Стартът на Евро 2020 беше впечатляващ, и то не само

Стартът на Евро 2020 беше впечатляващ, и то освен поради превъзходното осъществяване на Андреа Бочели. След арията на ангелогласния тенор на “Стадио Олимпико ” в Рим видяхме най-убедителното показване на Италия от години насам. “Скуадра адзура ” надигра изрично Турция с 3:0 и даде поръчка да се бори за купата. А мощният старта на отбора, воден от Роберто Манчини, накара мнозина да отворят  и да видят какви са коефициентите на главните кандидати за европейското злато. Силното начало на “адзурите ” несъмнено ги слага измежду любимците. Колкото и да е необичайно, против Турция “скуадрата ” записа неповторимо достижение. За първи път в историята си Италия вкара три гола в един мач на Европейско състезание. Все отново приказваме за едно от международните суперсили, въпреки и възприемана за въплъщение на защитния футбол десетилетия наред. “Скуадрата ” въпреки всичко има една европейска купа, както и още две участия във край на шампионата на Стария континент. Но едвам в 39-ия мач от заключителен шампионат на Европейско състезание италианците принудиха съперника да извади топката от мрежата си 3 пъти. Мощният старт накара всички на Ботуша да мечтаят за трофея на името на Анри Делоне. Но измежду целия възторг се появиха и по-трезви, а даже и скептични оценки до каква степен тимът на Манчини има шансове да извърви целия път на Евро 2020. Кое е “златното момче ” измежду “адзурите ”? Италия няма суперзвезда, а това може да спре “скуадрата ” по пътя към върха. На Апенините постоянно са разчитали едно “златно момче ” да изведе националния тим до славата. Историята се повтаря десетилетия наред - като стартираме още от черно-белите фотоси със Силвио Пиола (световен първенец през 1938), минем през Джани Ривера (световен вицешампион от 1970 г.), продължим с Паоло Роси (световен първенец и голмайстор на Мондиала през 1982 г.) и стигнем до Роберто Баджо (световен вицешампион през 1994 г.). В момента “скуадра адзура ” не разполага със звезда от такава големина - може би последните такива идоли бяха Алесандро дел Пиеро и Франческо Тоти, въпреки никой от тях да няма в кариерата си подобен конгрес на национално равнище, в който да се е трансформирал в основен воин. От друга страна обаче, при последната международна купа на Италия през 2006 година нямаше мощно изявена характерност. А и 6 години по-късно още веднъж без “златно момче ” “скуадрата ” доближи до край на Евро 2012 - като условно изключение в съответния случай можем да приемем представянето на Марио Балотели против Германия. Сега може би в действителност липсва характерност, която да изпъква над останалите. Но пък Италия за сметка на това разполага с огромен избор от надарени играчи, които показват безрезервност, огромна упоритост и впечатляваща сила на терена. Роберто Манчини е сглобил и обиграл тим, който наподобява подготвен да покори върха. Но едно огромно състезание, било то международно или европейско, залага клопки на всеки сюжет. Често сме виждали тимове, които започват извънредно мощно, да отпадат надалеч преди финала. А при съвсем всички сполучливи представяния на Италия началото е мъчно и тимът се движи на ръба на бръснача. Изключението може би е единствено на Мондиал 2006. Дали в този момент мощният старт на “адзурите ” е предвестител на успех? “Скуадрата ” отстъпва по класа на другите велики сили на Европа, само че може би има късмет да надскочи всички със мощен екипен дух.