Статия на д-р Иван Хиновски, инж. Еленко Божков, инж. Любомир

Статия на доктор Иван Хиновски, инж. Еленко Божков, инж. Любомир Димитров и Цвета Димитрова за сп. Енергетика - Електроенергийни ракурси

Държавите членки на Европейски Съюз транспонират в законодателството си с разнообразни подходи и активност Директивата за поощряване потреблението на сила от възобновими източници (RED II) за задачите на Зелената договорка в процеса на енергийната промяна на Европа. В нея е заложено правото на семействата и предприятията да конфигурират лични системи за произвеждане и доставяне с сила от възобновими източници по места, като са планувани редица ясни насоки по отношение на регулацията и основаването на по този начин наречените „ цивилен енергийни общности “.

Посочени са и съответни условия, улесняващи основаването на такива енергийни общности. При транспонирането на Директивата RED II в българското законодателство бяха направени редица промени в Закона за енергетиката, Закона за силата от възобновими източници, както и в други поднормативни актове и разпореждания, с цел да се обезпечи по-голяма правна и регулаторна сигурност за развиването на гражданските енергийни общности. Това даде опция да се укрепи икономическата аргументация за вложение в енергийни общности в страната. Всички тези политики са в унисон със актуалната европейска енергийна теория за разпределено произвеждане на сила – основаване на повече децентрализирани производства и понижаване на разноските за транспорт и систематизиране на силата на дълги дистанции.

С цел децентрализация на производството на сила и подкрепяне учредяването на цивилен енергийни общности, в България през 2022 година беше записана Камарата на енергийните общности в България (КЕОБ). Тя е юридическо лице с нестопанска цел, основана за реализиране на активност в социална изгода, а създателите ѝ са опитни енергетици и адвокати от разнообразни области на бранша.

Основните задания в активността на Камарата са:

• Създаване на удобна нормативна, социална и капиталова среда за подкрепяне на сполучливата работа на енергийните общности в България.

• Методическа помощ при създаване на енергийни общности с потребление на екипи от специалисти в организацията и технологиите за екологично и стабилно произвеждане на сила и нейното оптимално ползване.

• Съдействие за прилагане от енергийните общности на насърчителните финансови принадлежности на интернационалните финансови институции и на стратегии и планове, финансирани от Европейския съюз.

• Разработване на стратегии за взаимни дейности в народен и интернационален мащаб за развиване и използване на водещи научни достижения и новаторски технологии в общностните енергийни планове.

• Установяване на контакти с банкови, застрахователни и други финансови институции за обезпечаване на стабилно финансиране за общностни енергийни планове, привличане на частни и публични спонсори и донори.

• Реализация на начинания за образование и повишение на квалификацията и продан на информация за членовете на започващи енергийни общности и общностни планове.

Камарата на енергийните общности в България и нейните членове извършват редица планове и задания по в началото конституиране на организацията, както и за развиване на няколко енергийни общности в България:

Проект 1: Иницииране на основаването, развиването и финансирането на енергийна общественост в гр. София с присъединяване на локално учебно заведение, детска градина и семействата от общинските многофамилни жилищни здания, намиращи се в непосредствена непосредственост. Създаването на тази енергийна общественост даде опция за оценка на успеваемостта и инициативността на трите съществени вида участници в една гражданска енергийна общественост:

Първият вид участници са здания и предприятия, благосъстоятелност на общината – учебни заведения, детски градини, лечебни заведения, обществени домове и организации, здания на общинска администрация и други, които са изключително подобаващи за присъединяване в енергийна общественост.

Вторият вид участници са битови консуматори жители, живеещи в териториална непосредственост до първия вид участници. Третият вид участници са евентуални вложители, снабдители на главно съоръжение, оператори на мрежи и др.

От инспекцията на потребната повърхност на покривите на подобаващи здания, да вземем за пример учебно заведение, детската градина, жилищна постройка, се вижда, че вероятното годишно произвеждане на електрическа сила е не по-малко от 500 MWh, което е в пъти повече от потребяваната електрическа сила в постройката за година.

Проект 2: През 2024 година бяха приключени дейностите по план „ Активни жители за енергийно самостоятелни общини “ (ЕНО) по Фонд „ Активни жители “ в границите на стратегия, финансирана от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Участници в плана бяха Асоциацията на българските градове и райони (АБГР), Българския енергиен и минен конгрес и Институт за предприемачество, стабилно развиване и нововъведения (ИПУРИ). В плана се включиха четири пилотни общини - Панагюрище, Трявна, Дряново и Костинброд, в които бяха извършени образования на общинските чиновници и представители на бизнеса в обитаемоте места. В рамките на плана, в допълнение на образованието, бяха създадени и три базови документа – общински тактики, пътни карти и образцов бизнес-план за основаване на енергийни общности.

Проект 3: Проучване на опциите за основаване на цивилен енергийни общности в община Сливо поле и община Кубрат в Русенска област в границите на план „ Разработване на капиталова идея в границите на контракт по самодейността „ Европейско градско ръководство /EUCF/ “.

Проект 4: Оказване на консултантска помощ на община Дряново във Великотърновска област по план LOCAL GoGREEN, финансиран по стратегия LIFE. Експерти от Камарата на енергийните общности в България дават консултантски услуги за създаване на интегрирани проекти в региона на климата и енергетиката и прединвестиционни изследвания в три предпочитани области:  увеличаване на потреблението на възобновима енергия; енергийна успеваемост на здания и резистентен превоз и електромобилност.

Проект 5: Създаване и опериране на център за обслужване вид „ едно гише “ за енергийни услуги в Софийска област взаимно с Института за предприемачество, стабилно развиване и нововъведения в границите на план DISCOVER – (Разработване на услуги за енергийни общности за ускорение на автентичен енергиен преход). Центърът за обслужване вид „ едно гише “ ще дава помощни услуги и съвещания, подпомагащи основателите на общностни енергийни планове в стадиите на обмисляне, финансиране, основаване и на тяхното ръководство.

В процеса по построяването, развиването и действието на цивилен енергийни общности в България се следи едно общо сензитивно забавяне спрямо други страни членки на Европейски Съюз.

Камарата на енергийните общности в България проучва съществуващите законови и нормативни документи, касаещи изискванията за осъществяване на енергийни общности в България, за да спомага за ускореното им възстановяване, в това число приемане на промени на законодателно равнище.

Ето и някои от слабостите в правната уредба, чието превъзмогване доста ще усъвършенства основата за основаване на сполучливи енергийни общности: Във всички законови и подзаконови правила са установени пропуски при регламентирането на въпроса за основаване и поддържане на общ указател на енергийните общности, конструкция на регистъра с дефиниран тип и размер информация, метод за актуализиране и достъп до него, както и установяване на държавната институция, която да дава отговор за неговата поддръжка. В някои нормативни документи енергийните общности се преглеждат като опция за произвеждане и ползване, главно и най-вече на електрическа сила. Не са показани опциите енергийните общности да създават и използват сила за отопление и изстудяване, както и не са дефинирани типовете първоначални енергоносители, с които да се създават описаните сили в границите на общностите. А общо знае се, че в границите на Европейски Съюз над 60% от потреблението на сила е за отопление и изстудяване на домове и бизнес здания, което е сериозен капацитет за декарбонизация и ограничение на климатичните промени. Не са дефинирани еднопосочно опциите и ролята, които биха имали енергийни общности, основани върху високо дейно комбинирано произвеждане при централизирано отопление/охлаждане и доставяне с битова гореща вода на дребни жилищни квартали, дребни курортни комплекси, обществени здания - общинска благосъстоятелност, с очебийно обществен темперамент (болници, учебни заведения, детски градини, приюти и др.). Гражданските енергийни общности могат да бъдат ефикасен инструмент за справяне с енергийната беднотия на част от популацията, и изключително на малцинствените групи при излизането на битовите консуматори на електрическа сила в България на свободния енергиен пазар. В Закона за сила от възобновими източници не се преглежда опцията за потребление на електрическа сила от възобновими източници в здания, макар големите благоприятни условия, които дават техните покривни пространства. Това опонира на изискванията, заложени в Закона за енергетиката и Закона за сила от възобновими източници, според които една от опциите за основаване на цивилен енергийни общности се дава от Закона за етажната благосъстоятелност. Разбираемо е, че резултатът от потребяването на създадената от такива енергийни общности сила ще бъде важен в изискванията на либерализиран пазар на електрическата сила за бита. По консервативна оценка за многофамилните здания, създадената електрическа сила на година може да е повече от годишното ползване на жителите на постройката. Има закъснение при дигитализацията на разпределителните мрежи, както и липсва единна за страната онлайн платформа с база данни за производството и потреблението на електрическа сила на ниско напрежение в реалновреме. Такава платформа е главно средство за реализирането на Virtual Net Metering, посредством който доста могат да се облекчат и разширят опциите за основаване и действие на цивилен енергийни общности.

• Не е основана нормативна опция за отчасти или цялостно освобождение на членовете на енергийните общности от таксите за „ мрежови услуги “.

Перспективите за основаване на условия за разви тие на съвременна високоефективна енергетика  в България са свързани с реализацията на концепцията за разпределеното произвеждане на сила. В активността си Камарата на енергийните общности в България се е посветила на тази задача.