Стара Загора: В Художествената галерия ще бъде открита изложба на Иван Пенков
Стара Загора. На 22 август, от 18.00 часа, в западната зала на Старозагорската художествена изложба ще бъде открита изложбата „ Иван Пенков (1897-1957). Това оповестиха от пресцентъра на Община Стара Загора. Експозицията включва 45 живописни произведения, рисунки и сценографски планове от фондовете на Художествена изложба Стара Загора, Художествена изложба Казанлък и Софийска градска художествена изложба. В нея са намерили място творби, основани сред 1921 и 1957 години. Изложбата е отдадена на 120-годишнината от рождението на именития художник, роден в Казанлък на 30 април 1897 година
С картините на Иван Пенков е обвързвана една от най-приказните страници от българското изкуство през 20-те години. Той е в основата на авангардната сценография през 20-40 те- години, а потомство от надарени сценографи са негови възпитаници. Негови са витражите в Ректората на Софийския университет и мозаичните композиции в Съдебната палата. Създава десетки илюстрации. Занимава се с металопластика, тъкани, керамика, пространствено оформление и така нататък
Иван Пенков е роден на 30 април 1897г. в Казанлък. Син е на фотографа и книгоиздателя Георги Пенков и учителката Мария Владева. От техните артистични изяви наследява пристрастието към театралната сцена. Майка му е първата казанлъшка актриса, която си разрешава да играе женски функции. Юношеските му ползи към рисуването го сближават с Иван Милев и Дечко Узунов. През 1914г. Димитър Радойков включва негови и на Иван Милев рисунки в основата на огромна ученическа галерия, а интереса им към сцената ги води в любителския спектакъл на града. Пътят към изкуството обаче минава през комерсиалната гимназия в Бургас /1914/. Тук през 1916г. урежда най-ранната си галерия, дружно с Янко Анастасов. Следва Южния фронт на Първата международна война. През 1919 година е признат в Художествената академия, където учи при именитите си съгражданини Петко Клисуров и Борис Михайлов, при Стефан Баджов, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов и други Сред състудентите му са Дечко Узунов, Стоян Сотиров, Никола Вълчев. През 1921г. основава серия от живописни платна с изявена декоративност, измежду които е и известната по-късно творба “Паун ”. През 1922г. урежда взаимна галерия с Дечко Узунов. Между 1922 и 1924г. Иван Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер. Тези две години са оставили своя отпечатък с няколко експресивни пейзажа от Нюрнберг, Регенсбург и Мюнхен. Със събраните творби от трите предишни години през есента на 1924г. той реди първата си независима галерия в Тръпковата изложба в София. Воден от концепциите за значимостта на българското художествено завещание и съвремието, от утвърждаващата се негова персонална форма на стилизация и декоративна експресивност Иван Пенков основава онази поредност от платна като “На чешмата ”, “Манастир ”, “Задушница ”, “Майка с дете ”, “Богомолци ”, с които се подрежда измежду най-значимите фигури на придвижването “Родно изкуство ”.
Иван Пенков навлиза в тематиките и образността на българското художествено завещание със сериозността на откривател. В иконописта и миниатюрите от средновековните ръкописи, в дърворезбените възрожденски тавани и алафранги, в писаните каручки и шарените стомни, в чипровските килими, родопските халища и калоферските шивици той търси исконните извори на българската нематериалност, на безконечните измерения и благосъстояние в националната стилистика. От там извиква магията, с която трансформира селските майки в мадони, жътварите в светци, планините в тежки черги и композициите си в ритуали.Създадените през 30-те години “Паисий ”, “Жътвар ”, ”Разпятие ”, “Рилският манастир ” и други са част от моста, който трансферира сред минало и съвремие. През 1937 година получава златен орден на Парижкото ревю. Паралелно с живописта стартират и изявите му в сценографията. Заедно с Иван Милев приготвят сценографии за авангардния “Театър Студия ” в София, както и впечатляващото с приказно-декоративното си решение на “Принцеса Турандот ”, с което дебютират в Народния спектакъл. С новаторските си решения през 20-те години Иван Пенков е несъмнено един от най-активните и надарени театрални художници на България. От това време са емблематичните за българската сценография декори и костюми към “Опиянение ” от Стринберг ”, “Тебеширеният кръг ” от Клабунд, “Дванайста нощ ” от Шекспир, “Майстори ” от Рачо Стоянов и така нататък Следват десетки театрални, оперни и балетни постановки, които остават като жалони в българската сценография – от “Волпоне ” по Б.Джонсън /1930/ и балета “Зелената флайта ” на Моцарт /1932/ през “Когато гръм удари ” на П. Яворов /1940/ до “Езоп ” от Фигейредо /1956/- последното му създание. През 1939 година е поканен като учител /от 1945 година като професор/ в Художествената академия. Там той основава Катедра по сценография, от която през идващите близо две десетилетия приготвя голям брой от бъдещите сценографи на театрите и оперите в страната. От началото на 30-те години Иван Пенков изявява познанията и уменията си и в региона на мозайката /Софийската правосъдна палата /1940/, Софийската аерогара/, стенописта /Бургаската комерсиална палата /1929/, залите на бившето Софийско застрахователно сдружение “Орел ”/. Особено важен е неговият принос към одобряване на витража в актуалното българско изкуство. И до в този момент, измежду най-забележителните стъклописи в страната са неговите композиции с фигурите на Св.Св. Кирил и Методий ”, на Св. Климент Охридски, на княз Борис и цар Симеон Велики, и така нататък в Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски ” /1931-1933 г./ ; облиците на български царе Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен в залите на Българска национална банка /1939-1940/, витражите в Министерство на правораздаването /1940/.
След 1933 година стартират изявите му в региона на пространственото художествено оформление. Първата му задача е сързана с нареждане на занаятчийската галерия на Българската кооперативна банка в Мюнхен. През 1935 година оформя Българския търговски павилион в Германия, а през 1937 година е поканен за пространственото решение на Българския павилион на Международното ревю в Париж. Негово е оформлението на българската етнографска галерия във Франкфурт на Майн, Хайделберг, Мюнхен и други немски градове през 1941 година Между 1947 и 1955 година следва поредност от виновни задания по пространствено оформление, измежду които са: Търговския павилион на България в Будапеща /1948/ и Прага /1951/, изложбата „ Българско национално творчество ” в Москва /1952/ и в Лайпциг, Дрезден, Берлин, Хали други градове на Германия /1953/
Благодарение на любовта му към старите художествени занаяти, сериозната изследователска активност и персоналните му изяви в редица от тях Иван Пенков способства за възвръщане на интереса към кованото желязо, медните съдове, килимарството, писаната керамика. Автор е на мебели, декоративни кукли, железни предмети за бита, планове за тъкани и така нататък През 1945 година провежда взаимната си с Йордан Баров галерия живопис и приложни изкуства, на която демонстрира редица от тях.
В края на 40-те и началото на 50-те години креативната интензивност на Иван Пенков пораства. Той е в разгара на силите си. Редом с уговорките си в Художествената академия, Народния и Младежкия спектакъл, Института за изобразителни изкуства към Българска академия на науките, на който е шеф, той задълбочава ранните си идейнопластични търсения в живописта, връщайки се към тематиките за алафрангата, невястата, жътвата. Създава един изумителен по своята експресивност цикъл от шаржове на сътрудници, измежду които тези на Илия Бешков, Илия Петров, Кирил Цонев, Асен Василев, Ненко Балкански, Любомир Далчев и други Рисува себе си – десетки автопортрети с молив, туш и маслени бои. Голямата част от тях са подписани с годината 1957, годината в която на 28 ноември инфаркт прекъсва живота му. Той е на шестдесет години. Името на Иван Пенков има изключително място в българското изкуство през 20 век. То е синоним на българщина, гений, сила, феерия и нравствен аристократизъм. Основната част от живописното творчество на Иван Пенков е владеене на НХГ, СГХГ, художествените галерии на Стара Загора, Казанлък.
С картините на Иван Пенков е обвързвана една от най-приказните страници от българското изкуство през 20-те години. Той е в основата на авангардната сценография през 20-40 те- години, а потомство от надарени сценографи са негови възпитаници. Негови са витражите в Ректората на Софийския университет и мозаичните композиции в Съдебната палата. Създава десетки илюстрации. Занимава се с металопластика, тъкани, керамика, пространствено оформление и така нататък
Иван Пенков е роден на 30 април 1897г. в Казанлък. Син е на фотографа и книгоиздателя Георги Пенков и учителката Мария Владева. От техните артистични изяви наследява пристрастието към театралната сцена. Майка му е първата казанлъшка актриса, която си разрешава да играе женски функции. Юношеските му ползи към рисуването го сближават с Иван Милев и Дечко Узунов. През 1914г. Димитър Радойков включва негови и на Иван Милев рисунки в основата на огромна ученическа галерия, а интереса им към сцената ги води в любителския спектакъл на града. Пътят към изкуството обаче минава през комерсиалната гимназия в Бургас /1914/. Тук през 1916г. урежда най-ранната си галерия, дружно с Янко Анастасов. Следва Южния фронт на Първата международна война. През 1919 година е признат в Художествената академия, където учи при именитите си съгражданини Петко Клисуров и Борис Михайлов, при Стефан Баджов, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов и други Сред състудентите му са Дечко Узунов, Стоян Сотиров, Никола Вълчев. През 1921г. основава серия от живописни платна с изявена декоративност, измежду които е и известната по-късно творба “Паун ”. През 1922г. урежда взаимна галерия с Дечко Узунов. Между 1922 и 1924г. Иван Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер. Тези две години са оставили своя отпечатък с няколко експресивни пейзажа от Нюрнберг, Регенсбург и Мюнхен. Със събраните творби от трите предишни години през есента на 1924г. той реди първата си независима галерия в Тръпковата изложба в София. Воден от концепциите за значимостта на българското художествено завещание и съвремието, от утвърждаващата се негова персонална форма на стилизация и декоративна експресивност Иван Пенков основава онази поредност от платна като “На чешмата ”, “Манастир ”, “Задушница ”, “Майка с дете ”, “Богомолци ”, с които се подрежда измежду най-значимите фигури на придвижването “Родно изкуство ”.
Иван Пенков навлиза в тематиките и образността на българското художествено завещание със сериозността на откривател. В иконописта и миниатюрите от средновековните ръкописи, в дърворезбените възрожденски тавани и алафранги, в писаните каручки и шарените стомни, в чипровските килими, родопските халища и калоферските шивици той търси исконните извори на българската нематериалност, на безконечните измерения и благосъстояние в националната стилистика. От там извиква магията, с която трансформира селските майки в мадони, жътварите в светци, планините в тежки черги и композициите си в ритуали.Създадените през 30-те години “Паисий ”, “Жътвар ”, ”Разпятие ”, “Рилският манастир ” и други са част от моста, който трансферира сред минало и съвремие. През 1937 година получава златен орден на Парижкото ревю. Паралелно с живописта стартират и изявите му в сценографията. Заедно с Иван Милев приготвят сценографии за авангардния “Театър Студия ” в София, както и впечатляващото с приказно-декоративното си решение на “Принцеса Турандот ”, с което дебютират в Народния спектакъл. С новаторските си решения през 20-те години Иван Пенков е несъмнено един от най-активните и надарени театрални художници на България. От това време са емблематичните за българската сценография декори и костюми към “Опиянение ” от Стринберг ”, “Тебеширеният кръг ” от Клабунд, “Дванайста нощ ” от Шекспир, “Майстори ” от Рачо Стоянов и така нататък Следват десетки театрални, оперни и балетни постановки, които остават като жалони в българската сценография – от “Волпоне ” по Б.Джонсън /1930/ и балета “Зелената флайта ” на Моцарт /1932/ през “Когато гръм удари ” на П. Яворов /1940/ до “Езоп ” от Фигейредо /1956/- последното му създание. През 1939 година е поканен като учител /от 1945 година като професор/ в Художествената академия. Там той основава Катедра по сценография, от която през идващите близо две десетилетия приготвя голям брой от бъдещите сценографи на театрите и оперите в страната. От началото на 30-те години Иван Пенков изявява познанията и уменията си и в региона на мозайката /Софийската правосъдна палата /1940/, Софийската аерогара/, стенописта /Бургаската комерсиална палата /1929/, залите на бившето Софийско застрахователно сдружение “Орел ”/. Особено важен е неговият принос към одобряване на витража в актуалното българско изкуство. И до в този момент, измежду най-забележителните стъклописи в страната са неговите композиции с фигурите на Св.Св. Кирил и Методий ”, на Св. Климент Охридски, на княз Борис и цар Симеон Велики, и така нататък в Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски ” /1931-1933 г./ ; облиците на български царе Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен в залите на Българска национална банка /1939-1940/, витражите в Министерство на правораздаването /1940/.
След 1933 година стартират изявите му в региона на пространственото художествено оформление. Първата му задача е сързана с нареждане на занаятчийската галерия на Българската кооперативна банка в Мюнхен. През 1935 година оформя Българския търговски павилион в Германия, а през 1937 година е поканен за пространственото решение на Българския павилион на Международното ревю в Париж. Негово е оформлението на българската етнографска галерия във Франкфурт на Майн, Хайделберг, Мюнхен и други немски градове през 1941 година Между 1947 и 1955 година следва поредност от виновни задания по пространствено оформление, измежду които са: Търговския павилион на България в Будапеща /1948/ и Прага /1951/, изложбата „ Българско национално творчество ” в Москва /1952/ и в Лайпциг, Дрезден, Берлин, Хали други градове на Германия /1953/
Благодарение на любовта му към старите художествени занаяти, сериозната изследователска активност и персоналните му изяви в редица от тях Иван Пенков способства за възвръщане на интереса към кованото желязо, медните съдове, килимарството, писаната керамика. Автор е на мебели, декоративни кукли, железни предмети за бита, планове за тъкани и така нататък През 1945 година провежда взаимната си с Йордан Баров галерия живопис и приложни изкуства, на която демонстрира редица от тях.
В края на 40-те и началото на 50-те години креативната интензивност на Иван Пенков пораства. Той е в разгара на силите си. Редом с уговорките си в Художествената академия, Народния и Младежкия спектакъл, Института за изобразителни изкуства към Българска академия на науките, на който е шеф, той задълбочава ранните си идейнопластични търсения в живописта, връщайки се към тематиките за алафрангата, невястата, жътвата. Създава един изумителен по своята експресивност цикъл от шаржове на сътрудници, измежду които тези на Илия Бешков, Илия Петров, Кирил Цонев, Асен Василев, Ненко Балкански, Любомир Далчев и други Рисува себе си – десетки автопортрети с молив, туш и маслени бои. Голямата част от тях са подписани с годината 1957, годината в която на 28 ноември инфаркт прекъсва живота му. Той е на шестдесет години. Името на Иван Пенков има изключително място в българското изкуство през 20 век. То е синоним на българщина, гений, сила, феерия и нравствен аристократизъм. Основната част от живописното творчество на Иван Пенков е владеене на НХГ, СГХГ, художествените галерии на Стара Загора, Казанлък.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ