Стар обичай е на Гергьовден в Родопите местните жители да

Стар бит е на Гергьовден в Родопите локалните поданици да вървят на лековити извори, сподели за ФОКУС Анна Болгурова – музеен възпитател в Регионален исторически музей " Стою Шишков “ - Смолян. Вечерта в навечерието на празника хората даже нощуват до лековитите извори и на идната заран на изгрев слънце си измиват очите, наливат си вода и се отнасят зеленина в дома от региона на " Балиевата вода “ край Смолян.

" В другите селища на Средните Родопите се почитат и други такива лековити извори, за които се допуска, че имат лечебни свойства. Такива има в селата Момчиловци и  на доста места в Среднородопския край. Тези традиции идват още веднъж, с цел да потвърдят вярата в целебната мощ на водата в навечерието на този ярък пролетен празник Гергьовден “, сподели още Болгурова.

Десетки смолянчани всяка година се стичат към покрайнините на Смолян край квартал " Средок “, с цел да си налеят от лековитата " Балиева вода “. И на трите чешми се вият опашки през целиля ден, като дребни и огромни отпиват от лековитата вода и се измиват с нея за здраве. Пълнят и бутилки от трите чешми, намиращи се по живописната пътека в гората, които да занесат в къщи, с цел да имат от нея през годината.

Лековитият извор " Балиевата вода " се намира на десния бряг на река Черна и е на към 3 километра от центъра на Смолян. За името на " Балиевата вода " споделят, че идва от родопския акцент на думата боли, която се произнася " бали ". Тъй като водата пособия на хората да се отърват от болките си, те я нарекли " Балиева ". Според националните вярвания водата излизаща от трите Балиеви чешми има изключителни лечебни свойства на Гергьовден и е най-силна в среднощ на 5-ти против 6-май. Старите хора в Смолян споделят, че с Балиевата вода, налята на Гергьовден даже може да се подкваси мляко.