Старо разследване за ужаса в домовете за сираци ”възкръсна” след 10 години
Стара информация, само че с сменени дати се завъртя в интернет пространството, откакто новинарски уебсайт разгласява неактуален отчет за обществените домове и грижата за хора с увреждания и деца, лишени от родителска грижа. Статията бе показана като следствие, само че в нея отсъстват действителни документи, а неправителствени организации я дефинираха като безусловно подправена, откри ФрогНюз.
“Нищо не е наред с този текст. Попадна ми доста инцидентно. Очевидно е, че публикацията е огледална на отчет на Българския хелзинкски комитет от 2010 година. Сменени са просто годините, на някои места - и буквите. Взета е информация от преди 10 години. Най-шокиращото за мен беше, че са представени домове за деца с увреждания в няколко села в България, в които аз персонално, както и моят екип сме ходили и сме извеждали деца. Познавам ги. Тези домове бяха закрити 2014-2015 година. Там няма нищо към този момент. Не знам каква е задачата на този материал. Не знам за какво толкоз елементарно се написа нещо такова и се популяризира, изключително когато се касае за деца и за такива тежки случаи и съдби”, съобщи в изявление пред ФрогНюз Александрина Димитрова, изпълнителен шеф на фондация “Сийдър”.
Това е една от фондациите, които стартират процеса по деинституционализация в страната.
Справка на Фрог също удостоверява, че има солидни и многочислени прилики сред публикацията в новинарския уебсайт и отчета на БХК, направен след взаимна инспекция на НПО-то и прокуратурата през 2010 година
Определената като подправена публикация в уеб страницата news24
Две фотоси от обявата на уеб страницата на БХК от 2011 година
Двата текста може да видите и сами и.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Потърсихме и БХК за коментар. Ето какво съобщи Надежда Цекулова по телефона:
Използват се данни, които са добити и са показани като следствие през 2020. Колегите от медията даже не са си създали труда да перифразират, а са преписали безусловно.
Вие свързахте ли се с тях?
Многократно се свързахме с тях. Постигнахме единствено да се смъкна материала за няколко часа, след което бе върнат още веднъж.
Как планирате да процедирате?
Обмисляме да предприемем правни дейности. Проблемът не е в потреблението на данните - те са качени и са обществени. Могат да се употребяват, когато се цитират правилно.
Проблемът е различен. Тази информация е извадена от подтекста и се употребява неточно. Този текст е употребен за една система, която е унищожена в оня си тип.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
" В тези села - Медвен, Гомотарци, Сладък бунар.. това са едни места, които са много изолирани. Там имаше домове за деца с увреждания. Те по този начин са се правели - на допустимо най-изолираните места, хората да не ги виждат по опция. Изградиха се в страната доста Центрове за настаняване от фамилен вид (ЦНСТ). Към момента те са 280 за цялата страна. Голяма част от децата, които бяха в тези домове, в действителност бяха настанени в такива центрове. Но те не се построяват на такива изолирани места. В Сладък бунар, Медвен… там няма такива. Дори да има, това е по-скоро изключение. Идеята им е те да са в градовете, с цел да може да има видимост, достъп до здравни грижи, обучение. Самите центрове се построяват в кварталите”, изясни Александрина Димитрова от " Сийдър ".
Ето и задълбочено изявление на ФрогНюз с изпълнителния шеф на фондация " Сийдър " за проблемите в системата за обществена грижа и какво се прави за тяхното решение:
Какъв е тогава казусът с тези центрове?
Разбира се, не мога да кажа, че на всички места качеството е едно и също. Много зависи кой ръководи центъра и с какъв запас. Повечето от тези центрове се ръководят от общините. Под 10% се ръководят от неправителствени организации, какъвто е и нашият случай. Причината за това е, че доста общини са склонни да делигират ръководство на Неправителствени организации, само че са малко организациите, които са склонни на това.
Защо?
Грижата е 24 часа. Отговорността е доста огромна. Става дума за деца и младежи, които са в действителност доста тежки случаи - или такива със съществени увреждания, или са деца, които са живяли дълго време в тежки условия, деца с проблематично и нападателно държание, жертви на принуждение, трафик, редица изоставяния.
Другата причина е финансирането. Държавата отпуска финансиране, само че то не е задоволително, с цел да се обезпечи качествена грижа, от каквато имат потребност тези деца и младежи. Ако искаш да го правиш както би трябвало, би трябвало да намираш други източници на финансиране - с цел да се подсигури превоз, личен състав, образование за този личен състав, социализиращи действия, лагери, терапии… Ние се оправяме единствено с помощта на поддръжката, която имаме от нашите донори.
Затова доста НПО-та не се наемат. Трудно е да се ръководи, случаите са сложни. Финансирането е незадоволително, а намирането на хора в тази сфера става все по-сложно. Затова и качеството варира. Има центрове, ръководени от общини или Неправителствени организации, които са доста положителни. Факт е, обаче, че не на всички места е по този начин.
Какво значи това?
Доколкото имам взор, на всички места огромният плюс е, че децата имат доста повече персонално пространство, в сравнение с в миналото са могли. Освен това тези места са на отзивчиви места. Готвят си у дома. Има повече личен състав. Ходят на учебно заведение, имат достъп до здравни грижи, в случай че имат потребност от доктор. Базовите неща са на всички места покрити. Безспорно е, че като условия, база, метод на действие са доста по-добре уредени.
Проблемите идват там, където не могат да обезпечат задоволително хора или би трябвало да се прави компромис с тяхното качество. Причината нормално са ниските хонорари в сферата. Младите хора заобикалят да работят това. Дори да стартират, нормално бързо се пренасочват към сферата на образованието, тъй като там заплатите са двойно по-високи. Там, където има такива проблеми, от време на време има и случаи на недобро отношение, в това число.
Другите проблеми нормално са свързани с координацията със опазване на здравето и обучение. Много постоянно се постанова прилагане на здравни грижи. Когато би трябвало едно дете да бъде прието в болница, условията са с него да има компаньон. Но по принцип тези центрове нямат задоволително хора по този начин или другояче. Тогава се понижава и броя на личния състав. Често се случва един човек да се грижи за 12-14 деца със характерни потребности, които изискват сериозна самостоятелна грижа.
Проблемите са най-много са поради незадоволително личен състав, недобре подготвен и неквалифициран заради систематичните дефицити.
Как може да бъде решен този проблем? За въпрос на политика ли става въпрос? Къде е министерството?
Когато излезе случай на принуждение в някой център или друго нарушаване следва инспекция от страна на контролиращите органи, глоба и… с това се завършва. Не се търсят аргументите, какво е довело до това да се стигне до сходен проблем. Тези аргументи са систематични - този център може да е недофинансиран, хората са не знаят по какъв начин да се грижат за деца с тежки увреждания, да са неподкрепени или без достъп до по-специализирани услуги като детски психиатър, да вземем за пример.
Затворихме институциите, преместихме децата на новите места и с това процесът на деинституционализация е завършил. Такова е визията. Не, не е завършил. Важното в този момент е да се уверим, че това, което тези деца получават на новото място е доста по-различно от това, което е било преди и те могат да се изградят като персони. Това е профилирана грижа, която не може да бъде предоставена от всеки.
От друга страна е въпрос на ръководство на самите центрове. Така да вземем за пример, ние от фондация „ Сийдър “ влагаме спомагателни средства за подсигуряване на в допълнение личен състав, за тяхната подготовка и поддръжка, както и за разнообразни лечения и социализиращи действия за децата. Възнагражденията в нашите центрове не са доста по-високи от тези в другите. Но имаме доста ясна система на отговорности. Нашите чиновници знаят, че грижата за децата и младежите е приоритет, само че и че има на кого да разчитат, когато срещат усложнения в работата си. Благодарение на общите ни старания, през годините ние успяхме да отгледаме и продължаваме да отглеждаме деца и младежи, които порастват обичани, спокойни и уверени.
Кой разпределя парите и допустимо ли е страната да отпусне повече, тъй че да се стимулира повече личния състав, да се привлекат нови фрагменти?
Министерството на труда и обществената политика предлага на финансовото министерство каква да бъде финансовата прехрана на един център за настаняване от фамилен вид за деца с увреждания и надлежно без увреждания за една година.След това Министерски съвет взема решение каква да бъде годишната прехрана на дете от ЦНСТ. Това отива от страната към общината. Ако общината е делигирала ръководство на Неправителствени организации, общината трансферира тези пари на НПО-т, то ги ръководи, като постоянно се регистрира ка кги разходва и предстои на надзор както от локалните, по този начин и от националните управляващи. Това е системата. Решава се на национално равнище.
Факт е, че през последните години има нарастване на това финансиране. То не стои еднообразно. Сега към рецесията с COVID-19 усилиха с 20% издръжката на децата в ЦНСТ.
Преди 2 години, когато имаше случай на принуждение в ЦНСТ-Габрово, бе предоставено на една експертна група по деинституционализация към ДАЗД, в която съм съпредседател, да изготви разбор и да представим какви са проблемите в центровете за настаняване от фамилен вид и какво предлагаме. Изготвихме обстоен разбор. Едно главно предложение беше финансирането, обвързано с фрагментите. Представи се на високо управническо равнище, само че не последва нищо.
Няма схващане, че това не са просто едни центрове, в които едни деца би трябвало да бъдат обгрижвани, хранени и да имат заслон. Грижата за тях е доста профилирана. Много от тях са претърпели извънредно тежки неща. Това изисква доста професионална помощ. Когато предоставяш хонорари, близки до минималната работна заплата, не може да очакваш да набираш експерти, които да могат да работят с такива деца.
В последна сметка какво вършат от министерството?
В Закона за обществените услуги, който бе признат през юли месец, се урежда кардинално въпросът за фрагментите в обществената сфера. Заложено е да има избрани минимални хонорари, под които не може да се падне. Те обаче ще влязат в действие едвам през 2022 година И още веднъж - в случай че се направи съпоставяне, разликата със сферата на образованието е голяма.
Това е и един от главните проблеми при нас. Ние имаме потребност от логопеди, психолози, хора с педагогика - експерти, които се търсят и в образованието, тези хора избират да отидат там, тъй като изискванията са по-добри.
През пролетта имахме доста спомагателни разноски към настъпилата рецесия и позитивното е, че бяха отпуснати спомагателни средства. Дълго време не ни чуха, само че е реалност че от август направиха допустимо това да се оправим с тези изключителни разноски. Понякога чуват. Не мога да кажа, че няма разговор, само че нещата сякаш се случват доста по-бавно и като че ли зависят от доста други фактори.
Не мисля, че сега обществената сфера е подобен приоритет.
Била ли е обществената политика в миналото приоритет?
Усещането в хората, които работят в тази сфера е, че не е. Това е и моето персонално чувство. Много ясно си пролича, когато се стартира разискването на спомагателните помощи за всички хора на първа линия в борбата с COVID-19. Хората, които работят в обществените услуги, се оказа, че не са на първа линия. Имаше доста домове за възрастни хора, които пострадаха съществено. Този вид центрове са ужасно уязвими за такива болести. Отделно хората, които работят в такива услуги в огромната си част са по-възрастни и това също ги прави уязвими.
А добър ли е Законът за обществените услуги?
Законът самичък по себе си е добър. Той трябваше да стане действителност още 2013 година, само че това не се случи. Последните две години се работеше интензивно, сътвори се огромна работна група. Законът вкарва неща, за които от години се приказва, че са нужни.
Например разказано е по какъв метод се подсигурява това, че обществените услуги действително поддържат хората. Тоест по какъв начин се мониторира това, че обезпечават качествена грижа. Досега контролът беше от инспектори, които гледат дали писмено всичко е наред и това бе задоволително да се каже, че обществената услуга е добра. Не се гледаше до каква степен тя оказва помощ на хората. Има поръчка, че това би трябвало да се промени с новия закон.
Така че да, законът самичък по себе си е добър. Въпросът е по какъв начин ще се ползва.
Какво би трябвало да е първото нещо, което да създадат хората, от които зависи смяната в системата?
За мен най-важното е тези хора да имат схващане каква е действителността на процедура. Те би трябвало да познават обществените услуги от вътрешната страна, да знаят с какви проблеми се сблъскват хората всеки ден и да са наясно какво липсва. А по-късно да се търсят систематични решения, които да доведат до качествена смяна.
За мен първото и главното би било изцяло преосмисляне на ролята на човешкият запас в обществената сфера. Как мотивираш младежите да учат това и по-късно действително да го практикуват? Може би добър вид е да има на практика стажове до момента в който са студенти… Работим със стажанти от Германия, които идват всяка пролет, и имат невероятни умения. Още като 20-годишни знаят по какъв начин да работят с младежи с тежки интелектуални увреждания и имат страховит метод, макар че не приказват български. Влизат в услугите и знаят по какъв начин да са поддръжка на екипа.
Възможен ли е разговор сред всички заинтригувани страни, които да седнат на една маса и в последна сметка този въпрос с младите фрагменти да се уреди, да има стажове още по време на следването, да се стимулират млади фрагменти …
Логично звучи.Деница Сачева като стартира като министър имаше две съществени поръчки във връзка с обществената сферта - едната беше Законът за обществените услуги да влезе в действие, а втората - да се построи тактика за развиването на човешките запаси в обществената сфера. Да, само че след това пристигна рецесията към COVID-19, както и други цели. Надявам се все пак инвестицията в хората в обществената сфера да се случи, тъй като от опит мога да кажа, че си коства.
Джесика Вълчева
“Нищо не е наред с този текст. Попадна ми доста инцидентно. Очевидно е, че публикацията е огледална на отчет на Българския хелзинкски комитет от 2010 година. Сменени са просто годините, на някои места - и буквите. Взета е информация от преди 10 години. Най-шокиращото за мен беше, че са представени домове за деца с увреждания в няколко села в България, в които аз персонално, както и моят екип сме ходили и сме извеждали деца. Познавам ги. Тези домове бяха закрити 2014-2015 година. Там няма нищо към този момент. Не знам каква е задачата на този материал. Не знам за какво толкоз елементарно се написа нещо такова и се популяризира, изключително когато се касае за деца и за такива тежки случаи и съдби”, съобщи в изявление пред ФрогНюз Александрина Димитрова, изпълнителен шеф на фондация “Сийдър”.
Това е една от фондациите, които стартират процеса по деинституционализация в страната.
Справка на Фрог също удостоверява, че има солидни и многочислени прилики сред публикацията в новинарския уебсайт и отчета на БХК, направен след взаимна инспекция на НПО-то и прокуратурата през 2010 година
Определената като подправена публикация в уеб страницата news24
Две фотоси от обявата на уеб страницата на БХК от 2011 година
Двата текста може да видите и сами и.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Потърсихме и БХК за коментар. Ето какво съобщи Надежда Цекулова по телефона:
Използват се данни, които са добити и са показани като следствие през 2020. Колегите от медията даже не са си създали труда да перифразират, а са преписали безусловно.
Вие свързахте ли се с тях?
Многократно се свързахме с тях. Постигнахме единствено да се смъкна материала за няколко часа, след което бе върнат още веднъж.
Как планирате да процедирате?
Обмисляме да предприемем правни дейности. Проблемът не е в потреблението на данните - те са качени и са обществени. Могат да се употребяват, когато се цитират правилно.
Проблемът е различен. Тази информация е извадена от подтекста и се употребява неточно. Този текст е употребен за една система, която е унищожена в оня си тип.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
" В тези села - Медвен, Гомотарци, Сладък бунар.. това са едни места, които са много изолирани. Там имаше домове за деца с увреждания. Те по този начин са се правели - на допустимо най-изолираните места, хората да не ги виждат по опция. Изградиха се в страната доста Центрове за настаняване от фамилен вид (ЦНСТ). Към момента те са 280 за цялата страна. Голяма част от децата, които бяха в тези домове, в действителност бяха настанени в такива центрове. Но те не се построяват на такива изолирани места. В Сладък бунар, Медвен… там няма такива. Дори да има, това е по-скоро изключение. Идеята им е те да са в градовете, с цел да може да има видимост, достъп до здравни грижи, обучение. Самите центрове се построяват в кварталите”, изясни Александрина Димитрова от " Сийдър ".
Ето и задълбочено изявление на ФрогНюз с изпълнителния шеф на фондация " Сийдър " за проблемите в системата за обществена грижа и какво се прави за тяхното решение:
Какъв е тогава казусът с тези центрове?
Разбира се, не мога да кажа, че на всички места качеството е едно и също. Много зависи кой ръководи центъра и с какъв запас. Повечето от тези центрове се ръководят от общините. Под 10% се ръководят от неправителствени организации, какъвто е и нашият случай. Причината за това е, че доста общини са склонни да делигират ръководство на Неправителствени организации, само че са малко организациите, които са склонни на това.
Защо?
Грижата е 24 часа. Отговорността е доста огромна. Става дума за деца и младежи, които са в действителност доста тежки случаи - или такива със съществени увреждания, или са деца, които са живяли дълго време в тежки условия, деца с проблематично и нападателно държание, жертви на принуждение, трафик, редица изоставяния.
Другата причина е финансирането. Държавата отпуска финансиране, само че то не е задоволително, с цел да се обезпечи качествена грижа, от каквато имат потребност тези деца и младежи. Ако искаш да го правиш както би трябвало, би трябвало да намираш други източници на финансиране - с цел да се подсигури превоз, личен състав, образование за този личен състав, социализиращи действия, лагери, терапии… Ние се оправяме единствено с помощта на поддръжката, която имаме от нашите донори.
Затова доста НПО-та не се наемат. Трудно е да се ръководи, случаите са сложни. Финансирането е незадоволително, а намирането на хора в тази сфера става все по-сложно. Затова и качеството варира. Има центрове, ръководени от общини или Неправителствени организации, които са доста положителни. Факт е, обаче, че не на всички места е по този начин.
Какво значи това?
Доколкото имам взор, на всички места огромният плюс е, че децата имат доста повече персонално пространство, в сравнение с в миналото са могли. Освен това тези места са на отзивчиви места. Готвят си у дома. Има повече личен състав. Ходят на учебно заведение, имат достъп до здравни грижи, в случай че имат потребност от доктор. Базовите неща са на всички места покрити. Безспорно е, че като условия, база, метод на действие са доста по-добре уредени.
Проблемите идват там, където не могат да обезпечат задоволително хора или би трябвало да се прави компромис с тяхното качество. Причината нормално са ниските хонорари в сферата. Младите хора заобикалят да работят това. Дори да стартират, нормално бързо се пренасочват към сферата на образованието, тъй като там заплатите са двойно по-високи. Там, където има такива проблеми, от време на време има и случаи на недобро отношение, в това число.
Другите проблеми нормално са свързани с координацията със опазване на здравето и обучение. Много постоянно се постанова прилагане на здравни грижи. Когато би трябвало едно дете да бъде прието в болница, условията са с него да има компаньон. Но по принцип тези центрове нямат задоволително хора по този начин или другояче. Тогава се понижава и броя на личния състав. Често се случва един човек да се грижи за 12-14 деца със характерни потребности, които изискват сериозна самостоятелна грижа.
Проблемите са най-много са поради незадоволително личен състав, недобре подготвен и неквалифициран заради систематичните дефицити.
Как може да бъде решен този проблем? За въпрос на политика ли става въпрос? Къде е министерството?
Когато излезе случай на принуждение в някой център или друго нарушаване следва инспекция от страна на контролиращите органи, глоба и… с това се завършва. Не се търсят аргументите, какво е довело до това да се стигне до сходен проблем. Тези аргументи са систематични - този център може да е недофинансиран, хората са не знаят по какъв начин да се грижат за деца с тежки увреждания, да са неподкрепени или без достъп до по-специализирани услуги като детски психиатър, да вземем за пример.
Затворихме институциите, преместихме децата на новите места и с това процесът на деинституционализация е завършил. Такова е визията. Не, не е завършил. Важното в този момент е да се уверим, че това, което тези деца получават на новото място е доста по-различно от това, което е било преди и те могат да се изградят като персони. Това е профилирана грижа, която не може да бъде предоставена от всеки.
От друга страна е въпрос на ръководство на самите центрове. Така да вземем за пример, ние от фондация „ Сийдър “ влагаме спомагателни средства за подсигуряване на в допълнение личен състав, за тяхната подготовка и поддръжка, както и за разнообразни лечения и социализиращи действия за децата. Възнагражденията в нашите центрове не са доста по-високи от тези в другите. Но имаме доста ясна система на отговорности. Нашите чиновници знаят, че грижата за децата и младежите е приоритет, само че и че има на кого да разчитат, когато срещат усложнения в работата си. Благодарение на общите ни старания, през годините ние успяхме да отгледаме и продължаваме да отглеждаме деца и младежи, които порастват обичани, спокойни и уверени.
Кой разпределя парите и допустимо ли е страната да отпусне повече, тъй че да се стимулира повече личния състав, да се привлекат нови фрагменти?
Министерството на труда и обществената политика предлага на финансовото министерство каква да бъде финансовата прехрана на един център за настаняване от фамилен вид за деца с увреждания и надлежно без увреждания за една година.След това Министерски съвет взема решение каква да бъде годишната прехрана на дете от ЦНСТ. Това отива от страната към общината. Ако общината е делигирала ръководство на Неправителствени организации, общината трансферира тези пари на НПО-т, то ги ръководи, като постоянно се регистрира ка кги разходва и предстои на надзор както от локалните, по този начин и от националните управляващи. Това е системата. Решава се на национално равнище.
Факт е, че през последните години има нарастване на това финансиране. То не стои еднообразно. Сега към рецесията с COVID-19 усилиха с 20% издръжката на децата в ЦНСТ.
Преди 2 години, когато имаше случай на принуждение в ЦНСТ-Габрово, бе предоставено на една експертна група по деинституционализация към ДАЗД, в която съм съпредседател, да изготви разбор и да представим какви са проблемите в центровете за настаняване от фамилен вид и какво предлагаме. Изготвихме обстоен разбор. Едно главно предложение беше финансирането, обвързано с фрагментите. Представи се на високо управническо равнище, само че не последва нищо.
Няма схващане, че това не са просто едни центрове, в които едни деца би трябвало да бъдат обгрижвани, хранени и да имат заслон. Грижата за тях е доста профилирана. Много от тях са претърпели извънредно тежки неща. Това изисква доста професионална помощ. Когато предоставяш хонорари, близки до минималната работна заплата, не може да очакваш да набираш експерти, които да могат да работят с такива деца.
В последна сметка какво вършат от министерството?
В Закона за обществените услуги, който бе признат през юли месец, се урежда кардинално въпросът за фрагментите в обществената сфера. Заложено е да има избрани минимални хонорари, под които не може да се падне. Те обаче ще влязат в действие едвам през 2022 година И още веднъж - в случай че се направи съпоставяне, разликата със сферата на образованието е голяма.
Това е и един от главните проблеми при нас. Ние имаме потребност от логопеди, психолози, хора с педагогика - експерти, които се търсят и в образованието, тези хора избират да отидат там, тъй като изискванията са по-добри.
През пролетта имахме доста спомагателни разноски към настъпилата рецесия и позитивното е, че бяха отпуснати спомагателни средства. Дълго време не ни чуха, само че е реалност че от август направиха допустимо това да се оправим с тези изключителни разноски. Понякога чуват. Не мога да кажа, че няма разговор, само че нещата сякаш се случват доста по-бавно и като че ли зависят от доста други фактори.
Не мисля, че сега обществената сфера е подобен приоритет.
Била ли е обществената политика в миналото приоритет?
Усещането в хората, които работят в тази сфера е, че не е. Това е и моето персонално чувство. Много ясно си пролича, когато се стартира разискването на спомагателните помощи за всички хора на първа линия в борбата с COVID-19. Хората, които работят в обществените услуги, се оказа, че не са на първа линия. Имаше доста домове за възрастни хора, които пострадаха съществено. Този вид центрове са ужасно уязвими за такива болести. Отделно хората, които работят в такива услуги в огромната си част са по-възрастни и това също ги прави уязвими.
А добър ли е Законът за обществените услуги?
Законът самичък по себе си е добър. Той трябваше да стане действителност още 2013 година, само че това не се случи. Последните две години се работеше интензивно, сътвори се огромна работна група. Законът вкарва неща, за които от години се приказва, че са нужни.
Например разказано е по какъв метод се подсигурява това, че обществените услуги действително поддържат хората. Тоест по какъв начин се мониторира това, че обезпечават качествена грижа. Досега контролът беше от инспектори, които гледат дали писмено всичко е наред и това бе задоволително да се каже, че обществената услуга е добра. Не се гледаше до каква степен тя оказва помощ на хората. Има поръчка, че това би трябвало да се промени с новия закон.
Така че да, законът самичък по себе си е добър. Въпросът е по какъв начин ще се ползва.
Какво би трябвало да е първото нещо, което да създадат хората, от които зависи смяната в системата?
За мен най-важното е тези хора да имат схващане каква е действителността на процедура. Те би трябвало да познават обществените услуги от вътрешната страна, да знаят с какви проблеми се сблъскват хората всеки ден и да са наясно какво липсва. А по-късно да се търсят систематични решения, които да доведат до качествена смяна.
За мен първото и главното би било изцяло преосмисляне на ролята на човешкият запас в обществената сфера. Как мотивираш младежите да учат това и по-късно действително да го практикуват? Може би добър вид е да има на практика стажове до момента в който са студенти… Работим със стажанти от Германия, които идват всяка пролет, и имат невероятни умения. Още като 20-годишни знаят по какъв начин да работят с младежи с тежки интелектуални увреждания и имат страховит метод, макар че не приказват български. Влизат в услугите и знаят по какъв начин да са поддръжка на екипа.
Възможен ли е разговор сред всички заинтригувани страни, които да седнат на една маса и в последна сметка този въпрос с младите фрагменти да се уреди, да има стажове още по време на следването, да се стимулират млади фрагменти …
Логично звучи.Деница Сачева като стартира като министър имаше две съществени поръчки във връзка с обществената сферта - едната беше Законът за обществените услуги да влезе в действие, а втората - да се построи тактика за развиването на човешките запаси в обществената сфера. Да, само че след това пристигна рецесията към COVID-19, както и други цели. Надявам се все пак инвестицията в хората в обществената сфера да се случи, тъй като от опит мога да кажа, че си коства.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ