„Российская газета“: Сърбия настоява за адекватна оценка на усташкия терор и осъждане на фашизма
Стари Брод. Сърбия упорства за съответна оценка на усташкия гнет и наказание на фашизма, написа съветският вестник “Российская газета “ .
Сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик, президентът и министър-председателят на Република Сръбска (РС), Желка Звианович и Радован Вискович, както и Дабробосанският митрополит на Сръбската православна черква Златоуст в събота в град Стари Брод на река Дрина, намиращ се на 15 километра разстояние от босненския град Вишеград откриха и осветиха монумент на жертвите на усташкия гнет.
Участниците отдадоха респект на над 6 хиляди души, които са били убити брутално там напролет на 1942 година по време на нечовешкото кръвопролитие, проведено от мюсюлманска милиция от Източна Босна и „ Черния легион “ - елитното военно формирование на Независимата страна Хърватия (НДХ), командвано от Юре Францич.
Милорад Додик в своето послание уточни, че сръбският народ ще резервира паметта на всички жертви на Втората международна война и ще отстоява правото си на независимост. " Убийството на сърби беше формалната политика на НДХ. Сърбите, които пристигнаха тук, явно е било предопределено да бъдат убити ", заключи политикът. От своя страна Радован Вишкович напомни, че „ има многочислени доказателства, че девойки и дами с деца, които не желаят да останат в ръцете на прокудените, са скочили от скалите в студена река “. „ Историците означават, че в един от тези дни „ 326 девойки са се жертвали, скачайки в Дрина дружно “, - горчиво съобщи той.„ Такъв образец за всеотдайност рядко се среща в историята. “ В тази връзка Желка Цвианович акцентира, че „ сърбите би трябвало да основат свои лични защитни механизми, тъй че това в никакъв случай да не се повтори “.
Заслужава да се означи, че марионетната Независима страна Хърватия (1941-1945) включваше част от актуалната Република Хърватия без Истрия и по-голямата част от Далмация, както и цяла модерна Босна и Херцеговина, някои области на Словения и Срем. Усташкият концентрационен лагер Ясеновац се трансформира в знак на закононарушенията на НДК и е третият по брой жертви в Европа след Аушвиц и Треблинка. Тогава усташите оповестиха за свои съществени врагове православните сърби. Ръководителят на НДХ Анте Павелич и министърът на образованието публицист Миле Будак желаеха да решат коренно сръбския въпрос: една трета - да се унищожи, една трета - да се трансформира принудително в католици и една трета - да бъде изгонена в Сърбия. Лозунгът, фиктивен от Будак, гласеше: „ Сърбите - на върбите “. Резултатите от геноцида, осъществен с безусловната поддръжка на католическото духовенство, бяха ужасяващи: 299 православни църкви бяха унищожени, 240 000 сърби бяха принудително прекръстени в римокатолическата религия, а към 750 000 сърби бяха убити.
Междувременно в събота делегация на Министерството на защитата на Сърбия не беше позволена в Хърватия, където публично се отбелязва Денят на мъчениците в Ясеновац. " Хърватската страна би трябвало да се извини за това. Хърватската страна ще би трябвало да каже, че няма нищо общо с това, и в случай че има нещо общо с това, да изясни по какъв начин е допустимо да се забрани визитата на гробовете в Ясеновац. Може ли това да се случи ли в някоя друга страна в Европа? Коя страна в света ще забрани, да речем, на евреите да пътуват до Аушвиц? Коя страна в света би могла да направи това, в случай че не продължи да следва фашистката идеология на Павелич? " - попита сръбският министър на защитата Александър Вулин.
Изданието напомня, че на събитията, извършени на 1 септември във Варшава по случай 80-годишнината от експлоадирането на Втората международна война, бяха направени шокиращи изказвания, по-специално, че хърватският народ е направил максимален принос за антифашистката битка в Европа. „ Тук сме, с цел да отдадем респект на всички жертви на войната, както в Полша, която за първи път влезе в битката против нацизма, по този начин и във всички останали страни, които защитаваха свободата и мира в Европа и света като цяло. Хърватският народ, поради общото популацията направи най-големия принос за антифашистката битка в Европа - повече от половин милион хърватски жители взеха присъединяване в нея “, сподели хърватският президент Колинда Грабар-Китарович, забравяйки, явно, чудовищните закононарушения на марионетката Независима страна Хърватия.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик, президентът и министър-председателят на Република Сръбска (РС), Желка Звианович и Радован Вискович, както и Дабробосанският митрополит на Сръбската православна черква Златоуст в събота в град Стари Брод на река Дрина, намиращ се на 15 километра разстояние от босненския град Вишеград откриха и осветиха монумент на жертвите на усташкия гнет.
Участниците отдадоха респект на над 6 хиляди души, които са били убити брутално там напролет на 1942 година по време на нечовешкото кръвопролитие, проведено от мюсюлманска милиция от Източна Босна и „ Черния легион “ - елитното военно формирование на Независимата страна Хърватия (НДХ), командвано от Юре Францич.
Милорад Додик в своето послание уточни, че сръбският народ ще резервира паметта на всички жертви на Втората международна война и ще отстоява правото си на независимост. " Убийството на сърби беше формалната политика на НДХ. Сърбите, които пристигнаха тук, явно е било предопределено да бъдат убити ", заключи политикът. От своя страна Радован Вишкович напомни, че „ има многочислени доказателства, че девойки и дами с деца, които не желаят да останат в ръцете на прокудените, са скочили от скалите в студена река “. „ Историците означават, че в един от тези дни „ 326 девойки са се жертвали, скачайки в Дрина дружно “, - горчиво съобщи той.„ Такъв образец за всеотдайност рядко се среща в историята. “ В тази връзка Желка Цвианович акцентира, че „ сърбите би трябвало да основат свои лични защитни механизми, тъй че това в никакъв случай да не се повтори “.
Заслужава да се означи, че марионетната Независима страна Хърватия (1941-1945) включваше част от актуалната Република Хърватия без Истрия и по-голямата част от Далмация, както и цяла модерна Босна и Херцеговина, някои области на Словения и Срем. Усташкият концентрационен лагер Ясеновац се трансформира в знак на закононарушенията на НДК и е третият по брой жертви в Европа след Аушвиц и Треблинка. Тогава усташите оповестиха за свои съществени врагове православните сърби. Ръководителят на НДХ Анте Павелич и министърът на образованието публицист Миле Будак желаеха да решат коренно сръбския въпрос: една трета - да се унищожи, една трета - да се трансформира принудително в католици и една трета - да бъде изгонена в Сърбия. Лозунгът, фиктивен от Будак, гласеше: „ Сърбите - на върбите “. Резултатите от геноцида, осъществен с безусловната поддръжка на католическото духовенство, бяха ужасяващи: 299 православни църкви бяха унищожени, 240 000 сърби бяха принудително прекръстени в римокатолическата религия, а към 750 000 сърби бяха убити.
Междувременно в събота делегация на Министерството на защитата на Сърбия не беше позволена в Хърватия, където публично се отбелязва Денят на мъчениците в Ясеновац. " Хърватската страна би трябвало да се извини за това. Хърватската страна ще би трябвало да каже, че няма нищо общо с това, и в случай че има нещо общо с това, да изясни по какъв начин е допустимо да се забрани визитата на гробовете в Ясеновац. Може ли това да се случи ли в някоя друга страна в Европа? Коя страна в света ще забрани, да речем, на евреите да пътуват до Аушвиц? Коя страна в света би могла да направи това, в случай че не продължи да следва фашистката идеология на Павелич? " - попита сръбският министър на защитата Александър Вулин.
Изданието напомня, че на събитията, извършени на 1 септември във Варшава по случай 80-годишнината от експлоадирането на Втората международна война, бяха направени шокиращи изказвания, по-специално, че хърватският народ е направил максимален принос за антифашистката битка в Европа. „ Тук сме, с цел да отдадем респект на всички жертви на войната, както в Полша, която за първи път влезе в битката против нацизма, по този начин и във всички останали страни, които защитаваха свободата и мира в Европа и света като цяло. Хърватският народ, поради общото популацията направи най-големия принос за антифашистката битка в Европа - повече от половин милион хърватски жители взеха присъединяване в нея “, сподели хърватският президент Колинда Грабар-Китарович, забравяйки, явно, чудовищните закононарушения на марионетката Независима страна Хърватия.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ