Изчерпаният Ердоган
Стара сентенция гласи, че не е значимо по какъв начин се гласоподава, а кой брои бюлетините. Тя важи с цялостна мощ за идните на 24 юни в Турция парламентарно-президентски избори. Опозицията в лицето на кемалистката Народно-републиканка партия (НРП) и новата "Добра партия " с лидерката Мерал Акшенер към този момент разгласи, че са отпечатани в допълнение 11 млн. бюлетини с гласове за Ердоган, което ще му обезпечи спечелването на президентските избори на 24 юни (в неделя) с 51-51,2 на 100. Няма да е разумно да са повече, тъй като ще се получи лавина от отвращение заради подозрения за операции. Публикуването на някои резултати от анкети на социологически организации като "Гезиджи " или "Медиар " дават учредения за заключения, че се
следи спад в поддръжката за турския водач
и то в случай, че управляващите държат под надзор множеството медии в Турция. Сондажите измежду популацията в навечерието на изключителните избори демонстрират, че за Ердоган ще дадат гласовете си на първи тур към 47-49% от турските жители, а ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) няма да успее да вземе над 300 депутатски места (очакват се към 48-49%) в 600-местния Меджлис (парламент) - тя ще изгуби болшинството си.
Предизборната акция е освен яростна и на моменти нелицеприятна заради размяната на обидни слова сред претендентите за президент или сред тези, които се борят за място в Меджлиса. Тя се изражда и до убийства и побоища сред ръководещи и съпротива, както се случи в югоизточния град Суруч, където е имало нахлуване над членове на ПСР от локални поданици, обикаляни с апели да поддържат Ердоган и ПСР. Сред починалите е братът на народен представител от ПСР Ибрахим Халил Йълдъз, който е упорствал пламенно измежду локални дребни търговци да дадат гласа си за ръководещите. Населението в тези региони е най-вече от кюрдски генезис и огромна част от него поддържа прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Лидерът на тази партия Саляхатин Демирташ, който е претендент за президент, води акцията си от затвор в Одрин и изследванията допускат, че партията ще успее още веднъж да влезе в Меджлиса - ще събере повече от 10-процентния предел за влизане в Народното събрание. Може би по тази причина Ердоган побърза да съобщи, че след изборите ще промени условието да не могат да бъдат претенденти за президент освен наказани, само че и арестувани, какъвто е Демирташ.
Това не е ли боязън от положително показване
на ДПН и съпредседателя й Селяхатин Демирташ? Той към този момент съобщи, че в случай че има втори тур на изборите за президент, ДПН ще поддържа претендента на опозицията, който се е класирал с най-хубав резултат на първия тур. "Ню Йорк таймс " преди дни написа, че Ердоган се пробва по всевъзможен метод да избегне тъкмо това - да няма втори тур на изборите за президент. Защото социологическите изследвания сочели, че се чакат близки резултати. Авторитетният вестник подчертава върху нещо невиждано досега освен в Турция - опозицията е съумяла да се сплоти в съюз, да реализира съглашения за присъединяване в тези избори, което ще породи усложнения за Ердоган. Той, несъмнено, си остава най-популярният политик в страната, само че някак се открояват изказани мнения на главния му конкурент от НРП Муххарем Индже, че "имам огромно предпочитание за смяна в Турция ". Британският "Таймс " е по-категоричен в разбори за резултатите от изборите на 24 юни. Изданието твърди, че "с наближаването на изборите Ердоган прави гаф след гаф и по този начин ускорява позициите на опозицията ". Допълва се, че "марката Ердоган се е сринала ". Не е несъмнено дали в действителност се е сринала, само че е реалност, че гласът на Ердоган му изневерява и след толкоз доста манифестации из цялата страна той просто го е изгубил. Още повече че на протест в Бингьол президентът се пробва по табиет за изкрещи към присъстващите в своя жанр с "Ей, Диарбекир ", само че той не е в Диарбекир, а в различен град - Бингьол. Хората са втрещени и не реагират.
Всъщност цялата акция на ръководещите е много по-различна от минали избори. Няма ги милионите гирлянди с партийни флагове из улиците на всеки град в страната и гигантските портрети на Ердоган на всеки ъгъл и висока постройка. Акцентира се върху неговия дълголетен опит и визия за Турция. Лозунгите са сложени на съвременни сменящи се автоматизирано табла и се концентрират върху "За да пораства стопанската система, се желае визия ", "Голяма Турция желае мощен водач ", "За работа на нацията се желае майсторство ", "Управлението на страната изисква опит " или "За да се устои на опити за прелом, се изисква кураж ".
Неговият сътрудник в тези избори Девлет Бахчели от Партията на националистическото деяние (ПНД) е заложил на "Гаранция за доверие и успокоение ". Всъщност тази крайнодясна националистическа партия се включи в коалиция с ръководещите от ПСР в Народен съюз, тъй като изследванията потвърдиха, че наклонността е трайно низходяща и в случай че взе участие независимо, няма да влезе в Меджлиса. Сега й дават към 6% достижение при нужни 10%.
Но тя е правилен съдружник на Ердоган в политиките му и всеки глас на последователите й е добре пристигнал в комплицираните времена, които изживява Турция.
Не са загадка големите провокации пред турската стопанска система
в това число незапомнения срив на турската лира и $453 милиарда външен дълг. Ако за Ердоган външни пазарни конспирации са в основата на буксуването на турската стопанска система, то за срутва на турската лира той избира да резервира безмълвие. Сигурно по тази причина Мерал Акшенер, лидерката на "Добрата партия ", разказва Ердоган като "изморен водач на рейс, който се движи на ръба на бездна ".
Управляващата ПСР се е отказала от правото да направи полагащото й се по закон послание към нацията в особено избраното за задачата време по всички ТВ екрани и радио. Сгъстената стратегия не давала опция за сходни изяви. Преценено е, че са задоволителни непрестанно предаваните речи на Ердоган по манифестации и срещи с гласоподаватели. Напоследък при тези свои участия Ердоган не пропуща да подчертае, че първата му работа след спечелването на изборите на 24 юни е
да анулира изключителното състояние
Нещо, за което опозицията от дълго време упорства. Тази съпротива оповести и че на всеки участник в митингите на ПСР се давали по 100 турски лири (около 40 лева.), което е двойно повече от минали предизборни акции. Защото тази акция в множеството време протича в дни на рамазан, т. е. не се яде по през целия ден и няма по какъв начин да се раздават сандвичи и питиета. Във всеки квартал по градове и селища са опънати шатри, в които се прави ифтар, като се раздава след залез слънце гратис ястие на всеки присъстващ. Кметовете в множеството случаи са от ръководещите и те са уредниците на тези събития. В обществените мрежи в тази връзка се разяснява случай, когато крайни националисти, последователи на Ердоган, нанесли побой на туристи, които измежду бял ден хапвали в някакво заведение в Истанбул. Ако това са прояви на така наречен политически ислям и потребление на религията в политически борби и в интерес на личностно властване, европейците няма по какъв начин да го одобряват. Дори и да става въпрос за сляпа религия в водач, който въплъщава мощта на страната. Не става въпрос за повсеместния надзор над медии, правосъдна система или сили за сигурност, а просто за права и народна власт, която слага религията в друго без значение и независимо русло.
Но в Ердоганова Турция религията върви ръка за ръка с политиката и дефинира визията за страната в бъдеще. Решението на австрийския канцлер Курц да затвори 7 джамии в страната си и да изгони 60 имами от Австрия поради неспазване на признати законови правила (Закон за исляма от 2015 г.) се употребява от Ердоган в предизборната акция. С думи, че "тези дейности ще доведат до война сред кръста и полумесеца ", Ердоган нахъсва последователи, като се показва за герой против "изкуствената, асиметрична, икономическа и политическа изолираност на страната от двулични наши сътрудници и съдружници ". Твърденията, че паричният пазар и стопанската система са в неволя вследствие на тайни външни интервенции, се посрещат скептично освен от водачите на главните опозиционни партии, само че и от мислещите турци.
Което обаче не пречи Ердоган да пробва омайване на електората с военните интервенции отвън страната. За задачата се употребява и идната интервенция в сирийския град Мембидж, която е била контрактувана на 4 юни при срещата сред държавния секретар Помпео и турския външен министър Чавушоолу. Тази интервенция се е разработвала механически като пътна карта на 12-13 юни в Щутгарт сред висши турски и американски военни. Постигнато било съглашение и за бъдещето на Мембидж, където би трябвало да се върнат по домовете си напусналите го жители, само че откакто оттова се изгонят силите на сирийските кюрди. Героят в тази поредна и дейна политика е Ердоган. Затова множеството турци са уверени в безусловната му победа на тези избори. Някои даже споделят, че
"диктаторите идват с избори, само че не си отиват след избори "
Странното в предизборната акция в Турция е, че кюрдите, които са най-голямото етническо малцинство в страната (около 20 млн.), този път се явяват като решителен фактор освен за резултатите от изборите, само че са и част от стратегиите на претендентите за президент. И Ердоган от ПСР, и Муххарем Индже от НРП, и Мерал Акшенер от "Добрата партия " се надпреварват да посещават Югоизточна Турция, където живеят множеството кюрди. Особено Диарбекир. За Демирташ от ДПН няма спор, че ще получи огромната си поддръжка тъкмо в тези региони. Кюрдите, всемирски насочени, поддържат и НРП, само че има техни гласове и за Ердоган. Затова има борба за продобиване на кюрдския електорат. Никак не е инцидентно, че Муххарем Индже натъртва на концепцията си да позволи така наречен кюрдски въпрос и посещава в пандиза Демирташ, пожелава му триумф на изборите. Той споделя, че "Ердоган се бори за кюрдските гласове, а моят проблем е да намеря решение за кюрдите и по този начин да умиротворя нацията ".
Как щe откри решение? Ще се отнесе с почитание към кюрдите, а в случай че стане президент, ще даде един от каналите на държавната телевизия TRT 24 часа да се води разговор с жители и специалисти, с цел да се откри излаз. "TRT така и така не прави нищо, с изключение на да предава речи на Ердоган, най-малко да свърши нещо ", споделя Индже. На него социологическите организации дават 27-28% на тези избори. А опозиционният народен алианс (НРП, "Добрата партия ", Партия на щастието и Демократическата партия) се допуска, че ще получи 39-40%. Ако предвижданията се осъществен, ще има втори тур за президент, тъй като се допуска, че Ердоган няма да мине 50% на първия тур. Тогава опозицията би трябвало да се строи зад Индже. Мерал Акшенер, водач на "Добрата партия " с предстоящи 14-15% като резултат при тези избори, към този момент съобщи за "Стар ТV ", че освен ще поддържа Индже, освен ще призове последователите си да гласоподават за него, само че и ще работи за него. Нейният девиз е "Турция, обърни лицето си към слънцето ", а водещото й слово е "доверие ". Тя разгласи, че ще се включи в разрешаване на така наречен кюрдски въпрос. Първият град, който ще посети след изборите, ще бъде Диарбекир, където Индже пуснал бял гълъб, когато приказвал там на огромен протест. Обещал, че при победа ще обезпечи проучване в учебните заведения на 3 езика - турски, майчин, т. е. кюрдски, и "езиците на света - британски, френски, немски, съветски, китайски ". Призовал е последователите си да дойдат на последния протест на НРП на 23 юни в истанбулския квартал "Малтепе " и да го поддържат на самите избори. За него водачът на кемалистите Калъчдароолу споделя, че е "кандидатът на новия век, който изгря в политиката като звезда ". Докато "Ердоган живее със синдрома, че се е изчерпал ".
Така се приказва в акция за избори. Може и малко да е пресилено, само че учителят по физика и два пъти народен представител Муххарем Индже е подложен до Айнщайн на голям брой предизборни плакати на НРП. Думите му, че "Ердоган пие бял чай за 4500 лири, а аз пия черен като всички вас ", се посрещат с бурни възгласи от посещаващите неговите манифестации.
В такава обстановка нашият министър председател при срещата си в Измир преди дни с турския министър председател Бинали Йълдъръм го е поканил да посети България след изборите, с цел да се "запознае на място по какъв начин се грижим за джамиите ". Поне по този начин пишат турски медии. Няма неприятно, добросъседството ни е тествано във времето. Само сигналът може да се разчете и по различен метод. Остава да забележим и какви ще са резултатите от тези избори, с цел да се убедим, че може и да има истина в слова, че "големите братя постановат тази народна власт, която им е преференциална ". Мнение на редови турчин. Да, и на този избори Ердоган евентуално ще завоюва за следващ път. Един тип - не се чакат изненади. Няма спор по въпроса и в Турция, и отвън Турция. Но какво следва по-късно?
.jpg )
Непринудения и наличен Мухарем Индже, основният противник на Ердоган за президентските избори, е прегърнал своя поддръжничка по време на избирателен протест в град Усак
Снимка БГНЕС
следи спад в поддръжката за турския водач
и то в случай, че управляващите държат под надзор множеството медии в Турция. Сондажите измежду популацията в навечерието на изключителните избори демонстрират, че за Ердоган ще дадат гласовете си на първи тур към 47-49% от турските жители, а ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) няма да успее да вземе над 300 депутатски места (очакват се към 48-49%) в 600-местния Меджлис (парламент) - тя ще изгуби болшинството си.
Предизборната акция е освен яростна и на моменти нелицеприятна заради размяната на обидни слова сред претендентите за президент или сред тези, които се борят за място в Меджлиса. Тя се изражда и до убийства и побоища сред ръководещи и съпротива, както се случи в югоизточния град Суруч, където е имало нахлуване над членове на ПСР от локални поданици, обикаляни с апели да поддържат Ердоган и ПСР. Сред починалите е братът на народен представител от ПСР Ибрахим Халил Йълдъз, който е упорствал пламенно измежду локални дребни търговци да дадат гласа си за ръководещите. Населението в тези региони е най-вече от кюрдски генезис и огромна част от него поддържа прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Лидерът на тази партия Саляхатин Демирташ, който е претендент за президент, води акцията си от затвор в Одрин и изследванията допускат, че партията ще успее още веднъж да влезе в Меджлиса - ще събере повече от 10-процентния предел за влизане в Народното събрание. Може би по тази причина Ердоган побърза да съобщи, че след изборите ще промени условието да не могат да бъдат претенденти за президент освен наказани, само че и арестувани, какъвто е Демирташ.
Това не е ли боязън от положително показване
на ДПН и съпредседателя й Селяхатин Демирташ? Той към този момент съобщи, че в случай че има втори тур на изборите за президент, ДПН ще поддържа претендента на опозицията, който се е класирал с най-хубав резултат на първия тур. "Ню Йорк таймс " преди дни написа, че Ердоган се пробва по всевъзможен метод да избегне тъкмо това - да няма втори тур на изборите за президент. Защото социологическите изследвания сочели, че се чакат близки резултати. Авторитетният вестник подчертава върху нещо невиждано досега освен в Турция - опозицията е съумяла да се сплоти в съюз, да реализира съглашения за присъединяване в тези избори, което ще породи усложнения за Ердоган. Той, несъмнено, си остава най-популярният политик в страната, само че някак се открояват изказани мнения на главния му конкурент от НРП Муххарем Индже, че "имам огромно предпочитание за смяна в Турция ". Британският "Таймс " е по-категоричен в разбори за резултатите от изборите на 24 юни. Изданието твърди, че "с наближаването на изборите Ердоган прави гаф след гаф и по този начин ускорява позициите на опозицията ". Допълва се, че "марката Ердоган се е сринала ". Не е несъмнено дали в действителност се е сринала, само че е реалност, че гласът на Ердоган му изневерява и след толкоз доста манифестации из цялата страна той просто го е изгубил. Още повече че на протест в Бингьол президентът се пробва по табиет за изкрещи към присъстващите в своя жанр с "Ей, Диарбекир ", само че той не е в Диарбекир, а в различен град - Бингьол. Хората са втрещени и не реагират.
Всъщност цялата акция на ръководещите е много по-различна от минали избори. Няма ги милионите гирлянди с партийни флагове из улиците на всеки град в страната и гигантските портрети на Ердоган на всеки ъгъл и висока постройка. Акцентира се върху неговия дълголетен опит и визия за Турция. Лозунгите са сложени на съвременни сменящи се автоматизирано табла и се концентрират върху "За да пораства стопанската система, се желае визия ", "Голяма Турция желае мощен водач ", "За работа на нацията се желае майсторство ", "Управлението на страната изисква опит " или "За да се устои на опити за прелом, се изисква кураж ".
Неговият сътрудник в тези избори Девлет Бахчели от Партията на националистическото деяние (ПНД) е заложил на "Гаранция за доверие и успокоение ". Всъщност тази крайнодясна националистическа партия се включи в коалиция с ръководещите от ПСР в Народен съюз, тъй като изследванията потвърдиха, че наклонността е трайно низходяща и в случай че взе участие независимо, няма да влезе в Меджлиса. Сега й дават към 6% достижение при нужни 10%.
Но тя е правилен съдружник на Ердоган в политиките му и всеки глас на последователите й е добре пристигнал в комплицираните времена, които изживява Турция.
Не са загадка големите провокации пред турската стопанска система
в това число незапомнения срив на турската лира и $453 милиарда външен дълг. Ако за Ердоган външни пазарни конспирации са в основата на буксуването на турската стопанска система, то за срутва на турската лира той избира да резервира безмълвие. Сигурно по тази причина Мерал Акшенер, лидерката на "Добрата партия ", разказва Ердоган като "изморен водач на рейс, който се движи на ръба на бездна ".
Управляващата ПСР се е отказала от правото да направи полагащото й се по закон послание към нацията в особено избраното за задачата време по всички ТВ екрани и радио. Сгъстената стратегия не давала опция за сходни изяви. Преценено е, че са задоволителни непрестанно предаваните речи на Ердоган по манифестации и срещи с гласоподаватели. Напоследък при тези свои участия Ердоган не пропуща да подчертае, че първата му работа след спечелването на изборите на 24 юни е
да анулира изключителното състояние
Нещо, за което опозицията от дълго време упорства. Тази съпротива оповести и че на всеки участник в митингите на ПСР се давали по 100 турски лири (около 40 лева.), което е двойно повече от минали предизборни акции. Защото тази акция в множеството време протича в дни на рамазан, т. е. не се яде по през целия ден и няма по какъв начин да се раздават сандвичи и питиета. Във всеки квартал по градове и селища са опънати шатри, в които се прави ифтар, като се раздава след залез слънце гратис ястие на всеки присъстващ. Кметовете в множеството случаи са от ръководещите и те са уредниците на тези събития. В обществените мрежи в тази връзка се разяснява случай, когато крайни националисти, последователи на Ердоган, нанесли побой на туристи, които измежду бял ден хапвали в някакво заведение в Истанбул. Ако това са прояви на така наречен политически ислям и потребление на религията в политически борби и в интерес на личностно властване, европейците няма по какъв начин да го одобряват. Дори и да става въпрос за сляпа религия в водач, който въплъщава мощта на страната. Не става въпрос за повсеместния надзор над медии, правосъдна система или сили за сигурност, а просто за права и народна власт, която слага религията в друго без значение и независимо русло.
Но в Ердоганова Турция религията върви ръка за ръка с политиката и дефинира визията за страната в бъдеще. Решението на австрийския канцлер Курц да затвори 7 джамии в страната си и да изгони 60 имами от Австрия поради неспазване на признати законови правила (Закон за исляма от 2015 г.) се употребява от Ердоган в предизборната акция. С думи, че "тези дейности ще доведат до война сред кръста и полумесеца ", Ердоган нахъсва последователи, като се показва за герой против "изкуствената, асиметрична, икономическа и политическа изолираност на страната от двулични наши сътрудници и съдружници ". Твърденията, че паричният пазар и стопанската система са в неволя вследствие на тайни външни интервенции, се посрещат скептично освен от водачите на главните опозиционни партии, само че и от мислещите турци.
Което обаче не пречи Ердоган да пробва омайване на електората с военните интервенции отвън страната. За задачата се употребява и идната интервенция в сирийския град Мембидж, която е била контрактувана на 4 юни при срещата сред държавния секретар Помпео и турския външен министър Чавушоолу. Тази интервенция се е разработвала механически като пътна карта на 12-13 юни в Щутгарт сред висши турски и американски военни. Постигнато било съглашение и за бъдещето на Мембидж, където би трябвало да се върнат по домовете си напусналите го жители, само че откакто оттова се изгонят силите на сирийските кюрди. Героят в тази поредна и дейна политика е Ердоган. Затова множеството турци са уверени в безусловната му победа на тези избори. Някои даже споделят, че
"диктаторите идват с избори, само че не си отиват след избори "
Странното в предизборната акция в Турция е, че кюрдите, които са най-голямото етническо малцинство в страната (около 20 млн.), този път се явяват като решителен фактор освен за резултатите от изборите, само че са и част от стратегиите на претендентите за президент. И Ердоган от ПСР, и Муххарем Индже от НРП, и Мерал Акшенер от "Добрата партия " се надпреварват да посещават Югоизточна Турция, където живеят множеството кюрди. Особено Диарбекир. За Демирташ от ДПН няма спор, че ще получи огромната си поддръжка тъкмо в тези региони. Кюрдите, всемирски насочени, поддържат и НРП, само че има техни гласове и за Ердоган. Затова има борба за продобиване на кюрдския електорат. Никак не е инцидентно, че Муххарем Индже натъртва на концепцията си да позволи така наречен кюрдски въпрос и посещава в пандиза Демирташ, пожелава му триумф на изборите. Той споделя, че "Ердоган се бори за кюрдските гласове, а моят проблем е да намеря решение за кюрдите и по този начин да умиротворя нацията ".
Как щe откри решение? Ще се отнесе с почитание към кюрдите, а в случай че стане президент, ще даде един от каналите на държавната телевизия TRT 24 часа да се води разговор с жители и специалисти, с цел да се откри излаз. "TRT така и така не прави нищо, с изключение на да предава речи на Ердоган, най-малко да свърши нещо ", споделя Индже. На него социологическите организации дават 27-28% на тези избори. А опозиционният народен алианс (НРП, "Добрата партия ", Партия на щастието и Демократическата партия) се допуска, че ще получи 39-40%. Ако предвижданията се осъществен, ще има втори тур за президент, тъй като се допуска, че Ердоган няма да мине 50% на първия тур. Тогава опозицията би трябвало да се строи зад Индже. Мерал Акшенер, водач на "Добрата партия " с предстоящи 14-15% като резултат при тези избори, към този момент съобщи за "Стар ТV ", че освен ще поддържа Индже, освен ще призове последователите си да гласоподават за него, само че и ще работи за него. Нейният девиз е "Турция, обърни лицето си към слънцето ", а водещото й слово е "доверие ". Тя разгласи, че ще се включи в разрешаване на така наречен кюрдски въпрос. Първият град, който ще посети след изборите, ще бъде Диарбекир, където Индже пуснал бял гълъб, когато приказвал там на огромен протест. Обещал, че при победа ще обезпечи проучване в учебните заведения на 3 езика - турски, майчин, т. е. кюрдски, и "езиците на света - британски, френски, немски, съветски, китайски ". Призовал е последователите си да дойдат на последния протест на НРП на 23 юни в истанбулския квартал "Малтепе " и да го поддържат на самите избори. За него водачът на кемалистите Калъчдароолу споделя, че е "кандидатът на новия век, който изгря в политиката като звезда ". Докато "Ердоган живее със синдрома, че се е изчерпал ".
Така се приказва в акция за избори. Може и малко да е пресилено, само че учителят по физика и два пъти народен представител Муххарем Индже е подложен до Айнщайн на голям брой предизборни плакати на НРП. Думите му, че "Ердоган пие бял чай за 4500 лири, а аз пия черен като всички вас ", се посрещат с бурни възгласи от посещаващите неговите манифестации.
В такава обстановка нашият министър председател при срещата си в Измир преди дни с турския министър председател Бинали Йълдъръм го е поканил да посети България след изборите, с цел да се "запознае на място по какъв начин се грижим за джамиите ". Поне по този начин пишат турски медии. Няма неприятно, добросъседството ни е тествано във времето. Само сигналът може да се разчете и по различен метод. Остава да забележим и какви ще са резултатите от тези избори, с цел да се убедим, че може и да има истина в слова, че "големите братя постановат тази народна власт, която им е преференциална ". Мнение на редови турчин. Да, и на този избори Ердоган евентуално ще завоюва за следващ път. Един тип - не се чакат изненади. Няма спор по въпроса и в Турция, и отвън Турция. Но какво следва по-късно?
Непринудения и наличен Мухарем Индже, основният противник на Ердоган за президентските избори, е прегърнал своя поддръжничка по време на избирателен протест в град Усак
Снимка БГНЕС
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ