Кан Тервел, спасителят на Европа
Статията е оповестена в брой 5/2009 година на Списание 8
Кан Тервел, спасителят на Европа
Възрожденските художници рисуват всеобщо фрескови изображения на свети крал Тривелий. Образа му виждаме както в импозантните катедрали в Преображенския и Троянския манастир, по този начин и в дребни селски църкви като в пернишкото Старо село или в самоковското Бельово. Но с какво кан Тервел придобива тази невероятна известност? За да разберем това, би трябвало да разгледаме и съществено да приемем проверката на пред ставите ни за Българската страна в първите десетилетия от съществуването й, произхода и числеността на българския народ и отношението на българските управляващи към християнството.
Старите показа рисуваха българите като народ от тюркски генезис, домъкнал се като номади дружно с хуните през ІV в. в Източна Европа, попаднал под властта на западните тюрки в края на VІ век. В 632 година един от владетелите му, кан Кубрат, се освободил и основал Велика България от Карпатите до Урал на запад и изток и от Долния Дунав до Кавказ на юг. Тази страна била унищожена от хазарите в 660 година, само че една дребна орда от двадесетина хиляди души се свряла в блатата край устието на Дунав и
Тя не е унищожена от хазарите в 660 година, а единствено разсечена на две, като всяка част заживява независим държавен живот. Това са така наречен Волжска и Дунавска Българии. Територията на Дунавска България не се състои от блата на делтата на Дунав, а от териториите на днешна Украйна на запад от Днепър, Молдова и Влашко. Там живеят не по-малко от 1 – 1,5 милиона българи. Именно по тази причина император Константин ІV Погонат потегля против българите с цялата си войска и флот. Това е скъпо и рисково военно изпитание, което се подхваща единствено при положение на последна военна заплаха. Срещу малобройно чергарско племе, свряно в тръстиките на дунавската делта, императорът би изпратил регионалния шеф с крепостните гарнизони. С оглед на историята на кан Тервел належащо е да изясним още един въпрос, другояче не може да стане ясно по какъв начин е бил канонизиран за светец на християнската черква.
Знаеше се, че кан Кубрат е бил християнин,
само че се предполагаше, че това е било единствено дипломатико-политически трик. Оказа се, че Кубрат е бил християнин до края на живота си – заровен е по християнски, дружно с походния си олтар. Покръстен се оказа и Аспарух – на откритото в погребението му бойно знаме има кръст на върха. По негово време в описите на Вселенската патриаршия се появява Оногондурска епископия, обгрижваща българите християни. За кан Тервел също има задоволително сведения, че е християнин. Той не би могъл да получи купата кесар (цар) в 705 година, в случай че не е християнин по рождение, а няма сведения, че е приемал Светото кръщение по-късно. На печатите си той е изобразен с християнски инсигнии на властта (кръст и палици), а най-голямото доказателство ще пристигна в 717 година, само че за това по-късно.
Всичко това не е извънредно за епохата. В доста европейски страни (Империята на франките например) също владетелската династия и част от популацията са християни, а останалите не. Кан Тервел заема властта в 701 година, откакто татко му кан Аспарух умира в пердах с хазарите. Както всички канове от династията Дуло (632-759) той заобикаля да води война с Византия, предпочитайки да взема решение противоречиви въпроси с договаряния и контракти. Но в 705 година при него идва с транспортен съд от Крим заточеният там след прелом ексимператор Юстиниан ІІ. Той моли за военна помощ, с цел да възвърне властта си.
Кан Тервел с армията си идва пред Константинопол и го завладява
Тервел е единственият български държател, който завладява столицата на Византия. Възстановеният на трона Юстиниан ІІ го обсипва със злато, копринени облекла, прави го кесар и му дава региона Загоре. Груба неточност, защото на територията на Загоре са последните пристанища на Византия в Черно море. Столицата на империята става стопроцентово подвластна от доставянето на жито от Мизия и Тракия. Горе-долу както в този момент България от Украйна при превоза на съветски газ. През 708 година Юстиниан ІІ вероломно нахлува в България с цялата си войска, извършвайки десант по плажовете на Анхиало с очевидната цел да си върне Загоре. Кан Тервел нападна неотложно мъчещата се да се провежда в военен ред армия и я унищожава до крайник.
Юстиниан моли още веднъж за мир, който явно е подписан, защото при нов опит за прелом лоялният Тервел му изпраща помощ. Юстиниан въпреки всичко е свален, българите се прибират вкъщи си гладко. Отношенията на Византия с България се утежняват и през 712 година Тервел прави някакъв набег на византийска територия. Дотук нищо повече от това, което прави всеки различен български общественик. Освен събитието, че Тервел има стопроцентов триумф. Ако притежателите на хотели от Свети Влас до Синеморец знаеха кой им е обезпечил Южното Черноморие, несъмнено щяха да му повдигнат възвишен бронзов монумент, какъвто му издигат византийците в 718 година за друга заслуга.
В 717-718 година събитията се стичат по този начин, че
кан Тервел става бранител освен на България, само че и на цяла Европа
И тук е належащо авансово да поясним няколко неща. Създателят на новата ислямска вяра Мохамед, роден в 632 година, завещал на наследниците си разпространяването на религията с огън и меч. За по-малко от няколко десетки години арабите овладяват и ислямизират народите в Северна Африка, Близкия изток, Персия, териториите на днешните Ирак, Афганистан, Пакистан, Анадола... Спира ги единствено мечът на кан Тервел, тъй че 7 века не смеят да припарят към Европа.
В началото на VІІІ в. арабите възнамеряват офанзива на Европа по едно и също време през двата й „ входа “ – Гибралтар и Босфора. Нахлулите в Испания араби бързо завладяват Иберийския полуостров и нахлуват в Южна Франция. Главното военно изпитание обаче е ориентирано към Босфора. С 200-хилядна армия и 2500 кораба арабите се стоварват край Константинопол в 716 година и стягат столицата на най-мощната християнска империя в стоманен обръч. След няколкомесечна блокада градът е пред рухване.
В един превъзходен пролетен ден бранителите изпадат в обезсърчение, виждайки по хълмовете край града редиците на българските конни полкове
С България няма контракт за взаимопомощ, а връзките са влошени от предходните събития. Но в идващите минути от крепостните стени се разнася тържествуващ зов: „ Христос Ника “ (Христос побеждава). Българските конни отряди нападат безмилостно пръсналите се край лагера си араби. Ролите се сменят. Арабите се затварят в лагера си.
Скоро стартира апетит - българите избиват всички продоволствени отряди. Арабите обаче са упорити – изяждат конете си, кожената конска екипировка, тревите и дърветата в лагера. След едногодишни борби, обезверени те излизат за генерално стълкновение. Според немския хронист Зигиберт са останали 33 000 души и те умират до крайник, смазани от българската кавалерия. С мюсюлманската арабска експанзия към Европа е свършено. Ще я повторят османските турци чак след 7 века.
Кан Тервел си отива, без да желае нищо от Византия. Това дава опция на хронистите в Европа да решат, че
мотивацията му за тази тежка военна акция е осъществяване на християнски дълг
Възможно е, както е допустимо българският държател да е решил, че е по-добре да има за комшия постоянно предвидимата Византия, в сравнение с фанатизираните от исляма араби. Както и да е, кан Тервел свършва това, което е трябвало да направи. В Европа едвам в 734 година арабите ще бъдат спрени при Поатие (Франция) от Карл Мартел, който избива 6000 души в тежко стълкновение. Но Европа знае да счита най-малко в тази ера. 6 хиляди е доста по-малко от 200 хиляди.
Затова за избавител на Европа е разгласен „ крал Тривелий “ Тербелно
в италианската литература, Трибелиус в немската. Той е разгласен за светец и даже се твърди, че след 21 години ръководство станал духовник под името Теоктист. Тервел е пропуснат през ХVІІІ-ХІХ в., когато европоцентризмът взема връх. Днес учениците на Запад учат, че Карл Мартел е спасителят на Европа от исляма. А във фундаментален труд на прославен западноевропейски историк, преведен и у нас неотдавна, прочетох, че Византия сама се справила с ислямската заплаха. Думите „ България “ и „ Тервел “ не съществуваха даже в този труд. Това е понятно ненапълно, само че за какво и ние забравихме Тервел, за разлика от нашите възрожденци. И единствено него ли?
Статията е оповестена в брой 5/2009 година на Списание 8
Купи броя от тук
Кан Тервел, спасителят на Европа
Владетелят е канонизиран за светец от католическата черква
Кан Тервел е разказан в средновековни западноевропейски исторически съчинения, а сред VІІІ-ХVІІ в. и в безчет драми, романи, разкази, поеми. Приписват му се и повече каузи, в сравнение с е приключил, в това число и цялостното покръстване на българите. Поради което е канонизиран от западната черква под името Свети крал Тривелий. От монументалния дванадесеттомен труд „ История на църквата “ на католическия църковен историк Цезар Бароний, свети крал Тривелий влиза под номер 1 в листата на българските светци на отец Паисий в „ История славянобългарска “.Възрожденските художници рисуват всеобщо фрескови изображения на свети крал Тривелий. Образа му виждаме както в импозантните катедрали в Преображенския и Троянския манастир, по този начин и в дребни селски църкви като в пернишкото Старо село или в самоковското Бельово. Но с какво кан Тервел придобива тази невероятна известност? За да разберем това, би трябвало да разгледаме и съществено да приемем проверката на пред ставите ни за Българската страна в първите десетилетия от съществуването й, произхода и числеността на българския народ и отношението на българските управляващи към християнството.
Старите показа рисуваха българите като народ от тюркски генезис, домъкнал се като номади дружно с хуните през ІV в. в Източна Европа, попаднал под властта на западните тюрки в края на VІ век. В 632 година един от владетелите му, кан Кубрат, се освободил и основал Велика България от Карпатите до Урал на запад и изток и от Долния Дунав до Кавказ на юг. Тази страна била унищожена от хазарите в 660 година, само че една дребна орда от двадесетина хиляди души се свряла в блатата край устието на Дунав и
кой знае по какъв начин победила цялата византийска войска и флот в 680 година
След което превзела Мизия (дн. Северна България) и си построила тук дребна страна. Ордата последователно разширила групировката си. Внимателно оценените от българските учени остарели и новооткрити източници постановат нови показа за историята ни. Първо българите се оказаха не тюрки, а индоевропейци от иранския клон на расата. Прародината им се оказа Бал хара (равнините на запад от Памир), а не Монголия. Оказаха се не примитивни номади, а високо цивилизован установен народ с градска просвета, мощно развито занаятчийство и земеделие, с много високи достижения в медицината, математиката, металургията и така нататък Българите основават на всички места, където се преселват и усядат в разнообразни страни. Велика България е единствено една от тях.Тя не е унищожена от хазарите в 660 година, а единствено разсечена на две, като всяка част заживява независим държавен живот. Това са така наречен Волжска и Дунавска Българии. Територията на Дунавска България не се състои от блата на делтата на Дунав, а от териториите на днешна Украйна на запад от Днепър, Молдова и Влашко. Там живеят не по-малко от 1 – 1,5 милиона българи. Именно по тази причина император Константин ІV Погонат потегля против българите с цялата си войска и флот. Това е скъпо и рисково военно изпитание, което се подхваща единствено при положение на последна военна заплаха. Срещу малобройно чергарско племе, свряно в тръстиките на дунавската делта, императорът би изпратил регионалния шеф с крепостните гарнизони. С оглед на историята на кан Тервел належащо е да изясним още един въпрос, другояче не може да стане ясно по какъв начин е бил канонизиран за светец на християнската черква.
Знаеше се, че кан Кубрат е бил християнин,
само че се предполагаше, че това е било единствено дипломатико-политически трик. Оказа се, че Кубрат е бил християнин до края на живота си – заровен е по християнски, дружно с походния си олтар. Покръстен се оказа и Аспарух – на откритото в погребението му бойно знаме има кръст на върха. По негово време в описите на Вселенската патриаршия се появява Оногондурска епископия, обгрижваща българите християни. За кан Тервел също има задоволително сведения, че е християнин. Той не би могъл да получи купата кесар (цар) в 705 година, в случай че не е християнин по рождение, а няма сведения, че е приемал Светото кръщение по-късно. На печатите си той е изобразен с християнски инсигнии на властта (кръст и палици), а най-голямото доказателство ще пристигна в 717 година, само че за това по-късно.
Всичко това не е извънредно за епохата. В доста европейски страни (Империята на франките например) също владетелската династия и част от популацията са християни, а останалите не. Кан Тервел заема властта в 701 година, откакто татко му кан Аспарух умира в пердах с хазарите. Както всички канове от династията Дуло (632-759) той заобикаля да води война с Византия, предпочитайки да взема решение противоречиви въпроси с договаряния и контракти. Но в 705 година при него идва с транспортен съд от Крим заточеният там след прелом ексимператор Юстиниан ІІ. Той моли за военна помощ, с цел да възвърне властта си.
Кан Тервел с армията си идва пред Константинопол и го завладява
Тервел е единственият български държател, който завладява столицата на Византия. Възстановеният на трона Юстиниан ІІ го обсипва със злато, копринени облекла, прави го кесар и му дава региона Загоре. Груба неточност, защото на територията на Загоре са последните пристанища на Византия в Черно море. Столицата на империята става стопроцентово подвластна от доставянето на жито от Мизия и Тракия. Горе-долу както в този момент България от Украйна при превоза на съветски газ. През 708 година Юстиниан ІІ вероломно нахлува в България с цялата си войска, извършвайки десант по плажовете на Анхиало с очевидната цел да си върне Загоре. Кан Тервел нападна неотложно мъчещата се да се провежда в военен ред армия и я унищожава до крайник.
Юстиниан моли още веднъж за мир, който явно е подписан, защото при нов опит за прелом лоялният Тервел му изпраща помощ. Юстиниан въпреки всичко е свален, българите се прибират вкъщи си гладко. Отношенията на Византия с България се утежняват и през 712 година Тервел прави някакъв набег на византийска територия. Дотук нищо повече от това, което прави всеки различен български общественик. Освен събитието, че Тервел има стопроцентов триумф. Ако притежателите на хотели от Свети Влас до Синеморец знаеха кой им е обезпечил Южното Черноморие, несъмнено щяха да му повдигнат възвишен бронзов монумент, какъвто му издигат византийците в 718 година за друга заслуга.
В 717-718 година събитията се стичат по този начин, че
кан Тервел става бранител освен на България, само че и на цяла Европа
И тук е належащо авансово да поясним няколко неща. Създателят на новата ислямска вяра Мохамед, роден в 632 година, завещал на наследниците си разпространяването на религията с огън и меч. За по-малко от няколко десетки години арабите овладяват и ислямизират народите в Северна Африка, Близкия изток, Персия, териториите на днешните Ирак, Афганистан, Пакистан, Анадола... Спира ги единствено мечът на кан Тервел, тъй че 7 века не смеят да припарят към Европа.
В началото на VІІІ в. арабите възнамеряват офанзива на Европа по едно и също време през двата й „ входа “ – Гибралтар и Босфора. Нахлулите в Испания араби бързо завладяват Иберийския полуостров и нахлуват в Южна Франция. Главното военно изпитание обаче е ориентирано към Босфора. С 200-хилядна армия и 2500 кораба арабите се стоварват край Константинопол в 716 година и стягат столицата на най-мощната християнска империя в стоманен обръч. След няколкомесечна блокада градът е пред рухване.
В един превъзходен пролетен ден бранителите изпадат в обезсърчение, виждайки по хълмовете край града редиците на българските конни полкове
С България няма контракт за взаимопомощ, а връзките са влошени от предходните събития. Но в идващите минути от крепостните стени се разнася тържествуващ зов: „ Христос Ника “ (Христос побеждава). Българските конни отряди нападат безмилостно пръсналите се край лагера си араби. Ролите се сменят. Арабите се затварят в лагера си.
Скоро стартира апетит - българите избиват всички продоволствени отряди. Арабите обаче са упорити – изяждат конете си, кожената конска екипировка, тревите и дърветата в лагера. След едногодишни борби, обезверени те излизат за генерално стълкновение. Според немския хронист Зигиберт са останали 33 000 души и те умират до крайник, смазани от българската кавалерия. С мюсюлманската арабска експанзия към Европа е свършено. Ще я повторят османските турци чак след 7 века.
Кан Тервел си отива, без да желае нищо от Византия. Това дава опция на хронистите в Европа да решат, че
мотивацията му за тази тежка военна акция е осъществяване на християнски дълг
Възможно е, както е допустимо българският държател да е решил, че е по-добре да има за комшия постоянно предвидимата Византия, в сравнение с фанатизираните от исляма араби. Както и да е, кан Тервел свършва това, което е трябвало да направи. В Европа едвам в 734 година арабите ще бъдат спрени при Поатие (Франция) от Карл Мартел, който избива 6000 души в тежко стълкновение. Но Европа знае да счита най-малко в тази ера. 6 хиляди е доста по-малко от 200 хиляди.
Затова за избавител на Европа е разгласен „ крал Тривелий “ Тербелно
в италианската литература, Трибелиус в немската. Той е разгласен за светец и даже се твърди, че след 21 години ръководство станал духовник под името Теоктист. Тервел е пропуснат през ХVІІІ-ХІХ в., когато европоцентризмът взема връх. Днес учениците на Запад учат, че Карл Мартел е спасителят на Европа от исляма. А във фундаментален труд на прославен западноевропейски историк, преведен и у нас неотдавна, прочетох, че Византия сама се справила с ислямската заплаха. Думите „ България “ и „ Тервел “ не съществуваха даже в този труд. Това е понятно ненапълно, само че за какво и ние забравихме Тервел, за разлика от нашите възрожденци. И единствено него ли?
Статията е оповестена в брой 5/2009 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ