Пловдив между паметта и печалбата! Градската власт оставя автентичните сгради да се рушат, но допуска архитектурни "чудеса" в центъра
Старите къщи в центъра на Пловдив са пазители на духа на града. Фасадите им носят белези от архитектурните стилове, които при започване на XX век са трансформирали Пловдив в съвременен европейски град – ар деко, необарок, сецесион, баухаус. Тези стилове съжителстват в ансамбли, които основават неповторимата атмосфера на центъра. За страдание, поради неналичието на съответна управническа стратегия в продължение на няколко мандата, една по една постройките изчезват, а на тяхно място се появяват или жалки фалшификати или съвременни постройки, непознати на средата, нарушаващи хармонията, загърбили историческия подтекст. И въпреки всичко, като " бели лястовици ", тук там по калдаръмените улици се появявят къщи, реставрирани по всички правила на архитектурата.
Прочетете още
Контрастът е фрапантен. От едната страна са притежатели, които влагат средства и старания, с цел да върнат старите си къщи към живот – реставрират фасади, съхраняват елементи, търсят оптималната достоверност. От другата – бизнесмени, които виждат в тези здания само терен за ново строителство.
През юни 2023 година тази сантиментална остаряла къща в подножието на Сахат тепе бе съборена,
а две години по-късно на нейно място се появи това " знамение " на актуалната архитектура.
Сграда, която по никакъв метод не се вписва в подтекста на квартала. Но Законът за устройство на територията не не разрешава сходни опити, а също така не прави разлика сред територия в центъра на Пловдив и вилната зона в село Марково, да вземем за пример. По- забавното е по какъв начин планът за тази постройка е минал през НИНКН, откакто тя е в рамките на Историческата зона Пловдив- Тримонциум - Филипопол.
Само преди година една от най-красивите пловдивски къщи на ул. " Густав Вайганд " падна под багерите, макар десетките цивилен митинги и сигнали. „ Българските Медичи “ – ироничното название, което пловдивчани дадоха на тези бизнесмени – към този момент е знак на безнаказаното рушене в името на бързата облага. Тютюневите хранилища бяха изгорени или разрушени от алчни вложители, които се възползват от всяка дупчица в закона. А в други случаи прегазвайки го непосредствено.
Унищожаването на всяка поредна постройка предизвикваше социална реакция, която обаче по никакъв метод не провокира правни последици. Проверките, предприемани от Министерството на културата и Националният институт по недвижимо културно завещание само удължаваха мъката на разрушените постройки. Сигнали, петиции, настоявания пред Министерството на културата останаха без необикновен резултат.
Докато жителите демонстрират угриженост, страната и общината остават пасивни. Пловдивската община е съсобственик в значително от рушащите се парцели – има разнообразни проценти идеални елементи. Но не подхваща нито стъпки да се освободи от тази благосъстоятелност, нито да поддържа постройките. Така те тънат в съсипия, до момента в който чакат идващия „ вложител “.
Къщата с Кулата e един от показателните образци за безотговорността на общината. Тя е издигната при започване на 20 век и години наред е била база на Втори полицейски сектор. Архитектурният й жанр е „ Модерн “ - присъщ за епохата с въздействие на романтизма. Обявена е за монумент на културата през 1985 година, само че отношението към нея няма нищо общо с опазването на културното завещание на града. Парадоксалното е, че постройката е със смесена благосъстоятелност като по-голямата част от къщата е благосъстоятелност на... общината. По информация на TrafficNews частен вложител с опит в реставрацията е бил подготвен да купи каузи на частния собстввеник, само че блъснал на камък при договарянията с общината. От там са декларирали, че нямат интерес да продават своята част. Очевидно нямат и интерес да я възстановят и поддържат, а са оставили красивата постройка на милостта на времето.
Всъщност по какъв начин да чакаме частните притежатели да поставят грижи и да влагат средства във възобновяване на фасадите, минавайки през дългите и комплицирани процедури на НИНКН, като самата община е изоставила своята благосъстоятелност. С какви очи локалната власт ще тръгне да постанова санкции по Закона за запазване на културното завещание, откакто тя би трябвало да е измежду първите осъдени?!
През годините съвсем всяка политическа мощ е включвала в програмата си обещания за отбрана на културното завещание. Но в последна сметка – няма отпуснати средства за реставрации, няма тактика за запазване, а ориста на всяка остаряла къща се взема решение в кабинетите на служители. Там салдото постоянно е в интерес на капиталовите планове, а не на идентичността на града.
Пловдив е огледало и на казуса, който е в цялата страна. Одит на Сметната палата преди няковлко години сподели, че това не е единствено локален проблем. На национално равнище липсва ясна визия, запаси и надзор. Няма национална тактика за запазване на културното завещание. Липсват настоящи данни – над 14 000 обекта са единствено „ декларирани “, без действителна оценка. Експертният потенциал е незабележим – един експерт следи над 3000 обекта. 93% от постройките със статут са без избран режим за запазване – което значи, че законът ги пази единствено на хартия. Финансирането е алегорично – едвам 14% от нужните средства.
Така десетки къщи в Пловдив и стотици в България са оставени на самосрутване. В тяхното място изникват нови градежи, постоянно без връзка с историческата среда.
Иронията е, че България е една от първите страни на Балканите, приели законодателство за запазване на наследството – още през 1888 година А през днешния ден, повече от век по-късно, ние разрушаваме умишлено това, което предците ни са опитвали да запазят. Вместо да трансформираме старите квартали в оживени туристически зони, изпълнени с дух и просвета, ги оставяме да се трансфорат в строителни площадки.
Пловдив е град с хилядолетна история, вписан в международната карта на културното завещание. И, несъмнено, няма кмет, който да пропусне да се похвали с това, макар, че за жалост нито той самият, нито хората, определени да се грижат както за наследството, по този начин и за бъдещето на града, имат заслуга за мястото ни в международните ранглисти.
Пловдив е град на пластовете, град на духа, град, който може да печели от съхраненото си лице. Но може и да се трансформира в град без памет, редица от безлични фасади, в които няма място за история.
Изборът е пред нас. Опазването на културното завещание не е романтика, а икономическа и идентичностна идея. Старите къщи са капитал – културен, туристически, даже финансов – само че единствено в случай че ги запазим.
Въпросът е: ще намерим ли сили да защитим този капитал или ще позволим всичко да се стопи в името на краткосрочната облага?
Добрата вест е, че въпреки всичко има притежатели и вложители, подготвени да преминат през " игленото ухо " на НИНКН, да вложат време и средства, с цел да запазят архитуктурното завещание на града.
Това са единствено част от положителните образци в подножието на Сахат тепе.
.jfif )
И вярата, че макар цялостната абдикация на държавната и локална управляващи Пловдив въпреки всичко има късмет да резервира изключителното си архитектурно завещание.
Прочетете още
Контрастът е фрапантен. От едната страна са притежатели, които влагат средства и старания, с цел да върнат старите си къщи към живот – реставрират фасади, съхраняват елементи, търсят оптималната достоверност. От другата – бизнесмени, които виждат в тези здания само терен за ново строителство.
През юни 2023 година тази сантиментална остаряла къща в подножието на Сахат тепе бе съборена,
а две години по-късно на нейно място се появи това " знамение " на актуалната архитектура.
Сграда, която по никакъв метод не се вписва в подтекста на квартала. Но Законът за устройство на територията не не разрешава сходни опити, а също така не прави разлика сред територия в центъра на Пловдив и вилната зона в село Марково, да вземем за пример. По- забавното е по какъв начин планът за тази постройка е минал през НИНКН, откакто тя е в рамките на Историческата зона Пловдив- Тримонциум - Филипопол.
Само преди година една от най-красивите пловдивски къщи на ул. " Густав Вайганд " падна под багерите, макар десетките цивилен митинги и сигнали. „ Българските Медичи “ – ироничното название, което пловдивчани дадоха на тези бизнесмени – към този момент е знак на безнаказаното рушене в името на бързата облага. Тютюневите хранилища бяха изгорени или разрушени от алчни вложители, които се възползват от всяка дупчица в закона. А в други случаи прегазвайки го непосредствено.
Унищожаването на всяка поредна постройка предизвикваше социална реакция, която обаче по никакъв метод не провокира правни последици. Проверките, предприемани от Министерството на културата и Националният институт по недвижимо културно завещание само удължаваха мъката на разрушените постройки. Сигнали, петиции, настоявания пред Министерството на културата останаха без необикновен резултат.
Докато жителите демонстрират угриженост, страната и общината остават пасивни. Пловдивската община е съсобственик в значително от рушащите се парцели – има разнообразни проценти идеални елементи. Но не подхваща нито стъпки да се освободи от тази благосъстоятелност, нито да поддържа постройките. Така те тънат в съсипия, до момента в който чакат идващия „ вложител “.
Къщата с Кулата e един от показателните образци за безотговорността на общината. Тя е издигната при започване на 20 век и години наред е била база на Втори полицейски сектор. Архитектурният й жанр е „ Модерн “ - присъщ за епохата с въздействие на романтизма. Обявена е за монумент на културата през 1985 година, само че отношението към нея няма нищо общо с опазването на културното завещание на града. Парадоксалното е, че постройката е със смесена благосъстоятелност като по-голямата част от къщата е благосъстоятелност на... общината. По информация на TrafficNews частен вложител с опит в реставрацията е бил подготвен да купи каузи на частния собстввеник, само че блъснал на камък при договарянията с общината. От там са декларирали, че нямат интерес да продават своята част. Очевидно нямат и интерес да я възстановят и поддържат, а са оставили красивата постройка на милостта на времето.
Всъщност по какъв начин да чакаме частните притежатели да поставят грижи и да влагат средства във възобновяване на фасадите, минавайки през дългите и комплицирани процедури на НИНКН, като самата община е изоставила своята благосъстоятелност. С какви очи локалната власт ще тръгне да постанова санкции по Закона за запазване на културното завещание, откакто тя би трябвало да е измежду първите осъдени?!
През годините съвсем всяка политическа мощ е включвала в програмата си обещания за отбрана на културното завещание. Но в последна сметка – няма отпуснати средства за реставрации, няма тактика за запазване, а ориста на всяка остаряла къща се взема решение в кабинетите на служители. Там салдото постоянно е в интерес на капиталовите планове, а не на идентичността на града.
Пловдив е огледало и на казуса, който е в цялата страна. Одит на Сметната палата преди няковлко години сподели, че това не е единствено локален проблем. На национално равнище липсва ясна визия, запаси и надзор. Няма национална тактика за запазване на културното завещание. Липсват настоящи данни – над 14 000 обекта са единствено „ декларирани “, без действителна оценка. Експертният потенциал е незабележим – един експерт следи над 3000 обекта. 93% от постройките със статут са без избран режим за запазване – което значи, че законът ги пази единствено на хартия. Финансирането е алегорично – едвам 14% от нужните средства.
Така десетки къщи в Пловдив и стотици в България са оставени на самосрутване. В тяхното място изникват нови градежи, постоянно без връзка с историческата среда.
Иронията е, че България е една от първите страни на Балканите, приели законодателство за запазване на наследството – още през 1888 година А през днешния ден, повече от век по-късно, ние разрушаваме умишлено това, което предците ни са опитвали да запазят. Вместо да трансформираме старите квартали в оживени туристически зони, изпълнени с дух и просвета, ги оставяме да се трансфорат в строителни площадки.
Пловдив е град с хилядолетна история, вписан в международната карта на културното завещание. И, несъмнено, няма кмет, който да пропусне да се похвали с това, макар, че за жалост нито той самият, нито хората, определени да се грижат както за наследството, по този начин и за бъдещето на града, имат заслуга за мястото ни в международните ранглисти.
Пловдив е град на пластовете, град на духа, град, който може да печели от съхраненото си лице. Но може и да се трансформира в град без памет, редица от безлични фасади, в които няма място за история.
Изборът е пред нас. Опазването на културното завещание не е романтика, а икономическа и идентичностна идея. Старите къщи са капитал – културен, туристически, даже финансов – само че единствено в случай че ги запазим.
Въпросът е: ще намерим ли сили да защитим този капитал или ще позволим всичко да се стопи в името на краткосрочната облага?
Добрата вест е, че въпреки всичко има притежатели и вложители, подготвени да преминат през " игленото ухо " на НИНКН, да вложат време и средства, с цел да запазят архитуктурното завещание на града.
Това са единствено част от положителните образци в подножието на Сахат тепе.
И вярата, че макар цялостната абдикация на държавната и локална управляващи Пловдив въпреки всичко има късмет да резервира изключителното си архитектурно завещание.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ