното потребление, което допуска, че такива съдове са били изработвани извънредно за задгранични получатели като траки, скити, македони и така нататък
Например сребърният ритон с протоме на козел (420-410 година пр.Хр) от сбирката на Васил Божков, открит в Тракия, евентуално е създаден в ателие под атинско въздействие, ситуирано някъде по Северноегейското крайбрежие. Ритонът ни показва известна версия на мита за Орфей, където той бива погубен от разярените тракийски дами. Подобна сцена е показана и върху сребърния кантарос от същата сбирка (420-410 година пр.Хр.). Това са артефакти с иконографски подиуми, тясно свързани с тракийската просвета и усещане. Орфей, прочут в гръцката митология като тракийски воин, стихотворец и музикант, е бил елементарно разпознаваема фигура за тракийския адресат. Логично, изборът на подарък има предназначението да впечатли дарявания и да покаже положителната воля и желанията на донорите, тъй че символичната стойност на сходен предмет би била само и единствено от изгода.
Материалът е направен със подпомагане на Фондация „ Тракия “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ