Старши треньорът на ЦСКА-София Милош Крушчич дадe за „Тема Спорт

Старши треньорът на ЦСКА-София Милош Крушчич дадe за „ Тема Спорт " първото си огромно интер­вю, откогато пое отбора при започване на октом­ври. 43-годишният сърбин приказва по редица въ­проси, свързани с " алените " и своя метод на ра­бота. Коментира и изявите на някои от фут­болистите като Али Coy и Валентин Антов. Той описа и по какъв начин се е срещнал с Люпко Петрович. Именно при носителя на КЕШ за 1991 година Крушчич започва своята треньорска кариера - като асистент в казахстанския Тараз. С Ми­лош се срещаме в ресторанта на „ Армията ".

Г-н Крушчич, по какъв начин се стигна до идването би в ЦСКА? Люп­ко Петробич ли се свърза пър­ви с вас?
- Да, с Люпко се познаваме от дълго време. Работили сме дружно в Казахстан - в Тараз. Бяхме за малко и в Литекс. Имаме от­ношения от дълго време.

Как се запознахте?
- Това се случи още до момента в който бях в Русия. Тогава играех за Ростов, а Люпко пристигна на договаряния с клуба. Това беше някъде през 2005 или 2006 година. Той не под­писа, само че тогава за първи път установихме контакт. А като отиде в Казахстан, наш общ поз­нат ме беше предложил на Люп­ко, тъй като зная съветски език. Той ме притегли в Тараз и по този начин за­почнахме да работим дружно.

Бяхте показан като анализатор в ЦСКА през лято­то. Каква в действителност ви беше ролята, тъй като постоянно ви виждахме да давате инструкции към играчите?
- Ролята ми беше първи асистент. Бях записан като анализатор заради административни въ­проси. За мен няма значение да­ли се повеждам анализатор, тре­ньор или асистент. Ролята ми постоянно е била треньор. Разби­рам добре какво желае Люпко и по тази причина той ми гласоподава дове­рие.

Ако вярно разбираме, задължението ви като стар­ши треньор е до края на годи­ната. Кога ще се реши дали ще останете за непрекъснато?
- Всичко зависи от резулта­тите. Това е единственото мерило във футбола.

Мачовете с Лудогорец и с Арда за купата ли са най-важ­ни за вашето бъдеще?
- Не. Най-важният е с Ботев Враца. Не желая да приказвам за ня­колко мача напред. С футболи­стите беседваме единствено за идната среща. За Лудогорец не сме си споделили и дума.

За какво може да се бори ЦСКА този сезон?
- В ЦСКА упоритостта постоянно е най-голямата допустима. Не ис­кам да предвиждам. Какво ще стане, ще забележим най-после. Разби­ра се, аз си имам своята амби­ция. Всички в клуба я имаме -президентът, управлението, играчите... Ако нямаш амби­ция, няма изгода да работиш в тази област. Но в този мо­мент, в тази обстановка, в коя­то се намираме, би трябвало да играем мач за мач. Няколко пъ­ти обаче го споделих - не се преда­ваме.

А за какво се получи по този начин? За­що имаше такова съмнение на резултатите при Люпко?
- Широкият разбор би трябвало да се направи в края на полусезона. Подготовката беше към 4 седмици и не беше пълноцен­на. Дойдоха доста нови футбо­листи. На всеки от тях му би трябвало време да свикне с отбо­ра, с България... Евротурнирите започнаха едновременно с шампионата. Всичко това въздейства и води до съмнения в резултатите, футболът е развой, нищо не може да се слу­чи за един ден. Ако искаш да из­градиш добра система в отбо­ра и в клуба, е належащо вре­ме. Всеки футболист се нуждае от време, с цел да се приспособява към новия си отбор, а на треньо­ра му би трябвало време, с цел да опоз­нае играчите. И в този момент е мъчно да посочим съответните при­чини.

Какво се промени под ваше управление? Отборът запи­са три следващи победи, без да допусне гол, което този сезон не се беше случвало...
- Сега не желая да приказвам за промени. Искам да вдъхна пове­че убеденост на футболисти­те, да приказваме повече с тях в психически проект. Да си вър­нат самочувствието, тъй като малко го бяха изгубили. Всички са положителни футболисти, само че им би трябвало малко работа на психо­логическо равнище. Искам да раз­крием цялостния капацитет на играчите. Когато първи вкара­ме гол, тимът стартира да играе с огромна лекост. Всичко е обвързвано с напрежението и с това, че първоначално имахме резултати, които никой не е очаквал. Отвори се разлика с останали­те тимове и това докара и до напрежение измежду футболисти­те.

Вие сте млад треньор. Това оказва помощ ли би да сте по-близък с футболистите и да ги разби­рате по-добре?
- Това зависи от треньора и от метода му към играчите. Всеки треньор си има собствен под­ход. Аз доста обичам да разго­варям с футболистите, да им обръщам много внимание. Но пък съм доста прецизен, кога­то са на терена. Изисквам до­ста в мачовете - доста профе­сионализъм и дисциплинираност. Ина­че отвън терена постоянно обичам да беседвам с тях и в случай че мога да им оказа помощ - както по спортни, по този начин и по персонални въ­проси.

Каква е футболната ви фи­лософия?
- Някои треньори споделят, че философията им е атакуващ футбол. Други - отбранителен. Във футбола има една филосо­фия и тя е да побеждаваш. Ко­гато започнах да работя преди 8-9 години, и аз си мислех, че моето кредо е атакуващият футбол. Но, когато действително станах тре­ньор, осъзнах, че не е единствено ата­ка. Има и отбрана. Затова ис­кам добре проведен тим и в нахлуване, и в защита. И да играем за резултат, несъмнено.

В едно ваше изявление преди години казвате, че желаете ва­шите тимове да играят бърз, хубав и техничен футбол и давате независимост на футболи­стите. Още ли стоите зад тези хрумвания или се трансформираха с времето?
- Вече споделих, че желая да дей­стваме и да се движим доста бързо, тъй като такава е тен­денцията в модерния футбол. По отношение на свободата ще ви обясня. Има три зони - в тази пред нашата врата не ис­кам да се поемат никакви ри­скове. В средата на терена има сдържан риск. А в третата зона - в офанзива, пред съпернико-вата врата, там към този момент давам цялостна независимост.

Как се отнасяте към игра­чите - като другар или като военачалник?
- Нито едно от двете. Тряб­ва да се съблюдава отдалеченост, само че постоянно съм открит към разго­вори с футболистите. Не съм автократ, само че и не съм демократ. Ако си цялостен демократ, значи всеки ще може да прави, какво­то си желае. А аз не го позволя­вам. Има си правила и дисци­плина. Аз съм нещо по средата.

Има ли ЦСКА проблем с играта през първите полувре­мена, тъй като голяма част от головете падат след почи­вката?
- Така се получава. Имаше и мачове, в които вкарахме още първоначално - с Витоша (4:0). Важното е най-после да победим. А дали ще отбележим в начало­то или в края... Да, по-лесно е да отбележим овреме, с цел да можем да играем по-освободено. Но мисля, че играем в доб­ро, отмерено движение през це­лия мач. Не бива да действаме постепенно, с доста фаулове и накъс­вания. Това не дава отговор на на­шия жанр. Винаги желая високо движение. След почивката съпер­ниците се уморяват, а ние продължаваме в същото тем­по и вкарваме.

Как си обяснявате многото пропуски на Али Coy?
- Защо да са доста? Колко го­ла има Coy в шампионата - 8. С какъв брой е водещият реализа­тор -10 (б.р. - Димитър Илиев). Значи върви в вярната по­сока. В последно време вкара няколко попадения. Ако се по­гледне общата му статистика за предишния сезон е осъществил 11 гола за шампионата, а в този момент има 8. Значи Coy в този момент е реализи­рал съвсем толкоз, що се касае за целия минал сезон. Следовател­но играе добре. Има шансове да стане и голмайстор на шампионата. Той работи крепко, желае много от себе си и аз съм удовлетворен от него. Главното е нападателят да има положения. Това означа­ва, че работи вярно. Въ­просът е да се движи, да се освобождава. Ако нападателят няма положения, тогава към този момент имаме проблем. Нужно е да сме търпеливи. Ние имаме огромно доверие в Coy и той го усеща.

А какви са усещанията ви от Отабор?
- Отабор е млад футболист, който има огромен капацитет и го виждам всеки ден в трени­ровките. Този капацитет тряб­ва да се развива. Не му е елементарно, тъй като идва от друга страна, с различен нрав и метод. Всичко е било друго. Когато дойде, той не беше физи­чески подготвен, а шампионата към този момент беше в ход. Имаше потребност от време да се приготви, само че лека-полека напредна. Засе­га Отабор ни дава нещо, само че мо­же повече и би трябвало повече. Аз съм уверен, че Отабор ще бъде от изгода на ЦСКА в бъдещето. Сега му е нужно време.

Прави усещане, че под ваше управление започнах­те да налагате Антов като титуляр. C какво ви впечат­ли той?
- Всички почитатели на ЦСКА, пък и на българския футбол, би трябвало да са радостни, че толкоз млад съ­стезател играе в клуб като на­шия. Аз обичам млади играчи, а Антов има огромно бъдеще. Той дава баланс на играта сред от­браната и офанзивата. Антов из­пълнява всеки план и всяко напътствие, което получава. Ан­тов прави това, което се изисква на неговата позиция. Той играе като огромен футболист и съм доста удовлетворен от него.

Само в средата на терена ли го виждате?
- Да. Знам, че може да играе като централен бранител, само че в този миг тимът се нуждае от подобен профил фут­болист в средата на терена. Човек, който непрекъснато е пред отбраната. С една дума -черноработник. Може би не се вижда с про­сто око, само че който схваща доб­ре футбола, вижда какъв брой доста работа в действителност прави Ан­тов. Като статистика в по­следните два мача с Черно мо­ре и Славия той беше един от най-хубавите играчи на ЦСКА.

Преди да преминете в ЦСКА, сте водили два сръбски тима, само че имате непретенциозен опит като старши треньор -около 40 мача. От тази позиция не ви ли притесняваше да извършите по този начин внезапно крачка към гранд като ЦСКА?
- Не, тъй като имам вяра в себе си и в това, което знам. Иначе е ясно, че човек се учи, до момента в който е жив. Аз го върша всеки ден в тренировките и в мачовете. Не се тормозя. Получих го­лям късмет и не желая да го изпу­сна.

Защо избрахте футбола, по какъв начин се насочихте към спорта?
- Играех всеки ден като дете и в един миг татко ми ме за­веде в Партизан. Там започнах да упражнявам и цялата ми юно­шеска кариера мина в клуба. Стигнах до първия тим, само че след това прекосих през други клу­бове, футболът е моят жи­вот. Играех главно като ляв бек и външен халф, само че съм бил употребен като вътрешен халф и централен бранител. В общи линии бях повсеместен.

Защо се отказвате от съ­стезателната си кариера са­мо на 31?
- Играх в Русия седем поред­ни сезона, само че, откакто напу­снах Ростов, направих пауза от една година. На тази възраст, след сходно спиране, ста­ва мъчно да си намериш от­бор. Нямах оферти от Ру­сия, а не ми се връщаше да играя в Сърбия. Реших да се зае­ма с други неща. В началото се занимавах с бизнес, само че след това взех решение да съм тре­ньор. Завършил съм лиценз в Сърбия и започнах да работя с 16-годишните в Рад Белград. Там бях към година и нещо, след което отидох в Тараз ка­то асистент на Люпко. В един миг бях и анализатор по телевизионния канал Sport Klub. Това е огромна спортна те­левизия, която излъчваше ру­ското състезание.

Имаше ли опция да работите в Левски през 2016-а, когато Люпко стана тре­ньор?
- Да, имаше, само че аз се отхвърлих. Имах предложение, само че го от­хвърлих.

Колко езика знаете?
- Английски и съветски, а в този момент изучавам и български. efbet Лига 17 кръг, събота 23 ноември Ботев (Враца) 18:30предстои ЦСКА-София