Старите кучета се сетиха, че могат да поръмжат малко. Сега.

Старите кучета се сетиха, че могат да поръмжат малко. Сега. Преди не. Преди очевидно не е имало потребност, културата ни е цъфтяла, театрите са били на равнище, заплатите и те, министрите на културата пък са били трезви и представителни…

Видеото с министъра на културата Атанас Атанасов Атанас Атанасов приключва езикова гимназия в Хасково като един от отличниците на випуска. Има от кабинета му в петък провокира такава небивала реакция, човек ще си каже, че гражданско общество се е основало у нас и че на актьорската колегия и културтрегерите внезапно им е поникнал морал. 

И двете не са правилни, несъмнено. И след 300 години няма да са. Тука е по този начин. 

Преди повече от 10 години един от елитните служители ме увещаваше да съм станел член на… айде няма да го посочвам по име, единствено ще кажа, че се римува със Съюз на българските висатели – и всичките му доводи се въртяха към това какви почивни бази има, какъв брой евтини ресторантчета, какъв брой е евтина мастиката и какво е хубаво обслужването и храната. За писане и дума не стана.

Ама нямаше и потребност, то се очакваше елементарно да клъвна – както всеки различен до тогава – на изброеното: за ястие и пиянство. И изведнъж… аз се дърпам и не желая. Отврат! И изненада. Очевидно не ставам за тая работа. Некадърник! 

Актьорите също са ми доста обичана колегия. Не съм желал да кажа, че са цялостни дървета, нѝ минимум, просто ги посъветвах един път да носят каски в гората, щото има кълвачи. 

А и „ дървени “ не значи, че са некадърни артисти, не… просто значи „ цялостни с живот “. 

Всички знаят, че българските артисти са най-хубавите на света. И изобщо, но ВЪОБЩЕ не ти става тъга да гледаш български филм. Чакайте да потретя: изобщо! А театралните ни постановки… Божеееее, приказка! Вълшебство. 

Сега ще кажете, че им се майтапя. Ама не е правилно. Пък и да е правилно, нали към този момент установихме, че аз явно не ставам за тая работа и съм негодник. Така че моето мнение… сè тая. 

И българските книги може и да не се четат, само че поетите и писателите ни са получили НАЙ-високото международно самопризнание, а това е точно неналичието на сèкъв интерес от страна на света. Щото – нали знаете – че най-високо изкуство е най-непризнато. Значи зачибуцаните в 99-та глуха поети и писатели са НАЙ-високо приетите в света. Както и международно БЕЗизвестните ни артисти са най-високо приетите. Само класическите ни музикантите и оперни певици дънят работата и получават самопризнание, но те са обществени неудачници, по този начин или другояче. 

Културтрегерите – като футболистите ни – и те живеят в специалностите си с помощта на фразата: „ като за България, е добре “. Стига да не се демонстрираме на открито, сме идеални. (Добре, че няма шампионска лига по кино.) 

Най-обичам, но най-най-обичам морал да ръсят културтрегерите, изключително когато наподобяват събудени от зимен сън. Има война в Европа, а без един-двама другите май не знаят, а и да знаят, не е тяхна работа – те най-добре от всички пресъздават българската максима „ дрееминагъ*а “. Рядко се чува гласа им и в отбрана на малцинствата, на болните, на инвалидите (освен на сътрудниците им, само че тяхната неработоспособност е друга). Рядко имат дела, с изключение на КАУЗАТА – заплатите в гилдията. Това, несъмнено, е идеята на идеите. 

А едно време...





Но и по та тематика са някак необичайно изборни. Досега спинкаха сладко. Заплатите по-високи ли бяха? Проверих. Не са били. Да не би предходните министри да са били по-готини? И това ревизирах. Не са били. 

Или е имало различен тип признателност за тишината под формата на… знам ли – под някаква форма? Или е било чист боязън? Аз залагам на последното. Едрите чичковци от едно ръководство бяха доста кисели и, в случай че не биеха, то най-малко спираха кранчета, в случай че ги засегнеш. Болно Его—какво да се прави. И власт безспир. Лоша композиция. Хубаво е да мълчиш пред нея. 

Атанас Атанасов Атанас Атанасов приключва езикова гимназия в Хасково като един от отличниците на випуска. Има разгласява видео в петък, което накара масовката от някогашната власт и опозицията да впрегнат личните си театрални умения и да се поупражняват в импровизации на тематика „ опиати “ и „ тоя е наркоман “. То е съвременно, виж путин цяла Украйна атакува под претекст, че го нервират наркоманите. 

Най-лошото е, че политиците ни и другите парламентарни циркаджии изкараха повече актьорски гений от актьорската ни колегия. 

А за Атанасов персонално аз допускам, че няма нищо общо с използването на опиати, че даже не мисля, че беше и пил нещо. Просто е флегматично спокоен човек. Има такива. Могат да те извадят отвън кожата ти, до момента в който ги гледаш по какъв начин си вършат едно кафе да вземем за пример или ги слушаш да ти опишат анекдот, само че не са нито пияни, нито друсани. А за увеличеното с милиони финансиране за тая-ми-ти-култура никой дума не споделя. Ни-кой! Нѝ дума. Нали за пари им беше цялата битка като на прасе с тиква? Защо не са удовлетворени? Не са разбрали ли? 

Защо киноралите ни (това са кинаджиите и театралите наедно) по този начин се впрегнаха? Човек ще рече, че имат интерес министърът да си иде и различен да пристигна. Някой като предходните, ще да е желанието им, тъй като тогава мълчаха удовлетворени. Значи ще желаят някой като от доволните, безмълвни години да пристигна.

Когато министърът на културата дъвчеше и лигавеше скъпи пури и никогаш… пф!—нѝ веднъж не се яви пийнал на изявление. Или пък като различен един, дето даваше по телефона пояснения на некадърна компания по какъв начин да избяга от наказателна отговорност. Това морал, това грациозност, това представителност лъхаше от тях. 

Ех, свободни, свободни ми артисти… Ех, изкуство, ех, културтрегери!