Стара Загора: Над 2000 души наблюдаваха възстановка на боевете за Стара Загора
Стара Загора. Над 2000 поданици и посетители на града следиха на мемориалния рид „ Бранителите “ огромната възстановка на боевете за Стара Загора на 19/31 юли 1877 година, оповестиха от пресцентъра на Община Стара Загора. В нея бяха употребявани 6 оръдия – реплики на използваните от съветската и турската армии през освободителната война преди 140 години. Тогава се е състоял първият огромен конфликт сред двете воюващи армии в Руско-турската война. Изходът от борбата предопределя последвалото развиване на военните дейности.
В оня задушлив юлски ден, към 3500 българи в състава на Българското опълчение, с пълководец именития съветски военачалник Николай Столетов, за пръв път влизат в пердах за свободата на родината си. Готови, както свидетелстват историческите източници, да жертват себе си до последната капка кръв.
Боят за Стара Загора стопира настъплението към прохода и дава опция на огромна част от бягащото локално население да се изтегли. Той е предтеча на Шипченската епопея и проправя пътя към национално избавление. Поради това локалните хора назовават хълма „ Бранителите “ дребната Шипка. Това е и бойното кръщение на Българското опълчение, което демонстрира, че е почтено за святото дело. След боевете градът е изпепелен, избити са общо към 14 500 души в тези последни дни на юли 1877 година Това подрежда Стара Загора в олтара наедно с героите-мъченици от Априлското въстание.
Край мемориала „ Бранителите на Стара Загора “ над 150 деятели от 22 клуба на Националното сдружение „ Традиция “, облечени в униформи на опълченци и турски войник, участваха в пресъздаването на трагичните събития. По време на „ сражението “ бяха изстреляни над 4 000 халосни патрона, а 200 „ пиратки “ наподобиха топовните гърмежи. Във възстановката на боевете и спасяването на Самарското знаме бяха употребявани още два коня, атрибут, униформи и така нататък В нея участваха родолюбци от София, Пловдив, Русе, Плевен, Ловеч, Благоевград, Шумен, Ямбол, Казанлък, В. Търново, Панагюрище, с. Баня Панагюрско, Априлци – Троян, Бяла Черк ва, Копривщица, Трявна, Нова Загора и детски клуб „ Млад патриот “ от Н. Загора и районен клон 12-ти пехотен Балкански полк Стара Загора и другари.
Тя беше следена от представители на общинската и регионалната администрация, народни представители, общински съветници, делегация от съветския град Самара, доста жители и посетители на града.
Паметната борба преди 140 година поставя тежък отпечатък върху живота и образа на Стара Загора. Градът - обезлюден, опожарен – е безмълвен очевидец на героизма и нещастието. Той, черпещ животворни сокове от славното минало, гордо се възражда още веднъж и прекланя глава пред саможертвата на борците за независимост.
Боят за Стара Загора
След форсирането на река Дунав на 15/27 юни 1877 г, съветските войски се разделят на 3 отряда: Западен отряд – 35000 бойци, Източен отряд – 80000 бойци и Преден отряд – едвам 12000 бойци (командир военачалник Йосиф Гурко), в който е включен съставът на Българското опълчение. Предният отряд стартира безапелационно войната – съумява да превземе значими градове по пътя си към Балкана. Установен е надзор над Шипченския проход, имащ значение за връзките сред Северна и Южна България. Пътят за нахлуване към необятните полета на Тракия е открит. Османското командване, шокирано от дейностите на освободителната армия, заповядва прехвърлянето от Албания в Южна България на голямата войска на Сюлейман паша, който по-късно ще извърши същинско военно закононарушение, избивайки мирното българско население по пътя си.
На 11 юли/23 юли 1877 година, командирите на Предния отряд и Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружини) – ген. Гурко и ген. Столетов са посрещнати в освободената Стара Загора. На 12/24 юли Петко Р. Славейков приветства освободителните войски в църквата „ Свети Димитър “ и с изключителна церемониалност. Пред събралите се хиляди жители и цялото духовенство, е отслужен молебен. Основана е Привременна управителна комисия с ръководител П.Р. Славейков – уредник на първата гражданска власт в Стара Загора.
Междувременно армията на Сюлейман продължава да настава към града, като три дни преди борбата той е задръстен от безкрайните колони бежанци, търсещи леговище.
В навечерието на сражението в Стара Загора са ситуирани 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо към 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга на към 1,5 км южно от Стара Загора.
Армията на Сюлейман паша настава с 41 табора и многочислена артилерия. Сутринта на 19/31 юли е групирана в три колони. Първата офанзива против позициите на опълченците стартира с топовни гърмежи и пушечни изстрели към 7 часа. Те дават отговор с няколко залпа. От юг напира османската войска.
Около 10 часа военачалник Столетов изпраща известие до полковник Де Прерадович, в което му декларира, че му поверява отбраната на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанският драгунски полк. Към това време към този момент всички опълченски дружини са на позиция южно от града.
Към обяд, когато ситуацията е съвсем неудържимо, всички запаси влизат в багра. На помощ не може да се разчита. При това състояние, тилът на бранителите е обезпечен от голям брой локални жители, които се трансферират на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените. Героизмът на тези хора е толкоз огромен, че по нищо не се разграничава от този на опълченците.
С напредването на времето, боят се разгорещява от ден на ден и до момента в който опълченските дружини се топят като пролетен сняг, от юг прииждат нови и нови турски сили. Въпреки тежката обстановка, нито един опълченец не мисли за оттегляне.
Един от най-критичните моменти настава, когато османците съумяват да се вклинят сред 3-та и 5-та тайфа. Подполковник Калитин, пълководец на 3-та тайфа, съумява да поведе бойците. Врагът не чака сходна реакция и като по знамение ситуацията краткотрайно е избавено. Командирът на 3-а рота, щабс-капитан Попов, въпреки и ранен, повежда своята войскова част, която дава забележителен отпор.
След пладне Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили против отбранителните позиции, които, като виждат опасността от обграждане нямат избор и стартират да отстъпват. Моментът е извънредно трагичен и би трябвало да се работи бързо, с цел да могат опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, преди частите на Сюлейман паша.
Врагът вярно осъзнава, че моментът е подобаващ за по-сериозно нахлуване и нападна. Най-жестокият османски удар е стихотворец от героичната Трета опълченска тайфа с именития си пълководец подполковник Павел Калитин. Тя, дружно с 1-ва опълченска тайфа, би трябвало да прикрива отстъплението на останалите елементи от Старозагорския отряд и да обезпечи опция за бягство на север на популацията на града и хилядите бежанци от Тракия.
Положението на дружината става изключително тежко. Битката за Самарското знаме се трансформира в същинска кланица. За него умират мнозина опълченци, покосени от патрони, както и самият пълководец на 3-а тайфа подполковник Калитин. Знамето, излъчено от ръка на ръка и напоено с кръвта на героите, е избавено.
Старозагорският отряд отстъпва по пролома, а изплашените турци съвсем не го преследват. След като съумяват да се изтеглят през тесните и криви улици на Стара Загора и обкръжени от десетки хиляди бежанци, изморените опълченци, с обгорени от барут лица, поемат пътя към Казанлък. Чувайки писъците на жертвите от горящия град, те вървят със стиснати юмруци и зъби. Много от тях изостават от колоната, с цел да подканват бежанците да се движат преди тях, като взимат децата на ръце.
С навлизането си в Стара Загора бойците на Сюлейман паша избиват хиляди българи от града и селата южно от града, а други, най-вече млади момчета, девойки и дами са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция.
Градът е опожарен и обезлюден. Мнозина се избавят с бягство оттатък Балкана, където остават до пролетта на 1878 година Някои не се завръщат повече в Стара Загора. Съвременници на събитията считат, че повече на това място няма да съществува град. В боевете за отбраната на Стара Загора, Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение. След разформироването на Предния отряд, ген. Гурко издава прощална заповед, в която се споделя: „ Ще минат години, и тази бъдеща българска войска ще каже: „ Ние сме потомци на славните бранители на Стара Загора. ”
В оня задушлив юлски ден, към 3500 българи в състава на Българското опълчение, с пълководец именития съветски военачалник Николай Столетов, за пръв път влизат в пердах за свободата на родината си. Готови, както свидетелстват историческите източници, да жертват себе си до последната капка кръв.
Боят за Стара Загора стопира настъплението към прохода и дава опция на огромна част от бягащото локално население да се изтегли. Той е предтеча на Шипченската епопея и проправя пътя към национално избавление. Поради това локалните хора назовават хълма „ Бранителите “ дребната Шипка. Това е и бойното кръщение на Българското опълчение, което демонстрира, че е почтено за святото дело. След боевете градът е изпепелен, избити са общо към 14 500 души в тези последни дни на юли 1877 година Това подрежда Стара Загора в олтара наедно с героите-мъченици от Априлското въстание.
Край мемориала „ Бранителите на Стара Загора “ над 150 деятели от 22 клуба на Националното сдружение „ Традиция “, облечени в униформи на опълченци и турски войник, участваха в пресъздаването на трагичните събития. По време на „ сражението “ бяха изстреляни над 4 000 халосни патрона, а 200 „ пиратки “ наподобиха топовните гърмежи. Във възстановката на боевете и спасяването на Самарското знаме бяха употребявани още два коня, атрибут, униформи и така нататък В нея участваха родолюбци от София, Пловдив, Русе, Плевен, Ловеч, Благоевград, Шумен, Ямбол, Казанлък, В. Търново, Панагюрище, с. Баня Панагюрско, Априлци – Троян, Бяла Черк ва, Копривщица, Трявна, Нова Загора и детски клуб „ Млад патриот “ от Н. Загора и районен клон 12-ти пехотен Балкански полк Стара Загора и другари.
Тя беше следена от представители на общинската и регионалната администрация, народни представители, общински съветници, делегация от съветския град Самара, доста жители и посетители на града.
Паметната борба преди 140 година поставя тежък отпечатък върху живота и образа на Стара Загора. Градът - обезлюден, опожарен – е безмълвен очевидец на героизма и нещастието. Той, черпещ животворни сокове от славното минало, гордо се възражда още веднъж и прекланя глава пред саможертвата на борците за независимост.
Боят за Стара Загора
След форсирането на река Дунав на 15/27 юни 1877 г, съветските войски се разделят на 3 отряда: Западен отряд – 35000 бойци, Източен отряд – 80000 бойци и Преден отряд – едвам 12000 бойци (командир военачалник Йосиф Гурко), в който е включен съставът на Българското опълчение. Предният отряд стартира безапелационно войната – съумява да превземе значими градове по пътя си към Балкана. Установен е надзор над Шипченския проход, имащ значение за връзките сред Северна и Южна България. Пътят за нахлуване към необятните полета на Тракия е открит. Османското командване, шокирано от дейностите на освободителната армия, заповядва прехвърлянето от Албания в Южна България на голямата войска на Сюлейман паша, който по-късно ще извърши същинско военно закононарушение, избивайки мирното българско население по пътя си.
На 11 юли/23 юли 1877 година, командирите на Предния отряд и Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружини) – ген. Гурко и ген. Столетов са посрещнати в освободената Стара Загора. На 12/24 юли Петко Р. Славейков приветства освободителните войски в църквата „ Свети Димитър “ и с изключителна церемониалност. Пред събралите се хиляди жители и цялото духовенство, е отслужен молебен. Основана е Привременна управителна комисия с ръководител П.Р. Славейков – уредник на първата гражданска власт в Стара Загора.
Междувременно армията на Сюлейман продължава да настава към града, като три дни преди борбата той е задръстен от безкрайните колони бежанци, търсещи леговище.
В навечерието на сражението в Стара Загора са ситуирани 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо към 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга на към 1,5 км южно от Стара Загора.
Армията на Сюлейман паша настава с 41 табора и многочислена артилерия. Сутринта на 19/31 юли е групирана в три колони. Първата офанзива против позициите на опълченците стартира с топовни гърмежи и пушечни изстрели към 7 часа. Те дават отговор с няколко залпа. От юг напира османската войска.
Около 10 часа военачалник Столетов изпраща известие до полковник Де Прерадович, в което му декларира, че му поверява отбраната на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанският драгунски полк. Към това време към този момент всички опълченски дружини са на позиция южно от града.
Към обяд, когато ситуацията е съвсем неудържимо, всички запаси влизат в багра. На помощ не може да се разчита. При това състояние, тилът на бранителите е обезпечен от голям брой локални жители, които се трансферират на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените. Героизмът на тези хора е толкоз огромен, че по нищо не се разграничава от този на опълченците.
С напредването на времето, боят се разгорещява от ден на ден и до момента в който опълченските дружини се топят като пролетен сняг, от юг прииждат нови и нови турски сили. Въпреки тежката обстановка, нито един опълченец не мисли за оттегляне.
Един от най-критичните моменти настава, когато османците съумяват да се вклинят сред 3-та и 5-та тайфа. Подполковник Калитин, пълководец на 3-та тайфа, съумява да поведе бойците. Врагът не чака сходна реакция и като по знамение ситуацията краткотрайно е избавено. Командирът на 3-а рота, щабс-капитан Попов, въпреки и ранен, повежда своята войскова част, която дава забележителен отпор.
След пладне Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили против отбранителните позиции, които, като виждат опасността от обграждане нямат избор и стартират да отстъпват. Моментът е извънредно трагичен и би трябвало да се работи бързо, с цел да могат опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, преди частите на Сюлейман паша.
Врагът вярно осъзнава, че моментът е подобаващ за по-сериозно нахлуване и нападна. Най-жестокият османски удар е стихотворец от героичната Трета опълченска тайфа с именития си пълководец подполковник Павел Калитин. Тя, дружно с 1-ва опълченска тайфа, би трябвало да прикрива отстъплението на останалите елементи от Старозагорския отряд и да обезпечи опция за бягство на север на популацията на града и хилядите бежанци от Тракия.
Положението на дружината става изключително тежко. Битката за Самарското знаме се трансформира в същинска кланица. За него умират мнозина опълченци, покосени от патрони, както и самият пълководец на 3-а тайфа подполковник Калитин. Знамето, излъчено от ръка на ръка и напоено с кръвта на героите, е избавено.
Старозагорският отряд отстъпва по пролома, а изплашените турци съвсем не го преследват. След като съумяват да се изтеглят през тесните и криви улици на Стара Загора и обкръжени от десетки хиляди бежанци, изморените опълченци, с обгорени от барут лица, поемат пътя към Казанлък. Чувайки писъците на жертвите от горящия град, те вървят със стиснати юмруци и зъби. Много от тях изостават от колоната, с цел да подканват бежанците да се движат преди тях, като взимат децата на ръце.
С навлизането си в Стара Загора бойците на Сюлейман паша избиват хиляди българи от града и селата южно от града, а други, най-вече млади момчета, девойки и дами са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция.
Градът е опожарен и обезлюден. Мнозина се избавят с бягство оттатък Балкана, където остават до пролетта на 1878 година Някои не се завръщат повече в Стара Загора. Съвременници на събитията считат, че повече на това място няма да съществува град. В боевете за отбраната на Стара Загора, Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение. След разформироването на Предния отряд, ген. Гурко издава прощална заповед, в която се споделя: „ Ще минат години, и тази бъдеща българска войска ще каже: „ Ние сме потомци на славните бранители на Стара Загора. ”
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ