Златната липа представя изложба с историята на 18 емблематични жени режисьори
Стара Загора посрещна едно от най-значимите съпътстващи събития в програмата на тазгодишното XIII-ото издание на Международния кино фестивал за ново европейско кино " Златната липа “. Във фоайето на Държавна опера – Стара Загора беше открита изложбата " Жените режисьори в българското писмено кино пред ХХ век “. Експозицията показва живота и творчеството на 18 изявени български режисьорки, оставили трайна диря в развиването на българското кино. Изложбата гостува в границите на " Златната липа “ по покана на Магдалена Ралчева – създател и шеф на кинофестивала.
Екип от откриватели от Института за проучване на изкуствата на Българската академия на науките стои зад реализацията на изложбата. На събитието в Стара Загора участва един от създателите и мотори на плана – доцент Теодора Стоилова-Дончева. Магдалена Ралчева дефинира експозицията като една от най-значимите съпътстващи кинофорума. Тя показва архивни фотографии, фрагменти от снимачните процеси, кино снимки и биографични материали за едни от най-значимите имена в българското писмено кино. Сред тях са Адела Пеева, Бинка Желязкова, Елдора Трайкова, Иглика Трифонова, Малина Петрова, Мая Вапцарова, Мариана Евстатиева-Биолчева и други създатели, чието творчество е асъдействало за развиването на документалния род в България през предишния век.
" Изложбата ме развълнува още в мига, когато я видях за първи път в София. Тогава си дадох сметка, че наложително би трябвало да бъде показана в Стара Загора в границите на " Златната липа “. Тя се вписва по извънреден метод в духа на кинофестивала “, съобщи при откриването Магдалена Ралчева.
Своите поздравления и позитивни оценки за значимостта на самодейността не спести и Людмила Дякова – ръководител на Съюза на българските кино дейци и основен редактор на списание " Кино “. Тя изрично уточни, че дамите в българското кино заслужават сходно внимание. " Изключително признателна съм на екипа, който осъществя изложбата. Тя е направена професионално, с доста почитание към историята и към тези 18 създатели и техните истории, които стоят зад филмовите продукции. Тази галерия има значим принос към опазването на паметта на българското кино “, съобщи Дякова.
Теодора Стоилова-Дончева разкри при откриването на експозицията, че подготовката й е лишила повече от година. По думите ѝ най-трудно се е оказало намирането на архивни материали от разнообразни източници. Според Дончева пътят по оформяне на изложбата е посочил, че в България архивите се пазят мъчно. Тя поздрави продуцента и оператор Пламен Герасимов за съдействието и изрази признателност за поддръжката от страна на Националната филмотека. " Най-ценното за нас беше, че успяхме да изгледаме съвсем всички филми на тези режисьорки и по този начин се докоснахме до едно голямо креативно завещание “, показа пред аудиторията във фоайето на Старозагорската опера, където са подредени паната, Теодора Дончева. Тя акцентира, че изложбата на първо място има за цел не просто да напомни имената на тези известни създатели, само че на първо място да насочи вниманието към творби, които през днешния ден остават отвън публичния фокус макар своите високи художествени качества.
Ключово място в експозицията заема Бинка Желязкова - първата жена кинорежисьор в българското кино. Нейните документални филми " Лице и опако “ и " Нани-на “ се трансформират в смели свидетелства за българската реалност през 70-те и 80-те години на ХХ век. Представени са и създатели като Адела Пеева, чиито филми печелят самопризнание на най-престижните интернационалните фестивали, както и редица режисьорки от разнообразни генерации, съдействали за развиването на българската документалистика.
При своето разкриване експозицията получи висока оценка и от представители на кинообщността. Бяха маркирани както наличието изложбата, по този начин също и нейното професионално образно оформление, което способства за въздействието ѝ върху посетителите.
Експозицията е съпроводена и от особено публикуван азбучник, който събира по-подробна информация за показаните авторки и техните произведения. По този метод планът остава като дълготраен документ за приноса на дамите в историята на българското писмено кино.
" Златната липа “ и Стара Загора са следващата спирка по пътя на изложбата " " Жените режисьори в българското писмено кино пред ХХ век “.
Фестивалът в Града на липите продължава до 3 юни с прожекции на 50 кино лентата от 18 страни. Специално жури и вотът на публиката ще дефинират носителите на премиите " Златната липа “ в обособените категории.
Екип от откриватели от Института за проучване на изкуствата на Българската академия на науките стои зад реализацията на изложбата. На събитието в Стара Загора участва един от създателите и мотори на плана – доцент Теодора Стоилова-Дончева. Магдалена Ралчева дефинира експозицията като една от най-значимите съпътстващи кинофорума. Тя показва архивни фотографии, фрагменти от снимачните процеси, кино снимки и биографични материали за едни от най-значимите имена в българското писмено кино. Сред тях са Адела Пеева, Бинка Желязкова, Елдора Трайкова, Иглика Трифонова, Малина Петрова, Мая Вапцарова, Мариана Евстатиева-Биолчева и други създатели, чието творчество е асъдействало за развиването на документалния род в България през предишния век.
" Изложбата ме развълнува още в мига, когато я видях за първи път в София. Тогава си дадох сметка, че наложително би трябвало да бъде показана в Стара Загора в границите на " Златната липа “. Тя се вписва по извънреден метод в духа на кинофестивала “, съобщи при откриването Магдалена Ралчева.
Своите поздравления и позитивни оценки за значимостта на самодейността не спести и Людмила Дякова – ръководител на Съюза на българските кино дейци и основен редактор на списание " Кино “. Тя изрично уточни, че дамите в българското кино заслужават сходно внимание. " Изключително признателна съм на екипа, който осъществя изложбата. Тя е направена професионално, с доста почитание към историята и към тези 18 създатели и техните истории, които стоят зад филмовите продукции. Тази галерия има значим принос към опазването на паметта на българското кино “, съобщи Дякова.
Теодора Стоилова-Дончева разкри при откриването на експозицията, че подготовката й е лишила повече от година. По думите ѝ най-трудно се е оказало намирането на архивни материали от разнообразни източници. Според Дончева пътят по оформяне на изложбата е посочил, че в България архивите се пазят мъчно. Тя поздрави продуцента и оператор Пламен Герасимов за съдействието и изрази признателност за поддръжката от страна на Националната филмотека. " Най-ценното за нас беше, че успяхме да изгледаме съвсем всички филми на тези режисьорки и по този начин се докоснахме до едно голямо креативно завещание “, показа пред аудиторията във фоайето на Старозагорската опера, където са подредени паната, Теодора Дончева. Тя акцентира, че изложбата на първо място има за цел не просто да напомни имената на тези известни създатели, само че на първо място да насочи вниманието към творби, които през днешния ден остават отвън публичния фокус макар своите високи художествени качества.
Ключово място в експозицията заема Бинка Желязкова - първата жена кинорежисьор в българското кино. Нейните документални филми " Лице и опако “ и " Нани-на “ се трансформират в смели свидетелства за българската реалност през 70-те и 80-те години на ХХ век. Представени са и създатели като Адела Пеева, чиито филми печелят самопризнание на най-престижните интернационалните фестивали, както и редица режисьорки от разнообразни генерации, съдействали за развиването на българската документалистика.
При своето разкриване експозицията получи висока оценка и от представители на кинообщността. Бяха маркирани както наличието изложбата, по този начин също и нейното професионално образно оформление, което способства за въздействието ѝ върху посетителите.
Експозицията е съпроводена и от особено публикуван азбучник, който събира по-подробна информация за показаните авторки и техните произведения. По този метод планът остава като дълготраен документ за приноса на дамите в историята на българското писмено кино.
" Златната липа “ и Стара Загора са следващата спирка по пътя на изложбата " " Жените режисьори в българското писмено кино пред ХХ век “.
Фестивалът в Града на липите продължава до 3 юни с прожекции на 50 кино лентата от 18 страни. Специално жури и вотът на публиката ще дефинират носителите на премиите " Златната липа “ в обособените категории.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ