Парашкев Цветков, който отне живота си за свободата
Стара майка наследник си чака,
а в гората звънна нож…
Някой пее – като че ли в мрака
някой плаче в тая нощ.
Битолска ли фея,
или майка върху наследник?
Плаче птица, не заспива
и прокобата извива:
„ Хубав, прекрасен, мъртъв наследник! ”
Това стихотворение се споделя „ Самодивска ария “, а негов създател е преподавателят по музика и български бунтовник Парашкев (Параскев) Тодоракев Цветков. Наречен още Пролетин, той е и челник от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Родителите на Парашкев Цветков
Параскев е роден в Плевен на днешния 20 май през 1875 година Първоначално учи в родния си град – до трети клас, а по-късно продължава образованието си в София, преди самичък да стане преподавател. Тази му кариера продължава до 1897 година, след което отпътува за Прага, където следва философия. Следващият град е Дрезден, чиято консерватория приключва с отличен триумф. Докато учи музиката, той инициира дружинката „ Родолюбец “, която следи освободителното придвижване в Македония.
Завръща се назад в Плевен след консерваторията и става преподавател по музика в Плевенската гимназия. В града също по този начин се включва интензивно в публичния живот – става диригент на Плевенския хор и струнен оркестър и работи като редактор на вестник „ Нова бликам “.
Портрет на Цветков
Георги Домусчиев, български публицист, роден на 28 ноември 1872 година също в град Плевен, си спомня за Параскев:
За пропагандаторска активност Парашкев получава възбрана да учителства в цяла България. Той отпътува за Македония през 1902 година, където преподава в Битолската българска класическа мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “, а още същата година влиза в редиците на ВМОРО и става областен челник на организацията.
Там е другар с съветския консул в Битоля Александър Ростковски, както и педагог на децата му, и служи като връзка между него и Битолския областен комитет на ВМОРО. Става областен челник за сектора Смилево – Гавято и дава съвсем всичките си пари за оръжие като ги препраща в Плевен, откъдето то да се купи.
На 15 април 1903 година влиза с четата си, в която са били и Дядо Андрей Петров и секретарят на четата Димитър Филдишев от Охрид, в центъра на своя регион Смилево. На 19 април 1903 година е пратеник на Смилевския конгрес и негов секретар. На този конгрес се взема историческото решение за оповестяване на въстанието в целия македонски край. Неговата чета от 18 души отпътува за Битолско, с цел да се подготви за идното Илинденско-преображенско въстание.
На 20 май 1903 година четата идва в село Могила. Но на сутринта на 21 май (стар жанр: 8 май) 1903 година, за злощастие, е обградена от турска конница и артилерия. В създалата се престрелка 28-годишният Парашкев Цветков е ранен. За да не попадне в плен, се самоубива.
В засадата умират още 8 четници – Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и Дядо Андрей Петров, а други 8 се избавят. Смята се, че Ристе (Христо) от село Секирани предава четата на Параскев Цветков – за това неговият родственик Георги Сугарев го убива
Смъртта на Парашкев Цветков се отбелязва по редица способи. „ Тамо е Цветко челник, тамо е крало бугарски “ е ария, отдадена на него, поемата „ Могила “, излязла през 1942 година с създател Цветан Чачовски (16 страници) споделя за подвизите му, а през същата година в Битоля се провежда помен за Парашкев, на който участва и брат му доктор Александър Цветков.
В Плевен има читалище и Македонското културно-просветно сдружение, които са кръстени на негово име. Те, дружно с общината, провеждат годишно церемониален концерт и поднасяне на цветя и венци на паметника на героя.
Ще приключим с още едно стихотворение от революционера.
