Загадъчен сигнал от Венера
Стартирала през 2018 година, задачата Parker Solar Probe даде на земната просвета богата скъпа информация за нашето Слънце, както и за втората планета от нашата система, Венера. Сондата към този момент е сложила няколко върха, прелитайки най-близкото разстояние до Слънцето (18,6 милиона км), достигайки най-бързата скорост (532 000 км / ч) за изкуствени обекти и предоставяйки на астрономите нови подробни фотоси на Венера. Космическият транспортен съд продължава своята ползотворна работа и непрестанно предава нова информация за Слънцето и Венера на учените от НАСА.
Сега Parker е в орбита към слънцето и над Венера за трети път. На 11 юли 2020 година сондата прелита на рекордно ниска надморска височина над повърхността на Венера, ненадвишаваща 833 км. Предвид ненапълно избледнелия интерес към проучването на Венера спрямо Марс, през последните десетилетия човечеството разполага с нищожна информация за втората планета от Слънчевата система.
Преминавайки на рекордно ниска височина над повърхността на Венера, апаратът Parker, съгласно учените, е съумял да проникне в йоносферата и е получил първите данни, от доста години, непосредствено от орбитата на планетата.
Изследването на Венера е затруднено от съществуването на високи температури на планетата и фотосите от орбита няма да донесат огромна изгода, защото повърхността на планетата е скрита от плътни облаци. На 11 юли обаче сондата Паркър записа необикновен нискочестотен радиосигнал, естествено генериран от планетарната йоносфера за 7 минути.
Подобни сигнали бяха записани по време на прекосяването на автоматизираната станция на НАСА „ Галилей “ през йоносферата на спътниците на Юпитер. Този атмосферен пласт се образува от йонизиращи атоми под въздействието на слънчевата радиация. В същото време йонният пласт излъчва нискочестотни радиовълни, които, явно, Parker е уловил, летейки в непосредствена непосредственост до Венера.
Данните, получени от Паркър, разрешават на учените да мерят дебелината на йонния пласт на Венера, която се оказва съвсем 10 пъти по-малка от измерената през 1992 година Тези данни поддържат теорията, че венерианската йоносфера се трансформира доста през 11-годишния безоблачен цикъл.
Сега Parker е в орбита към слънцето и над Венера за трети път. На 11 юли 2020 година сондата прелита на рекордно ниска надморска височина над повърхността на Венера, ненадвишаваща 833 км. Предвид ненапълно избледнелия интерес към проучването на Венера спрямо Марс, през последните десетилетия човечеството разполага с нищожна информация за втората планета от Слънчевата система.
Преминавайки на рекордно ниска височина над повърхността на Венера, апаратът Parker, съгласно учените, е съумял да проникне в йоносферата и е получил първите данни, от доста години, непосредствено от орбитата на планетата.
Изследването на Венера е затруднено от съществуването на високи температури на планетата и фотосите от орбита няма да донесат огромна изгода, защото повърхността на планетата е скрита от плътни облаци. На 11 юли обаче сондата Паркър записа необикновен нискочестотен радиосигнал, естествено генериран от планетарната йоносфера за 7 минути.
Подобни сигнали бяха записани по време на прекосяването на автоматизираната станция на НАСА „ Галилей “ през йоносферата на спътниците на Юпитер. Този атмосферен пласт се образува от йонизиращи атоми под въздействието на слънчевата радиация. В същото време йонният пласт излъчва нискочестотни радиовълни, които, явно, Parker е уловил, летейки в непосредствена непосредственост до Венера.
Данните, получени от Паркър, разрешават на учените да мерят дебелината на йонния пласт на Венера, която се оказва съвсем 10 пъти по-малка от измерената през 1992 година Тези данни поддържат теорията, че венерианската йоносфера се трансформира доста през 11-годишния безоблачен цикъл.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ