Статия на Антон Иванов, вицепредседател на Българския енергиен и минен

Статия на Антон Иванов, вицепредседател на Българския енергиен и минен конгрес пред Основните цели пред сдруженията в бранш Енергетика по закон включват обезпечаване на качествено и несъмнено облекчаване потребностите на обществото от електрическа и топлинна сила. Плановете им са част от общата идея за енергийното развиване и енергийната сигурност на страната и спомагат за реализиране на дейно потребление на силата и енергийните запаси. Общественият интерес постанова енергийните доставки да бъдат обезпечавани при минимални разноски и в границите на конкурентен и финансово постоянен енергиен пазар. Макар и общо звучащи, тези цели са в основата на планирането при развиването на енергийния бранш, изключително що се отнася до уговорката на страната във връзка с нужните нови мощности за произвеждане на електрическа сила. Определянето на нужните нови мощности за произвеждане на електрическа сила следва да се обосновава със сигурността на снабдяването с електрическа сила и с осъществяване на задачите за дял на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване на сила. Спазването на общите условия на Закона за енергетиката постановат мотивиране на капиталови оферти, които изискват ангажиране на страната, без значение дали са начинания на държавни сдружения или посредством обезпечаване на държавна поддръжка за частни планове, посредством изтъкване на сходството им с: 1. общите планирани енергийни баланси; 2. наложителните индикатори за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия; 3. Десетгодишния проект за развиване на електропреносната мрежа. По отношение на общите планирани енергийни салда историческите данни след 2019 година са прекомерно неустойчиви [1] и могат да служат единствено за разбор на рисковете. На фиг. 1 ясно се вижда резултатът от въздействието върху енергийната система на три фактора – пандемична рецесия, ускорение на икономическата интензивност и политики за ограничение на излъчванията на Следствен отдел към окръжна прокуратура 2. Същевременно развиването на редица нови софтуерни решения не е повлияно от тези фактори. Основният проблем пред дълготрайното обмисляне е по какъв начин да бъде планувано въздействието на комплекса от нови технологии и услуги, които навлизат в електроенергийния бранш интензивно. Ако до преди няколко десетилетия електроенергийната система оферираше на крайните консуматори артикул, определян посредством kWh и неговата стойност, в този момент приказваме за разнообразни услуги, които се развиват от ден на ден паралелно с дигитализацията и децентрализираните системи. Оценките за тяхното въздействие в бъдеще не може да почива върху екстраполация на историческите данни, а се постанова използване на прогностични модели и сюжети. Задължителните индикатори за степента на надеждност на снабдяването с електрическа сила също търпят еволюция. Въпреки ясното слагане на базовите потребности от енергийни доставки в центъра на националните политики, както е посочено и в Закона за енергетиката и в националните стратегически документи, практическото реализиране на енергийни планове от ден на ден зависи от икономическата логичност. Пример за това е методът за установяване на нужния систематичен запас – преди години беше наложително съществуването на мощности, които да надвишават вътрешното ползване и то с 20-25%. Сега условията към разполагаемите потенциали за първично и вторично контролиране са сведени до към 200 MW, а потребността от спомагателен запас е прекомерно условна, защото в случаите на отпадане на огромна генерираща мощ пазарните участници съумяват да обезпечат заместващи доставки в границите на няколко часа. Тенденцията за ограничение на аварийни стандартни потенциали подхожда на водещите политики на Европейския съюз за междусистемна съгласуваност, а масирано въвеждане на възобновимите източници при генерацията на сила се употребява с преимущество при финансиране по разнообразни линии. Планирането на развиването на електропреносната мрежа, в това число ръководството на режима на работа на електроенергийната система, към този момент е част от общоевропейската електроенергийна система с изведен акцент върху трансграничната търговия. Всъщност европейските политики основават редица други възможности за енергийно развиване на районно равнище, които получават приоритет пред стандартните подходи за развиване на централизирани системи, макар че официално енергийната политика остава народен ангажимент. В резултат построяването или модернизацията на стандартни централи се прави оценка като планова самодейност, която следва да бъде обоснована стопански. Постигането на националните цели се обвързва с привличане на частни вложения и прецизното използване на пазарните механизми за финансиране на планове, тъй че актуалните пазарни сигнали да се трансформират във водещи фактори при обезпечаване на задоволително генериращи потенциали в бъдеще. Българската електроенергийна система има вътрешна логичност на създаване и е основана на салдото сред производството на електрическа сила от въглищните централи, нуклеарната и водната сила, а развитата система от топлофикационни и фабричен централи добавя националния микс. Бурното нахлуване на слънчева и вятърна генерация у нас в интервала 2010-2012 година в този момент е лимитирано заради нуждата от решение на редица систематични и финансови проблеми. Колкото и многочислени да наподобяват вероятните софтуерни решения за развиване на електро-енергийния бранш у нас, наличните активи и нуждата от гладко прекосяване към нискоемисионни производства в действителност лимитират използваните решения. Обсъждането на вероятностите в развиването на електропроизводствените мощности в България изисква да се оценят реалистично: • икономическият и експлоатационният живот на главните индустриални мощности, • енергийните технологии, които имат капацитета за пазарна реализация понастоящем, • трендът на потреблението на електрическа сила според от навлизането на новите технологии при потреблението. Следва да се разясни, че ролята на единното обмисляне, както е разказано в Закона за енергетиката, обгръща развиването на централизираните системи на произвеждане и систематизиране. Децентрализираните решения остават за развиване на локално ниво, като Държавата се ангажира с общи ограничения за поддръжка, само че реализацията им зависи от самодейността на частните субекти. Развитието на децентрализираното произвеждане и ползване зависят от хоризонталните стратегии за поддръжка и общата капиталова среда, която да предизвиква частното финансиране на планове. За обезпечаване на към момента нужните генериращи мощности на национално равнище се обрисуват следните стратегически други възможности: - Алтернатива I , която е учредена на поддръжка за локалните енергийни запаси: Тази опция е ориентирана предпочитано към опазване на въглищните централи. Особеното при нея е, че софтуерният период на употреба на енергийните уреди значително се разграничава от икономическата опция за работата им. В взаимозависимост от пазарната среда въглищните блокове могат да покриват експлоатационните си разноски в лимитирани интервали от време, само че в дълготраен проект се нуждаят от все по-значително финансово подкрепяне. Сега обосновката за целенасоченост на подпомагането се основава на неналичието на заместващи мощности, само че отсъствието на проекти за създаване на такива поражда все по-отчетлива рецензия. Успешната реализация на тази опция е допустима ненапълно при реализиране на огромна стратегия за хващане, предпазване и преправка на СО2 и то в изискванията на икономическа успеваемост. Така стратегическото обмисляне се трансформира във функционалност на реализирането на концепцията за декарбонизация на въглищата, която към момента е прекомерно неразбираема. Същевременно другите други възможности са сложени в положение на изчакване. - Алтернатива II, която търси дълготрайно обезпечаване на базова сила у нас: Тази опция слага приоритет на сигурността на доставките и разисква тези други възможности на въглищните централи, които могат да обезпечат базов потенциал, само че и са комбинирани сполучливо със системи за балансиране на увеличаващ се брой ВЕИ. При тази опция се преглеждат наличните в този момент технологии за произвеждане на електрическа сила. За тази опция е нужна обоснована национална тактика за енергийно развиване, която да разпознава целта на вложенията в базови мощности и рационализация на мрежовата инфраструктура, както и източниците за финансиране на капиталовите планове. - Алтернатива III е учредена напълно на пазарните мотори във връзка с стандартните централи: При тази опция държавната помощ е по-скоро изключение и то в поддръжка на общоевропейските цели за нискоемисионна стопанска система. За тази опция не е необходим специфичен народен стратегически проект, а е задоволително да се следва формата и условията към Интегрирания народен проект Енергия и Климат, който е ориентиран главно към реализиране на задачите за дял на ВЕИ, енергийна успеваемост и понижаване на парникови излъчвания. Последната опция на практика е близка до нулевата опция, тъй като обрисуваната рамката на развиването на енергийния бранш у нас в Интегрирания народен проект отбелязва прекомерно неангажирано въпросите за бъдещето на въглищните централи или за създаване на нови нуклеарни мощности и не изисква институционални дейности за тяхното отстояване. Следва да се означи, че в този случай се лимитира полето за използване на национална тактика, а се следват ограниченията за реализиране на сходство с Европейските цели през механизма за актуализация на Интегрирания народен проект. Един от главните претекстове за използване на опция III е развиването на децентрализираните системи, само че забавената акомодация на електроразпределителните мрежи за приложение на новите технологии не дава учредения да се чака забележителен растеж на този вид системи в обозримо бъдеще. Този развой се възпира и заради регулаторно лимитираните разноски за развиване на умни мрежи и от лимитираните финансови благоприятни условия за вложения при крайните консуматори. Стратегическото обмисляне следва да показва капацитета за триумф за реализиране на сигурност на доставките при минимални разноски, както е несъмнено в Закона за енергетиката. Сигурността на доставките на електрическа сила се реализира при съществуване на работещи мощности, задоволителни за покриване на зимния най-много на ползване, което в детайлности се изследва при подготовката на 10-годишния проект на ЕСО. По отношение на минималните разноски, които се образуват от три съществени групи разноски – цена на сила, мрежови услуги и добавки, е належащо да се прави оценка поотделно резултатът при всеки вид за реализиране на поставяните дълготрайни цели. Тъй като цената на силата към този момент е цената, която се реализира на свободен пазар, то оптимизацията на разноските за потребителите следва да се отнесе към тактиката за развиване на мрежовата инфраструктура и на предстоящите надбавки („ обвързване към обществото “), които да отразяват поддръжката за вложения за съответни технологии. Понастоящем надбавката „ Задължение към обществото “ е образувана по отношение на направените вложения за ВЕИ, ко-генерации и Топлоелектрическа централа с дълготрайни контракти, само че в предстоящ интервал следва да се изследва какви надбавки биха съпътствали съответната стратегическа опция. Например при опция I дотацията за произвеждане на електрическа сила от въглища неизбежно се резервира, а вложенията в технологии за хващане, предпазване и преправка на Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 ще изискват в допълнение подкрепяне. По отношение на опция III следва да се регистрира нуждата от обилни вложения във ВЕИ и акумулиращи устройства, само че също по този начин и по-общите систематични резултати, към които следва да се приспособяват мрежите. У нас остава прекомерно неразбираема вероятността за нахлуване на нови ВЕИ планове. Например през последната година в ЕСО са постъпили заявки за присъединение на 8 500 MW нови ВЕИ-централи, само че липсва гаранция за реализация, тъй като се касае за частни вложения, които чакат приемане на спомагателна държавна поддръжка. За резултатите от ускорено нахлуване на ВЕИ на пазара може да се съди по опита от други страни. Например резултатите от разбор [1], създаден за Германия, който разисква чувствителността на цените на електрическата енергия на едро по отношение на цените на енергийни запаси, демонстрират, че към 2030 година цените на електрическата сила вечер няма да се въздействат от цените на въглища, излъчвания Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 и природен газ, заради възходящия дял на възобновимата сила в системата (главно вятърна и слънчева енергия). Същевременно изменчивият темперамент на времето (високи/ниски температури, засушавания, смяна на въздушна циркулация и т.н.) ще се трансформира в главен мотор на измененията в цените на електрическата енергия. На равнище Европейски Съюз се предлага по-голямото нахлуване на ВЕИ да се съпровожда от увеличение на междусистемната съгласуваност и ограничения за енергийна успеваемост при потребителите, като на последното се разчита за ограничение на енергийните разноски. Тези трендове следва да се пречупят през призмата на националния интерес с оглед адаптиране на капиталовите благоприятни условия в границите на най-ефективната опция за развиване. Отчитайки че в последния План за развиване на преносната електрическа мрежа на България е обзет интервал до 2030, и това че е нужна стратегическа визия за развиване, която да обоснове проектите за обезпечаване на мощностен и електроенергиен баланс в интервала след 2030 година, тук са разисквани вероятните решения за реализиране на опция II за поетапен преход към нисковъглеродна енергетика, при която са обезпечени базови генериращи мощности с дълъг небосвод на употреба. Проведените систематични разбори демонстрират [3], че за облекчаване на вътрешното търсене при сдържан сюжет на електропотребление след 2030 година от кондензационните централи се употребява 1500 до 2000 MW бруто конфигурирана мощ, само че при друга часова приложимост на обособените блокове. При това националната електроенергийна система се нуждае от централи с базов профил на произвеждане, които обезпечават 800 до 1000 MW оптималната разполагаемост за пазара, централите за даване на бързи и маневрени аварийни мощности са сред 600 и 800 MW, а за пазара на запаси са нужни 200 MW. Понастоящем потребностите от маневрени мощности се покриват чудесно от наличните Водноелектрическа централа и стандартни Топлоелектрическа централа. При последователно понижаване на каузи на Топлоелектрическа централа на въглища и с отчитане на бавния растеж при консолидираното на нови акумулиращи технологии, нуждата от ускорена подготовка за въвеждане на съвременни парогазови блокове към този момент е наложителна. Въпреки високото внимание и поддръжка за интегрираните технологии, включващи ВЕИ и системи за акумулация (било то акумулатори или водород), те не са относими при задачите за обезпечаване на нужните мощности с базов профил на произвеждане, а планирането за развиване на енергийните системи с небосвод от 20 години следва да се основава на налични технологии на пазара. Предлаганото в този момент доста увеличение на каузи на централи, работещи с природен газ, не е плод на икономическа целенасоченост, а по нужда, подбудена от неналичието на решения за стабилно развиване. Следва да се регистрира, че централите на природен газ ще изпитват все по-голям напън, подбуден от цените на въглеродните излъчвания, а събитието, че работят с вносна суровина с неустойчиви пазарни цени, в допълнение утежнява постигането на националните стратегически цели. Изправени пред други възможности, които или изискват по-дълъг небосвод за развиване и доста финансиране, или в противен случай, имат предпоставен къс небосвод на приложение, ние следва да погледнем по-реалистично при взимане на стратегически решения. Освен нови парогазови блокове, чиято роля в идващите 10-15 години наподобява наложителна, би трябвало да се премине към на практика стъпки за обезпечаване на нови базови мощности, които могат да влязат в употреба след 2030 година. Изградената профилирана национална инфраструктура и сполучливият опит от употреба на нуклеарни блокове би следвало да са естественият избор в поддръжка на реализиране на националните стратегически цели. Утвърждаването на този избор обаче изисква деликатен и изчерпателен метод, тъй като дебатът за нуклеарната сила в Европа е прекомерно поляризиран, а ние не може да си позволим да подценяваме обстоятелствата. В тази връзка е потребно да се очертаят главните предпоставки за национално стратегическо решение: - Необходимост от заместващи мощности за надеждно облекчаване на потребностите на вътрешния пазар в хоризонта след 2030 година, само че с потенциал до 1000 MW; - Предпоставки за сполучливо внедряване на усвоена към този момент технология, учредена на водо-водни реактори и с отчитане на всички новаторски решения, които дефинират реакторите от потомство III+ като необятно приемливи; - Възможността за осъществяване на план, който в оптималната степен се основава на местни ресурси и налични активи и при който може да се предвижда обосновано интервалът за осъществяване. На тези предпоставки най-добре подхожда завършената към този момент самодейност за създаване на 7-ми блок на АЕЦ „ Козлодуй “, за която има утвърден Оценка на въздействието върху околната среда, определена площадка и съоръжение, което може да бъде интегрирано в сполучлив план от потомство III+. Извън тези предпоставки, центрирани върху националните потребности, може да се разсъждава за развиване на планове с водещо частно присъединяване и които са ориентирани към районния пазар. Наблюдението на развиването на процеса по координиране при АЕЦ Пакш 2 демонстрира, че ясното разграничение на начинания, ориентирани към националните потребности, и такива от общ пазарен интерес и преобладаващо частно присъединяване, в забележителна степен може да улесни връзката както у нас, по този начин и в границите на Европейски Съюз. През месец октомври под мощния напън на ценовите несъответствия на пазарите на електрическа сила в Европа за пръв път се чу явен анонс за допустимостта на нуклеарната сила и природния газ като нужни други възможности. Тепърва ще се видят детайлите в тази връзка в границите на така наречен таксонометрия на Европейската комисия, само че от в този момент е ясно, че политиките за позволена държавна помощ няма да бъдат изменени, а изискванията за финансиране със средства по стратегии на Европейски Съюз на такива мощности ще останат прекомерно консервативни. По-скоро, позицията на Европейската комисия ще се ограничи до толерантност към нуклеарната енергетика, само че обезпечаването на удобна финансова рамка остава отговорност на националните държавни управления. За нас е значимо реалистично да се оценят двете благоприятни условия за реализация на нуклеарен план, който да бъде въведен в употреба в интервала 2030-2035 година – АЕЦ Козлодуй и АЕЦ „ Белене “. В случая с АЕЦ „ Козлодуй “ водещата алтернатива е корпоративен план на държавно сдружение с отлична кредитна известност, до момента в който в тази ситуация с АЕЦ „ Белене “ на напред във времето се акцентира нуждата от директна държавна поддръжка при финансирането му, както и нуждата от доказване на пазарната реализация на създаваната електрическа сила. Извън директно използваните предпоставки като нужда за националния енергиен баланс и вероятното финансиране следва да се обърне внимание и на нуждата от доста по-ясен ангажимент на необятния кръг свързани с нуклеарната ни енергетика въпроси, в това число и приемането на дълготрайна тактика за ръководство на отработилото нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци. Темата за дълбокото геоложко погребение на високо дейните боклуци не може да бъде пленник на общите политически процеси у нас, с цел да може нуклеарната енергетика да остане и в бъдеще един от надеждните източници на сила у нас.