Ето защо не трябва да се връщаш към него
Стараеш се да бъдеш мощна, знам. Но когато се прибереш у дома и си свалиш подправената усмивка, лягаш нощем в леглото и не можеш да спреш мозъка си да мисли за него. Не можеш да направиш нищо със себе си и искаш да не беше толкоз комплицирано. Чудиш се за какво нещата са се развили толкоз неприятно.
Разбирам, че те гълтам болката в сърцето и пустотата, която усещаш.
Гледаш телефона си, пишеш дълги известия, единствено с цел да ги изтриеш. Следиш всяка негова крачка в обществените мрежи. Позволяваш му изцяло да те погълне и това постепенно те убива.
Той към този момент не е оня мъж, в който в миналото се влюби и не знаеш по кое време стана този, който не познаваш, само че обезверено искаш да си върнеш. Искаш всичко да стане по този начин както е било.
Искаш той да разбере, че се е държал неправилно. Но той търси виновността в някой различен, трансферира гнева си и проблемите си на теб.
Но ти не си направила нищо погрешно, ти не си коренът на неговите проблеми. Неговият проблем е в него самия, само че не може да го разбере. Той е прекомерно инатлив, с цел да признае своите неточности и да се извини.
Такива мъже като него не заслужават жена като теб. Но ти въпреки всичко си се влюбила в него, той ти е посочил своята добра страна и не си съумяла да устоиш. Той постоянно е бил толкоз благ, постоянно се е грижел за теб, правел е всичко единствено за теб, до момента в който един ден всичко това не спряло. И ти си схванала, че той повече не се отнася към теб по този начин, както си се отнасяш към него.
Вашите връзки са станали едностранчиви: той постоянно ще прецака нещо, а ти пълзиш на колене, почиствайки всичко.
Опитваш се да изгладиш всичко, тъй като си подобен човек, тъй като имаш огромно сърце. Но на него му е все тая. Той изобщо не се старае. Той към този момент не демонстрира, че си значима за него.
Понякога той става още по-мил и ти попадаш в този капан. Спомняш си хубавите времена и оставаш. Приемаш го назад, вярваш му, когато ти споделя, че всичко ще бъде по различен метод, само че след това се повтаря още веднъж. Той още веднъж стартира да те наскърбява и унижава.
И отново разрушава сърцето ти и те боли, а на него му е все тая.
Казваш на себе си, че ще бъдеш мощна, че няма да се върнеш към него, че не те е грижа за него.
Но след това отново се връщаш при него тъй като той е твоята уязвимост, толкоз дълго е бил всичко за теб и те е боязън да живееш без него. Но този път не можеш да се върнеш. Това става рисково и ненормално.
Но този път би трябвало да бъдеш твърда, би трябвало да си мощна, даже когато искаш да се предадеш. Ти знаеш, че той не е заслужен за теб. Знаеш, че заслужаваш този, който ще го е грижа за теб. Да, боязън те е да продължиш без него, само че това е боязън, който би трябвало да преодолееш.
Скъпа, не се връщай при него, тъй като без него ще ти е доста по-добре. Ще си доста по-смела, по-щастлива, по-силна и уверена без него. Трябва да спреш този пък към на никое място. Трябва да го пуснеш да си отиде вечно и въпреки да е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, то аз имам вяра, че ти можеш.
Той не те заслужава и в никакъв случай не те е заслужавал – повече не се връщай при него. Това би трябвало да бъде завършек на този циничен цикъл. Ти го можеш.
