Защо не се забогатява само с работа?
Стара българска сентенция гласи: " Учи, с цел да не работиш ". Оказва се обаче, че хората, които учат просто без да имат някакви хрумвания за това какво желаят да вършат с живота си, свършват работейки цялостен живот.
А най-лошото в техния случай е, че работата не им дава опция да мислят за по-важни неща, като да вземем за пример по какъв начин да забогатеят.
Да работите за пари не е доста добър вид. Истината е, че богатите хора са забогатели, тъй като в никакъв случай не са работили за пари. Те не са предпочитали да им се заплаща за отработено време, а за резултати и положени старания.
Разбира се постоянно доста хора нямат опция да работят това, което харесват, тъй като то не е задоволително доходоносно, или пък не може да се трансформира в бизнес, или простоянен източник на приход. Шансовете обаче, да се издържате и да станете финансово самостоятелен от нещо, което обичате да вършиме, са доста по-големи, в сравнение с от работа, която не харесвате.
За образец - можете да се обърнете към закона на Парето. Историята е следната: преди към 100 години Вилфредо Парето - италиански икономист, открива, че 20% от семействата в Италия получават 80% от приходите в цялата страна. Той повтаря наблюдението си и в други страни и получава същия резултат, въпреки че разумна причина няма.
Реално на закономерността, открита от Парето, се обръща внимание по-късно, с помощта на Джоузеф Джуран и Ричард Кох, които придвижват правилото в по-широка сфера. В резултат се ражда законът за несъответствието, а точно 20% от старания дават 80% от резултата и назад 80% от напъните основават едвам 20% от резултата.
Ако си мислите, че този закон е неупотребим за Вас помислете за следното. Не носите ли 20% от облеклата си в цели 80% от времето? Не получавате ли единствено 20% основна и значима информация от 80% от прочетеното и така нататък
И по същата логичност - 80% от къртовския ви труд отива на вятъра и в никакъв случай няма да ви донесе първия милион.
Но законът на Парето може да бъде извърнат и във ваша изгода. На първо място - значимите фактори, които водят към задачата, а в тази ситуация имаме поради оптималната полза от личния труд, са малко.
Обикновено единствено единични дейности водят до значими резултати (например да спечелите от тотото), или да заложите на една бизнес концепция, до момента в който останалите (какво сте работили до облагата, в случая) са просто досадно голям брой.
Третото и най-лесно разследване е че, в случай че имате концепция, единственото, което ви би трябвало да знаете е дали тя работи или не.
В единия случай следва да я измененията по този начин, че тя да проработи, а това изисква да се учите от грешките си. В другия- да поддържате статуквото, до момента в който концепцията престане да работи.
Как богатите са влезнали в клуба?
Амбиция, здрава работа и финансова дисциплинираност, са част от нещата, които са ви нужни, с цел да станете мултимилионер. Това е изводът от направено изследване, измежду богатите американци, или тези с чиста стойност на активите от над 3 милиона $.
Близо един от осем мултимилионера декларира, че родителите му са били небогати или от междинната класа, само че са били дисциплинирани и са очаквали от децата си да икономисват и да се изучат.
Каква е формулата?
Средният мултимилионер е почнал да пести от ранна крепка възраст - на 14 години; дарявал е за щедрост до навършване на 23 годишна възраст и е вложил на фондовите пазари до 25-годишна възраст.
Едва 10% от хората взели участие в изследването са наследили своето благосъстояние. Така, че да не завиждаме, а да се хващаме крепко да работим по въпроса, а не за някой различен.
Икономическата дисциплинираност е била основен фактор.
Осем от 10 милионера са давали приоритет на спестяването и вложенията за постигане на бъдещите си цели, в доста по-голяма степен от това да задоволяват настоящите си потребности и стремежи.
Друга обща линия е това, че те не са забогатявали бързо. Цели 89% са създали най-големите си достижения и нарастване на благосъстоянието си по метода проба-грешка.
Тези достигнали до благосъстоянието си с вложения на фондовите пазари, са създали това след дълъг интервал от време.
В допълнение, богатите като цяло са били скептични, че хеджфондовете са ключа към замогването на пазарите. И колкото по-възрастни са ставали вложителите, толкоз скептицизмът им е нараствал.
Едва 15% от мултимилионерите взели участие в изследването са вложили в хеджфондове, а от тези които са имали сходни вложения, главната част са били млади вложители.
Малко по-висок % - 20% от мултимилионерите са вложили в частни фондове и фондове за венчърен капитал. Близо 25% имат вложения в структурни артикули, като конвертируеми облигации. Половината са имали вложения в капиталови парцели.
Казано по различен метод, мултимилионерите избират обичайните класове активи - акции, облигации, кеш и недвижими парцели.
А най-лошото в техния случай е, че работата не им дава опция да мислят за по-важни неща, като да вземем за пример по какъв начин да забогатеят.
Да работите за пари не е доста добър вид. Истината е, че богатите хора са забогатели, тъй като в никакъв случай не са работили за пари. Те не са предпочитали да им се заплаща за отработено време, а за резултати и положени старания.
Разбира се постоянно доста хора нямат опция да работят това, което харесват, тъй като то не е задоволително доходоносно, или пък не може да се трансформира в бизнес, или простоянен източник на приход. Шансовете обаче, да се издържате и да станете финансово самостоятелен от нещо, което обичате да вършиме, са доста по-големи, в сравнение с от работа, която не харесвате.
За образец - можете да се обърнете към закона на Парето. Историята е следната: преди към 100 години Вилфредо Парето - италиански икономист, открива, че 20% от семействата в Италия получават 80% от приходите в цялата страна. Той повтаря наблюдението си и в други страни и получава същия резултат, въпреки че разумна причина няма.
Реално на закономерността, открита от Парето, се обръща внимание по-късно, с помощта на Джоузеф Джуран и Ричард Кох, които придвижват правилото в по-широка сфера. В резултат се ражда законът за несъответствието, а точно 20% от старания дават 80% от резултата и назад 80% от напъните основават едвам 20% от резултата.
Ако си мислите, че този закон е неупотребим за Вас помислете за следното. Не носите ли 20% от облеклата си в цели 80% от времето? Не получавате ли единствено 20% основна и значима информация от 80% от прочетеното и така нататък
И по същата логичност - 80% от къртовския ви труд отива на вятъра и в никакъв случай няма да ви донесе първия милион.
Но законът на Парето може да бъде извърнат и във ваша изгода. На първо място - значимите фактори, които водят към задачата, а в тази ситуация имаме поради оптималната полза от личния труд, са малко.
Обикновено единствено единични дейности водят до значими резултати (например да спечелите от тотото), или да заложите на една бизнес концепция, до момента в който останалите (какво сте работили до облагата, в случая) са просто досадно голям брой.
Третото и най-лесно разследване е че, в случай че имате концепция, единственото, което ви би трябвало да знаете е дали тя работи или не.
В единия случай следва да я измененията по този начин, че тя да проработи, а това изисква да се учите от грешките си. В другия- да поддържате статуквото, до момента в който концепцията престане да работи.
Как богатите са влезнали в клуба?
Амбиция, здрава работа и финансова дисциплинираност, са част от нещата, които са ви нужни, с цел да станете мултимилионер. Това е изводът от направено изследване, измежду богатите американци, или тези с чиста стойност на активите от над 3 милиона $.
Близо един от осем мултимилионера декларира, че родителите му са били небогати или от междинната класа, само че са били дисциплинирани и са очаквали от децата си да икономисват и да се изучат.
Каква е формулата?
Средният мултимилионер е почнал да пести от ранна крепка възраст - на 14 години; дарявал е за щедрост до навършване на 23 годишна възраст и е вложил на фондовите пазари до 25-годишна възраст.
Едва 10% от хората взели участие в изследването са наследили своето благосъстояние. Така, че да не завиждаме, а да се хващаме крепко да работим по въпроса, а не за някой различен.
Икономическата дисциплинираност е била основен фактор.
Осем от 10 милионера са давали приоритет на спестяването и вложенията за постигане на бъдещите си цели, в доста по-голяма степен от това да задоволяват настоящите си потребности и стремежи.
Друга обща линия е това, че те не са забогатявали бързо. Цели 89% са създали най-големите си достижения и нарастване на благосъстоянието си по метода проба-грешка.
Тези достигнали до благосъстоянието си с вложения на фондовите пазари, са създали това след дълъг интервал от време.
В допълнение, богатите като цяло са били скептични, че хеджфондовете са ключа към замогването на пазарите. И колкото по-възрастни са ставали вложителите, толкоз скептицизмът им е нараствал.
Едва 15% от мултимилионерите взели участие в изследването са вложили в хеджфондове, а от тези които са имали сходни вложения, главната част са били млади вложители.
Малко по-висок % - 20% от мултимилионерите са вложили в частни фондове и фондове за венчърен капитал. Близо 25% имат вложения в структурни артикули, като конвертируеми облигации. Половината са имали вложения в капиталови парцели.
Казано по различен метод, мултимилионерите избират обичайните класове активи - акции, облигации, кеш и недвижими парцели.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ