Шефът на правната комисия: Стартирахме с реформа в съдебната система
Стартирахме и с най-сериозния проблем - промяна в правосъдната система. Голямо предизвикателство е. Това сподели на брифинг ръководителят на Временната комисия по правни въпроси проф. Янка Тянкова от „ Прогресивна България “.
„ Много малко беше времето от конституирането на Народното събрание, избора на краткотрайната комисия, както и първото ѝ съвещание. Не знам дали исторически е имало различен подобен парламент и такава презентация на ръководители на комисията “, разяснява проф. Тянкова.
По думите ѝ комисията заседава извънредно градивно и професионално. „ След продължителни полемики приключи първа точка от дневния ред с приемане на трите законопроекта за изменение на Закона за правосъдната власт. На съвещанието пристигнаха представители на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Министерството на правораздаването и на Съюза на юристите “.
Проф. Тянкова показа, че трите признати законопроекта ще влязат в пленарна зала, с цел да бъдат подложени на полемика.
„ Имаше извънредно огромно болшинство, което рядко се случва в правната комисия. Това значи, че имам основателна вяра да приема, че този парламент ще свърши професионална работа “, добави тя.
Целта, която си слагаме, във връзка с правосъдната промяна е трансформиране на правораздаването в една обективна система, която да подсигурява върховенството на закона “, сподели Олга Борисова от „ Прогресивна България “.
Първостепенната задача в тази тенденция е показаният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, който е бил входиран на 11 май 2026 година „ Той е ориентиран към превъзмогване на институционалната рецесия и възобновяване на публичното доверие. Въвеждат се нови правила за определяне на високи нравствени и професионални качества на претендентите за членове на Висш съдебен съвет. Друго предложение е въвеждане на смяна за лица, които през последните 7 година са били на високи позиции, да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет. На последващо място сме предложили, когато мандатът на Висш съдебен съвет е изминал с повече от 1 година - органът да губи право да взема решения с дълготраен резултат върху независимостта и организацията на системата (освен случаите на последна необходимост). Друго предложение е във връзка с министъра на правораздаването – заложено е като предложение за смяна неговото право да оспорва актовете и решенията на Висш съдебен съвет, като подадената тъжба пред способния съд стопира осъществяването на акта. Предвиждаме също по този начин избора на членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота да става посредством хартиени бюлетини в окръжните съдилища, с цел да се преодолеят подозренията, свързани с евентуалната неустановеност при електронно гласоподаване “, добави Борисова.
Димитър Петров от „ Прогресивна България “ акцентира, че ограничаването на избрани пълномощия на Висш съдебен съвет при приключване на 1 година от неговия мандат е напълно в сходство с решението на съда на Европейския съюз от 30 април 2025 г.
„ Много малко беше времето от конституирането на Народното събрание, избора на краткотрайната комисия, както и първото ѝ съвещание. Не знам дали исторически е имало различен подобен парламент и такава презентация на ръководители на комисията “, разяснява проф. Тянкова.
По думите ѝ комисията заседава извънредно градивно и професионално. „ След продължителни полемики приключи първа точка от дневния ред с приемане на трите законопроекта за изменение на Закона за правосъдната власт. На съвещанието пристигнаха представители на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Министерството на правораздаването и на Съюза на юристите “.
Проф. Тянкова показа, че трите признати законопроекта ще влязат в пленарна зала, с цел да бъдат подложени на полемика.
„ Имаше извънредно огромно болшинство, което рядко се случва в правната комисия. Това значи, че имам основателна вяра да приема, че този парламент ще свърши професионална работа “, добави тя.
Целта, която си слагаме, във връзка с правосъдната промяна е трансформиране на правораздаването в една обективна система, която да подсигурява върховенството на закона “, сподели Олга Борисова от „ Прогресивна България “.
Първостепенната задача в тази тенденция е показаният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, който е бил входиран на 11 май 2026 година „ Той е ориентиран към превъзмогване на институционалната рецесия и възобновяване на публичното доверие. Въвеждат се нови правила за определяне на високи нравствени и професионални качества на претендентите за членове на Висш съдебен съвет. Друго предложение е въвеждане на смяна за лица, които през последните 7 година са били на високи позиции, да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет. На последващо място сме предложили, когато мандатът на Висш съдебен съвет е изминал с повече от 1 година - органът да губи право да взема решения с дълготраен резултат върху независимостта и организацията на системата (освен случаите на последна необходимост). Друго предложение е във връзка с министъра на правораздаването – заложено е като предложение за смяна неговото право да оспорва актовете и решенията на Висш съдебен съвет, като подадената тъжба пред способния съд стопира осъществяването на акта. Предвиждаме също по този начин избора на членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота да става посредством хартиени бюлетини в окръжните съдилища, с цел да се преодолеят подозренията, свързани с евентуалната неустановеност при електронно гласоподаване “, добави Борисова.
Димитър Петров от „ Прогресивна България “ акцентира, че ограничаването на избрани пълномощия на Висш съдебен съвет при приключване на 1 година от неговия мандат е напълно в сходство с решението на съда на Европейския съюз от 30 април 2025 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ