Статията е продължение на темата за климатичните промени и природните

Статията е продължение на тематиката за климатичните промени и естествените местообитания в страната, като тук с изключение на тревни, са наранени и храстови хабитати. Те също са повлияни в друга степен от промените в климата и това дава отражение върху тяхното действие.

Анализът на метеорологичните данни за интервала 1961-2016 година сподели, че температурата на въздуха в България се е повишила сред +0,2 и+0,6 °C като най-голямо повишение се открива през август (Рачев, 2018). Същевременно през интервала 1991-2010 година се открива статистически значимо повишаване на дните с евентуално рискови и рискови превалявания по отношение на интервала 1961-1990 година (Бочева, 2014). Прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ) демонстрират предстоящо повишение на въздушните температури в България сред 1,6 °C и 3,1 °C към 2050 година (Фиг. 1) (Национална тактика, 2018). 

Следователно в страната се следи наклонност към стопляне и смяна в режима на преваляванията, което води до смяна и в изпарението и вследствие променя отношението топлина-влага, което играе значима роля за развиването на растителността. Затова в тази поредност публикации ще разгледаме по какъв начин тези промени рефлектират върху растителните типове и техните хабитати, които имат значима екологична значителност.

Статията е втора от поредицата, засягаща естествените местообитания в България, които са поместени в том III от Червената книга на страната. Тук още веднъж централна роля ще заемат тревните местообитания, само че ще бъдат включени и няколко храстови. Всички тези естествени местообитания са под една или друга форма повлияни от климатичните промени, които имат негативно влияние върху тяхното вярно действие. Прочетете повече за това какво съставлява естественото местообитание, известно още и като хабитат, в първата публикация от поредицата. Публикацията е основана на информация от Червената книга на България.

Първото местообитание, което е включено тук, е местообитанието на дунавските крайречни заливни ливади. Според своите особености този хабитат може да бъде считан за крайдунавска вариация на низинните сенокосни ливади. Местообитанието попада в категория „ сериозно застрашено “ и както насочва името му е ситуирано в някои заливни низини по река Дунав. То е извънредно рядко за нашата територия и фактът, че в него се срещат скъпи редки типове растения, би трябвало да ни покаже, че се постанова да го опазваме от факторите, които му въздействат отрицателно, измежду които е и общото засушаване на климата.

Следващото местообитание е това на spp.). То е със статут на „ застрашено “ и е публикувано най-често под 200 м н.в. в Югоизточна и Югозападна България. Част от флората му са предпазени типове растения, на които засушаванията оказват негативно влияние.

Местообитанието на крайречните високотревни съобщества в равнините също е измежду „ застрашените “ в страната. То е публикувано до 1200-1300 м н.в. в поречията на реките. И тук съществуването на растения, които са скъпи от позиция на своето лимитирано разпространяване и са консервационно значими, допуска насочването на старания към опазването на това местообитание. Самото му разпространяване край реки допуска съществуването на задоволително навлажняване, което е застрашено от засушаването на климата.

Първото храстово местообитание, показано поредицата е на spp.). Този хабитат е „ заплашен “ и се среща над 1500 м н.в. до 2500 м н.в. Консервационната му стойност се предопределя основно от изграждащите го хигрофилни съобщества (хигрофилната растителност населява среда с висока влажност). Логично, всяко едно засушаване, подбудено от измененията в климата води до утежняване на екологичните характерности на хабитата.

Последното местообитание е на). Както демонстрира името ѝ, това е най-дребната от върбите, като в нашата флора тя е глациален реликт (вид действителен още от отминала геоложка епоха). Местообитанието е със статут на „ застрашено “ като то е част от високите планини – Рила и Пирин, ситуирано от 2500 м н.в. до 2900 м н.в. Всяка една смяна във високата планина, подбудена от климатичните промени, му оказва негативно влияние, а това би довело до понижаване на площите на хабитата, който е извънредно скъп, освен за България, а и за целия Балкански полуостров.

Втората поредна публикация, обвързвана със застрашените местообитания, попадащи в Червената книга на страната ни, цели да насочи вниманието към огромното благосъстояние от хабитати, на което се радваме, само че което е застрашено от разнообразни фактори, измежду които са и климатичните промени. Попадането на редица редки, предпазени и застрашени типове растения в коментираните местообитания е задоволителна причина за разбирането на тяхната висока стойност за нас и опазването им би трябвало да бъде приоритет на всички нас.

Автор: Борислав Григоров / Климатека

В обявата са употребявани материали от:

- Рачев, Г., 2018. Климатология. Въпроси и отговори. София, изд. „ Парадигма “, 258 с.

- Национална тактика за акомодация към изменението на климата и План за деяние, Министерство на околната среда и водите, 2018 година