Все по-близо до успех: Мегаракетата Starship беше изгубена във финалната фаза на тестовия полет
Starship, най-мощната ракета в света, прелетя по-далеч и по-бързо от всеки път по време на третия си изпитателен полет, макар че в последна сметка беше изгубена при повторното си нахлуване в атмосферата над Индийския океан, оповестиха от SpaceX, представени от БГНЕС.
Излитането от базата Starbase на компанията в югоизточен Тексас стана към 8:25 ч. локално време (13:25 ч. по Гринуич) и бе излъчено онлайн в уебкаст, който в последна сметка бе следен от над 3,5 млн. души в платформата X.
Елегантната мегаракета е от жизненоважно значение за проектите на НАСА за кацане на астронавти на Луната по-късно това десетилетие - и за очакванията на Илон Мъск за вероятно колонизиране на Марс.
Два предходни опита приключиха с грандиозни детонации, въпреки че това не е безусловно нещо неприятно: компанията е възприела бърз метод на правилото " проба-грешка ", с цел да форсира създаването, и тази тактика е донесла триумф в предишното.
Когато двете степени на Starship се обединят, ракетата е висока 121 метра.
Нейният супертежък ускорител създава двигателна сила от 74,3 меганютона, което е съвсем два пъти повече от втората по мощ ракета в света - Space Launch System (SLS) на НАСА - макар че последната към този момент е сертифицирана, а Starship към момента е първообраз.
Третият тест за изстрелване на Starship в изцяло комплектована настройка беше най-амбициозният до момента и компанията съобщи, че е съумяла да реализира доста от задачите си.
Те включваха отваряне и затваряне на вратата за потребен товар на Starship, с цел да се ревизира способността му да доставя спътници и други товари в космоса.
Кадри с висока резолюция от бордова камера демонстрираха по какъв начин Starship изстрелва моторите си в космоса, а на назад във времето се виждаше формата на Земята. Той разви оптималната скорост от над 26 000 км/ч и доближи височина от над 200 км.
Starship прелетя половината земно кълбо, след което стартира етапа на втурване над Индийския океан, като инженерите се радваха, че топлинният щит на кораба, формиран от 18 000 шестоъгълни плочки, грее в алено.
Но наземният надзор спря да приема сигнали, когато корабът се намираше на 65 км над морското ниво, и дикторите оповестиха, че корабът е " загубен ", преди да успее да реализира крайната си цел - да се плисне във водата.
" Starship ще направи живота многопланетарен ", написа по-късно Мъск, милиардерът и създател на компанията, в X, наблягайки напредъка, реализиран при този изпитателен полет.
Първият така наречен " интегриран " тест беше извършен през април 2023 година
SpaceX беше принудена да взриви Starship в границите на няколко минути след старта, защото двете степени не съумяха да се разделят.
Ракетата се разпадна в огнено кълбо и се разруши в Мексиканския залив.
Вторият тест през ноември 2023 година се оправя малко по-добре: След това и двете се взривиха над океана, което компанията евфемистично назова " бързо непланирано демонтиране ".
Стратегията на SpaceX за осъществяване на проби в действителния свят, а не в лаборатории, се е отплатила в предишното.
Нейните ракети Falcon 9 се трансфораха в мотори за НАСА и комерсиалния бранш, а интернет сателитната мрежа Starlink към този момент покрива десетки страни.
Но часовникът тиктака, с цел да може SpaceX да бъде подготвена за плануваното от НАСА завръщане на астронавти на Луната през 2026 година, употребявайки модифициран галактически транспортен съд Starship като спускаем уред.
В огледалото за назад виждане се доближава Китай, който възнамерява да приземи първия си екипаж на Луната през 2030 година
SpaceX освен би трябвало да потвърди, че може да изстрелва, лети и приземява Starship безвредно - тя би трябвало също по този начин да покаже, че може да изпраща голям брой " Starship tankers " в орбита, с цел да зарежда главния Starship за по-нататъшното му пътешестване до Луната.
Излитането от базата Starbase на компанията в югоизточен Тексас стана към 8:25 ч. локално време (13:25 ч. по Гринуич) и бе излъчено онлайн в уебкаст, който в последна сметка бе следен от над 3,5 млн. души в платформата X.
Елегантната мегаракета е от жизненоважно значение за проектите на НАСА за кацане на астронавти на Луната по-късно това десетилетие - и за очакванията на Илон Мъск за вероятно колонизиране на Марс.
Два предходни опита приключиха с грандиозни детонации, въпреки че това не е безусловно нещо неприятно: компанията е възприела бърз метод на правилото " проба-грешка ", с цел да форсира създаването, и тази тактика е донесла триумф в предишното.
Когато двете степени на Starship се обединят, ракетата е висока 121 метра.
Нейният супертежък ускорител създава двигателна сила от 74,3 меганютона, което е съвсем два пъти повече от втората по мощ ракета в света - Space Launch System (SLS) на НАСА - макар че последната към този момент е сертифицирана, а Starship към момента е първообраз.
Третият тест за изстрелване на Starship в изцяло комплектована настройка беше най-амбициозният до момента и компанията съобщи, че е съумяла да реализира доста от задачите си.
Те включваха отваряне и затваряне на вратата за потребен товар на Starship, с цел да се ревизира способността му да доставя спътници и други товари в космоса.
Кадри с висока резолюция от бордова камера демонстрираха по какъв начин Starship изстрелва моторите си в космоса, а на назад във времето се виждаше формата на Земята. Той разви оптималната скорост от над 26 000 км/ч и доближи височина от над 200 км.
Starship прелетя половината земно кълбо, след което стартира етапа на втурване над Индийския океан, като инженерите се радваха, че топлинният щит на кораба, формиран от 18 000 шестоъгълни плочки, грее в алено.
Но наземният надзор спря да приема сигнали, когато корабът се намираше на 65 км над морското ниво, и дикторите оповестиха, че корабът е " загубен ", преди да успее да реализира крайната си цел - да се плисне във водата.
" Starship ще направи живота многопланетарен ", написа по-късно Мъск, милиардерът и създател на компанията, в X, наблягайки напредъка, реализиран при този изпитателен полет.
Първият така наречен " интегриран " тест беше извършен през април 2023 година
SpaceX беше принудена да взриви Starship в границите на няколко минути след старта, защото двете степени не съумяха да се разделят.
Ракетата се разпадна в огнено кълбо и се разруши в Мексиканския залив.
Вторият тест през ноември 2023 година се оправя малко по-добре: След това и двете се взривиха над океана, което компанията евфемистично назова " бързо непланирано демонтиране ".
Стратегията на SpaceX за осъществяване на проби в действителния свят, а не в лаборатории, се е отплатила в предишното.
Нейните ракети Falcon 9 се трансфораха в мотори за НАСА и комерсиалния бранш, а интернет сателитната мрежа Starlink към този момент покрива десетки страни.
Но часовникът тиктака, с цел да може SpaceX да бъде подготвена за плануваното от НАСА завръщане на астронавти на Луната през 2026 година, употребявайки модифициран галактически транспортен съд Starship като спускаем уред.
В огледалото за назад виждане се доближава Китай, който възнамерява да приземи първия си екипаж на Луната през 2030 година
SpaceX освен би трябвало да потвърди, че може да изстрелва, лети и приземява Starship безвредно - тя би трябвало също по този начин да покаже, че може да изпраща голям брой " Starship tankers " в орбита, с цел да зарежда главния Starship за по-нататъшното му пътешестване до Луната.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ