Какви са възможностите за развитие на ядрената енергетика в България?
Статия на Антон Иванов – Български енергиен и минен конгрес пред
Обсъждане на външната среда Класическият метод при моделиране и оценка на успеваемостта на дълготраен план включва отчитане въздействието на външната среда на база прогнозите за икономическо и софтуерно развиване. Но настоящата среда е изпълнена с спорни трендове, избрани от поредицата рецесии, през които прекосяваме, както на световно, по този начин и на континентално равнище. Списъкът е дълъг - бежански потоци, COVID-19, естествени бедствия, интернационалните спорове, нарушени вериги за доставки, дефицит на храни, високи цени на енергийните запаси. Това е демонстрация на комплексност — световна система, в която околната среда, стопанската система, демографските аспекти, политиката и технологиите непрекъснато се сблъскват по непредсказуеми способи. Това положение поражда подозрения в изводите от класическите подходи за моделиране и оценяване на вероятностите за нови планове. Един метод за образуване на сюжетите на концептуално равнище може да се онагледи посредством сравнение на интеграционните процеси и капацитета за софтуерно развиване, фигура 1. Фигура 1. – Спектър от сюжети за социално-икономическо развиване [1] Преди 2020 година се приемаше за явно реализацията на сюжета с висока степен на интеграционно и софтуерно развиване, който отразява и базовите постановки на Зеления пакт. Текущите рецесии подлагат на тест устойчивостта на дълготрайните проекти, а потребността от надеждна доставка на енергийни запаси докара до преразглеждане на декларираните политики. Действията на националните държавни управления в Европейски Съюз ни връщат към сюжета със забавени интеграционни процеси и конкуренция във връзка с достъп до технологии и финансиране. Тезата ни е, че базова нуклеарна мощ, при която има опция за дълготрайно обезпечаване на горивен запас и за диверсификация на доставките, съставлява резистентен източник на сила при всички сюжети, като обезпечава гаранции за локално произвеждане в дълъг интервал от време. От друга страна конфигурацията на микс от генериращи мощности, при които се позволява забележителна взаимозависимост от импорт, са устойчиви единствено при реализация на сюжет 1. Влиянието на външната среда върху процеса на обмисляне на огромни капиталови планове намира отражение през базовите политики за финансиране. Пример за образуване на такива е създаването на Европейската таксонометрия [2]. Когато се приготвяше делегираният акт на Европейска комисия за включване на нови енергийни източници в обсега на таксонометрията, изглеждаше, че нуклеарната енергетика се приема в „ сянката “ на природния газ, който беше определян като преходното гориво към нискоемисионна стопанска система. Сега вероятностите за потребление на природния газ са мощно лимитирани, а потребността от надеждно базово произвеждане на електрическа сила още веднъж се свързва с нуклеарните технологии от последващо потомство. Таксонометрията има за цел да ограничи политическия риск при финансиране на някои технологии за произвеждане на сила, посредством реализиране на единодушие на Европейско равнище за препоръчителност при разглеждане на други възможности за даване на финансиране. В редица изявления, разглеждащи въпросите за обмисляне на нови нуклеарни мощности, се показва мощната взаимозависимост на финансовите модели от оценките на риска. Забавянията в осъществяването или спомагателните разноски са част от рисковете за нова нуклеарна централа, само че основна роля играе и политическият риск. Както показва проф. Я.Янев [3], политическият риск е преобладаващ при моделиране на сюжетите за създаване на нова нуклеарна мощ у нас, и то в изискванията на постоянна пазарна и геополитическа среда, каквато имаше в интервала преди 2020 година. Понастоящем намирането на способи за понижаване на чувствителността на моделите за финансиране във връзка с политическия риск при всички огромни енергийни обекти имат основно значение за триумф, а терминът „ de-risking “ към този момент не е използван единствено към нуклеарните планове, а към всички планове с дълъг период на откупуване. Национална база за развиване на нуклеарна енергетика България развива нуклеарната си стратегия към този момент над 65 години и има редица положителни достижения, в това число висока надеждност при употреба на 6 нуклеарни блока и развита инженерна инфраструктура за ръководство на нуклеарно гориво и радиоактивни боклуци. Наличието на детайлна регулаторна среда и пълномощия в употребата и проектирането на нуклеарни уреди следва да се употребява при по нататъшно развиване на нуклеарната енергетика у нас. Има и съответни аргументи тематиката за развиване на бранша да е сред главните стратегически други възможности за енергийния бранш. Такива са: Това са активи, които дават опция за доста по-ускорена актуализация на съществуващо или ново капиталово желание както на площадка Белене, по този начин и на площадка Козлодуй. Следва да се уточни, че обвързването на оборудването с дълъг период на произвеждане в общото обмисляне и планиране е един от сериозните въпроси при ръководство на нуклеарен обект, което обуславя посочената опция за ускорена планова подготовка. За страдание тези преимущества с течение на времето стартират да губят стойност. У нас са осъществени дейности и има приключени стадии от лицензионната процедура и за двете вероятни площадки за реализация на нов нуклеарен план. За площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ е взето решение по принцип на Министерски съвет през 2012 година и има решение на АЯР за одобрение на избора на площадка от 2020. През 2020 и 2021 Министерският съвет утвърждава отчети, касаещи площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, а точно за развиване на технологии от вида на Малки модулни реактори, както и за рационално потребление на доставеното съоръжение за АЕЦ „ Белене “. За площадката на АЕЦ „ Белене “ са взети решения на Министерски съвет по принцип през 2004 и всъщност през 2005 година. Има заповед на Агенцията за нуклеарно контролиране за добряване на избора на площадка от 2006 и утвърждение на Техническия план от 2009 година. Има и позволение за строителство от 2008 година. Има настоящо решение по Оценка на въздействието върху околната среда на база на утвърден отчет от 2004 година. Отново и тук част от получените позволения или решения имат периоди или са обвързани с съответна технология, които вършат тези преимущества краткотрайни и относителни. Поради настоящата ценова обстановка на пазара на електрическа сила АЕЦ „ Козлодуй “, само че и НЕК, имат положителни благоприятни условия за финансиране на начални устройствени и планови действия по нов нуклеарен план. И до момента в който НЕК към този момент има задължения за развиване на плана „ Яденица “, то АЕЦ „ Козлодуй “ може да предприеме в действителност дейности по квалифицираното досие за нов нуклеарен блок, което включва Идеен план и Технико-икономически разбори и финансов модел. Ключовото тук е да се стартират строителни действия, които да обезпечат опция за реализация на плана в средносрочен проект. Имайки пред тип горното, въпросът е по какъв начин тези позитивни предпоставки да се употребяват за образуване на оптимална тактика за създаване на нова нуклеарна мощ и за развиване на нуклеарния бранш в хоризонта след 2050 година. Две вероятности за развиване В актуалния свят към този момент ясно са се оформили две вероятности за развиване на ядените стратегии – реализация на планове от III-то потомство или подготовката за реализиране на последващо потомство реактори, най-много асоциирани с дребни модулни реактори (ММР). Изграждане на блокове с висока мощ Това са блокове от III-то потомство, които се построяват сега от редица страни и включват апробираните технологии, които са добре познати у нас. Тази алтернатива към момента може да се осъществя на площадка Белене посредством потребление на доставеното съоръжение за ВВЕР 1000. „ Висящата “ процедура и липса на интензивност при притежателя на плана – НЕК ЕАД, не са в интерес на тази алтернатива. Все по-вероятно наподобява, че е по-рентабилно потреблението на площадката за общи индустриални действия, в сравнение с да се продължава поддържането на един замразен обект. Оборудването за ВВЕР 1000 може да се употребява отчасти и на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ за създаване на нова нуклеарна мощ, само че още веднъж процедурните въпроси и усложнения при работата с главния снабдител вършат мъчно планирането на подобен вид. Разработеното в този момент и механически добре обосновано капиталово желание за създаване на два нови нуклеарни блока от АЕЦ „ Козлодуй “, е на база на хибриден вид с потребление на доставено за Белене съоръжение и привличане на сложен реализатор, който може да комплектова цялостната доставка и да изготви нов механически план в границите на процеса на лицензиране. По-долу се предлага вид за потребление на позитивните предпоставки и усъвършенстване на ресурсите, тъй че да се преодолеят компликациите при обновяване на желанията за реализация на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. В осъществяване на подобен проект следва да се регистрират следните особености при реализация на нова нуклеарна мощ, на всички места в Европа: - Все по-трудни и продължителни процедури по координиране и утвърждение на отчета по Оценка на въздействието върху околната среда АЕЦ „ Козлодуй “ има утвърден отчет по Оценка на въздействието върху околната среда и позитивно решение за създаване на един нуклеарен блок. Процедурата по одобрение на отчета и влизането в действие на решението на Министерство на околната среда и водите лиши 6 години, което може да се одобри за положително достижение, отчитайки периодите по сходни процедури на други страни в Европейски Съюз. Намерението за създаване на два нови нуклеарни реактора не би трябвало да води до отвод от настоящето позитивно решение, а следва да се развива посредством иницииране на обособена процедура за последваща мощ на по-късен стадий. Сега планът следва да се продължи с желанието за създаване на VII-ми блок, за което има към момента годно решение по Оценка на въздействието върху околната среда. За разлика от общото предписание, при което планове с по-висок потенциал реализират по-добра доходност и притеглят интереса на огромни финансови институции, при нуклеарните обекти прекомерно високата единична мощ от ден на ден се преглежда като риск. Освен ограничавания набор от финансови институции, които одобряват за разискване планове за финансиране или обезпечаване на нови или съществуващи нуклеарни мощности, привличането на нужното финансиране се затруднява от условия за доказване на пазарна резистентност в първите 20 години от употребата. Анализите на настоящата пазарна среда и прогнозите за районното търсене не са задоволително изискване за мотивиране на опцията за възобновяване на вложенията. В тази връзка остава алтернативата за подписване на контракти за изкупуване на създадената електрическата сила, само че крайни клиенти със съизмеримо ползване на производството от два огромни нуклеарни блока са прекомерно малко. По същия метод може да се уточни, че са необичайност търговците със съизмеримо портфолио от крайни клиенти. В общия случай Държавата е един от дребното субекти, които могат да обезпечат надеждна гаранция за пазарна реализация при структуриране на план. Но следователно при мотивиране на потребността от държавно присъединяване не следва да се излиза отвън потребностите на националния пазар. С отчитане на дадените цели за развиване на ВЕИ мощности освен у нас, само че и в района, прогнозите за нужни базови мощности, каквито са нуклеарните, са прекомерно деликатни и се лимитират до 1000 MW. Например от обсъжданите в границите на работата на Комисия за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена договорка [4] четири самостоятелни стратегически разбора два изобщо не преглеждат алтернативата за нова нуклеарна мощ през идващите две десетилетия, а другите два позволяват сюжети с нови нуклеарни мощности, само че се предлага те да бъдат с по-ниска конфигурирана мощ. По-задълбочените разбори показват, че при липса на нуклеарни мощности, с цел да се подсигурява сигурността на доставките, са нужни нови парогазови централи, както и доста по-висок дял на ВЕИ, само че в композиция с акумулатори и други технологии за систематична интеграция. Изводът е, че оптималният микс след 2030 година следва да включва нова нуклеарна мощ с потенциал 500 до 1000 MW. Анализите обръщат внимание, че както нуклеарните мощности, по този начин и мощностите за предпазване, наземните вятърни мощности и фотоволтаичните мощности ще се нуждаят от поддръжка, тъй като е належащо да се реализира понижена рискова експозиция при финансиране на огромни планове. Така рекомендацията за реализация на план с единична мощ до 1000 MW намира поддръжка, заради потребностите на националния електроенергиен баланс. Въпреки това за реализацията на подобен план са нужни ограничения за понижаване на риска за пазарна реализация, което прави неотложно разискването на опциите за държавна поддръжка. При разискване на тематиката за държавно присъединяване в нуклеарен план се регистрира, че всички други други възможности за произвеждане на нискоемисионна електрическа сила употребяват финансова поддръжка, както и регулаторни прерогативи. Когато се разисква капиталов план с присъединяване на АЕЦ „ Козлодуй “, наложително следва да се обоснове самодейността от позиция на държавното присъединяване. Правилата на Европейски Съюз не не разрешават такова присъединяване, само че изискват да бъде потвърдено, че по този метод се реализират значими за обществото цели и не се нарушава конкурентната пазарна среда. В тази връзка е уместно да се разиска методът, препоръчан в [5] за структуриране на нуклеарен план в Полша. При него Държавата осъществя плана за нова АЕЦ, а след това продава дялове на потребителите на електрическа енергия. Създаденото сдружение със специфична цел (SPV) е следена от страната компания. Първоначалният вложител провежда целия капиталов развой, в това число финансиране и поема всеки тип риск, който може да бъде дейно ръководен от държавното управление (политически, регулаторен, стопански и т.н.). Първоначалният вложител продава своите дялове на потребителите на електрическа енергия (крайни инвеститори) в интервала преди началото на употребата. Оттам нататък те употребяват електрическата енергия, в качеството си на притежатели в централа, по индустриални цени. В интервала сред основаването на плановата компания и присъединението към мрежата, първичният вложител последователно продава своите дялове на потребителите на електрическа енергия (крайни инвеститори). Колкото по-близо е завършването на плана, толкоз по-малък е рискът за купувача. Това намира отражение в цената на акциите – тя е най-ниска първоначално и най-висока тъкмо преди присъединението към мрежата, само че към момента привлекателна за евентуалните крайни вложители. Това е модел на инициирана от Държавата публично-частна кооперация на крайни консуматори. Енергийните компании също са вероятни участници в собствеността, само че това е по-скоро изключение. Този модел употребява потвърдени механизми на сходни кооперативни модели, прилагани от полската промишлена мощ (автопроизводители), американските кооперации и финландският модел „ Mankala ”. Малки модулни реактори (ММР) Следва да се уточни, че плановете за дребни модулни реактори в общия случай имат друга пазарна ниша и се възнамеряват в друг времеви небосвод, по отношение на обсъжданите други възможности с огромен нуклеарен блок. В този смисъл вероятността за работа по дребни модулни реактори от IV-то потомство не опонира на концепциите за създаване на нова нуклеарна мощ с доставеното съоръжение, като това изказване е годно при работа по план, стеснен единствено до създаване на един нов нуклеарен блок 1000 MW. Понастоящем има огромно многообразие на пилотни разработки в категорията на дребните модулни реактори [6]. Поради това, че към момента липсва пазарен първообраз, който да се преглежда в границите на план за реализация, на напред във времето излиза анализът на опциите за присъединяване в началната фаза за развиване на предстоящ пазарен артикул. Участието във етапа на създаване на пазарен първообраз на нуклеарна технология е значително предизвикателство, само че и съдържа благоприятни условия за научно и индустриално развиване. Сред провокациите преди всичко следва да се уточни нуждата от създаване на подготвеност паралелно с развиването на плановата самодейност. Формулата за развиване на пилотни планове се основава на взаимна работа на екипа, притежател на профилирано познание и патентни права от една страна, и на локална трансферираща научна или инженерна организация, от друга. На идващ стадий се търси вложител, който след това да ръководи употребата на оборудването. У нас се разискват или има рамкови съглашения за работа по няколко разнообразни вида дребни модулни реактори, само че към момента липса ясно ангажиране и взаимна работа по тях. Какво е належащо за активизиране на план? Независимо че алтернативата за развиване на националната нуклеарна стратегия има необятна обществена поддръжка, действителни дейности в това направление липсват. Тук са разисквани три значими посоки, по които е наложително да се форсира работата на държавните институции. Стратегия за ръководство на отработило нуклеарно гориво и радиоактивни боклуци Наличието на тактика за ръководство на отработеното нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци, както и проекти за създаване на надълбоко геоложко вместилище за погребение на високоактивните боклуци, е наложително изискване за обмисляне на нова нуклеарна мощ. Въпреки че подготовка в това направление има още от 2019 година, България се бави с ангажиране и обмисляне на дефинитивно решение за задния завършек на нуклеарния цикъл. Реализацията на планове за погребение на високоактивните боклуци в дълбоки геоложки обединения обгръщат дълъг интервал от десетки години и макар че у нас има подобаващи условия и насъбран прелиминарен опит и познания, неналичието на институционална интензивност задържа сериозно опциите за обмисляне на нова нуклеарна мощ. Стратегия за развиване на енергийния бранш Освен че има законово условие за създаване и актуализиране на енергийната тактика, неналичието на стратегическа визия за развиване е забележителна спънка за реализиране на начинания в нуклеарната област. За подобен вид вложения държавните сдружения са обвързани директно с решения и проекти на притежателя, т.е. на Държавата. В този смисъл националните тактики са подобаващите документи за мотивиране и в началото разискване на визията за развиване. В поддръжка на това мнение следва да се уточни записът в Закона за държавния бюджет от юли 2022 година, който регламентира механизма за даване на средства от държавните сдружения за обезщетения на консуматори на свободен пазар. Изискването е държавните сдружения да вършат целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, като превеждат онази част от приходите си, която остава след покриване на разноските за произвеждане, ремонт и вложения. Така в случай че в този момент имаше одобрен проект за работа по нова нуклеарна мощ, АЕЦ „ Козлодуй “ щеше да има учредения да задържа дребна част от приходите си и да реализира действия, които имат високо значение за бъдещото гарантиране на доставките за нашия пазар. Процедура за избор или самодейност на Държавата В процедурата за изява на интерес от 2018 година присъединяване взеха редица компании с капацитет за създаване на нуклеарен план. Министерството на енергетиката изпрати писма до фирмите от „ късия лист “, с цел да потвърдят подаването на обвързващи предложения и по-нататъшното присъединяване в процедурата. Както осведоми енергийното министерство през 2019 година, компаниите от „ късия лист “ са Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC), „ Атоменергопром “ АД, част от Росатом, Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС, Франция и Дженерал Електрик, Съединени американски щати. Вероятно част от участниците ще имат проблем да обосноват формата на финансиране и взаимната работа с наша държавна компания, предвид на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз [7] за корпоративното ръководство на държавните предприятия, само че за компании като Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС и Дженерал Електрик, не би било проблем да развият съответно предложение, било то за доизграждане на АЕЦ „ Белене “ или за нов нуклеарен блок на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. За ангажиране на Държавата за реализация на капиталов план е належащо решение на Народното събрание за утвърждение на стратегическа рамка за секторно развиване или за утвърждение на съответна капиталова самодейност. И в двата случая е належащо подготовка на отчет и детайлна аргументация от страна на министъра на енергетиката. През 2020 година за задачите на сходно решение на Народното събрание, министърът на енергетиката разпореди на АЕЦ „ Козлодуй “ да създаде подробна аргументация, само че по тях нямаше развиване. С оглед на значително променената външна среда квалифицираните преди една година обосновки следва да се актуализират, за което още веднъж се чака самодейност от Министерство на енергетиката. Заключение Обсъждането на опциите за развиване на нуклеарната енергетика у нас към този момент има по-скоро информативен темперамент, тъй като сходен вид огромни планове изискват ясно ангажиране на притежателя на активите, като се регистрират уговорките за надеждно електроснабдяване. С оглед на вероятността за ограничение на работата на въглищните централи в идващите 10 години, Министерството на енергетиката следва да обоснове пътищата за обезпечаване на националния електроенергиен баланс, според Закона за енергетиката. Възможностите за реализация на план за нова нуклеарна мощ с потребление на доставеното съоръжение към този момент са прекомерно лимитирани и изискват неотложни дейности от страна на Държавата. Възможно е нашата нуклеарна стратегия да продължи със последващо потомство реактори, само че още веднъж е належащо това ясно да бъде декларирано и обосновано, което още веднъж ни връща към въпроса за национална тактика. Литература [1] А.Иванов, Изграждане на един нуклеарен блок с реактор ВВЕР-1000 на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “: механически аспекти и държавни задължения, конференция на БЕМФ, Ядрената енергетика на либерализирани енергийни пазари, София, 2015; [2] Изменение на Делегиран правилник (ЕС) 2021/2139 във връзка с икономическите действия в някои браншове на енергетиката и на Делегиран правилник (ЕС) 2021/2178 във връзка с характерното обществено обявяване на информация за тези стопански действия, от 9 март 2022; [3] The risk of completing Belene NPP, 2018, Prof. Dr. Yanko Yanev, Vienna International Nuclear Center Competence (Nuclear Energy Policy Risks and Market Risks are critical); [4] Комисия за енергиен преход към КСЕЗС – информация към някои от сюжетите и енергийни модели, 14 юли 2022 (https://saveti.government.bg/web/cc_2002/1); [5] B. Horbaczewska, Ł. Sawicki, The SaHo Model for Nuclear Power, IAEA Virtual EventEVT1904634, 1-3 March 2022; [6] Advances in Small Modular Reactor Technology Developments, IAEA, 2020 (https://www.iaea.org/newscenter/news/nuclear-power-for-the-future-new-iaea-publicationhighlights-status-of-smr-development ; [7] OECD (2019) Guidelines on Corporate Governance of State-owned Enterprises, 2015 edition;
Обсъждане на външната среда Класическият метод при моделиране и оценка на успеваемостта на дълготраен план включва отчитане въздействието на външната среда на база прогнозите за икономическо и софтуерно развиване. Но настоящата среда е изпълнена с спорни трендове, избрани от поредицата рецесии, през които прекосяваме, както на световно, по този начин и на континентално равнище. Списъкът е дълъг - бежански потоци, COVID-19, естествени бедствия, интернационалните спорове, нарушени вериги за доставки, дефицит на храни, високи цени на енергийните запаси. Това е демонстрация на комплексност — световна система, в която околната среда, стопанската система, демографските аспекти, политиката и технологиите непрекъснато се сблъскват по непредсказуеми способи. Това положение поражда подозрения в изводите от класическите подходи за моделиране и оценяване на вероятностите за нови планове. Един метод за образуване на сюжетите на концептуално равнище може да се онагледи посредством сравнение на интеграционните процеси и капацитета за софтуерно развиване, фигура 1. Фигура 1. – Спектър от сюжети за социално-икономическо развиване [1] Преди 2020 година се приемаше за явно реализацията на сюжета с висока степен на интеграционно и софтуерно развиване, който отразява и базовите постановки на Зеления пакт. Текущите рецесии подлагат на тест устойчивостта на дълготрайните проекти, а потребността от надеждна доставка на енергийни запаси докара до преразглеждане на декларираните политики. Действията на националните държавни управления в Европейски Съюз ни връщат към сюжета със забавени интеграционни процеси и конкуренция във връзка с достъп до технологии и финансиране. Тезата ни е, че базова нуклеарна мощ, при която има опция за дълготрайно обезпечаване на горивен запас и за диверсификация на доставките, съставлява резистентен източник на сила при всички сюжети, като обезпечава гаранции за локално произвеждане в дълъг интервал от време. От друга страна конфигурацията на микс от генериращи мощности, при които се позволява забележителна взаимозависимост от импорт, са устойчиви единствено при реализация на сюжет 1. Влиянието на външната среда върху процеса на обмисляне на огромни капиталови планове намира отражение през базовите политики за финансиране. Пример за образуване на такива е създаването на Европейската таксонометрия [2]. Когато се приготвяше делегираният акт на Европейска комисия за включване на нови енергийни източници в обсега на таксонометрията, изглеждаше, че нуклеарната енергетика се приема в „ сянката “ на природния газ, който беше определян като преходното гориво към нискоемисионна стопанска система. Сега вероятностите за потребление на природния газ са мощно лимитирани, а потребността от надеждно базово произвеждане на електрическа сила още веднъж се свързва с нуклеарните технологии от последващо потомство. Таксонометрията има за цел да ограничи политическия риск при финансиране на някои технологии за произвеждане на сила, посредством реализиране на единодушие на Европейско равнище за препоръчителност при разглеждане на други възможности за даване на финансиране. В редица изявления, разглеждащи въпросите за обмисляне на нови нуклеарни мощности, се показва мощната взаимозависимост на финансовите модели от оценките на риска. Забавянията в осъществяването или спомагателните разноски са част от рисковете за нова нуклеарна централа, само че основна роля играе и политическият риск. Както показва проф. Я.Янев [3], политическият риск е преобладаващ при моделиране на сюжетите за създаване на нова нуклеарна мощ у нас, и то в изискванията на постоянна пазарна и геополитическа среда, каквато имаше в интервала преди 2020 година. Понастоящем намирането на способи за понижаване на чувствителността на моделите за финансиране във връзка с политическия риск при всички огромни енергийни обекти имат основно значение за триумф, а терминът „ de-risking “ към този момент не е използван единствено към нуклеарните планове, а към всички планове с дълъг период на откупуване. Национална база за развиване на нуклеарна енергетика България развива нуклеарната си стратегия към този момент над 65 години и има редица положителни достижения, в това число висока надеждност при употреба на 6 нуклеарни блока и развита инженерна инфраструктура за ръководство на нуклеарно гориво и радиоактивни боклуци. Наличието на детайлна регулаторна среда и пълномощия в употребата и проектирането на нуклеарни уреди следва да се употребява при по нататъшно развиване на нуклеарната енергетика у нас. Има и съответни аргументи тематиката за развиване на бранша да е сред главните стратегически други възможности за енергийния бранш. Такива са: Това са активи, които дават опция за доста по-ускорена актуализация на съществуващо или ново капиталово желание както на площадка Белене, по този начин и на площадка Козлодуй. Следва да се уточни, че обвързването на оборудването с дълъг период на произвеждане в общото обмисляне и планиране е един от сериозните въпроси при ръководство на нуклеарен обект, което обуславя посочената опция за ускорена планова подготовка. За страдание тези преимущества с течение на времето стартират да губят стойност. У нас са осъществени дейности и има приключени стадии от лицензионната процедура и за двете вероятни площадки за реализация на нов нуклеарен план. За площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ е взето решение по принцип на Министерски съвет през 2012 година и има решение на АЯР за одобрение на избора на площадка от 2020. През 2020 и 2021 Министерският съвет утвърждава отчети, касаещи площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, а точно за развиване на технологии от вида на Малки модулни реактори, както и за рационално потребление на доставеното съоръжение за АЕЦ „ Белене “. За площадката на АЕЦ „ Белене “ са взети решения на Министерски съвет по принцип през 2004 и всъщност през 2005 година. Има заповед на Агенцията за нуклеарно контролиране за добряване на избора на площадка от 2006 и утвърждение на Техническия план от 2009 година. Има и позволение за строителство от 2008 година. Има настоящо решение по Оценка на въздействието върху околната среда на база на утвърден отчет от 2004 година. Отново и тук част от получените позволения или решения имат периоди или са обвързани с съответна технология, които вършат тези преимущества краткотрайни и относителни. Поради настоящата ценова обстановка на пазара на електрическа сила АЕЦ „ Козлодуй “, само че и НЕК, имат положителни благоприятни условия за финансиране на начални устройствени и планови действия по нов нуклеарен план. И до момента в който НЕК към този момент има задължения за развиване на плана „ Яденица “, то АЕЦ „ Козлодуй “ може да предприеме в действителност дейности по квалифицираното досие за нов нуклеарен блок, което включва Идеен план и Технико-икономически разбори и финансов модел. Ключовото тук е да се стартират строителни действия, които да обезпечат опция за реализация на плана в средносрочен проект. Имайки пред тип горното, въпросът е по какъв начин тези позитивни предпоставки да се употребяват за образуване на оптимална тактика за създаване на нова нуклеарна мощ и за развиване на нуклеарния бранш в хоризонта след 2050 година. Две вероятности за развиване В актуалния свят към този момент ясно са се оформили две вероятности за развиване на ядените стратегии – реализация на планове от III-то потомство или подготовката за реализиране на последващо потомство реактори, най-много асоциирани с дребни модулни реактори (ММР). Изграждане на блокове с висока мощ Това са блокове от III-то потомство, които се построяват сега от редица страни и включват апробираните технологии, които са добре познати у нас. Тази алтернатива към момента може да се осъществя на площадка Белене посредством потребление на доставеното съоръжение за ВВЕР 1000. „ Висящата “ процедура и липса на интензивност при притежателя на плана – НЕК ЕАД, не са в интерес на тази алтернатива. Все по-вероятно наподобява, че е по-рентабилно потреблението на площадката за общи индустриални действия, в сравнение с да се продължава поддържането на един замразен обект. Оборудването за ВВЕР 1000 може да се употребява отчасти и на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ за създаване на нова нуклеарна мощ, само че още веднъж процедурните въпроси и усложнения при работата с главния снабдител вършат мъчно планирането на подобен вид. Разработеното в този момент и механически добре обосновано капиталово желание за създаване на два нови нуклеарни блока от АЕЦ „ Козлодуй “, е на база на хибриден вид с потребление на доставено за Белене съоръжение и привличане на сложен реализатор, който може да комплектова цялостната доставка и да изготви нов механически план в границите на процеса на лицензиране. По-долу се предлага вид за потребление на позитивните предпоставки и усъвършенстване на ресурсите, тъй че да се преодолеят компликациите при обновяване на желанията за реализация на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. В осъществяване на подобен проект следва да се регистрират следните особености при реализация на нова нуклеарна мощ, на всички места в Европа: - Все по-трудни и продължителни процедури по координиране и утвърждение на отчета по Оценка на въздействието върху околната среда АЕЦ „ Козлодуй “ има утвърден отчет по Оценка на въздействието върху околната среда и позитивно решение за създаване на един нуклеарен блок. Процедурата по одобрение на отчета и влизането в действие на решението на Министерство на околната среда и водите лиши 6 години, което може да се одобри за положително достижение, отчитайки периодите по сходни процедури на други страни в Европейски Съюз. Намерението за създаване на два нови нуклеарни реактора не би трябвало да води до отвод от настоящето позитивно решение, а следва да се развива посредством иницииране на обособена процедура за последваща мощ на по-късен стадий. Сега планът следва да се продължи с желанието за създаване на VII-ми блок, за което има към момента годно решение по Оценка на въздействието върху околната среда. За разлика от общото предписание, при което планове с по-висок потенциал реализират по-добра доходност и притеглят интереса на огромни финансови институции, при нуклеарните обекти прекомерно високата единична мощ от ден на ден се преглежда като риск. Освен ограничавания набор от финансови институции, които одобряват за разискване планове за финансиране или обезпечаване на нови или съществуващи нуклеарни мощности, привличането на нужното финансиране се затруднява от условия за доказване на пазарна резистентност в първите 20 години от употребата. Анализите на настоящата пазарна среда и прогнозите за районното търсене не са задоволително изискване за мотивиране на опцията за възобновяване на вложенията. В тази връзка остава алтернативата за подписване на контракти за изкупуване на създадената електрическата сила, само че крайни клиенти със съизмеримо ползване на производството от два огромни нуклеарни блока са прекомерно малко. По същия метод може да се уточни, че са необичайност търговците със съизмеримо портфолио от крайни клиенти. В общия случай Държавата е един от дребното субекти, които могат да обезпечат надеждна гаранция за пазарна реализация при структуриране на план. Но следователно при мотивиране на потребността от държавно присъединяване не следва да се излиза отвън потребностите на националния пазар. С отчитане на дадените цели за развиване на ВЕИ мощности освен у нас, само че и в района, прогнозите за нужни базови мощности, каквито са нуклеарните, са прекомерно деликатни и се лимитират до 1000 MW. Например от обсъжданите в границите на работата на Комисия за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена договорка [4] четири самостоятелни стратегически разбора два изобщо не преглеждат алтернативата за нова нуклеарна мощ през идващите две десетилетия, а другите два позволяват сюжети с нови нуклеарни мощности, само че се предлага те да бъдат с по-ниска конфигурирана мощ. По-задълбочените разбори показват, че при липса на нуклеарни мощности, с цел да се подсигурява сигурността на доставките, са нужни нови парогазови централи, както и доста по-висок дял на ВЕИ, само че в композиция с акумулатори и други технологии за систематична интеграция. Изводът е, че оптималният микс след 2030 година следва да включва нова нуклеарна мощ с потенциал 500 до 1000 MW. Анализите обръщат внимание, че както нуклеарните мощности, по този начин и мощностите за предпазване, наземните вятърни мощности и фотоволтаичните мощности ще се нуждаят от поддръжка, тъй като е належащо да се реализира понижена рискова експозиция при финансиране на огромни планове. Така рекомендацията за реализация на план с единична мощ до 1000 MW намира поддръжка, заради потребностите на националния електроенергиен баланс. Въпреки това за реализацията на подобен план са нужни ограничения за понижаване на риска за пазарна реализация, което прави неотложно разискването на опциите за държавна поддръжка. При разискване на тематиката за държавно присъединяване в нуклеарен план се регистрира, че всички други други възможности за произвеждане на нискоемисионна електрическа сила употребяват финансова поддръжка, както и регулаторни прерогативи. Когато се разисква капиталов план с присъединяване на АЕЦ „ Козлодуй “, наложително следва да се обоснове самодейността от позиция на държавното присъединяване. Правилата на Европейски Съюз не не разрешават такова присъединяване, само че изискват да бъде потвърдено, че по този метод се реализират значими за обществото цели и не се нарушава конкурентната пазарна среда. В тази връзка е уместно да се разиска методът, препоръчан в [5] за структуриране на нуклеарен план в Полша. При него Държавата осъществя плана за нова АЕЦ, а след това продава дялове на потребителите на електрическа енергия. Създаденото сдружение със специфична цел (SPV) е следена от страната компания. Първоначалният вложител провежда целия капиталов развой, в това число финансиране и поема всеки тип риск, който може да бъде дейно ръководен от държавното управление (политически, регулаторен, стопански и т.н.). Първоначалният вложител продава своите дялове на потребителите на електрическа енергия (крайни инвеститори) в интервала преди началото на употребата. Оттам нататък те употребяват електрическата енергия, в качеството си на притежатели в централа, по индустриални цени. В интервала сред основаването на плановата компания и присъединението към мрежата, първичният вложител последователно продава своите дялове на потребителите на електрическа енергия (крайни инвеститори). Колкото по-близо е завършването на плана, толкоз по-малък е рискът за купувача. Това намира отражение в цената на акциите – тя е най-ниска първоначално и най-висока тъкмо преди присъединението към мрежата, само че към момента привлекателна за евентуалните крайни вложители. Това е модел на инициирана от Държавата публично-частна кооперация на крайни консуматори. Енергийните компании също са вероятни участници в собствеността, само че това е по-скоро изключение. Този модел употребява потвърдени механизми на сходни кооперативни модели, прилагани от полската промишлена мощ (автопроизводители), американските кооперации и финландският модел „ Mankala ”. Малки модулни реактори (ММР) Следва да се уточни, че плановете за дребни модулни реактори в общия случай имат друга пазарна ниша и се възнамеряват в друг времеви небосвод, по отношение на обсъжданите други възможности с огромен нуклеарен блок. В този смисъл вероятността за работа по дребни модулни реактори от IV-то потомство не опонира на концепциите за създаване на нова нуклеарна мощ с доставеното съоръжение, като това изказване е годно при работа по план, стеснен единствено до създаване на един нов нуклеарен блок 1000 MW. Понастоящем има огромно многообразие на пилотни разработки в категорията на дребните модулни реактори [6]. Поради това, че към момента липсва пазарен първообраз, който да се преглежда в границите на план за реализация, на напред във времето излиза анализът на опциите за присъединяване в началната фаза за развиване на предстоящ пазарен артикул. Участието във етапа на създаване на пазарен първообраз на нуклеарна технология е значително предизвикателство, само че и съдържа благоприятни условия за научно и индустриално развиване. Сред провокациите преди всичко следва да се уточни нуждата от създаване на подготвеност паралелно с развиването на плановата самодейност. Формулата за развиване на пилотни планове се основава на взаимна работа на екипа, притежател на профилирано познание и патентни права от една страна, и на локална трансферираща научна или инженерна организация, от друга. На идващ стадий се търси вложител, който след това да ръководи употребата на оборудването. У нас се разискват или има рамкови съглашения за работа по няколко разнообразни вида дребни модулни реактори, само че към момента липса ясно ангажиране и взаимна работа по тях. Какво е належащо за активизиране на план? Независимо че алтернативата за развиване на националната нуклеарна стратегия има необятна обществена поддръжка, действителни дейности в това направление липсват. Тук са разисквани три значими посоки, по които е наложително да се форсира работата на държавните институции. Стратегия за ръководство на отработило нуклеарно гориво и радиоактивни боклуци Наличието на тактика за ръководство на отработеното нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци, както и проекти за създаване на надълбоко геоложко вместилище за погребение на високоактивните боклуци, е наложително изискване за обмисляне на нова нуклеарна мощ. Въпреки че подготовка в това направление има още от 2019 година, България се бави с ангажиране и обмисляне на дефинитивно решение за задния завършек на нуклеарния цикъл. Реализацията на планове за погребение на високоактивните боклуци в дълбоки геоложки обединения обгръщат дълъг интервал от десетки години и макар че у нас има подобаващи условия и насъбран прелиминарен опит и познания, неналичието на институционална интензивност задържа сериозно опциите за обмисляне на нова нуклеарна мощ. Стратегия за развиване на енергийния бранш Освен че има законово условие за създаване и актуализиране на енергийната тактика, неналичието на стратегическа визия за развиване е забележителна спънка за реализиране на начинания в нуклеарната област. За подобен вид вложения държавните сдружения са обвързани директно с решения и проекти на притежателя, т.е. на Държавата. В този смисъл националните тактики са подобаващите документи за мотивиране и в началото разискване на визията за развиване. В поддръжка на това мнение следва да се уточни записът в Закона за държавния бюджет от юли 2022 година, който регламентира механизма за даване на средства от държавните сдружения за обезщетения на консуматори на свободен пазар. Изискването е държавните сдружения да вършат целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, като превеждат онази част от приходите си, която остава след покриване на разноските за произвеждане, ремонт и вложения. Така в случай че в този момент имаше одобрен проект за работа по нова нуклеарна мощ, АЕЦ „ Козлодуй “ щеше да има учредения да задържа дребна част от приходите си и да реализира действия, които имат високо значение за бъдещото гарантиране на доставките за нашия пазар. Процедура за избор или самодейност на Държавата В процедурата за изява на интерес от 2018 година присъединяване взеха редица компании с капацитет за създаване на нуклеарен план. Министерството на енергетиката изпрати писма до фирмите от „ късия лист “, с цел да потвърдят подаването на обвързващи предложения и по-нататъшното присъединяване в процедурата. Както осведоми енергийното министерство през 2019 година, компаниите от „ късия лист “ са Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC), „ Атоменергопром “ АД, част от Росатом, Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС, Франция и Дженерал Електрик, Съединени американски щати. Вероятно част от участниците ще имат проблем да обосноват формата на финансиране и взаимната работа с наша държавна компания, предвид на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз [7] за корпоративното ръководство на държавните предприятия, само че за компании като Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС и Дженерал Електрик, не би било проблем да развият съответно предложение, било то за доизграждане на АЕЦ „ Белене “ или за нов нуклеарен блок на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. За ангажиране на Държавата за реализация на капиталов план е належащо решение на Народното събрание за утвърждение на стратегическа рамка за секторно развиване или за утвърждение на съответна капиталова самодейност. И в двата случая е належащо подготовка на отчет и детайлна аргументация от страна на министъра на енергетиката. През 2020 година за задачите на сходно решение на Народното събрание, министърът на енергетиката разпореди на АЕЦ „ Козлодуй “ да създаде подробна аргументация, само че по тях нямаше развиване. С оглед на значително променената външна среда квалифицираните преди една година обосновки следва да се актуализират, за което още веднъж се чака самодейност от Министерство на енергетиката. Заключение Обсъждането на опциите за развиване на нуклеарната енергетика у нас към този момент има по-скоро информативен темперамент, тъй като сходен вид огромни планове изискват ясно ангажиране на притежателя на активите, като се регистрират уговорките за надеждно електроснабдяване. С оглед на вероятността за ограничение на работата на въглищните централи в идващите 10 години, Министерството на енергетиката следва да обоснове пътищата за обезпечаване на националния електроенергиен баланс, според Закона за енергетиката. Възможностите за реализация на план за нова нуклеарна мощ с потребление на доставеното съоръжение към този момент са прекомерно лимитирани и изискват неотложни дейности от страна на Държавата. Възможно е нашата нуклеарна стратегия да продължи със последващо потомство реактори, само че още веднъж е належащо това ясно да бъде декларирано и обосновано, което още веднъж ни връща към въпроса за национална тактика. Литература [1] А.Иванов, Изграждане на един нуклеарен блок с реактор ВВЕР-1000 на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “: механически аспекти и държавни задължения, конференция на БЕМФ, Ядрената енергетика на либерализирани енергийни пазари, София, 2015; [2] Изменение на Делегиран правилник (ЕС) 2021/2139 във връзка с икономическите действия в някои браншове на енергетиката и на Делегиран правилник (ЕС) 2021/2178 във връзка с характерното обществено обявяване на информация за тези стопански действия, от 9 март 2022; [3] The risk of completing Belene NPP, 2018, Prof. Dr. Yanko Yanev, Vienna International Nuclear Center Competence (Nuclear Energy Policy Risks and Market Risks are critical); [4] Комисия за енергиен преход към КСЕЗС – информация към някои от сюжетите и енергийни модели, 14 юли 2022 (https://saveti.government.bg/web/cc_2002/1); [5] B. Horbaczewska, Ł. Sawicki, The SaHo Model for Nuclear Power, IAEA Virtual EventEVT1904634, 1-3 March 2022; [6] Advances in Small Modular Reactor Technology Developments, IAEA, 2020 (https://www.iaea.org/newscenter/news/nuclear-power-for-the-future-new-iaea-publicationhighlights-status-of-smr-development ; [7] OECD (2019) Guidelines on Corporate Governance of State-owned Enterprises, 2015 edition;
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ