Арх. Илиев: Русенската архитектура възпитава поколенията
Стартира графа на в опит за старт на спор за бъдещето на русенските монументи на културата
Днес приказваме за постройката на Първото застрахователно сдружение "България ".
Новата графа на Дарик е наречена “Визитка в минало време”. Името ѝ се ражда някак си естествено в диалог с хората, които се съгласиха да се включат в нашия план, чиято цел е да събудим дебата за съхранениоето и вдъхването на живот на русенските сгради-паметници на културата. Благодарим от сърце за това на историка Мариана Димитрова, арх. Венцислав Илиев и общественика-ротарианец Венелин Молнар, който поддържа фейсбук-страницата Roustchuk.bg. Идеята ни е в няколко следващи излъчвания да разкажем историята на емблематични здания, които вършат града ни това, което е, вършат града ни Малката Виена. Започваме със постройката на първото застрахователно сдружение в България, или както мнозина русенци я знаят и като постройката на Старата полиция. Тя се намира на централната улица “Александровска”, в ансабъл с още доста знакови здания, само че тя съчетава в себе си всички вероятни проблеми, които съществуват и пречат с цел да разцъфнат тези сдания.
Богатото архитектурно завещание е отличителна линия на Русе. То е визитната картичка на града ни. За доста от постройките обаче няма непокътнати архитектурни проекти, или пък се намират на разнообразни места - в държавния списък, в отдела “Архитектура и благоустройство”. Някои са национални културни полезности, други са с локално значение. Чудесни здания, строени след Освобождението, чийто архитектурен почерк демонстрира и другите архитектурни въздействия, които са идвали по река Дунав с връзките, които комерсиалният, индустриален и културен хайлайф е имал със Западна Европа и откъдето идва това въздействие освен в архитектурата, само че и в бита, културата и манталитета на русенци.
След Освобождението Русе диктува освен модата и модерния метод на живот, само че и локалният икономически хайлайф диктува законите на бизнеса. Именно тук, в нашия град, се основават първите кредитни, първите икономически предприятия, чието начало по натурален метод бележи натрупването на капитала станал още от времето на огромната търговия в Османската империя.
След Освобождението Русе става привлекателен център за доста българи, които напущат Балкана и други по-малко обитаеми места с цел да търсят ново занятие за своята стопанска самодейност и крайдунавския град дава тази опция точно заради географското си състояние, връзките на реката и пристанището. Така града последователно се оформя като град, в който едрите търговци имат своите хранилища в региона на пристанището, по основната комерсиална улица, пораждат и доста икономически адвокатски фирми.Заедно с това свободният капитал открива и първите банкови и кредитни институции.
Така в 1881 година в Русе се основава първото частно акционерно спестително сдружение “Гирдап”, което се явява и първата банка в България. Няколко години по-късно, през 1890 година, в Русе се основава и първата комерсиална камара, съдружие на търговците, което прераства в първата и една от най-големите в страната Русенска търговско-индустриална камара, които сплотяват съсловията на търговци и индустриалци в града и района. Ареала и обгръща цяла Северна България.
Така, през 1891 година в Русе е основано и първото застрахователно сдружение “България”. До тогава застрахователната активност в страната се е правила от задгранични сдружения. В Русе е имало румънско застрахователно сдружение “Дачия”. В управителния съвет на това първо българско застрахователно сдружение по натурален метод се събират най-богатите русенски жители, като ръководител е Панайот Попов, зам.-председател е Георги Теодоров, а в управителния съвет влизат Иван Чорапчиев, Стефан Симеонов, все хора от икономическия хайлайф на града, които са добре познати на русенци. Дейността на сдружението доста бързо се разраства и още в първите три години подпредседателя Георги Теофоров и шефът Франтишек Новак, тук разтварям една скоба, по това време задоволително експерти в банковата и застрахователната активност в България няма, по тази причина те учат на запад и се връщат в страната. Но тогава доста задгранични експерти намират опция за своята професионална реализация в България и в частност в Русе. В Русе идват да работят доста строителни инженери, архитекти, икономисти, юристи. Франтишек Новак е поканен като икономически експерт да управлява новото застрахователно сдружение “България”.
И по този начин в първите три години вследствие на няколко обиколки на ръководители на сдружението са зъздадени 62 застрахователни сдружения в България. А при започване на 20 век то се разраства и открива клонове в най-големите европейски градове в Европа, и даже в Съединени американски щати. Първото е в Истанбул, следват в Битоля, Скопие, Охрид, в Атина, Александрия, Амстердам, Антверпен, Берлин, Мадрид, Париж, Лондон и Чикаго.
Чуйте рубриката в звуковия файл:
Днес приказваме за постройката на Първото застрахователно сдружение "България ".
Новата графа на Дарик е наречена “Визитка в минало време”. Името ѝ се ражда някак си естествено в диалог с хората, които се съгласиха да се включат в нашия план, чиято цел е да събудим дебата за съхранениоето и вдъхването на живот на русенските сгради-паметници на културата. Благодарим от сърце за това на историка Мариана Димитрова, арх. Венцислав Илиев и общественика-ротарианец Венелин Молнар, който поддържа фейсбук-страницата Roustchuk.bg. Идеята ни е в няколко следващи излъчвания да разкажем историята на емблематични здания, които вършат града ни това, което е, вършат града ни Малката Виена. Започваме със постройката на първото застрахователно сдружение в България, или както мнозина русенци я знаят и като постройката на Старата полиция. Тя се намира на централната улица “Александровска”, в ансабъл с още доста знакови здания, само че тя съчетава в себе си всички вероятни проблеми, които съществуват и пречат с цел да разцъфнат тези сдания.
Богатото архитектурно завещание е отличителна линия на Русе. То е визитната картичка на града ни. За доста от постройките обаче няма непокътнати архитектурни проекти, или пък се намират на разнообразни места - в държавния списък, в отдела “Архитектура и благоустройство”. Някои са национални културни полезности, други са с локално значение. Чудесни здания, строени след Освобождението, чийто архитектурен почерк демонстрира и другите архитектурни въздействия, които са идвали по река Дунав с връзките, които комерсиалният, индустриален и културен хайлайф е имал със Западна Европа и откъдето идва това въздействие освен в архитектурата, само че и в бита, културата и манталитета на русенци.
След Освобождението Русе диктува освен модата и модерния метод на живот, само че и локалният икономически хайлайф диктува законите на бизнеса. Именно тук, в нашия град, се основават първите кредитни, първите икономически предприятия, чието начало по натурален метод бележи натрупването на капитала станал още от времето на огромната търговия в Османската империя.
След Освобождението Русе става привлекателен център за доста българи, които напущат Балкана и други по-малко обитаеми места с цел да търсят ново занятие за своята стопанска самодейност и крайдунавския град дава тази опция точно заради географското си състояние, връзките на реката и пристанището. Така града последователно се оформя като град, в който едрите търговци имат своите хранилища в региона на пристанището, по основната комерсиална улица, пораждат и доста икономически адвокатски фирми.Заедно с това свободният капитал открива и първите банкови и кредитни институции.
Така в 1881 година в Русе се основава първото частно акционерно спестително сдружение “Гирдап”, което се явява и първата банка в България. Няколко години по-късно, през 1890 година, в Русе се основава и първата комерсиална камара, съдружие на търговците, което прераства в първата и една от най-големите в страната Русенска търговско-индустриална камара, които сплотяват съсловията на търговци и индустриалци в града и района. Ареала и обгръща цяла Северна България.
Така, през 1891 година в Русе е основано и първото застрахователно сдружение “България”. До тогава застрахователната активност в страната се е правила от задгранични сдружения. В Русе е имало румънско застрахователно сдружение “Дачия”. В управителния съвет на това първо българско застрахователно сдружение по натурален метод се събират най-богатите русенски жители, като ръководител е Панайот Попов, зам.-председател е Георги Теодоров, а в управителния съвет влизат Иван Чорапчиев, Стефан Симеонов, все хора от икономическия хайлайф на града, които са добре познати на русенци. Дейността на сдружението доста бързо се разраства и още в първите три години подпредседателя Георги Теофоров и шефът Франтишек Новак, тук разтварям една скоба, по това време задоволително експерти в банковата и застрахователната активност в България няма, по тази причина те учат на запад и се връщат в страната. Но тогава доста задгранични експерти намират опция за своята професионална реализация в България и в частност в Русе. В Русе идват да работят доста строителни инженери, архитекти, икономисти, юристи. Франтишек Новак е поканен като икономически експерт да управлява новото застрахователно сдружение “България”.
И по този начин в първите три години вследствие на няколко обиколки на ръководители на сдружението са зъздадени 62 застрахователни сдружения в България. А при започване на 20 век то се разраства и открива клонове в най-големите европейски градове в Европа, и даже в Съединени американски щати. Първото е в Истанбул, следват в Битоля, Скопие, Охрид, в Атина, Александрия, Амстердам, Антверпен, Берлин, Мадрид, Париж, Лондон и Чикаго.
Чуйте рубриката в звуковия файл:
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ