“Стара мантра гласи, че човек си избира приятелите, но не

“Стара мантра гласи, че човек си избира приятелите, само че не и роднините. Колегите ми в театъра са като роднините - човек не си ги избира. За благополучие, имах шанс и с родственици, и с сътрудници. Видин е от хората, за които се приказва, че е паметен, само че той е несравним. С неповторим гений! Публиката ужасно доста го обичаше. Всяка негова поява предизвикваше аплаузи. ” Така стартира описа си за огромния Видин Даскалов колежката му от Музикалния спектакъл Людмила Чешмеджиева. Явлението на българската оперета умря на 28 август 2001 година на 72.

Когато Людмила постъпила в театъра, той към този момент е звезда.

Прозвището му измислил хорист зевзек - Дарбата

“Видин е първият ми сътрудник в мюзикъла на Жул Леви “Момичето, което обичах ”. Премиерата беше в края на 1963 година Там беше мой обичан. В идната режисура към този момент ми беше татко ”, спомня си примата. Партнирали са си над 30 години. Не са били чак толкоз близки. Възхищава се на гения му да импровизира.

Удоволствие било да се “надиграват ”

Освен най-дългогодишното ни партньорство в “Царицата на чардаша ” като Бони и Щаси успяхме да преминем и в другите функции. Веднъж той изигра Мишка, когато аз бях Цилика.

Людмила Чешмеджиева споделя любопитна преживелица от живота с Видин Даскалов отвън сцената, макар че животът им се мери точно със сцената, със сезоните, с функциите. Двамата били делегати в Одеса, трябвало да поздравят от името на Музикалния спектакъл техния огромен актьор Михаил Водяной. Прочели адреса си на съветски, изиграли фрагмент от оперета, почели дълъг и напоителен прием. Самолетът им за връщане обаче бил доста рано сутринта. Колегите предложили да отсрочат връщането. Видин бил безапелационен, че ще пътуват. Трябвало да употребяват вътрешни линии. От Одеса трябвало в Москва да кацнат на “Домодедово ”, а оттова да се трансферират на “Шереметиево ”. Люси помолила непосредствен другар да ги закара от едното до другото летище.

“Посрещна ни и таман да тръгнем, Видин изчезна. Търсим го на места, внезапно приятелят ми споделя: Виж го твоя сътрудник, на пистата спира самолет като такси

Размахал ръце, водачът подал глава от прозорчето на кабината, а Видин го помолил да ни изчакат на “Шереметиево ”. Толкова известен беше! ", споделя още оперетната певица за своя сътрудник.

Пристигнали в София недоспали, изморени от пътя. Той обаче помолил да се отбият до театъра, щял да я закара след това, колата му била паркирана начело. “Влизаме, а помощник-режисьорката в суматоха. Единият от актьорите се разболял, спектакълът ще падне. Видин играеше същата роля в “Сватбата на Кречински ” и той остана да изиграе представлението ”, споделя Люси. Държи да показа още една преживелица от живота с Видин.

Години по-късно, след пенсионирането, от малкия екран поискали да снимат филм за Видин Даскалов. “На сцената чакахме екипа. Той тъжно огледа празната сцена и сподели: “Люси, толкоз години, а все едно не е било ”. Настъпи безмълвие. В това безмълвие мисля, че си благодарихме за моментите, които сме си подарили един на различен като сътрудници, светла му памет ”, задавяйки се в сълзи едвам промълвява Люси Чешмеджиева.

Цяла глава за Видин Даскалов посвещава в мемоарната си книга огромният тенор Арон Аронов, който умря на 15 юли тази година, 3 дни откакто навърши 85. В нея споделя по какъв начин по едно време под въздействие на белкантовата школа имал навика да си защипва носа с ръка и откакто преглътне, се получавал резултат като в аероплан - ставало нещо с тъпанчетата и по-добре си чувал гласа. Видин строго му споделил: “Знам за какво си пипаш носа. Разбирам за какво го правиш, само че недей!

Ако Едвин си пипа непрестанно носа, значи има хрема. Той е благородник и не би направил такова нещо! ” (Едвин - воин от “Царицата на чардаша ” - б.р.)

Видин не беше елементарен човек, той беше особена порода! Публиката пощуряваше още с появяването му на сцената. И с право: с цел да създадеш жанр “Видин Даскалов ”, се изискват доста, но доста актьорски качества, възхищава се в книгата си сътрудника му Арон Аронов.