Операция „Буря“
Статията е оповестена в брой 12/2019 на Списание 8
Операция „ Буря “
През 2019 година се навършиха 80 години от началото на Втората международна война. През 1939 година Хитлер и Сталин си поделят Полша и целият свят затаява мирис, с цел да види дали двамата най-ужасяващи диктатори на своето време ще се вкопчат един в различен. На 22 юни 1941 година Хитлер атакува Съветския съюз (операция „ Барбароса “). Съветският съюз, отпред със Сталин, е сюрпризиран. Това написа на всички места в учебниците по история и в действителност се е случило. Сталин обаче е сюрпризиран от това, че Хитлер атакува пръв. При това Съюз на съветските социалистически републики, а не… Англия.
В една невероятна контраразузнавателна интервенция Хитлер внушава на Сталин, че неговата цел е десант на Острова. Всъщност същинските му планове са да нападне Съветския съюз, тъй като той знае какво ще стане, в случай че не нападна пръв – другият див звяр ще го изпревари и ще го смаже. Това и се случва ненапълно – Хитлер унищожава всички съветски войски, струпани на границата, улеснен от обстоятелството, че те не са готови за отбрана, а в противен случай – позиционирани са в подготвеност за нахлуване. За интервенция „ Буря “.
И по този начин, немската интервенция „ Барбароса “ изпреварва „ Буря “. После Германия губи войната, а Сталин стига до Берлин. Това го знаем. Но какво би станало, в случай че интервенция „ Буря “ бе стартирала по-рано и милионите съветски бойци бяха нахлули в Европа? Въпрос, на който историята в никакъв случай няма да отговори. Тази публикация е опит за открехване на завесата на политическата сцена преди 80 години.
На 12 февруари 1939 година британският кабинет организира секретно заседание, на което участват представители от двата генерални щаба – британския и френския. Целта е да се направи строго сериозен разбор на военните благоприятни условия на Германия. Участниците стигат до следния извод: за Германия стратегическите първични материали (особено горивата и желязната руда, внасяна от Швеция, и нефтът от Румъния) ще стигнат единствено за няколко месеца водене на война. Решението е взето - в случай че Хитлер нападне Полша (през 1939 г.), Англия и Франция неотложно ще разгласят война на Германия.
Насъскай хищниците
На същото заседание се преглежда и другата заплаха, надвиснала над света – Съветският съюз. На всички е ясно, че Сталин се готви за поход към Европа, който е цел, смисъл и наличие на неговата вътрешна и външна политика. През март 1939 година от трибуната на XVIII партиен конгрес той декларира:
Президентът на Съединени американски щати Рузвелт стига до същия извод, откакто получава отчет за видяното съветско-германско доближаване.
На 21 март 1939 година държавното управление на Англия предлага на Сталин да одобри обща декларация на Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Франция и Полша за взаимна опозиция против хитлеристката агресия в Европа. Предложението остава без отговор. Само две седмици по-късно – на 6 април 1939 година, Англия и Франция вършат нов опит – изпращат на Сталин план на контракт за взаимопомощ и поддръжка, в случай че при осъществяването на гаранциите за Полша западните страни се окажат във война с Германия. Конкретен отговор няма.
Правителствата на Англия и Франция едвам в този момент схващат и осъзнават, че Сталин не се нуждае от контракти, пактове, ограничения и гаранции, нужни за обезпечаването на мира в Европа. За да бъдат разбрани дейностите му, е належащо да се проучат два източника: „ Владетелят “ на Макиавели и философията на Ницше – това са боговете на Сталин в ръководството на страната.
На 23 август 1939 година сред Съветска Русия и Германия е подписан контракт за ненападение, прочут като „ Пакт Молотов–Рибентроп ”, според който Хитлер и Сталин разделят Полша.
„ Дружба, скрепена с кръв “
На 23 август 1939 година сред Съветска Русия и Германия е подписан контракт за ненападение, прочут като „ Пакт Молотов–Рибентроп “. Съставна част от него е конфиденциален протокол, според който Хитлер и Сталин разделят Полша. Река Висла е демаркационна граница сред немските и руските войски.
На 1 септември 1939 година немските войски нахлуват в Полша. Същото прави и Червената войска на 17 септември с бройка над един милион бойци, с танкове, авиация и артилерия. Сталинският поход в Европа е почнал. Нахлуването на неговите войски е изненада за полското командване. Съюзник ли идва на помощ, или агресор прави нахлуване? Съветските бомби и снаряди дават отговор на този въпрос.
Силите са неравни, Полша няма благоприятни условия да води война на два фронта по едно и също време. „ Дружба, скрепена с кръв! “ – ще каже по-късно Сталин в депеша до Хитлер. Двете хиени са към момента съдружници и с боен церемониал в Брест на 22 септември руски и немски бойци маршируват дружно по случай успеха над Полша.
22 септември, Брест. Хищниците вършат взаимен церемониал. „ Дружбата, скрепена с кръв ” няма да продължи дълго.
В Москва Сталин дружно с члена на генщаба Борис Михайлович Шапошников се любува на картата на разделянето на Полша. Демаркационната линия на подялбата е доста деликатно планувана. Тя не е основана инцидентно. Отстъпването на част от Варшавското и цялото Люблинско воеводство на Хитлер в подмяна против Литва е усърдно премислена от Сталин и генщаба акция. По този метод върху картата се появяват два издадени напред „ плацдарма “ – Белостокският и Лвовският, заплашително надвиснали над територията на Германия. Те основават условия за обграждане на хитлеристките войски източно от Одер и за стремглаво нахлуване в направление Берлин.
Да се отвори при сигнал „ Буря “
На 16 май 1941 година дефинитивно е одобрен проектът на интервенция „ Буря “ и е показан на Сталин в последната си редакция. Този проект се съхранява в запечатани червени пликове с надпис: „ Да се отвори след приемане на сигнал „ Буря “. Официално документът е обозначен като „ План за стратегическо разрастване на силите на Съветския съюз при положение на война с Германия и нейните съдружници “.
Първата стратегическа цел от дейностите на войските от Червената войска ще бъде разгромът на основните сили на немската войска, разгърната на юг от линията Брест – Дъблин. Следващата стратегическа цел: посредством нахлуване от региона на Катовице в северно или северозападно направление да се разгромят крупните сили от центъра и северното крило на немския фронт и да се овладее територията на някогашна Полша и Източна Прусия. Като най-близка задача е да се разгроми немската войска на изток от река Висла и в направление Краков.
В показания на Сталин проект за преодоляване на Европа е планувано всичко като се изключи едно събитие – не се възнамерява началото на интервенцията. На генералите Тимошенко и Жуков Сталин заповядва: „ Всички мероприятия по разгръщането на силите да бъдат приключени към 1 или 3 юли. Не по-късно. Не се поддавайте на никакви провокации от страна на немците, нито ги провокирайте. И помнете, Германия в никакъв случай няма да тръгне на война против нас, преди да е свършила с Англия. А ние ще изберем подобаващия миг “.
Тук е и главната неточност на Сталин, той мощно подценява Хитлер. Надява се, че Германия ще повярва на Съветския съюз и необезпокоявана ще извърши десант на Острова. А съгласно съветския щаб най-удачният миг за нахлуване над Германия е, когато Хитлер разположи по-голямата част от своите войски към Английския канал и извърши десанта.
„ Нахлуване “ в Англия
Непосредствена задача пред немското разузнаване е Сталин да бъде подведен, че Германия в действителност желае да дебаркира на Острова. На 15 февруари 1941 година фелдмаршал Кайтел подписва инструкция за дезинформация. На първия стадий, до април 1941 година, се планува основаване на лъжлива визия по отношение на желанията на немското командване за навлизане в Англия. За да се сътвори такава заблуда, всеобщо се популяризира информация за фиктивен десантен корпус от морската пехота, отпечатват се топографски материали за територията на Англия, англо-немски разговорници, листовки и други
От военна позиция немски десант на Острова е неосъществим и жертван на цялостен неуспех. Това знаят и англичаните, и германците, които бързо изоставят тези проекти. Оказва се, че всички са наясно с това с изключение на Сталин. Английското разузнаване прави опит да го предизвести. На 10 юни 1941 година руският дипломат в Лондон Иван Майски е поканен от непрекъснатия заместител на британския министър на външните работи Кадоган, който му прочита сведения на британското разузнаване. В тях се изброяват немските дивизии, разгърнати на границата със Съветска Русия. Майски изпраща известието в Москва със забележката: „ Английска дезинформация. “
Немският дезинформационен проект върви с цялостна пара и е безусловно сполучлив. На 11 юни 1941 година към щабовете на съветските гранични окръзи е изпратена секретна шифрограма, в която се споделя: „ Според информация, постъпваща по разследващи и държавни канали, в интервала от 4 до 10 юли 1941 година немските войски ще подхващат широкомащабни бойни дейности против Англия, в това число и навлизане на Британските острови на крупни въздушни и морски десантни сили… “
На 14 юни 1941 година спецотрядите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) стартират всеобща депортация на популацията от хипотетичния действен гръб на нападението против Германия, с цел да приготвят голямо количество войски и военна техника за нахлуване. За подобен гръб се смятат териториите на трите прибалтийски републики, регионите на Западна Украйна и Западна Беларус, а също и Бесарабия. Претъпканите товарни вагони откарват хората в Източен Сибир, където по-голямата част от депортираните умират с настъпването на зимата без храна и топли облекла.
На същата дата Хитлер привиква последното заседание по отношение на осъществяване на интервенция „ Барбароса “. След като изслушва отчетите на командващите групи армии „ Север “, „ Център “ и „ Юг “, командващите армии и танкови групи, Хитлер дефинира дата на нахлуването в Съюз на съветските социалистически републики – 22 юни 1941 г.На 15 юни, като преглежда множеството сводки, отчети, донесения, сведения, известия, Сталин е повече от уверен, че надали не цялата руска разследваща мрежа е попаднала в клопката на „ британските провокатори “. Върху донесението на военния аташе в Берлин военачалник Тупиков, с което той оповестява, че войната ще стартира на 22 юни, Сталин написа следната резолюция: „ Предайте на този тъп военачалник, че това е британска провокация. “
Дезинформацията е цялостна – като на филм съветски сътрудник „ прониква “ в щаба на 175-а пехотна немска дивизия и вижда, че стените са окичени с карти от южните региони на Англия с проекти за десант и преодоляване на плацдарми на британския бряг.
На 17 юни президентът на Съединени американски щати Рузвелт получава писмо от британския министър председател Чърчил, в което се споделя: „ В най-скоро време немците ще атакуван Русия. Главните немски сили са дислоцирани от Финландия до Румъния и приключват съсредоточаването на последните авиационни и танкови сили. Ако се развихри тази нова война, ние ще окажем помощ на руснаците, изхождайки от правилото, че врагът, който би трябвало да разгромим, е Хитлер. “ Когато Рузвелт прочита на дипломата Хари Хопкинс посланието от Чърчил, той възкликва:
Д+3 – грешката в третия знак
„ Кога ще стартираме интервенция „ Буря “, другарю Сталин? “ Народният комисар на защитата Тимошенко и началникът на Генералния щаб Жуков най-сетне получават отговор на този съществен въпрос, обвързван със ориста на многомилионната страна:
На дългата хиляди километри линия от Баренцово до Черно море като тетива на великански лък стоят една против друга две големи армии и чакат условните сигнали: „ Буря “ и „ Дортмунд “. Германските войски възлизат на 4,5 милиона души, по-малко от 4000 танка и 4200 бойни самолета. Срещу тях е разгърната 9-милионна войска, издигната в два стратегически ешелона и подкрепена откъм тила с три армии на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В граничните окръзи на немците противостоят повече от 20 хиляди танка, 11 хиляди самолета и 2300 далечни бомбардировача. Авиацията на флота има в състава си 6700 самолета. Танковете КВ и Т-34 в граничните окръзи надвишават 1600.
При това съответствие на силите не е допустимо немците да пробият такава мощна формация от войски с бойна техника и въоръжение и да стигнат до Москва, Ленинград, Сталинград и Кавказ. Танковите групи (впоследствие танкови армии) на немските генерали Гот, Гудериан и Клайст, изпреварили пехотата, щяха да бъдат отрязани от нея, обкръжени и унищожени от страшното предимство на силите на Червената войска. Да, само че в случай че Червената войска беше оказала опозиция. Срещу себе си дисциплинираната и добре проведена немска военна машина няма заслужен съперник, тъй като Червената войска по-скоро наподобява на деморализирана навалица. Тълпа без водачи – извънредно ниското качество на командния състав (останал подобен, откакто в интервала 1937 – 1940 година Сталин подрежда да се разстрелят към 40 хиляди генерали и офицери) предопределя нищожната боеспособност на Червената войска, която се разпада.
Закъсняла „ Буря “
В дълбоката нощ на 22 юни Гудериан, командващ 2-ра танкова група, се насочва към своя команден пункт, който се намира северозападно на 1,5 км от Брест. Небето на изток побелява. Започва денят на 22 юни 1941 година Гудериан поглежда часовника си и дава заповед за артилерийска подготовка.
Към 12 часа Сталин, Тимошенко и Жуков най-сетне схващат, че навлизане в Англия няма да има. Взето е решение да се стартира интервенция „ Буря. “ По всички линии за връзка, по телетайповете и предавателите в защитата и Генералния щаб крещят: „ Буря “, „ Буря “, „ Буря “! От стотиците сейфове се изваждат червени пакети с надпис: „ Да се отвори след приемане на сигнал „ Буря “. Върху приложените секретни карти червени стрелки се прицелват във Варшава, Берлин, Париж, Копенхаген, Букурещ, Будапеща, Лисабон и Виена.
Събитията на фронта се трансформират във военна злополука за руснаците. Един и половина милиона съветски бойци минават на страната на Хитлер, в някои случаи даже под звуците на военните оркестри. Това са 12-а, 89-а и 103-а руска дивизия. Целият 436-и полк от 155-а стрелкова дивизия отпред с командира си майор Кононов подвига бялото знаме и декларира желанието си да стане ядро от една бъдеща „ Руска освободителна войска “. Сред червеноармейците и командирите на практика няма човек, околните на който да не са разстреляни, разкулачени, пратени в лагери. Настава стихийно въстание на армията против сталинския абсолютизъм и нечовешка робия. Душата на бойците е опустошена. Сталинската империя, скрепена с гнет и ръководена с гнет, стартира стремглаво и неудържимо да се разпада...
До 9 юли 1941 година загубите на руските войски са съвсем 12 000 танка, 19 000 оръдия, 10 000 бойни самолета. 750 000 души са убити, ранени и безследно изчезнали. Към 11 септември военнопленниците са 3 800 000 млн., доста от които се предават без в никакъв случай да са влизали в пердах.
Първият стратегически ешелон на Червената войска търпи цялостен погром. От 22 юни до 9 юли войските на трите фронта дават 750 хиляди жертви, ранени и безследно изчезнали. До 15 юли 1941 година хитлеристката войска завладява територия с повърхност 700 000 кв. км. Немската войска завладява Киев, Харков и Одеса, блокира Ленинград и стига до Москва.
Убий своите!
От 22 юни до 10 октомври 1941 година по присъди на военните трибунали (съдилища) и спецотделите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са разстреляни 10 201 съветски военнослужещи по обвинявания в контрашпионаж, бунт или опити да се предадат. А общо през годините на войната военните съдилища осъждат повече от 994 000 руски военнослужещи, от които 157 593 са разстреляни. Броят на безследно изчезналите е 5-10 пъти по-голям от този на убитите. През 1941 година точно всеобщият плен и дезертьорството са главният съставен елемент от безвъзвратните загуби на Червената войска.
В края на юли 1941 година потокът от военнопленници (които към 11 септември са към този момент повече от 3 800 000!) надвишава опциите на Вермахта да ги охранява и устоя. Сталин не признава правото на съветските бойци да попаднат в плен, те би трябвало да се бият до последна капка кръв, не да се предават! За наставление на „ предателите “, през есента на 1941 година руската авиация бомбардира лагери на съветски военнопленници в региона на Орел и Новгород. Съветският съюз отхвърля съдействие с Червения кръст и заради това става невероятно да се окаже помощ с храни и лекарства на червеноармейците в плен.
На 3 септември 1941 година Сталин написа на Чърчил: „ Без тези два типа помощ (десант на англичаните във Франция и доставянето на 400 самолета и 500 танка всеки месец) Съветският съюз или ще претърпи проваляне, или задълго ще загуби способността за дейни дейности в битката с хитлеризма “. На 13 септември той моли 25-30 дивизии да дебаркират в Архангелск или да бъдат трансферирани през Иран в южните региони на Съюз на съветските социалистически републики.
Когато сталинската империя стартира да се разпада, спасението идва оттова, откъдето Сталин не го чака. През ноември 1941 година той споделя истината:
За благополучие на човечеството, Хитлер пропуща неповторимия късмет, който му дава дългогодишната болшевишка тирания в Русия. Изпреварващият му удар обаче погребва бляна на Сталин да види Червената войска на атлантическото крайбрежие на Европа, което значи, че първият стадий от интервенция „ Буря ” не е сбъднат. Но вследствие на Втората международна война Съветска Русия доближава върха на своята агресия, като стъпва в сърцето на Европа, разделяйки Германия на две. С нападението над Съветския съюз Хитлер съумява да отсрочи безусловната капитулация на Германия и проваля завоевателния поход към Атлантика на Сталин.
На 30 и 31 август 1994 година съветските войски напущат територията на Германия и Прибалтика. Операция „ Буря “ приключва. Преди 10 години, на 9 май 2009 година, армейски военачалник, професор-доктор на военните и историческите науки Гареев, декларира: „ Ние още не сме разбрали какво е станало през 1941 година Това е неизучен въпрос. Необходимо е в основаването на нов труд да вземат участие държавни органи. Да отговорят на този въпрос, могат единствено Генералният щаб, Министерството на външните работи и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (ФСБ днес) “.
Операция „ Буря “
Сталин възнамерява пръв да удари нацистка Германия, само че Хитлер го изпреварва
През 2019 година се навършиха 80 години от началото на Втората международна война. През 1939 година Хитлер и Сталин си поделят Полша и целият свят затаява мирис, с цел да види дали двамата най-ужасяващи диктатори на своето време ще се вкопчат един в различен. На 22 юни 1941 година Хитлер атакува Съветския съюз (операция „ Барбароса “). Съветският съюз, отпред със Сталин, е сюрпризиран. Това написа на всички места в учебниците по история и в действителност се е случило. Сталин обаче е сюрпризиран от това, че Хитлер атакува пръв. При това Съюз на съветските социалистически републики, а не… Англия.
В една невероятна контраразузнавателна интервенция Хитлер внушава на Сталин, че неговата цел е десант на Острова. Всъщност същинските му планове са да нападне Съветския съюз, тъй като той знае какво ще стане, в случай че не нападна пръв – другият див звяр ще го изпревари и ще го смаже. Това и се случва ненапълно – Хитлер унищожава всички съветски войски, струпани на границата, улеснен от обстоятелството, че те не са готови за отбрана, а в противен случай – позиционирани са в подготвеност за нахлуване. За интервенция „ Буря “.
И по този начин, немската интервенция „ Барбароса “ изпреварва „ Буря “. После Германия губи войната, а Сталин стига до Берлин. Това го знаем. Но какво би станало, в случай че интервенция „ Буря “ бе стартирала по-рано и милионите съветски бойци бяха нахлули в Европа? Въпрос, на който историята в никакъв случай няма да отговори. Тази публикация е опит за открехване на завесата на политическата сцена преди 80 години.
На 12 февруари 1939 година британският кабинет организира секретно заседание, на което участват представители от двата генерални щаба – британския и френския. Целта е да се направи строго сериозен разбор на военните благоприятни условия на Германия. Участниците стигат до следния извод: за Германия стратегическите първични материали (особено горивата и желязната руда, внасяна от Швеция, и нефтът от Румъния) ще стигнат единствено за няколко месеца водене на война. Решението е взето - в случай че Хитлер нападне Полша (през 1939 г.), Англия и Франция неотложно ще разгласят война на Германия.
Насъскай хищниците
На същото заседание се преглежда и другата заплаха, надвиснала над света – Съветският съюз. На всички е ясно, че Сталин се готви за поход към Европа, който е цел, смисъл и наличие на неговата вътрешна и външна политика. През март 1939 година от трибуната на XVIII партиен конгрес той декларира:
„ И защото задачата ни е международна гражданска война, разпалването на война в Европа е наше средство в името на тази велика цел, която оправдава всичко! “Английското разузнаване показва на държавното управление меморандум, според който най-сигурният метод да бъдат решени европейските и международните проблеми е да се предизвика доближаване сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. „ Ако тези страни стигнат до някакво политическо, а още по-добре, до военно съглашение, войната сред тях ще бъде неизбежна и ще пламне съвсем незабавно след подписването на сходно съглашение. “
Президентът на Съединени американски щати Рузвелт стига до същия извод, откакто получава отчет за видяното съветско-германско доближаване.
„ Ако Хитлер и Сталин сключат съюз, със същата наложителност, с която денят сменя нощта, сред тях ще стартира война. “На държавните управления на Съединени американски щати и Англия е пределно ясно, че конфликтът сред двете големи сили – комунистическата и нацистката, е неминуем. И че делба на Европа, сходно на тази на Полша, сред хищниците е невъзможна. Противоречията са идеологически: Хитлер желае да наложи нацизма на всички места и счита всички славяни за подхора (untermenschen) наред с евреите, хомосексуалните, ромите и други Сталин от своя страна неведнъж е заявявал, че Червената войска ще разпали международна гражданска война и нищо няма да го спре. Като прибавим и чисто икономическия блян на Хитлер към богатите нефтени находища в Кавказ, с цел да задвижва голямата нацистка машина, е елементарно да се стигне до извода, че въпросът е „ кой кого ще нападне пръв “, а не „ дали “.
На 21 март 1939 година държавното управление на Англия предлага на Сталин да одобри обща декларация на Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Франция и Полша за взаимна опозиция против хитлеристката агресия в Европа. Предложението остава без отговор. Само две седмици по-късно – на 6 април 1939 година, Англия и Франция вършат нов опит – изпращат на Сталин план на контракт за взаимопомощ и поддръжка, в случай че при осъществяването на гаранциите за Полша западните страни се окажат във война с Германия. Конкретен отговор няма.
Правителствата на Англия и Франция едвам в този момент схващат и осъзнават, че Сталин не се нуждае от контракти, пактове, ограничения и гаранции, нужни за обезпечаването на мира в Европа. За да бъдат разбрани дейностите му, е належащо да се проучат два източника: „ Владетелят “ на Макиавели и философията на Ницше – това са боговете на Сталин в ръководството на страната.
На 23 август 1939 година сред Съветска Русия и Германия е подписан контракт за ненападение, прочут като „ Пакт Молотов–Рибентроп ”, според който Хитлер и Сталин разделят Полша. „ Дружба, скрепена с кръв “
На 23 август 1939 година сред Съветска Русия и Германия е подписан контракт за ненападение, прочут като „ Пакт Молотов–Рибентроп “. Съставна част от него е конфиденциален протокол, според който Хитлер и Сталин разделят Полша. Река Висла е демаркационна граница сред немските и руските войски.
На 1 септември 1939 година немските войски нахлуват в Полша. Същото прави и Червената войска на 17 септември с бройка над един милион бойци, с танкове, авиация и артилерия. Сталинският поход в Европа е почнал. Нахлуването на неговите войски е изненада за полското командване. Съюзник ли идва на помощ, или агресор прави нахлуване? Съветските бомби и снаряди дават отговор на този въпрос.
Силите са неравни, Полша няма благоприятни условия да води война на два фронта по едно и също време. „ Дружба, скрепена с кръв! “ – ще каже по-късно Сталин в депеша до Хитлер. Двете хиени са към момента съдружници и с боен церемониал в Брест на 22 септември руски и немски бойци маршируват дружно по случай успеха над Полша.
22 септември, Брест. Хищниците вършат взаимен церемониал. „ Дружбата, скрепена с кръв ” няма да продължи дълго.
В Москва Сталин дружно с члена на генщаба Борис Михайлович Шапошников се любува на картата на разделянето на Полша. Демаркационната линия на подялбата е доста деликатно планувана. Тя не е основана инцидентно. Отстъпването на част от Варшавското и цялото Люблинско воеводство на Хитлер в подмяна против Литва е усърдно премислена от Сталин и генщаба акция. По този метод върху картата се появяват два издадени напред „ плацдарма “ – Белостокският и Лвовският, заплашително надвиснали над територията на Германия. Те основават условия за обграждане на хитлеристките войски източно от Одер и за стремглаво нахлуване в направление Берлин.
„ Тези плацдарми – споделя Б. М. Шапошников – като облаци ще висят над Хитлер. “ Вождът замислено го поглежда и отвръща: „ И от тези облаци ще се развихри стихия “.Така се ражда интервенция „ Буря “.
Да се отвори при сигнал „ Буря “
На 16 май 1941 година дефинитивно е одобрен проектът на интервенция „ Буря “ и е показан на Сталин в последната си редакция. Този проект се съхранява в запечатани червени пликове с надпис: „ Да се отвори след приемане на сигнал „ Буря “. Официално документът е обозначен като „ План за стратегическо разрастване на силите на Съветския съюз при положение на война с Германия и нейните съдружници “.
Първата стратегическа цел от дейностите на войските от Червената войска ще бъде разгромът на основните сили на немската войска, разгърната на юг от линията Брест – Дъблин. Следващата стратегическа цел: посредством нахлуване от региона на Катовице в северно или северозападно направление да се разгромят крупните сили от центъра и северното крило на немския фронт и да се овладее територията на някогашна Полша и Източна Прусия. Като най-близка задача е да се разгроми немската войска на изток от река Висла и в направление Краков.
В показания на Сталин проект за преодоляване на Европа е планувано всичко като се изключи едно събитие – не се възнамерява началото на интервенцията. На генералите Тимошенко и Жуков Сталин заповядва: „ Всички мероприятия по разгръщането на силите да бъдат приключени към 1 или 3 юли. Не по-късно. Не се поддавайте на никакви провокации от страна на немците, нито ги провокирайте. И помнете, Германия в никакъв случай няма да тръгне на война против нас, преди да е свършила с Англия. А ние ще изберем подобаващия миг “.
Тук е и главната неточност на Сталин, той мощно подценява Хитлер. Надява се, че Германия ще повярва на Съветския съюз и необезпокоявана ще извърши десант на Острова. А съгласно съветския щаб най-удачният миг за нахлуване над Германия е, когато Хитлер разположи по-голямата част от своите войски към Английския канал и извърши десанта.
„ Нахлуване “ в Англия
Непосредствена задача пред немското разузнаване е Сталин да бъде подведен, че Германия в действителност желае да дебаркира на Острова. На 15 февруари 1941 година фелдмаршал Кайтел подписва инструкция за дезинформация. На първия стадий, до април 1941 година, се планува основаване на лъжлива визия по отношение на желанията на немското командване за навлизане в Англия. За да се сътвори такава заблуда, всеобщо се популяризира информация за фиктивен десантен корпус от морската пехота, отпечатват се топографски материали за територията на Англия, англо-немски разговорници, листовки и други
От военна позиция немски десант на Острова е неосъществим и жертван на цялостен неуспех. Това знаят и англичаните, и германците, които бързо изоставят тези проекти. Оказва се, че всички са наясно с това с изключение на Сталин. Английското разузнаване прави опит да го предизвести. На 10 юни 1941 година руският дипломат в Лондон Иван Майски е поканен от непрекъснатия заместител на британския министър на външните работи Кадоган, който му прочита сведения на британското разузнаване. В тях се изброяват немските дивизии, разгърнати на границата със Съветска Русия. Майски изпраща известието в Москва със забележката: „ Английска дезинформация. “
Немският дезинформационен проект върви с цялостна пара и е безусловно сполучлив. На 11 юни 1941 година към щабовете на съветските гранични окръзи е изпратена секретна шифрограма, в която се споделя: „ Според информация, постъпваща по разследващи и държавни канали, в интервала от 4 до 10 юли 1941 година немските войски ще подхващат широкомащабни бойни дейности против Англия, в това число и навлизане на Британските острови на крупни въздушни и морски десантни сили… “
На 14 юни 1941 година спецотрядите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) стартират всеобща депортация на популацията от хипотетичния действен гръб на нападението против Германия, с цел да приготвят голямо количество войски и военна техника за нахлуване. За подобен гръб се смятат териториите на трите прибалтийски републики, регионите на Западна Украйна и Западна Беларус, а също и Бесарабия. Претъпканите товарни вагони откарват хората в Източен Сибир, където по-голямата част от депортираните умират с настъпването на зимата без храна и топли облекла.
На същата дата Хитлер привиква последното заседание по отношение на осъществяване на интервенция „ Барбароса “. След като изслушва отчетите на командващите групи армии „ Север “, „ Център “ и „ Юг “, командващите армии и танкови групи, Хитлер дефинира дата на нахлуването в Съюз на съветските социалистически републики – 22 юни 1941 г.На 15 юни, като преглежда множеството сводки, отчети, донесения, сведения, известия, Сталин е повече от уверен, че надали не цялата руска разследваща мрежа е попаднала в клопката на „ британските провокатори “. Върху донесението на военния аташе в Берлин военачалник Тупиков, с което той оповестява, че войната ще стартира на 22 юни, Сталин написа следната резолюция: „ Предайте на този тъп военачалник, че това е британска провокация. “
Дезинформацията е цялостна – като на филм съветски сътрудник „ прониква “ в щаба на 175-а пехотна немска дивизия и вижда, че стените са окичени с карти от южните региони на Англия с проекти за десант и преодоляване на плацдарми на британския бряг.
На 17 юни президентът на Съединени американски щати Рузвелт получава писмо от британския министър председател Чърчил, в което се споделя: „ В най-скоро време немците ще атакуван Русия. Главните немски сили са дислоцирани от Финландия до Румъния и приключват съсредоточаването на последните авиационни и танкови сили. Ако се развихри тази нова война, ние ще окажем помощ на руснаците, изхождайки от правилото, че врагът, който би трябвало да разгромим, е Хитлер. “ Когато Рузвелт прочита на дипломата Хари Хопкинс посланието от Чърчил, той възкликва:
„ Ако Сталин нападне пръв, какво ще вършим? Ще подкрепим Хитлер ли? “Рузвелт дава отговор: „ Убеден съм, че Сталин няма да направи това. Той чака десанта в Англия. Адолф ще употребява за удара си всичките сили, с които разполага. Сталин няма скоро да се оправи от него. Хитлер – в никакъв случай. Не се колебая в това “.
Д+3 – грешката в третия знак
„ Кога ще стартираме интервенция „ Буря “, другарю Сталин? “ Народният комисар на защитата Тимошенко и началникът на Генералния щаб Жуков най-сетне получават отговор на този съществен въпрос, обвързван със ориста на многомилионната страна:
„ Германците ще атакуван Англия към 15 – 20 юли. Не по-късно! А ние ще стартираме три дни по-късно.Тоест денят ще бъде Д+3. Д – това е тяхната дата, Д+3 - нашата “. Това е съдбовната, популярна неточност в третия знак на Сталин, който не схваща, че явленията и процесите са постоянно по-сложни, в сравнение с ние си ги представяме.
На дългата хиляди километри линия от Баренцово до Черно море като тетива на великански лък стоят една против друга две големи армии и чакат условните сигнали: „ Буря “ и „ Дортмунд “. Германските войски възлизат на 4,5 милиона души, по-малко от 4000 танка и 4200 бойни самолета. Срещу тях е разгърната 9-милионна войска, издигната в два стратегически ешелона и подкрепена откъм тила с три армии на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В граничните окръзи на немците противостоят повече от 20 хиляди танка, 11 хиляди самолета и 2300 далечни бомбардировача. Авиацията на флота има в състава си 6700 самолета. Танковете КВ и Т-34 в граничните окръзи надвишават 1600.
При това съответствие на силите не е допустимо немците да пробият такава мощна формация от войски с бойна техника и въоръжение и да стигнат до Москва, Ленинград, Сталинград и Кавказ. Танковите групи (впоследствие танкови армии) на немските генерали Гот, Гудериан и Клайст, изпреварили пехотата, щяха да бъдат отрязани от нея, обкръжени и унищожени от страшното предимство на силите на Червената войска. Да, само че в случай че Червената войска беше оказала опозиция. Срещу себе си дисциплинираната и добре проведена немска военна машина няма заслужен съперник, тъй като Червената войска по-скоро наподобява на деморализирана навалица. Тълпа без водачи – извънредно ниското качество на командния състав (останал подобен, откакто в интервала 1937 – 1940 година Сталин подрежда да се разстрелят към 40 хиляди генерали и офицери) предопределя нищожната боеспособност на Червената войска, която се разпада.
Закъсняла „ Буря “
В дълбоката нощ на 22 юни Гудериан, командващ 2-ра танкова група, се насочва към своя команден пункт, който се намира северозападно на 1,5 км от Брест. Небето на изток побелява. Започва денят на 22 юни 1941 година Гудериан поглежда часовника си и дава заповед за артилерийска подготовка.
Към 12 часа Сталин, Тимошенко и Жуков най-сетне схващат, че навлизане в Англия няма да има. Взето е решение да се стартира интервенция „ Буря. “ По всички линии за връзка, по телетайповете и предавателите в защитата и Генералния щаб крещят: „ Буря “, „ Буря “, „ Буря “! От стотиците сейфове се изваждат червени пакети с надпис: „ Да се отвори след приемане на сигнал „ Буря “. Върху приложените секретни карти червени стрелки се прицелват във Варшава, Берлин, Париж, Копенхаген, Букурещ, Будапеща, Лисабон и Виена.
Събитията на фронта се трансформират във военна злополука за руснаците. Един и половина милиона съветски бойци минават на страната на Хитлер, в някои случаи даже под звуците на военните оркестри. Това са 12-а, 89-а и 103-а руска дивизия. Целият 436-и полк от 155-а стрелкова дивизия отпред с командира си майор Кононов подвига бялото знаме и декларира желанието си да стане ядро от една бъдеща „ Руска освободителна войска “. Сред червеноармейците и командирите на практика няма човек, околните на който да не са разстреляни, разкулачени, пратени в лагери. Настава стихийно въстание на армията против сталинския абсолютизъм и нечовешка робия. Душата на бойците е опустошена. Сталинската империя, скрепена с гнет и ръководена с гнет, стартира стремглаво и неудържимо да се разпада...
До 9 юли 1941 година загубите на руските войски са съвсем 12 000 танка, 19 000 оръдия, 10 000 бойни самолета. 750 000 души са убити, ранени и безследно изчезнали. Към 11 септември военнопленниците са 3 800 000 млн., доста от които се предават без в никакъв случай да са влизали в пердах. Първият стратегически ешелон на Червената войска търпи цялостен погром. От 22 юни до 9 юли войските на трите фронта дават 750 хиляди жертви, ранени и безследно изчезнали. До 15 юли 1941 година хитлеристката войска завладява територия с повърхност 700 000 кв. км. Немската войска завладява Киев, Харков и Одеса, блокира Ленинград и стига до Москва.
Убий своите!
От 22 юни до 10 октомври 1941 година по присъди на военните трибунали (съдилища) и спецотделите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са разстреляни 10 201 съветски военнослужещи по обвинявания в контрашпионаж, бунт или опити да се предадат. А общо през годините на войната военните съдилища осъждат повече от 994 000 руски военнослужещи, от които 157 593 са разстреляни. Броят на безследно изчезналите е 5-10 пъти по-голям от този на убитите. През 1941 година точно всеобщият плен и дезертьорството са главният съставен елемент от безвъзвратните загуби на Червената войска.
В края на юли 1941 година потокът от военнопленници (които към 11 септември са към този момент повече от 3 800 000!) надвишава опциите на Вермахта да ги охранява и устоя. Сталин не признава правото на съветските бойци да попаднат в плен, те би трябвало да се бият до последна капка кръв, не да се предават! За наставление на „ предателите “, през есента на 1941 година руската авиация бомбардира лагери на съветски военнопленници в региона на Орел и Новгород. Съветският съюз отхвърля съдействие с Червения кръст и заради това става невероятно да се окаже помощ с храни и лекарства на червеноармейците в плен.
На 3 септември 1941 година Сталин написа на Чърчил: „ Без тези два типа помощ (десант на англичаните във Франция и доставянето на 400 самолета и 500 танка всеки месец) Съветският съюз или ще претърпи проваляне, или задълго ще загуби способността за дейни дейности в битката с хитлеризма “. На 13 септември той моли 25-30 дивизии да дебаркират в Архангелск или да бъдат трансферирани през Иран в южните региони на Съюз на съветските социалистически републики.
Когато сталинската империя стартира да се разпада, спасението идва оттова, откъдето Сталин не го чака. През ноември 1941 година той споделя истината:
„ Глупавата политика на Хитлер трансформира народите на Съюз на съветските социалистически републики в върли врагове на днешна Германия “.В тази мисъл ясно и тъкмо е дефинирана фундаменталната, основната причина за какво битката сред двете кървави диктатури се трансформира във Велика отечествена война на руските нации. Руснаците схващат, че войната на Хитлер против тях е война на заличаване. Това е грешката, която ще докара нацистка Германия до злополука. Народите на Съюз на съветските социалистически републики се подвигат на оръжие, с цел да защитят фамилното огнище, бащиния дом, своето Отечество.
За благополучие на човечеството, Хитлер пропуща неповторимия късмет, който му дава дългогодишната болшевишка тирания в Русия. Изпреварващият му удар обаче погребва бляна на Сталин да види Червената войска на атлантическото крайбрежие на Европа, което значи, че първият стадий от интервенция „ Буря ” не е сбъднат. Но вследствие на Втората международна война Съветска Русия доближава върха на своята агресия, като стъпва в сърцето на Европа, разделяйки Германия на две. С нападението над Съветския съюз Хитлер съумява да отсрочи безусловната капитулация на Германия и проваля завоевателния поход към Атлантика на Сталин.
На 30 и 31 август 1994 година съветските войски напущат територията на Германия и Прибалтика. Операция „ Буря “ приключва. Преди 10 години, на 9 май 2009 година, армейски военачалник, професор-доктор на военните и историческите науки Гареев, декларира: „ Ние още не сме разбрали какво е станало през 1941 година Това е неизучен въпрос. Необходимо е в основаването на нов труд да вземат участие държавни органи. Да отговорят на този въпрос, могат единствено Генералният щаб, Министерството на външните работи и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (ФСБ днес) “.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ