Български капиталист скандализира - заплатите изпреварвали инфлацията
Статистиката демонстрира, че българинът не е обеднял през 2022 година заради по-високия растеж на заплатите по отношение на темпа на инфлация, акцентира пред БНР Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Васил Велев е български инженер, икономист, бизнесмен и държавник
" Това е приблизително аритметично - някои имат по-висок растеж на заплатите, а други пък въобще нямат. Това се отразява и на потреблението, то е повишено по натури, не по номинал. Средният българин не е обеднял макар инфлацията, за разлика от междинния европеец, тъй като приблизително в Европа приходите изостават по отношение на инфлацията “, акцентира Велев.
Според него ще е изненадващо, в случай че не се е забавила инфлацията за февруари, която ще разгласи през идващите дни Националния статистически институт (НСИ).
Междувременно брутният вътрешен артикул (БВП) на България за 2022 година е повишен с 3,4% - това е малко повече от предстоящото. Данните са предварителни на формалната статистика, показва Велев.
" Още през 2021 година задминахме предкризисното ниво и по отношение на това имаме още 3,4% растеж. Т.е. българската стопанска система се показва доста по-добре от това, което се артикулира в общественото пространство. Ние имаме най-големия растеж на износ в целия Европейски Съюз за 2022 година - 38%. Имаме и изпреварващ инфлацията растеж на възнагражденията. За последното тримесечие в частния бранш растежът на междинната работна заплата е 17,7% при инфлация под 16% “, акцентира Велев.
Той подсети, че при пазарна стопанска система цените се контролират от пазара.
" Това е по този начин, когато имаме голям брой самостоятелни продавачи и голям брой самостоятелни купувачи, при взаимоотношението сред тях се образува пазарната цена. Кризите, които се насложиха - пандемията, а по-късно енергийната, доведоха до едно дебалансиране на пазара, а в мътната вода се лови по-лесно риба. Има някои несъответствия и пазарът ще ги изглади, само че за това ще би трябвало повече време “, прибавя още Велев.
По думите му този пазар работи добре, когато продавачите са самостоятелни и са доста, когато група продавачи имат доста огромна пазарна мощ, тогава пазарът не работи добре и тогава, в пазарната стопанска система, има някакъв тип контролиране.
" Много е значимо предприятията, които имат огромна пазарна мощ, да разкриват информация - тримесечни доклади, покупко-продажби сред свързани лица и така нататък... Ако няма какво да се крие, тогава за какво да не ги забележим, дано бъдат оповестени и тогава хората ще се успокоят ", разяснява още Велев.
Според него някои от аномалиите в цените на питателните артикули, по-ниски цени в Европа, в сравнение с в България, се дължат на по-малките дотации за българските аграрни производители от средноевропейските.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България акцентира, че България би трябвало да реализира 3% бюджетен недостиг, а не повече.
" Ако не се вземат енергични ограничения за увеличение на приходите и ограничение на разноските, настоящите резултати и подхванатите политики през предходната година сочат недостиг от 6% “, разяснява още Велев.
По думите му е нужно България да охлади инфлацията, в случай че желае да влезе в еврозоната. " Трябва да се направи държавен бюджет, който да сведе недостига под 3% за тази и идващите години ", безапелационен е Велев.
" Това е приблизително аритметично - някои имат по-висок растеж на заплатите, а други пък въобще нямат. Това се отразява и на потреблението, то е повишено по натури, не по номинал. Средният българин не е обеднял макар инфлацията, за разлика от междинния европеец, тъй като приблизително в Европа приходите изостават по отношение на инфлацията “, акцентира Велев.
Според него ще е изненадващо, в случай че не се е забавила инфлацията за февруари, която ще разгласи през идващите дни Националния статистически институт (НСИ).
Междувременно брутният вътрешен артикул (БВП) на България за 2022 година е повишен с 3,4% - това е малко повече от предстоящото. Данните са предварителни на формалната статистика, показва Велев.
" Още през 2021 година задминахме предкризисното ниво и по отношение на това имаме още 3,4% растеж. Т.е. българската стопанска система се показва доста по-добре от това, което се артикулира в общественото пространство. Ние имаме най-големия растеж на износ в целия Европейски Съюз за 2022 година - 38%. Имаме и изпреварващ инфлацията растеж на възнагражденията. За последното тримесечие в частния бранш растежът на междинната работна заплата е 17,7% при инфлация под 16% “, акцентира Велев.
Той подсети, че при пазарна стопанска система цените се контролират от пазара.
" Това е по този начин, когато имаме голям брой самостоятелни продавачи и голям брой самостоятелни купувачи, при взаимоотношението сред тях се образува пазарната цена. Кризите, които се насложиха - пандемията, а по-късно енергийната, доведоха до едно дебалансиране на пазара, а в мътната вода се лови по-лесно риба. Има някои несъответствия и пазарът ще ги изглади, само че за това ще би трябвало повече време “, прибавя още Велев.
По думите му този пазар работи добре, когато продавачите са самостоятелни и са доста, когато група продавачи имат доста огромна пазарна мощ, тогава пазарът не работи добре и тогава, в пазарната стопанска система, има някакъв тип контролиране.
" Много е значимо предприятията, които имат огромна пазарна мощ, да разкриват информация - тримесечни доклади, покупко-продажби сред свързани лица и така нататък... Ако няма какво да се крие, тогава за какво да не ги забележим, дано бъдат оповестени и тогава хората ще се успокоят ", разяснява още Велев.
Според него някои от аномалиите в цените на питателните артикули, по-ниски цени в Европа, в сравнение с в България, се дължат на по-малките дотации за българските аграрни производители от средноевропейските.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България акцентира, че България би трябвало да реализира 3% бюджетен недостиг, а не повече.
" Ако не се вземат енергични ограничения за увеличение на приходите и ограничение на разноските, настоящите резултати и подхванатите политики през предходната година сочат недостиг от 6% “, разяснява още Велев.
По думите му е нужно България да охлади инфлацията, в случай че желае да влезе в еврозоната. " Трябва да се направи държавен бюджет, който да сведе недостига под 3% за тази и идващите години ", безапелационен е Велев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ