Митрополит Киприан пред Lupa.bg: Музиката e най-късият път към Бога
Старозагорският митрополит Киприан за пръв път ще дирижира Софийската опера. Владиката с музикално обучение застава на пулта, с цел да дирижира неповторима музикална поема за Свети Йоан Рилски - " Рилският пустинник “. Текстът на творбата е написан преди близо 90 години от Тихомир Павлов, а музиката е основана неотдавна от един от най-хубавите родни църковни композитори отец Кирил Попов.
Както Lupa.bg към този момент заяви премиерата на спектакъла е на 10 и 23 май. Този лиричен концерт е отдаден на 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия, която се възражда на 10 май 1953 година Известният артист Ириней Константинов ще се превъплъти в облика на българския светец, а един от водещите солисти на Софийска опера Атанас Младенов ще бъде Йоан Рилски като млад. Режисьор на спектакъла е акад. Пламен Карталов.
" Паралел със съвремието постоянно може да се прави, тъй като през 1937 година Тихомир Павлов, който е роден в Казанлък, в Старозагорска епархия и е създател на поемата за небесния покровител на българския народ, е желаел тя да бъде изучавана от деца и те да научат що е българско. Винаги би трябвало да тачим българското и да милеем за него. Свети Йоан Рилски е един от светците, който всеки българин тачи и се покланя пред неговите мощи в Рилската света обител ", показа особено за Lupa.bg Старозагорският епископ във връзка премиерата на " Рилският пустинник “.
Старозагорският епископ Киприан и композиторът отец Кирил Попов
" Ако човек е умен, човек ще може да живее във всяка ера. Ако човек познава Свещеното писание ще познава всички столетия - от основаването на света до Апокалипсиса - последната книга на Библията. Ако човек познава своята сърцевина, своята еднаквост и своята религия, той ще резервира епохата ", сподели още владиката с палка.
" Произведението е прекомерно огромно и то ще бъде в концертен вид, с цел да може да се насладим на красивата музика. Децата на Софийска опера са задоволително подготвени, както и солистите, и хористите, и оркестрантите. Има една специфичност в музиката - когато гледаш ръката на диригента няма проблем ", по този начин дядо Киприан отговори на въпроса на Lupa.bg дали е удовлетворен от работата си с децата солисти от Националната опера, както и какво е чувството да дирижира за пръв път нейния оркестър.
Владиката сподели, че за него е чест да дирижира това прелестно българско произведение, отдадено на Рилския вълшебник - небесния покровител на България.
" Отец Кирил ми беше преподавател по хорово диригентство в Семинарията. Заедно сме към този момент години наред и познавам неговите творби, както и това, което написа под вдъхновението на Свети Йоан Рилски. Когато ми предложиха да ръководя „ Рилският пустинник “, незабавно одобрих, тъй като музиката е на отец Кирил Попов. Но бях сюрпризиран, отваряйки партитурата, да видя симбиоза сред източното и западното пеене.
Има преплитащи се гласове на деца солисти, един прелестен хор, както и солисти, които трябваше да одобряват, че пеят църковна музика. Тази музика носи святост, носи вяра, носи мир. И тогава, когато човек излезе от залата с мир значи, че всички сме постигнали това, за което сме призвани. Произведението е мъчно. Благодарим на младия Рилски пустинник и на помъдрелия Рилски пустинник и на всички солисти, които с прелестни тембри пресъздават другите обстановки в живота на Свети Йоан Рилски вълшебник ", показа още Старозагорският митрополит.
" Посланията в тази музикална поема са доста. Нашият народ споделя доста умно: " Който живее с предишното е влъхва. Който живее с бъдещето е простак. А който живее с сегашното живее с Бога. Затова в този момент ние живеем в сегашното. Да благодарим на Бога за всички велики благодеяния към нас, неверните, да благодарим за това, че сме дружно и по тази причина, че имаме тази опция в успокоение, дай Боже почтено, да прославим Свети Йоан ", сподели пък пред Lupa.bg композиторът отец Кирил Попов.
" Бог ни е дал и словото, и музиката. Тези Божии блага би трябвало да се развиват, тъй като всички, които се допрян до хармонията им, усещат Божията берекет, Божието наличие, стаено в тях. Това е и един от пътищата вярата да срещне хората на културата, а и освен тях. И словото, и музиката са нещо метафизично, те са надземни, подтикващи ни да осъзнаем нуждата си от нематериалност, те са наша разтуха, изпратена от небето, която може да се види единствено с очите на сърцето ", показа още владиката.
Според него геният, който Бог ни е дал, би трябвало да бъде развиван. От друга страна, който се допира до музиката, се допира и до Бога.
" Има доста способи Бог да влезе в сърцата ни и един от тях е чрез обхванатите в музика слова. Затова и песнопенията звучат на Светата литургия, само че също по този начин излизат отвън рамките на храма, с цел да допрян колкото се може повече от нас. Универсалният език на музиката от време на време се оказва най-късия път сред човешкото сърце, посланията на вярата и Бог ", има вяра митрополит Киприан.
“При раждането на Господ Иисус Христос благ хор възвести неговото идване на Земята с вековечния химн “Слава във висините Богу, на земята мир, сред индивидите снизхождение ”. Музиката е тази, която е в човешкия организъм, гласът е този, който възхвалява Бога. Затова и в православната музика има толкоз нюанси – както премеждия, по този начин и наслада, химнословие, молитвословие. Затова и оня, който желае да се допре до нея, неизбежно се допира и до Бога ", показа още Старозагорският епископ, който дебютира като диригент в Софийската опера.
Както Lupa.bg към този момент заяви премиерата на спектакъла е на 10 и 23 май. Този лиричен концерт е отдаден на 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия, която се възражда на 10 май 1953 година Известният артист Ириней Константинов ще се превъплъти в облика на българския светец, а един от водещите солисти на Софийска опера Атанас Младенов ще бъде Йоан Рилски като млад. Режисьор на спектакъла е акад. Пламен Карталов.
" Паралел със съвремието постоянно може да се прави, тъй като през 1937 година Тихомир Павлов, който е роден в Казанлък, в Старозагорска епархия и е създател на поемата за небесния покровител на българския народ, е желаел тя да бъде изучавана от деца и те да научат що е българско. Винаги би трябвало да тачим българското и да милеем за него. Свети Йоан Рилски е един от светците, който всеки българин тачи и се покланя пред неговите мощи в Рилската света обител ", показа особено за Lupa.bg Старозагорският епископ във връзка премиерата на " Рилският пустинник “.
Старозагорският епископ Киприан и композиторът отец Кирил Попов
" Ако човек е умен, човек ще може да живее във всяка ера. Ако човек познава Свещеното писание ще познава всички столетия - от основаването на света до Апокалипсиса - последната книга на Библията. Ако човек познава своята сърцевина, своята еднаквост и своята религия, той ще резервира епохата ", сподели още владиката с палка.
" Произведението е прекомерно огромно и то ще бъде в концертен вид, с цел да може да се насладим на красивата музика. Децата на Софийска опера са задоволително подготвени, както и солистите, и хористите, и оркестрантите. Има една специфичност в музиката - когато гледаш ръката на диригента няма проблем ", по този начин дядо Киприан отговори на въпроса на Lupa.bg дали е удовлетворен от работата си с децата солисти от Националната опера, както и какво е чувството да дирижира за пръв път нейния оркестър.
Владиката сподели, че за него е чест да дирижира това прелестно българско произведение, отдадено на Рилския вълшебник - небесния покровител на България.
" Отец Кирил ми беше преподавател по хорово диригентство в Семинарията. Заедно сме към този момент години наред и познавам неговите творби, както и това, което написа под вдъхновението на Свети Йоан Рилски. Когато ми предложиха да ръководя „ Рилският пустинник “, незабавно одобрих, тъй като музиката е на отец Кирил Попов. Но бях сюрпризиран, отваряйки партитурата, да видя симбиоза сред източното и западното пеене.
Има преплитащи се гласове на деца солисти, един прелестен хор, както и солисти, които трябваше да одобряват, че пеят църковна музика. Тази музика носи святост, носи вяра, носи мир. И тогава, когато човек излезе от залата с мир значи, че всички сме постигнали това, за което сме призвани. Произведението е мъчно. Благодарим на младия Рилски пустинник и на помъдрелия Рилски пустинник и на всички солисти, които с прелестни тембри пресъздават другите обстановки в живота на Свети Йоан Рилски вълшебник ", показа още Старозагорският митрополит.
" Посланията в тази музикална поема са доста. Нашият народ споделя доста умно: " Който живее с предишното е влъхва. Който живее с бъдещето е простак. А който живее с сегашното живее с Бога. Затова в този момент ние живеем в сегашното. Да благодарим на Бога за всички велики благодеяния към нас, неверните, да благодарим за това, че сме дружно и по тази причина, че имаме тази опция в успокоение, дай Боже почтено, да прославим Свети Йоан ", сподели пък пред Lupa.bg композиторът отец Кирил Попов.
" Бог ни е дал и словото, и музиката. Тези Божии блага би трябвало да се развиват, тъй като всички, които се допрян до хармонията им, усещат Божията берекет, Божието наличие, стаено в тях. Това е и един от пътищата вярата да срещне хората на културата, а и освен тях. И словото, и музиката са нещо метафизично, те са надземни, подтикващи ни да осъзнаем нуждата си от нематериалност, те са наша разтуха, изпратена от небето, която може да се види единствено с очите на сърцето ", показа още владиката.
Според него геният, който Бог ни е дал, би трябвало да бъде развиван. От друга страна, който се допира до музиката, се допира и до Бога.
" Има доста способи Бог да влезе в сърцата ни и един от тях е чрез обхванатите в музика слова. Затова и песнопенията звучат на Светата литургия, само че също по този начин излизат отвън рамките на храма, с цел да допрян колкото се може повече от нас. Универсалният език на музиката от време на време се оказва най-късия път сред човешкото сърце, посланията на вярата и Бог ", има вяра митрополит Киприан.
“При раждането на Господ Иисус Христос благ хор възвести неговото идване на Земята с вековечния химн “Слава във висините Богу, на земята мир, сред индивидите снизхождение ”. Музиката е тази, която е в човешкия организъм, гласът е този, който възхвалява Бога. Затова и в православната музика има толкоз нюанси – както премеждия, по този начин и наслада, химнословие, молитвословие. Затова и оня, който желае да се допре до нея, неизбежно се допира и до Бога ", показа още Старозагорският епископ, който дебютира като диригент в Софийската опера.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ