За трагедията с Дебора Михайлова, за ЗЗДН и за фаталната илюзия, че насилието против жени може да се овладее с граждански закон - 2 част
Статията е написана на 02.08.2023г., преди изключително съвещание на Правната комисия на Народно събрание на 03.08.2023 година
Има два съществени метода да опознаеш правосъдната система. Първият – като нейна жертва. Вторият – като чиновник в самата правосъдна система, която с течение на времето също става жертва.Дошло е време да се приказва истината за правосъдната промяна на ръководещите, преди следващият опит да приключи като всички до момента, с надълбоко отчаяние и публично неодобрение.
Какво чуваме за предлаганата за правосъдна промяна през днешния ден:
1. Ще трансформират метода на образуване и действие на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет.
2. Ще лимитират пълномощията на Главния прокурор в частта правилото на единоначалието в прокуратурата и контрол за правда.
3. Ще извадят прокуратурата от правосъдната власт (може би).
4. Ще основат система за надзор върху Главния прокурор, като основат фигурата на съдия-магистрат, който ще проверява най-високопоставения прокурор в страната.
5. Ще понижават продължителността на мандата на тримата огромни в правосъдната система от 7 на 5, само че ще усилят броя на вероятните мандати на еднакъв началник от един на два.
Както се вижда от тези пет случайно определени промени, фокусът на следващата вълна на промени в съдената система е Прокуратурата. Без да отхвърлям проблемите в прокуратурата, желая ясно да заявя, че това не е единствената болна част на правосъдната система. Съдийската гилдия не е по-здрава, а като бройка и функционална подготвеност е доста по-важна от прокуратурата. Най-малкото тъй като тя обгръща магистратски звена, които не се покриват от прокуратурата. Такъв е образеца с гражданските съдилища и до известна степен – административните съдилища.
Все повече се постанова убеждението, че най-главното в правосъдната система не се оповестява намерено. Стратегия и тактичност на реформаторското крило… Но даже и това, което към този момент е импортирано като план за промяна дава задоволително материал за някои съществени заключения.
Нито една от тези хрумвания няма да усъвършенства качеството на правораздаването. Тогава за какво се прави? Наистина с разбъркване на фигурите върху шахматната дъска може да се търси стратегическо преимущество, само че би трябвало да се познават правилата на шахматната игра, а не разбъркването на фигурите да стига до пешките, или в най-хубавия метод до фигурите от втория ред на шахматния строй.
Нито една от тези хрумвания не усъвършенства детайлите на правосъдната система: качеството на професионална подготовка на магистратите, настройката да ползват законите в полза на жителя и обществото, своевременността на правораздаването, всеобщото използване на правото без значение от кой е страната по делото, използването на генералната предварителна защита, а не бягане по последствията от нарушаването на закона.
Обществото упорства за друга правосъдна промяна – бързо, качествено, заслужено и неотменимо правораздаване.
Налице е явно разминаване в курса на правосъдната промяна и упованията на обществото.
Казусът с Дебора Михайлова от юни 2023г., който докара до гърмеж на публичното неодобрение от положението на съдената система, е следващата кристална капка вода, в която се огледаха всички съществени недъзи на правосъдната система. Обществото упорства за смяна на качеството на правораздаването, а получава палиативи, в случай че не мимикрия на промяна.
Първо – ръководещата група предложи две неща. Първо – опити за политическо преодоляване на митинга на улицата и насочването му за реализиране на от дълго време лелеяни политически цели. Маргинализиране политическия съперник и по опция събаряне от власт (президент), удар по позициите на политическия съперник, позачистване на позацапания и поовехтял костюм на политическа преданост към външните настойници, игнориране на Конституцията и конституционния ред посредством правно дезавуиране на Решенията на Конституционния съд, в това число по конст.д.№3 от 2018г. за противоконституционно на Истанбулската спогодба. Политици от всякакво равнище се пробваха да овладеят митингите и да им придадат политическа тенденция – някогашни министър председатели, министри, евродепутати, политици.
Беше изработен следващ опит за потребление на публичното неодобрение от правосъдната система, за реализиране на тясно партийни цели. Бързото и качествено правосъдие още веднъж отстъпи на лозунгарството и политическата целепоставеност.
Какво стана в реалност оттатък театралните пердета. Каква бе действителната реакция на закононарушението в Стара Загора и поредност други сходни закононарушения.
Бяха импортирани оферти за промени в Наказателен кодекс и ЗЗДН.
Случаят с издевателствата над Дебора Михайлова, 18-годишното момиче в Стара Загора, провокира вълна от отвращение в България. Това стана на 26.07.2023г., 1 месец след осъществяване на закононарушението. Реакцията на обществото е остра. Потресът е общ. Вълни от отвращение се разнесоха в обществените мрежи, формалните медии, заявление на общественици, политици, депутати. Няма безучастни. Случаят е толкоз фрапантен, че си заслужава да се намерения по-дълбоко. Трябва изчерпателен експертен анализ на станалото и на аргументите, довели до него. Длъжни сме да го създадем с оглед генералната предварителна защита на сходни закононарушения.
Очевиден честен дълг е да осъдим това варварско действие. Но това не е задоволително.
С ангажимента, че като правист не познавам професионално делото, мога още от в този момент да декларира, че казусът е почнал с тежки провали на следствието и прокуратурата. При сходни данни, законът изисква да се образува разследване, а не предварителна инспекция. Разследването не е водено дейно Това е основало заплаха от опорочаване на наказателното произвеждане и отбягване на съответно наказване от страна на причинителя. На всеки стадий от следствието са позволени съществени неточности – липсва обективно, всестранно и цялостно изясняване на фактическата страна на досъдебното произвеждане. Внесеното от прокурора в началото обвиняване е погрешно. То не почива на добре изяснена фактическа конюнктура. Дефицитите не престават и на стадия на производството по мярката за неотклонение. Набиват се на очи неправилни решения на съда на втора инстанция. Всичко изброено до тук свидетелства за неефективно следствие и неправдив правосъден развой. Последните информации сочат, че тези неточности са регистрирани.
Не по-добре стоят нещата и в публичното говорене. Министърът на правораздаването Атанас Славов е представен от медиите да внушава, че това е образец на принуждение, учредено на пола и да употребява случая за отправяне и на чисто политически послания по адрес на политически съперници:
" За следващ път ставаме очевидци на поразителен случай на свирепост към жена, която е безчовечен измъчвана от своя другар " написа министър Славов във фейсбук.
Министърът е представен да отбелязва още, че представителите на някои политически сили не поддържаха цялостния законодателен пакет от ограничения за предварителна защита, очакван в Закона за отбрана от домашното принуждение, употребявайки " популистки лозунги и насаждайки страхове ".
" Насилието, учредено на пола, не би трябвало да среща институционалната неангажираност и политическа корист с казуса ", е представен да добавя правосъдният министър.
Нито от фактическа, нито от правна страна, това закононарушение не съставлява принуждение, учредено на пола, а закононарушение срещу личността. Първо, тъй като в Наказателен кодекс няма легално определение на принуждение, учредено на пола. Жертвата неотдавна е навършила пълноправие, на незнайна за мен дата. Но даже и да е излязла от възрастта на дете, това е станало напълно скоро. Отношенията на жертвата с причинителя датират от нейното непълнолетие и в случай че действието бе осъществено преди тази дата, то това нямаше да може да се квалифицира като принуждение над жена. Поради една случайност, закононарушението е осъществено след навършването на пълноправие. Но възрастта на жертвата няма значение за квалификацията на действието. Дори да бе осъществено преди датата на пълнолетието то щеше да бъде същото закононарушение. Дори може би по-тежко, поради някои детайли от квалифицирания състав. За задачите на наказателното гонене, полът на жертвата е ирелевантен. Дали жертвата е мъж, жена или дете, или възрастен човек, не въздейства върху квалификацията на незаконния състав. Жертвите на закононарушенията на бандата на „ убийците “ преди десетина години бяха мъже, само че от това не бяха правени правни заключения. Наказателен кодекс преследва с една и съща мощ както за закононарушения против дами, по този начин и против мъже.
Второ – този случай не може да бъде дипломиран като домашно принуждение. Няма информация в общественото пространство към този момент връзките сред причинителя и жертвата да са били нито интимни, нито брачни.
В един юридически коментар на незаконно действие няма място за политика. Критиката на пороците на Закона за отбрана от домашно принуждение не е политическа, а правна позиция. И тя не може да бъде опровергана с политически изказвания. Повече от явно, нещастието на Дебора Михайлова се употребява политически. ПОЛИТИЗИРАНЕТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ Е ОТРИЧАНЕ НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТТА НА СЪДЕБНИЯ АКТ И КАТО ТАКОВА – РЕКВИЕМ НА ПРАВОТО.
Случаят обаче ни дава опция да задълбочим разбора си върху същинските аргументи за сходни закононарушения. Каква е публичната среда, каква е публичната оценка за цената на човешкия живот, кой разрешава на сходни незаконни девианти да се разхождат свободно в обществото, каква е социална и институционална реакция на битовата престъпност, кои са факторите за сходна престъпност? Той слага въпроса и за съдържателната част на правосъдната промяна, която е провъзгласена за съществена част от управническата стратегия на днешното българско държавно управление.
В същина, какво е наличието на необятно прокламираната правосъдна промяна? Ако се съди по обществено известните хрумвания и планове, защитавани от политическите партии, това е смяната на функционалностите на Главния прокурор и смяната на метода на избирането на прокурори от Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет. Но дали с това ще се предотвратяват закононарушенията против личността, каквото е закононарушението от 26.07.2023г., дали това ще реши въпросите с непълнотата в регулацията на лека и междинна телесна щета, или дефицитите във института на движимостите лица или в използването на закона? Така закононарушението против Дебора Михайлова ни изправя пред фундаменталните въпроса – каква би трябвало да бъде същността на правосъдната промяна, кой и какво предлага като правосъдна промяна и има ли визия от положението на правораздаването в страната, какви са същинските цели на „ реформаторите “? Има ли скрити цели, зад шумно провъзгласяваните опорни тези? Отговорът е несъмнено – ДА! Въпрос на време е те да бъдат извадени на повърхността. За да не бъдем сложени пред приключен факт, сме длъжни да си отваряме необятно сетивата.
Подтикнато от политическото говорене, в обществените мрежи стартира да се настанява погрешно квалифициране на случая като нарушаване на Закона за отбрана от домашно принуждение. Нека да бъде пределно ясно – казусът „ Дебора Михайлова “ в Стара Загора не съставлява домашно принуждение, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН. Това е закононарушение по Глава II на Наказателен кодекс. Прозира изкушението на бранителите на ЗЗДН да употребяват нещастието от Стара Загора, с цел да уголемяват предмета на ЗЗДН. Но би трябвало да ги отчайвам. Този случай потвърждава тъкмо противоположната теза. Неприлагането на Наказателен кодекс и неговото повтаряне със ЗЗДН, основава нездравословен дуализъм в правната система. Задачите на наказателната предварителна защита не могат да се вземат решение посредством ЗЗДН. Домашното принуждение носи родовите белези на закононарушение срещу личността и би трябвало да бъде преследвано по линия на Наказателен кодекс, а не на ЗЗДН.
Ако вместо Наказателен кодекс вие приложите гражданския Закон за отбрана от домашно принуждение, рискувате да проспите рисково закононарушение. Това в България се случва не за първи път. Имаше и различен случай през 2023г., на 32-годишната Кристина Благоева, убита от неин предходен съкровен сътрудник. Тогава вместо да уведомят Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата, жертвата и нейните близки не подават сигнал до Министерство на вътрешните работи а попаднали под въздействието на пропагандата за ЗЗДН алармират Неправителствени организации - Фондация „ Асоциация Анимус “. Фондацията не подава сигнал в Министерство на вътрешните работи в нарушаване на Наказателен кодекс под измисления претекст, че нямала право да алармира Министерство на вътрешните работи. Анимус нито уведомява органите на реда и Прокуратурата, нито има право да прави независими процесуално-следствени дейности да предотвратят закононарушението. Това става причина за загуба на млад живот. Това са две жертви на една и съща законодателна операция – стремежът да се легализират настояванията на ЛГБТИ общността да се прикрива зад „ виртуална “ угриженост за отбрана на дамите от принуждение. И в двата случая липсва съответна реакция на държавните органи. И в двата случая, причинителите са престъпно проявени лица, известни на органите на реда. И в двата случая няма използване на Наказателен кодекс.
Съдбата на Дебора Михайлова потвърди цената на грешката на законодателя, когато третира едно наказателно правно отношение със средствата на гражданското право. Тази неточност бе неведнъж посочвана в процедурата по изменение и допълнение на ЗЗДН в Парламента, само че беше „ предпазена “ от ръководещото болшинство. Както е известно, „ всеки има право на личната си неточност, стига да не е съдбовна “. Но грешките в законодателството не са елементарната човешка неточност. Те имат доста тежки последствия, не за грешниците, а за обществото.
През последните месеци публичното мнение бе редовно заблуждавано от политици от Политическа партия и Демократична България, ГЕРБ и Движение за права и свободи, че казусът с закононарушенията сред родственици може да се взема решение сполучливо по пътя на ЗЗДН. Тази илюзия бе необятно внушавана под външна политическа интервенция. Животът на процедура сподели, че последствията от това постоянно са съдбовни. Всъщност, казусът за насилието над дами си остана, само че задачите на ЛГБТИ последователите бяха реализирани. Това са задачите на създателите на Истанбулската спогодба. Българското законодателство бе тласнато по пътя на отбрана на правата на лицата с ексцентрична полова ориентировка, без значение от решението на Конституционния съд по конст.д.№3 от 2018г.
Днес, 31.08.2023г. по цялата страна са оповестени митинги против насилието над дами. Организатори на митингите са разнообразни ЛГБТИ Неправителствени организации. Те не се отличават с изключително висока наказателно-правна просвета и заради това не се вглеждат в правните доводи. Важното е да употребяват естествените усеща на хората и да ги тласкат в мечтаната от тях тенденция.
А ние останахме с съдбовната заблуда, че насилието срещу дами може да се овладее с цивилен закон – ЗЗДН, а не с бързото и тъкмо използване на Наказателен кодекс.
Плати Кристина Благоева, заплати Дебора Михайлова, ще заплащат българските жители.
А „ грешниците “ ще запищат още едно име в статистиката на жертвите на насилието над дами, като трансферират виновността от болната глава на хубавичко.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Има два съществени метода да опознаеш правосъдната система. Първият – като нейна жертва. Вторият – като чиновник в самата правосъдна система, която с течение на времето също става жертва.Дошло е време да се приказва истината за правосъдната промяна на ръководещите, преди следващият опит да приключи като всички до момента, с надълбоко отчаяние и публично неодобрение.
Какво чуваме за предлаганата за правосъдна промяна през днешния ден:
1. Ще трансформират метода на образуване и действие на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет.
2. Ще лимитират пълномощията на Главния прокурор в частта правилото на единоначалието в прокуратурата и контрол за правда.
3. Ще извадят прокуратурата от правосъдната власт (може би).
4. Ще основат система за надзор върху Главния прокурор, като основат фигурата на съдия-магистрат, който ще проверява най-високопоставения прокурор в страната.
5. Ще понижават продължителността на мандата на тримата огромни в правосъдната система от 7 на 5, само че ще усилят броя на вероятните мандати на еднакъв началник от един на два.
Както се вижда от тези пет случайно определени промени, фокусът на следващата вълна на промени в съдената система е Прокуратурата. Без да отхвърлям проблемите в прокуратурата, желая ясно да заявя, че това не е единствената болна част на правосъдната система. Съдийската гилдия не е по-здрава, а като бройка и функционална подготвеност е доста по-важна от прокуратурата. Най-малкото тъй като тя обгръща магистратски звена, които не се покриват от прокуратурата. Такъв е образеца с гражданските съдилища и до известна степен – административните съдилища.
Все повече се постанова убеждението, че най-главното в правосъдната система не се оповестява намерено. Стратегия и тактичност на реформаторското крило… Но даже и това, което към този момент е импортирано като план за промяна дава задоволително материал за някои съществени заключения.
Нито една от тези хрумвания няма да усъвършенства качеството на правораздаването. Тогава за какво се прави? Наистина с разбъркване на фигурите върху шахматната дъска може да се търси стратегическо преимущество, само че би трябвало да се познават правилата на шахматната игра, а не разбъркването на фигурите да стига до пешките, или в най-хубавия метод до фигурите от втория ред на шахматния строй.
Нито една от тези хрумвания не усъвършенства детайлите на правосъдната система: качеството на професионална подготовка на магистратите, настройката да ползват законите в полза на жителя и обществото, своевременността на правораздаването, всеобщото използване на правото без значение от кой е страната по делото, използването на генералната предварителна защита, а не бягане по последствията от нарушаването на закона.
Обществото упорства за друга правосъдна промяна – бързо, качествено, заслужено и неотменимо правораздаване.
Налице е явно разминаване в курса на правосъдната промяна и упованията на обществото.
Казусът с Дебора Михайлова от юни 2023г., който докара до гърмеж на публичното неодобрение от положението на съдената система, е следващата кристална капка вода, в която се огледаха всички съществени недъзи на правосъдната система. Обществото упорства за смяна на качеството на правораздаването, а получава палиативи, в случай че не мимикрия на промяна.
Първо – ръководещата група предложи две неща. Първо – опити за политическо преодоляване на митинга на улицата и насочването му за реализиране на от дълго време лелеяни политически цели. Маргинализиране политическия съперник и по опция събаряне от власт (президент), удар по позициите на политическия съперник, позачистване на позацапания и поовехтял костюм на политическа преданост към външните настойници, игнориране на Конституцията и конституционния ред посредством правно дезавуиране на Решенията на Конституционния съд, в това число по конст.д.№3 от 2018г. за противоконституционно на Истанбулската спогодба. Политици от всякакво равнище се пробваха да овладеят митингите и да им придадат политическа тенденция – някогашни министър председатели, министри, евродепутати, политици.
Беше изработен следващ опит за потребление на публичното неодобрение от правосъдната система, за реализиране на тясно партийни цели. Бързото и качествено правосъдие още веднъж отстъпи на лозунгарството и политическата целепоставеност.
Какво стана в реалност оттатък театралните пердета. Каква бе действителната реакция на закононарушението в Стара Загора и поредност други сходни закононарушения.
Бяха импортирани оферти за промени в Наказателен кодекс и ЗЗДН.
Случаят с издевателствата над Дебора Михайлова, 18-годишното момиче в Стара Загора, провокира вълна от отвращение в България. Това стана на 26.07.2023г., 1 месец след осъществяване на закононарушението. Реакцията на обществото е остра. Потресът е общ. Вълни от отвращение се разнесоха в обществените мрежи, формалните медии, заявление на общественици, политици, депутати. Няма безучастни. Случаят е толкоз фрапантен, че си заслужава да се намерения по-дълбоко. Трябва изчерпателен експертен анализ на станалото и на аргументите, довели до него. Длъжни сме да го създадем с оглед генералната предварителна защита на сходни закононарушения.
Очевиден честен дълг е да осъдим това варварско действие. Но това не е задоволително.
С ангажимента, че като правист не познавам професионално делото, мога още от в този момент да декларира, че казусът е почнал с тежки провали на следствието и прокуратурата. При сходни данни, законът изисква да се образува разследване, а не предварителна инспекция. Разследването не е водено дейно Това е основало заплаха от опорочаване на наказателното произвеждане и отбягване на съответно наказване от страна на причинителя. На всеки стадий от следствието са позволени съществени неточности – липсва обективно, всестранно и цялостно изясняване на фактическата страна на досъдебното произвеждане. Внесеното от прокурора в началото обвиняване е погрешно. То не почива на добре изяснена фактическа конюнктура. Дефицитите не престават и на стадия на производството по мярката за неотклонение. Набиват се на очи неправилни решения на съда на втора инстанция. Всичко изброено до тук свидетелства за неефективно следствие и неправдив правосъден развой. Последните информации сочат, че тези неточности са регистрирани.
Не по-добре стоят нещата и в публичното говорене. Министърът на правораздаването Атанас Славов е представен от медиите да внушава, че това е образец на принуждение, учредено на пола и да употребява случая за отправяне и на чисто политически послания по адрес на политически съперници:
" За следващ път ставаме очевидци на поразителен случай на свирепост към жена, която е безчовечен измъчвана от своя другар " написа министър Славов във фейсбук.
Министърът е представен да отбелязва още, че представителите на някои политически сили не поддържаха цялостния законодателен пакет от ограничения за предварителна защита, очакван в Закона за отбрана от домашното принуждение, употребявайки " популистки лозунги и насаждайки страхове ".
" Насилието, учредено на пола, не би трябвало да среща институционалната неангажираност и политическа корист с казуса ", е представен да добавя правосъдният министър.
Нито от фактическа, нито от правна страна, това закононарушение не съставлява принуждение, учредено на пола, а закононарушение срещу личността. Първо, тъй като в Наказателен кодекс няма легално определение на принуждение, учредено на пола. Жертвата неотдавна е навършила пълноправие, на незнайна за мен дата. Но даже и да е излязла от възрастта на дете, това е станало напълно скоро. Отношенията на жертвата с причинителя датират от нейното непълнолетие и в случай че действието бе осъществено преди тази дата, то това нямаше да може да се квалифицира като принуждение над жена. Поради една случайност, закононарушението е осъществено след навършването на пълноправие. Но възрастта на жертвата няма значение за квалификацията на действието. Дори да бе осъществено преди датата на пълнолетието то щеше да бъде същото закононарушение. Дори може би по-тежко, поради някои детайли от квалифицирания състав. За задачите на наказателното гонене, полът на жертвата е ирелевантен. Дали жертвата е мъж, жена или дете, или възрастен човек, не въздейства върху квалификацията на незаконния състав. Жертвите на закононарушенията на бандата на „ убийците “ преди десетина години бяха мъже, само че от това не бяха правени правни заключения. Наказателен кодекс преследва с една и съща мощ както за закононарушения против дами, по този начин и против мъже.
Второ – този случай не може да бъде дипломиран като домашно принуждение. Няма информация в общественото пространство към този момент връзките сред причинителя и жертвата да са били нито интимни, нито брачни.
В един юридически коментар на незаконно действие няма място за политика. Критиката на пороците на Закона за отбрана от домашно принуждение не е политическа, а правна позиция. И тя не може да бъде опровергана с политически изказвания. Повече от явно, нещастието на Дебора Михайлова се употребява политически. ПОЛИТИЗИРАНЕТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ Е ОТРИЧАНЕ НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТТА НА СЪДЕБНИЯ АКТ И КАТО ТАКОВА – РЕКВИЕМ НА ПРАВОТО.
Случаят обаче ни дава опция да задълбочим разбора си върху същинските аргументи за сходни закононарушения. Каква е публичната среда, каква е публичната оценка за цената на човешкия живот, кой разрешава на сходни незаконни девианти да се разхождат свободно в обществото, каква е социална и институционална реакция на битовата престъпност, кои са факторите за сходна престъпност? Той слага въпроса и за съдържателната част на правосъдната промяна, която е провъзгласена за съществена част от управническата стратегия на днешното българско държавно управление.
В същина, какво е наличието на необятно прокламираната правосъдна промяна? Ако се съди по обществено известните хрумвания и планове, защитавани от политическите партии, това е смяната на функционалностите на Главния прокурор и смяната на метода на избирането на прокурори от Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет. Но дали с това ще се предотвратяват закононарушенията против личността, каквото е закононарушението от 26.07.2023г., дали това ще реши въпросите с непълнотата в регулацията на лека и междинна телесна щета, или дефицитите във института на движимостите лица или в използването на закона? Така закононарушението против Дебора Михайлова ни изправя пред фундаменталните въпроса – каква би трябвало да бъде същността на правосъдната промяна, кой и какво предлага като правосъдна промяна и има ли визия от положението на правораздаването в страната, какви са същинските цели на „ реформаторите “? Има ли скрити цели, зад шумно провъзгласяваните опорни тези? Отговорът е несъмнено – ДА! Въпрос на време е те да бъдат извадени на повърхността. За да не бъдем сложени пред приключен факт, сме длъжни да си отваряме необятно сетивата.
Подтикнато от политическото говорене, в обществените мрежи стартира да се настанява погрешно квалифициране на случая като нарушаване на Закона за отбрана от домашно принуждение. Нека да бъде пределно ясно – казусът „ Дебора Михайлова “ в Стара Загора не съставлява домашно принуждение, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН. Това е закононарушение по Глава II на Наказателен кодекс. Прозира изкушението на бранителите на ЗЗДН да употребяват нещастието от Стара Загора, с цел да уголемяват предмета на ЗЗДН. Но би трябвало да ги отчайвам. Този случай потвърждава тъкмо противоположната теза. Неприлагането на Наказателен кодекс и неговото повтаряне със ЗЗДН, основава нездравословен дуализъм в правната система. Задачите на наказателната предварителна защита не могат да се вземат решение посредством ЗЗДН. Домашното принуждение носи родовите белези на закононарушение срещу личността и би трябвало да бъде преследвано по линия на Наказателен кодекс, а не на ЗЗДН.
Ако вместо Наказателен кодекс вие приложите гражданския Закон за отбрана от домашно принуждение, рискувате да проспите рисково закононарушение. Това в България се случва не за първи път. Имаше и различен случай през 2023г., на 32-годишната Кристина Благоева, убита от неин предходен съкровен сътрудник. Тогава вместо да уведомят Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата, жертвата и нейните близки не подават сигнал до Министерство на вътрешните работи а попаднали под въздействието на пропагандата за ЗЗДН алармират Неправителствени организации - Фондация „ Асоциация Анимус “. Фондацията не подава сигнал в Министерство на вътрешните работи в нарушаване на Наказателен кодекс под измисления претекст, че нямала право да алармира Министерство на вътрешните работи. Анимус нито уведомява органите на реда и Прокуратурата, нито има право да прави независими процесуално-следствени дейности да предотвратят закононарушението. Това става причина за загуба на млад живот. Това са две жертви на една и съща законодателна операция – стремежът да се легализират настояванията на ЛГБТИ общността да се прикрива зад „ виртуална “ угриженост за отбрана на дамите от принуждение. И в двата случая липсва съответна реакция на държавните органи. И в двата случая, причинителите са престъпно проявени лица, известни на органите на реда. И в двата случая няма използване на Наказателен кодекс.
Съдбата на Дебора Михайлова потвърди цената на грешката на законодателя, когато третира едно наказателно правно отношение със средствата на гражданското право. Тази неточност бе неведнъж посочвана в процедурата по изменение и допълнение на ЗЗДН в Парламента, само че беше „ предпазена “ от ръководещото болшинство. Както е известно, „ всеки има право на личната си неточност, стига да не е съдбовна “. Но грешките в законодателството не са елементарната човешка неточност. Те имат доста тежки последствия, не за грешниците, а за обществото.
През последните месеци публичното мнение бе редовно заблуждавано от политици от Политическа партия и Демократична България, ГЕРБ и Движение за права и свободи, че казусът с закононарушенията сред родственици може да се взема решение сполучливо по пътя на ЗЗДН. Тази илюзия бе необятно внушавана под външна политическа интервенция. Животът на процедура сподели, че последствията от това постоянно са съдбовни. Всъщност, казусът за насилието над дами си остана, само че задачите на ЛГБТИ последователите бяха реализирани. Това са задачите на създателите на Истанбулската спогодба. Българското законодателство бе тласнато по пътя на отбрана на правата на лицата с ексцентрична полова ориентировка, без значение от решението на Конституционния съд по конст.д.№3 от 2018г.
Днес, 31.08.2023г. по цялата страна са оповестени митинги против насилието над дами. Организатори на митингите са разнообразни ЛГБТИ Неправителствени организации. Те не се отличават с изключително висока наказателно-правна просвета и заради това не се вглеждат в правните доводи. Важното е да употребяват естествените усеща на хората и да ги тласкат в мечтаната от тях тенденция.
А ние останахме с съдбовната заблуда, че насилието срещу дами може да се овладее с цивилен закон – ЗЗДН, а не с бързото и тъкмо използване на Наказателен кодекс.
Плати Кристина Благоева, заплати Дебора Михайлова, ще заплащат българските жители.
А „ грешниците “ ще запищат още едно име в статистиката на жертвите на насилието над дами, като трансферират виновността от болната глава на хубавичко.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ