Газова самоизмама или как Европа пренебрегва реалността от енергийна криза
Старият континент убеди себе си, че значително е решил казуса със зависимостта от съветския газ. Това не е по този начин
От започването на войната сред Русия и Украйна, която провокира енергийна рецесия в Европа, блокът не е изцяло почтен, когато се произнася за ситуацията си. Например, той неправилно одобри по-топлото зимно време за стратегически триумф. Сега обстановката е още по-лоша: европейските политици заблуждават себе си и другите по отношение на своите благоприятни условия. Това написа Хавиер Блас за Bloomberg Opinion.
Резултатът ще бъде още една зима с високи цени на газа, само че и на електрическата енергия, което още повече помрачава бъдещето за енергоемките компании в района. Рядко минава седмица без известия от огромни индустриални браншове за затварянето на фабрики, загуба на работни места и отписвания за милиарди евро. Домакинствата също ще почувстват удара: цените на газа и електрическата енергия на дребно ще се усилят, което ще ускори инфлацията и ще сътвори ново главоболие за Европейската централна банка и Банката на Англия.
Европейските цени на газа на едро през тази седмица се покачиха до 47 евро (около 50 долара) за MWh, което е два пъти повече от февруари. Въпреки че актуалните цени са дребна част от рекордно високите над 300 евро за MWh по време на пика на енергийната рецесия в средата на 2022 година, те остават с към 130% над междинните за интервала 2010 година - 2020 година
В какво е казусът?
Проблемът се заключава в две цени. Първата, това е цената на газа в Европа, измервана през по този начин наречения показател на Title Transfer Facility (TTF). В сряда тя беше към 14 $ за милион английски топлинни единици (mBtu). Втората, това е цената на същия газ в Съединени американски щати, измервана през показателя на Henry Hub. В сряда тя беше 3 $ за mBtu. Представете се в този момент себе си в ролята на ръб на шефовете на световна, енергоинтензивна индустриална компания. Колко време ще ви отнеме да решите, че Европа не е доста привлекателна за бъдещи вложения?
След като Русия понижи доставките на газ за Европа през 2021 година, районът вкара ограничения за спестовност на сила, нагнетявайки газ през лятото, развивайки възобновими източници на сила и закупувайки доста полутечен природен газ от чужбина. Тези ограничения бяха ориентирани към понижаване на зависимостта на района от Москва и компенсиране на спада на вътрешното произвеждане на газ, изключително в Нидерландия, където по политически аргументи беше затворено огромно газово находище, и Англия, където държавното управление увеличи налога за рандеман в Северно море.
Европейските политици показаха комбинацията от тези ограничения като извънредно стратегическо обмисляне. Те уверяваха себе си, че са постигнали триумф. Разбира се, имаше доста положителни политики. Но имаше и доста шанс. А съветският газ продължи да тече към Европа, единствено че по друг метод.
Защо шанс? Първо, два сезона поред зимите в Европа бяха топли, влажни и ветровити - идеални за понижаване на търсенето на отопление и произвеждане на огромни количества сила от вятърни, слънчеви и водни източници. Второ, районът беше изправен пред слаба конкуренция за доставки на LNG от Азия, до момента в който Китай и други страни се опитваха да се възстановят от пандемията Covid-19. Благодарение на това Европа съумя да сътвори големи ресурси преди зимата. И защото студеният сезон не беше толкоз тежък, колкото нормално, обилни запаси останаха до пролетта.
Късметът свърши. Времето стана студено, безшумно и изсъхнало. Германците имат дума за това: dunkelflaute, интервал на безветрено и облачно време, което води до понижено произвеждане на възобновима сила.
Европа претърпя нескончаем dunkelflaute при започване на ноември, като още един се чака идната седмица. А Азия внася повече LNG, което покачва цените. На собствен ред Европа купува към една пета по-малко LNG, в сравнение с през последните две години. Резултат? Регионът интензивно употребява запасите. През първите две седмици на ноември тегленето на газ от запасите е второто най-високо за този интервал от 2010 година насам. При актуалните трендове равнищата на запасите през ноември ще покажат най-големия спад от 2016 година за този месец, двойно повече от равнищата, следени през 2022 и 2023 година
Използването на запасите
Европа доста понижи запасите от газ през първите две седмици на ноември, защото времето стана студено и умерено, което усили районното търсене.
Дори в случай че времето остане студено, Европа няма да се сблъска с физически дефицит на газ. С запаси, останали от зимата на 2023-2024 година, районът стартира сегашния отоплителен сезон със основни запаси, достигащи към 95% от потенциала. Но е малко евентуално зимата 2024-2025 година да приключи със същите равнища на ресурси като предходните две зими.
Миналата зима сезонът завърши с газохранилища, запълнени до 60%; през миналата година запълването доближаваше 55%. Все още е рано да се дават дефинитивни оценки, само че в случай че зимата е общоприета, то напролет на 2025 година в газохранилищата ще останат малко под 50%. Студената зима може да ги понижи до 35%-45%. Какъвто и да е резултатът, едно е ясно: Европа ще би трябвало да купи доста газ през идната пролет и лято, с цел да възвърне доставките преди зимата на 2025-2026 година
Ето за какво фючърсните контракти за европейския газ с доставка за интервала от април до октомври 2025 година (традиционен сезон с понижено търсене, когато газа е всекидневно евтин) в този момент се търгуват на борсата по извънредно високи цени в съпоставяне със зимните фючърси за интервала от ноември 2025 година до март 2026 година. За крайните консуматори тази аномална наклонност на фючърсния пазар е сигнал за това, че цените на дребно ще останат високи още дълго време.
Неудобната истина
Последва илюзия. Европа убеди себе си, че значително е решила казуса със зависимостта от съветския газ. Това не е по този начин. Наистина, тя понижи доставките на съветски тръбопроводен газ, въпреки и не изцяло. Но в това време усили покупките на съветски LNG. След Норвегия и Съединените щати Русия остава третият по величина източник на газ в Европа, съгласно формалните данни.
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде концепцията за подмяна на съветския LNG с американски LNG, с цел да угоди на определения за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Още една илюзия. Тази концепция няма смисъл. Първо, производството в Съединени американски щати към този момент е значително е договорирано. Ако Европа желае повече американски LNG, тя ще би трябвало да заплати по-високи цени от Азия, с цел да отклони товари.
Второ, европейските компании за комунални услуги, които би трябвало да извършват зелените цели, избрани от Брюксел и националните държавни управления, е малко евентуално да се съгласят на 15-20-годишните контракти, за които упорстват американските производители на LNG. Тези мнения звучат като обезверен опит на превземка, че към този момент има проект.
Ако Брюксел съществено желае да размени съветския газ, за какво още не го е забранил? Политически и стопански има смисъл да продължи статуквото. Ако Европейската комисия счита, че ще има потребност от повече американски газ, за какво не употребява дипломатическите си запаси, с цел да се оплаче, че Белия дом стопира одобряването на новите LNG терминали?
И в случай че Европа изпитва подобен дефицит на газ, от какво ще се нуждае за договорка с Тръмп, с цел да получи повече?
От започването на войната сред Русия и Украйна, която провокира енергийна рецесия в Европа, блокът не е изцяло почтен, когато се произнася за ситуацията си. Например, той неправилно одобри по-топлото зимно време за стратегически триумф. Сега обстановката е още по-лоша: европейските политици заблуждават себе си и другите по отношение на своите благоприятни условия. Това написа Хавиер Блас за Bloomberg Opinion.
Резултатът ще бъде още една зима с високи цени на газа, само че и на електрическата енергия, което още повече помрачава бъдещето за енергоемките компании в района. Рядко минава седмица без известия от огромни индустриални браншове за затварянето на фабрики, загуба на работни места и отписвания за милиарди евро. Домакинствата също ще почувстват удара: цените на газа и електрическата енергия на дребно ще се усилят, което ще ускори инфлацията и ще сътвори ново главоболие за Европейската централна банка и Банката на Англия.
Европейските цени на газа на едро през тази седмица се покачиха до 47 евро (около 50 долара) за MWh, което е два пъти повече от февруари. Въпреки че актуалните цени са дребна част от рекордно високите над 300 евро за MWh по време на пика на енергийната рецесия в средата на 2022 година, те остават с към 130% над междинните за интервала 2010 година - 2020 година
В какво е казусът?
Проблемът се заключава в две цени. Първата, това е цената на газа в Европа, измервана през по този начин наречения показател на Title Transfer Facility (TTF). В сряда тя беше към 14 $ за милион английски топлинни единици (mBtu). Втората, това е цената на същия газ в Съединени американски щати, измервана през показателя на Henry Hub. В сряда тя беше 3 $ за mBtu. Представете се в този момент себе си в ролята на ръб на шефовете на световна, енергоинтензивна индустриална компания. Колко време ще ви отнеме да решите, че Европа не е доста привлекателна за бъдещи вложения?
След като Русия понижи доставките на газ за Европа през 2021 година, районът вкара ограничения за спестовност на сила, нагнетявайки газ през лятото, развивайки възобновими източници на сила и закупувайки доста полутечен природен газ от чужбина. Тези ограничения бяха ориентирани към понижаване на зависимостта на района от Москва и компенсиране на спада на вътрешното произвеждане на газ, изключително в Нидерландия, където по политически аргументи беше затворено огромно газово находище, и Англия, където държавното управление увеличи налога за рандеман в Северно море.
Европейските политици показаха комбинацията от тези ограничения като извънредно стратегическо обмисляне. Те уверяваха себе си, че са постигнали триумф. Разбира се, имаше доста положителни политики. Но имаше и доста шанс. А съветският газ продължи да тече към Европа, единствено че по друг метод.
Защо шанс? Първо, два сезона поред зимите в Европа бяха топли, влажни и ветровити - идеални за понижаване на търсенето на отопление и произвеждане на огромни количества сила от вятърни, слънчеви и водни източници. Второ, районът беше изправен пред слаба конкуренция за доставки на LNG от Азия, до момента в който Китай и други страни се опитваха да се възстановят от пандемията Covid-19. Благодарение на това Европа съумя да сътвори големи ресурси преди зимата. И защото студеният сезон не беше толкоз тежък, колкото нормално, обилни запаси останаха до пролетта.
Късметът свърши. Времето стана студено, безшумно и изсъхнало. Германците имат дума за това: dunkelflaute, интервал на безветрено и облачно време, което води до понижено произвеждане на възобновима сила.
Европа претърпя нескончаем dunkelflaute при започване на ноември, като още един се чака идната седмица. А Азия внася повече LNG, което покачва цените. На собствен ред Европа купува към една пета по-малко LNG, в сравнение с през последните две години. Резултат? Регионът интензивно употребява запасите. През първите две седмици на ноември тегленето на газ от запасите е второто най-високо за този интервал от 2010 година насам. При актуалните трендове равнищата на запасите през ноември ще покажат най-големия спад от 2016 година за този месец, двойно повече от равнищата, следени през 2022 и 2023 година
Използването на запасите
Европа доста понижи запасите от газ през първите две седмици на ноември, защото времето стана студено и умерено, което усили районното търсене.
Дори в случай че времето остане студено, Европа няма да се сблъска с физически дефицит на газ. С запаси, останали от зимата на 2023-2024 година, районът стартира сегашния отоплителен сезон със основни запаси, достигащи към 95% от потенциала. Но е малко евентуално зимата 2024-2025 година да приключи със същите равнища на ресурси като предходните две зими.
Миналата зима сезонът завърши с газохранилища, запълнени до 60%; през миналата година запълването доближаваше 55%. Все още е рано да се дават дефинитивни оценки, само че в случай че зимата е общоприета, то напролет на 2025 година в газохранилищата ще останат малко под 50%. Студената зима може да ги понижи до 35%-45%. Какъвто и да е резултатът, едно е ясно: Европа ще би трябвало да купи доста газ през идната пролет и лято, с цел да възвърне доставките преди зимата на 2025-2026 година
Ето за какво фючърсните контракти за европейския газ с доставка за интервала от април до октомври 2025 година (традиционен сезон с понижено търсене, когато газа е всекидневно евтин) в този момент се търгуват на борсата по извънредно високи цени в съпоставяне със зимните фючърси за интервала от ноември 2025 година до март 2026 година. За крайните консуматори тази аномална наклонност на фючърсния пазар е сигнал за това, че цените на дребно ще останат високи още дълго време.
Неудобната истина
Последва илюзия. Европа убеди себе си, че значително е решила казуса със зависимостта от съветския газ. Това не е по този начин. Наистина, тя понижи доставките на съветски тръбопроводен газ, въпреки и не изцяло. Но в това време усили покупките на съветски LNG. След Норвегия и Съединените щати Русия остава третият по величина източник на газ в Европа, съгласно формалните данни.
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде концепцията за подмяна на съветския LNG с американски LNG, с цел да угоди на определения за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Още една илюзия. Тази концепция няма смисъл. Първо, производството в Съединени американски щати към този момент е значително е договорирано. Ако Европа желае повече американски LNG, тя ще би трябвало да заплати по-високи цени от Азия, с цел да отклони товари.
Второ, европейските компании за комунални услуги, които би трябвало да извършват зелените цели, избрани от Брюксел и националните държавни управления, е малко евентуално да се съгласят на 15-20-годишните контракти, за които упорстват американските производители на LNG. Тези мнения звучат като обезверен опит на превземка, че към този момент има проект.
Ако Брюксел съществено желае да размени съветския газ, за какво още не го е забранил? Политически и стопански има смисъл да продължи статуквото. Ако Европейската комисия счита, че ще има потребност от повече американски газ, за какво не употребява дипломатическите си запаси, с цел да се оплаче, че Белия дом стопира одобряването на новите LNG терминали?
И в случай че Европа изпитва подобен дефицит на газ, от какво ще се нуждае за договорка с Тръмп, с цел да получи повече?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ