Европейският ядрен алианс – стратегическа консолидация на проядрените държави в ЕС
Статия на Борислав Боев - секретар на Българския комитет към Световния енергиен съвет за
Европейската енергетика се намира в повратен миг. Плановете на Европейската комисия за преход към чисти енергийни източници се сблъскаха със суровата действителност, подбудена от икономическа неустановеност и геополитическа неустойчивост. Влошената среда за сигурност в Европа, съчетана с повредените вериги за доставка след 2020 година, неизбежно ще преформатират някои от политиките, свързани с софтуерните решения за енергийния преход. В тази среда на неустановеност е значимо Европа да употребява колкото се може повече локални енергийни източници, като в същото време диверсифицира освен маршрутите за доставка на избрани енергийни първични материали, само че и да разнообрази самите енергийни източници.а Още по тематиката 1 юли 2023 АЕЦ 29 юни 2023 25 май 2023 Ядрената енергетика в Европейския съюз продължава да има основополагащо значение за действието на енергийната система. През 2022 година нуклеарните централи на територията на Европейски Съюз са произвели малко над 579,87 TWh електрическа енергия, което им отрежда първо място измежду всички електропроизводствени мощности в Съюза. Ядрената енергетика има дял от 23,57% в електропроизводството за 2022 година, до момента в който съвкупният дял на ВЕИ мощности (фотоволтаични централи, вятърни централи, Водноелектрическа централа, геотермални мощности и др.) се равнява на 37,70%. (Energy charts, ENTSO-E, 2023) Тези данни предопределят водещото място на нуклеарните централи при реализацията на енергийния преход, тъй като те създават чиста, прогнозируема и управляема електрическа енергия, което е определящо за енергийната сигурност на Общността. През последните няколко години на политическо и експертно равнище в Европейски Съюз се водеха разгорещени диспути по отношение на включването на нуклеарната енергетика в Регламент (ЕС) 2020/852 за основаване на рамка за улеснение на устойчивите вложения, прочут в общественото пространство като „ Таксономия “ (ЕК, 2020). Регламентът е част от дейностите, свързани с огромното реформиране на европейската енергетика в посока увеличение каузи на нискоемисионните енергийни източници. Първоначалните разновидности на документа и съпътстващите го критерии, написани в делегираните актове, изключваха нуклеарната енергетика като резистентен източник, който дава отговор на избраните от Европейската комисия критерии. Това напълно естествено породи неразбиране както от страна на европейската нуклеарна общественост, по този начин и от институциите на национално равнище, експлоатиращи нуклеарни централи. В резултат на дебатите и многочислените мнения в интерес на включване на нуклеарната енергетика в Таксономията, Европейската комисия разпореди на своя взаимен проучвателен център JRC правенето на отчет за Техническа оценка във връзка с критериите за ненанасяне на обилни вреди от Регламент (ЕС) 2020/852 („ Регламент за таксономията “), (JRC, 2021). Основното умозаключение от него бе, че нуклеарната енергетика дава отговор на главния аршин за „ ненанасяне на забележителна щета “ и може да бъде включена в Таксономията като устойчива инвестиция. (WNA, 2021) Допълващият делегиран акт по Регламента за Таксономията на Европейски Съюз, включващ нуклеарната сила като резистентен източник, безспорно е стъпка в вярната посока, тъй като акцентира напъните на Европейска комисия за включването на всички чисти и надеждни енергийни източници. Наред с това обаче някои от критериите, касаещи развиването на бранша на нуклеарната енергетика, слагат сложни или неизпълними условия. Във връзка с това при започване на 2022 година Българското нуклеарно сдружение излезе с публично мнение, ориентирано към идентифицирането на противоречивите моменти в Допълващия акт и методите за тяхното позволение. Някои от тях включват: - условието за потребление на гориво, стабилно на повреди (accident-tolerant fuel), което за момента няма практическо приложение; - условието за представянето на планове за погребение на високоактивни радиоактивни боклуци до 2050 година, без вземане предвид с съответните експлоатационни периоди на съответни нуклеарни проекти; - основаването на предпоставки за изземване на регулаторни функционалности от страна на Европейска комисия за сметка на самостоятелните национални регулатори и така нататък (БЯД, 2022). Тромавият административно-бюрократичен развой по включването на нуклеарната сила в Таксономията сподели, че софтуерните, икономическите и екологичните прерогативи не са задоволителни за вземането на съответни и своевременни решения от страна на европейските институции. Във връзка с това основаването на „ нуклеарен алианс “ сред страните в Европа, експлоатиращи ядрено-енергийни уреди, бе неизбежно. Като натурален водач на този съюз застана Франция, която понастоящем е страната с най-вече нуклеарни реактори в употреба в границите на Европейски Съюз. Френската нуклеарна промишленост е софтуерен водач освен поради употребата на нуклеарни енергийни уреди, само че и поради събитието, че Франция има обилни софтуерни благоприятни условия и пълномощия, свързани с: - Производство и поддръжка на структури, системи и съставни елементи (КСК); - Доставка на инженерни услуги; - Пълен нуклеарен горивен цикъл (преден и заден край); - Научноизследователска и развойна активност и други (EDF, 2023) (WNA, 2023). На 28 февруари 2023 година в Стокхолм бе подписана взаимна декларация сред 11 страни, измежду които и България, в поддръжка развиването на нуклеарната енергетика в Европейски Съюз. (Ministère de la Transition énergétique, 2023). Инициативата продължи със среща на про-ядрените страни в Париж на 16 май 2023 година, на която участваха министри и публични лица от 16 европейски страни. На нея бяха декларирани желанията за основаване на пътна карта, регламентираща интегрирана европейска нуклеарна тактика. В взаимната декларация на страните бе оповестено, че те ще се стремят към достигането до 150 GW конфигурирани нуклеарни мощности в границите на Европейски Съюз до 2050 година (Euractiv, 2023). Интересното в тази ситуация е, че в този алианс вземат участие всички нуклеарни страни от Източна Европа, включително и Полша, която възнамерява построяването на 6-9 GW нови нуклеарни мощности до 2040 година Освен това в алианса участва и Англия, която макар Brexit, продължава да има водещо място в развиването на нуклеарната енергетика в Европа. Почти всички страни в европейския нуклеарен алианс имат съществени проекти освен за продължение на употребата на съществуващите нуклеарни мощности, само че и за създаване на нови такива. Важно е да се означи, че в алианса участват страни като Белгия и Холандия, които до неотдавна имаха нерешително отношение по отношение на развиването на нуклеарната енергетика, а други като Италия не експлоатират нуклеарни мощности от 1990 г. Създаването на европейски нуклеарен алианс е основно събитие за енергийната дипломация, което би трябвало да се проучва обширно. Най-накрая страните осъзнаха, че енергийната сигурност е преди всичко, т.е. тя е по-важна даже от проектите за ускорена декарбонизация, зелен преход и така нататък А без нуклеарна сила (местен енергиен източник) няма енергийна сигурност. Създаването на нуклеарен алианс би подобрил координацията сред страните в редица действия като надграждането на сигурността на съществуващите нуклеарни централи, построяването на нови нуклеарни уреди, внедряването на новаторски нуклеарни технологии от най-ново потомство, намирането на още по-устойчиви решения за преработката и съхранението на ОЯГ и РАО, обмяна на опит и познания, обезпечаването на по-високо равнище на научноизследователска и развойна активност и други Съществен миг в бъдещата работа на нуклеарния алианс би трябвало да бъде и координацията с организации като Nucleareurope (бившата Foratom), Международната организация за атомна сила, Световната асоциация на нуклеарните оператори WANO (World Association of Nuclear Operators), Агенцията за нуклеарна сила към Организацията за икономическо сътрудничество и раз и други Конкретните стъпки в тази посока могат да бъдат ориентирани към взаимни научноизследователски и практико-приложни планове във всички аспекти на развиване на нуклеарната енергетика – софтуерен, финансово-икономически, екологичен, юридически, мениджърски и така нататък Това е изключително значимо от позиция на натрупването и съхраняването на нуклеарните познания. Най-важното обръщение, което носи този нуклеарен алианс по своето създание е политическо. То би трябвало да бъде ориентирано към вземащите решения в Европейска комисия с една съществена цел – да не се пречи административно на развиването на нуклеарната енергетика и да се съблюдава софтуерно неутралния метод при класификацията за резистентност на електропроизводствените технологии. Конкретните оферти в тази посока могат да бъдат следните: - Постигането на равни условия при развиването и внедряването на всички енергийни технологии; - Включване на нуклеарната сила в Таксономията на Европейски Съюз като равносилен и пълноправен участник, наред с всички други подобаващи технологии. Основният резултат от включването на нуклеарната сила в Таксономията, обаче, е имиджовият. По формулировка нуклеарните планове изискват големи капиталовложения в интервала на планиране и създаване, което лимитира вариантите им за приемане на съответно кредитиране, изключително спрямо финансирането на други енергийни технологии. Включването на нуклеарната сила в Таксономията и механизмите за стабилно финансиране ще даде позитивен сигнал към кредитиращите институции, че този енергиен източник е подобаващ и дава отговор на заложените правила от Европейска комисия за екологична и софтуерна резистентност. Включването на нуклеарната сила в Таксономията единствено по себе си не е задоволително. Подкрепата за развиване на нуклеарната енергетика в Европейски Съюз наложително минава през дейна енергийна дипломация и съответни политически дейности. Именно тук основаването на нуклеарна общественост намира своето практическо приложение, тъй като вместо поединично, националните страни ще могат по-добре да формулират и пазят съответни претенции, свързани с развиването на нуклеарната енергетика – както на национално, по този начин и на общностно равнище. EDF. (2023). Expertise in the nuclear fuel cycle, from mining to recycling. Извлечено от Energy charts, ENTSO-E. (2023). Public net electricity generation in the European Union in 2022. Извлечено от Euractiv. (17 Май 2023 r.). Nuclear alliance aims for 150 GW of nuclear capacity in EU by 2050. Извлечено от JRC. (2021). Technical assessment of nuclear energy with respect to the ‘do no significant harm’ criteria of Regulation (EU) 2020/852 (‘Taxonomy Regulation’). Joint Research Centre. Извлечено от Ministère de la Transition énergétique. (2023). Onze Etats membres de l’Union européenne appellent à un renforcement de la coopération européenne en matière d’énergie nucléaire. Извлечено от WNA. (2021). EU Taxonomy can move forward with nuclear, JRC finds. Извлечено от WNA. (Април 2023 r.). Nuclear Power in France. Извлечено от БЯД. (2022). СТАНОВИЩЕ на БЯД по отношение на нуклеарните аспекти на Проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на Европейски Съюз. ЕК. (2020). Оценка на екологично устойчиви вложения. Извлечено от ___________________________________________________________________________________________ Борислав Боев има докторска степен по стопанска система. Защитил е дисертация в региона на стопанската система на нуклеарната енергетика. Автор е на голям брой научни изявления, отдадени на стратегическото обмисляне в енергетиката и икономическите аспекти на нуклеарната енергетика. Хоноруван учител в Стопанската академия „ Д.А. Ценов “ - гр. Свищов.
Европейската енергетика се намира в повратен миг. Плановете на Европейската комисия за преход към чисти енергийни източници се сблъскаха със суровата действителност, подбудена от икономическа неустановеност и геополитическа неустойчивост. Влошената среда за сигурност в Европа, съчетана с повредените вериги за доставка след 2020 година, неизбежно ще преформатират някои от политиките, свързани с софтуерните решения за енергийния преход. В тази среда на неустановеност е значимо Европа да употребява колкото се може повече локални енергийни източници, като в същото време диверсифицира освен маршрутите за доставка на избрани енергийни първични материали, само че и да разнообрази самите енергийни източници.а Още по тематиката 1 юли 2023 АЕЦ 29 юни 2023 25 май 2023 Ядрената енергетика в Европейския съюз продължава да има основополагащо значение за действието на енергийната система. През 2022 година нуклеарните централи на територията на Европейски Съюз са произвели малко над 579,87 TWh електрическа енергия, което им отрежда първо място измежду всички електропроизводствени мощности в Съюза. Ядрената енергетика има дял от 23,57% в електропроизводството за 2022 година, до момента в който съвкупният дял на ВЕИ мощности (фотоволтаични централи, вятърни централи, Водноелектрическа централа, геотермални мощности и др.) се равнява на 37,70%. (Energy charts, ENTSO-E, 2023) Тези данни предопределят водещото място на нуклеарните централи при реализацията на енергийния преход, тъй като те създават чиста, прогнозируема и управляема електрическа енергия, което е определящо за енергийната сигурност на Общността. През последните няколко години на политическо и експертно равнище в Европейски Съюз се водеха разгорещени диспути по отношение на включването на нуклеарната енергетика в Регламент (ЕС) 2020/852 за основаване на рамка за улеснение на устойчивите вложения, прочут в общественото пространство като „ Таксономия “ (ЕК, 2020). Регламентът е част от дейностите, свързани с огромното реформиране на европейската енергетика в посока увеличение каузи на нискоемисионните енергийни източници. Първоначалните разновидности на документа и съпътстващите го критерии, написани в делегираните актове, изключваха нуклеарната енергетика като резистентен източник, който дава отговор на избраните от Европейската комисия критерии. Това напълно естествено породи неразбиране както от страна на европейската нуклеарна общественост, по този начин и от институциите на национално равнище, експлоатиращи нуклеарни централи. В резултат на дебатите и многочислените мнения в интерес на включване на нуклеарната енергетика в Таксономията, Европейската комисия разпореди на своя взаимен проучвателен център JRC правенето на отчет за Техническа оценка във връзка с критериите за ненанасяне на обилни вреди от Регламент (ЕС) 2020/852 („ Регламент за таксономията “), (JRC, 2021). Основното умозаключение от него бе, че нуклеарната енергетика дава отговор на главния аршин за „ ненанасяне на забележителна щета “ и може да бъде включена в Таксономията като устойчива инвестиция. (WNA, 2021) Допълващият делегиран акт по Регламента за Таксономията на Европейски Съюз, включващ нуклеарната сила като резистентен източник, безспорно е стъпка в вярната посока, тъй като акцентира напъните на Европейска комисия за включването на всички чисти и надеждни енергийни източници. Наред с това обаче някои от критериите, касаещи развиването на бранша на нуклеарната енергетика, слагат сложни или неизпълними условия. Във връзка с това при започване на 2022 година Българското нуклеарно сдружение излезе с публично мнение, ориентирано към идентифицирането на противоречивите моменти в Допълващия акт и методите за тяхното позволение. Някои от тях включват: - условието за потребление на гориво, стабилно на повреди (accident-tolerant fuel), което за момента няма практическо приложение; - условието за представянето на планове за погребение на високоактивни радиоактивни боклуци до 2050 година, без вземане предвид с съответните експлоатационни периоди на съответни нуклеарни проекти; - основаването на предпоставки за изземване на регулаторни функционалности от страна на Европейска комисия за сметка на самостоятелните национални регулатори и така нататък (БЯД, 2022). Тромавият административно-бюрократичен развой по включването на нуклеарната сила в Таксономията сподели, че софтуерните, икономическите и екологичните прерогативи не са задоволителни за вземането на съответни и своевременни решения от страна на европейските институции. Във връзка с това основаването на „ нуклеарен алианс “ сред страните в Европа, експлоатиращи ядрено-енергийни уреди, бе неизбежно. Като натурален водач на този съюз застана Франция, която понастоящем е страната с най-вече нуклеарни реактори в употреба в границите на Европейски Съюз. Френската нуклеарна промишленост е софтуерен водач освен поради употребата на нуклеарни енергийни уреди, само че и поради събитието, че Франция има обилни софтуерни благоприятни условия и пълномощия, свързани с: - Производство и поддръжка на структури, системи и съставни елементи (КСК); - Доставка на инженерни услуги; - Пълен нуклеарен горивен цикъл (преден и заден край); - Научноизследователска и развойна активност и други (EDF, 2023) (WNA, 2023). На 28 февруари 2023 година в Стокхолм бе подписана взаимна декларация сред 11 страни, измежду които и България, в поддръжка развиването на нуклеарната енергетика в Европейски Съюз. (Ministère de la Transition énergétique, 2023). Инициативата продължи със среща на про-ядрените страни в Париж на 16 май 2023 година, на която участваха министри и публични лица от 16 европейски страни. На нея бяха декларирани желанията за основаване на пътна карта, регламентираща интегрирана европейска нуклеарна тактика. В взаимната декларация на страните бе оповестено, че те ще се стремят към достигането до 150 GW конфигурирани нуклеарни мощности в границите на Европейски Съюз до 2050 година (Euractiv, 2023). Интересното в тази ситуация е, че в този алианс вземат участие всички нуклеарни страни от Източна Европа, включително и Полша, която възнамерява построяването на 6-9 GW нови нуклеарни мощности до 2040 година Освен това в алианса участва и Англия, която макар Brexit, продължава да има водещо място в развиването на нуклеарната енергетика в Европа. Почти всички страни в европейския нуклеарен алианс имат съществени проекти освен за продължение на употребата на съществуващите нуклеарни мощности, само че и за създаване на нови такива. Важно е да се означи, че в алианса участват страни като Белгия и Холандия, които до неотдавна имаха нерешително отношение по отношение на развиването на нуклеарната енергетика, а други като Италия не експлоатират нуклеарни мощности от 1990 г. Създаването на европейски нуклеарен алианс е основно събитие за енергийната дипломация, което би трябвало да се проучва обширно. Най-накрая страните осъзнаха, че енергийната сигурност е преди всичко, т.е. тя е по-важна даже от проектите за ускорена декарбонизация, зелен преход и така нататък А без нуклеарна сила (местен енергиен източник) няма енергийна сигурност. Създаването на нуклеарен алианс би подобрил координацията сред страните в редица действия като надграждането на сигурността на съществуващите нуклеарни централи, построяването на нови нуклеарни уреди, внедряването на новаторски нуклеарни технологии от най-ново потомство, намирането на още по-устойчиви решения за преработката и съхранението на ОЯГ и РАО, обмяна на опит и познания, обезпечаването на по-високо равнище на научноизследователска и развойна активност и други Съществен миг в бъдещата работа на нуклеарния алианс би трябвало да бъде и координацията с организации като Nucleareurope (бившата Foratom), Международната организация за атомна сила, Световната асоциация на нуклеарните оператори WANO (World Association of Nuclear Operators), Агенцията за нуклеарна сила към Организацията за икономическо сътрудничество и раз и други Конкретните стъпки в тази посока могат да бъдат ориентирани към взаимни научноизследователски и практико-приложни планове във всички аспекти на развиване на нуклеарната енергетика – софтуерен, финансово-икономически, екологичен, юридически, мениджърски и така нататък Това е изключително значимо от позиция на натрупването и съхраняването на нуклеарните познания. Най-важното обръщение, което носи този нуклеарен алианс по своето създание е политическо. То би трябвало да бъде ориентирано към вземащите решения в Европейска комисия с една съществена цел – да не се пречи административно на развиването на нуклеарната енергетика и да се съблюдава софтуерно неутралния метод при класификацията за резистентност на електропроизводствените технологии. Конкретните оферти в тази посока могат да бъдат следните: - Постигането на равни условия при развиването и внедряването на всички енергийни технологии; - Включване на нуклеарната сила в Таксономията на Европейски Съюз като равносилен и пълноправен участник, наред с всички други подобаващи технологии. Основният резултат от включването на нуклеарната сила в Таксономията, обаче, е имиджовият. По формулировка нуклеарните планове изискват големи капиталовложения в интервала на планиране и създаване, което лимитира вариантите им за приемане на съответно кредитиране, изключително спрямо финансирането на други енергийни технологии. Включването на нуклеарната сила в Таксономията и механизмите за стабилно финансиране ще даде позитивен сигнал към кредитиращите институции, че този енергиен източник е подобаващ и дава отговор на заложените правила от Европейска комисия за екологична и софтуерна резистентност. Включването на нуклеарната сила в Таксономията единствено по себе си не е задоволително. Подкрепата за развиване на нуклеарната енергетика в Европейски Съюз наложително минава през дейна енергийна дипломация и съответни политически дейности. Именно тук основаването на нуклеарна общественост намира своето практическо приложение, тъй като вместо поединично, националните страни ще могат по-добре да формулират и пазят съответни претенции, свързани с развиването на нуклеарната енергетика – както на национално, по този начин и на общностно равнище. EDF. (2023). Expertise in the nuclear fuel cycle, from mining to recycling. Извлечено от Energy charts, ENTSO-E. (2023). Public net electricity generation in the European Union in 2022. Извлечено от Euractiv. (17 Май 2023 r.). Nuclear alliance aims for 150 GW of nuclear capacity in EU by 2050. Извлечено от JRC. (2021). Technical assessment of nuclear energy with respect to the ‘do no significant harm’ criteria of Regulation (EU) 2020/852 (‘Taxonomy Regulation’). Joint Research Centre. Извлечено от Ministère de la Transition énergétique. (2023). Onze Etats membres de l’Union européenne appellent à un renforcement de la coopération européenne en matière d’énergie nucléaire. Извлечено от WNA. (2021). EU Taxonomy can move forward with nuclear, JRC finds. Извлечено от WNA. (Април 2023 r.). Nuclear Power in France. Извлечено от БЯД. (2022). СТАНОВИЩЕ на БЯД по отношение на нуклеарните аспекти на Проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на Европейски Съюз. ЕК. (2020). Оценка на екологично устойчиви вложения. Извлечено от ___________________________________________________________________________________________ Борислав Боев има докторска степен по стопанска система. Защитил е дисертация в региона на стопанската система на нуклеарната енергетика. Автор е на голям брой научни изявления, отдадени на стратегическото обмисляне в енергетиката и икономическите аспекти на нуклеарната енергетика. Хоноруван учител в Стопанската академия „ Д.А. Ценов “ - гр. Свищов.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ