Стърлинг Мос никога не печели титла във Формула 1. Не

Стърлинг Мос в никакъв случай не печели купа във Формула 1. Не съумява да влезе в историята като състезателят с най-вече извоювани първи позиции, нито най-вече първи позиции на гран при. И все пак това, публиката го обича. Мос съумява да завоюва нещо доста по-важно – любовта на народа.

За сходна премия си мечтаят мнозина и от време на време никой не се интересува от купите. Когато публиката следва един воин на пистата резултатите са повече от ясни. Златните години на водача бяха регистрирани през 50-те години на предишния век и с право. В банковата му сметка всяка година постъпва сумата от един милион $ – като човек без купа, той е най-добре платеният водач на пистата в този интервал.

През 1957 година ще стане най-бързия човек в света с слагането на връх за скорост на солените езера в Юта. За интервала от 1955-1958 съумява да приключи постоянно на второ място във Фромула 1. През идващите три години ще бъде на трето място в крайното класиране. За него Енцо Ферари споделя:

„ Ако Мос се слушваше в разсъдъка, а не в пристрастеността, той щеше да е първенец доста пъти. “

През 1958 година е на косъм да завоюва шампионата. Неговият сътрудник Майк Хоторн избутва болида си на пистата и съумява да приключи надпреварата. Мос е потърсен за коментар, само че самият той отхвърля да назова Хоторн лъжец и затова не печели в края на сезона. Победата е единствено с една точка разлика. Пилотът избира да завоюва почтено и да резервира положителните връзки с публиката, в сравнение с да изиска корона, която не е спечелил. Подобен феномен в действителност се среща рядко.
Ако попитате обожател на Мос с какво е в действителност прочут, отговорите ще варират. Освен добра колегиалност и почитание към всички, водачът постоянно демонстрира храброст, за която другите мечтаят.

През 1955 година печели италианското съревнование Mille Miglia – почти 1600 км – изпреварвайки своите сътрудници с близо половин час. Надпреварата трае към 10 часа. През 1958 година взема решение да изкара цялата конкуренция в Аржентина, употребявайки единствено един комплект гуми за всичките 80 обиколки. Гумите в оня интервал от време могат да преживеят едвам 40 обиколки. През 1961 година в Монако се бори против Ferrari с дребен 4-цилиндров Lotus, неговите съперници разполагат с двойно повече и побеждава. Една година по-рано съумява да завоюва американската конкуренция, освен това единствено 5 месеца, откакто е счупил 2-та си крайници и гърба на надпреварата в Белгия.

И за разлика от днешното спортно облекло, което един водач би трябвало да носи, Стърлинг предпочитал да се качва в болида по къси ръкави, с цел да може да хваща загар на пистата. С визията на клиент и пилотските си умения, няма нито една кола, която е предоставена в неговите ръце и не е била тествана до ръба на опциите си.

Публиката става очевидец на това през 1962 година в Англия, когато водачът форсира своя Lotus 18/21 оттатък опциите. Следва мощно огнено кълбо от мотора и злополука. Помощният личен състав би трябвало да разчиства половин час провалите, с цел да стигне до Стърлинг.

Такава злополука не остава без последици. Лявото му око и скула са в плачевно положение, лявата ръка е счупена, следвана от две счупвания в левия крайник. В болничното заведение неприятните вести не престават. Дясната страна на мозъка е отделена от черепа и водачът изпада в кома към 38 дни, а парализата на част от тялото му продължава към 6 месеца. Спомените от злополуката са заличени. Чуди се дали да не употребява внушаемост, с цел да върне спомените си, само че лекарите не го поучават, тъй като около нея може да се завърне и парализата. Макар и спомените да липсват, джентълменството в водача се е запазило.

След като напуща болничното заведение, той води всички 11 медицински сестри на вечеря, с цел да им благодари за толкоз положителната грижа, а по-късно огромната компания отива на спектакъл. Мнозина биха завършили спортната си кариера, само че Стърлинг не е като мнозина, идната година неговият Лотус препуска по мократа английска писта със скорост от 232 км/ч.

В този сезон осъзнава, че към този момент нещо липсва в конкуренцията. Преди всяка маневра е ставала подсъзнателно, а след завръщането си, Стърлинг към този момент усещал, че се натоварва. Приключва спортната си кариера на 33 години. И мнозина осъзнават, че този спорт ще изгуби доста. Ако в България служителите на реда са задавали въпроса „ Защо караш като Фитипалди? “, във Англия въпросът е бил:
„ За кого се намерения? Стърлинг Мос? “. Впрочем Мос е получавал този въпрос, откакто веднъж е бил спрян от служител на реда, който не го разпознал. Както се досещате, някогашният водач си е разрешил да натисне педала, а откакто към този момент е получил рицарска купа, дава отговор:

„ Сър Стърлинг, в случай че обичате. “

Изковаването на такава спортна легенда има своите пояснения. Стърлинг е израстнал в спортно семейство. Като дребен се евозил в скута на татко си и е държал кормилото. На 10-годишна възраст получава Austin със 7 конски сили и трансформира фамилната плантация в писта. На 18 към този момент има брошура и се оборудва със спортен Cooper 500 и с него печели 11 от 15-те надпревари, в които е взел участие. През 1953 година взе участие със своето лично Maserati.

Само 2 години по-късно е част от тима на Mercedes-Benz и неговия кумир – Хуан Мануел Фанджио. Мос е първият британец, който печели купата на Англия. През идващите години ще пита неведнъж Фанджио дали е понижил преднамерено, с цел да му подари успеха и отговорът постоянно е еднакъв – не.

След спортната си кариера стартира да печели с разнообразни телевизионни участия, занимава се с недвижими парцели и употребява дребен скутер, с цел да се предвижва в Лондон.
И по този начин на 12 април 2020 година на 90-годишна възраст завършва земния път на един първенеца на народа, на любим на Англия и света. Както доста постоянно се споделя, сходен гений не може да се повтори в спортната история. А и съществуват съществени