Повишението на осигурителната тежест увеличава бедността и неравенството сред работещите
Стъпваме върху последните налични самостоятелни данни от Статистиката на приходите и изискванията на живот
Докато България се движи по ръба на критерия за бюджетен недостиг, а държавните разноски непрекъснато нарастват, ще се усилва и натискът за повишение на данъчната и осигурителната тежест. Средносрочната бюджетна прогноза към този момент е заложила нарастване на осигурителната вноска за пенсия в разходо-покривния първи дирек с 3 процентни пункта до 2028 г, а през последните седмици се заприказва и за покачване при здравето. Повишението на осигурителната тежест подсигурява спад на разполагаемия приход, нарастване на бедността и утежняване на виталния стандарт на всички работещи и техните фамилии.
За да оценим резултата на планувания растеж на осигурителната тежест върху бюджетите на семействата, стъпваме върху последните налични самостоятелни данни от Статистиката на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) за 2023 година, предоставени от Национален статистически институт на Института за пазарна стопанска система. За всеки един от работещите усилваме цената на осигурителната вноска със заложените 3 пр.п. до оптималния застрахователен приход, което разрешава да измерим самостоятелното стесняване на прихода, както и въздействието върху цялото доходно систематизиране.
Намалението на междинния приход на семействата с работещи е осезателен - съгласно по този начин направената оценка към разпределението от 2023 година спадът е със приблизително 172 лева Месечно; с други думи, към приходите от 2025 година резултатът би бил даже по-сериозен. Очаквано разликите са огромни, като по-бедните семейства губят съразмерно по-голяма част от прихода си. Ефектът е най-ясно забележим при обзор на цялата доходна конструкция (Графика 1). Докато при високодоходните семейства резултатът на смяната е слаб, поради използването на оптимален застрахователен приход, то при семействата със междинен и невисок приход следствията от нарастването на осигурителната тежест са доста по-осезаеми, изключително като дял от общия бюджет. Повишението води до очевидно по-голямо скупчване на семейства покрай линията на беднотия, което от своя страна значи, че при нарастване на осигурителната тежест делът на работещите небогати и на бедните семейства също ще нарасне.
Трябва да имаме поради и че резултатът върху потреблението няма да е постоянен - точно нискодоходните семейства, които икономисват минимален (или никакъв) дял от приходите си ще бъдат принудени да понижават действителното си ползване, до момента в който високодоходните имат по-голяма дарба да всмукват нарастването на осигурителната тежест. Това от своя страна заплашва част от резултата върху бюджета да бъде понижен поради по-ниско ползване, и оттова - по-ниска основа за облагане с косвени налози.
Любопитен резултат има смяната в осигурителната политика върху неравенството. Докато действителният коефициент на Джини на неравноправие в прихода е 0,37, то след нарастването на осигурителните вносни той нараства на 0,4. Това е резултат от запазването на приходите над оптималния предел, което усилва отстоянието сред най-добре платените служащи и всички останали.
Какво значи това за идващите бюджети? Трябва да се внимава доста с покачванията на осигуровките. Създава се сериозен риск от обедняване на всички работещи, включително и повишение на каузи на семействата под линията на беднотия, както и покачване на неравенството. С други думи, има огромна възможност в опит да облекчим натиска върху пенсионния фонд да създадем проблеми, които ще би трябвало да взема решение обществената система.
*Авторът работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
По публикацията работи и Цвета Панайотова, стажант в ИПИ.
Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван
Докато България се движи по ръба на критерия за бюджетен недостиг, а държавните разноски непрекъснато нарастват, ще се усилва и натискът за повишение на данъчната и осигурителната тежест. Средносрочната бюджетна прогноза към този момент е заложила нарастване на осигурителната вноска за пенсия в разходо-покривния първи дирек с 3 процентни пункта до 2028 г, а през последните седмици се заприказва и за покачване при здравето. Повишението на осигурителната тежест подсигурява спад на разполагаемия приход, нарастване на бедността и утежняване на виталния стандарт на всички работещи и техните фамилии.
За да оценим резултата на планувания растеж на осигурителната тежест върху бюджетите на семействата, стъпваме върху последните налични самостоятелни данни от Статистиката на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) за 2023 година, предоставени от Национален статистически институт на Института за пазарна стопанска система. За всеки един от работещите усилваме цената на осигурителната вноска със заложените 3 пр.п. до оптималния застрахователен приход, което разрешава да измерим самостоятелното стесняване на прихода, както и въздействието върху цялото доходно систематизиране.
Намалението на междинния приход на семействата с работещи е осезателен - съгласно по този начин направената оценка към разпределението от 2023 година спадът е със приблизително 172 лева Месечно; с други думи, към приходите от 2025 година резултатът би бил даже по-сериозен. Очаквано разликите са огромни, като по-бедните семейства губят съразмерно по-голяма част от прихода си. Ефектът е най-ясно забележим при обзор на цялата доходна конструкция (Графика 1). Докато при високодоходните семейства резултатът на смяната е слаб, поради използването на оптимален застрахователен приход, то при семействата със междинен и невисок приход следствията от нарастването на осигурителната тежест са доста по-осезаеми, изключително като дял от общия бюджет. Повишението води до очевидно по-голямо скупчване на семейства покрай линията на беднотия, което от своя страна значи, че при нарастване на осигурителната тежест делът на работещите небогати и на бедните семейства също ще нарасне.
Трябва да имаме поради и че резултатът върху потреблението няма да е постоянен - точно нискодоходните семейства, които икономисват минимален (или никакъв) дял от приходите си ще бъдат принудени да понижават действителното си ползване, до момента в който високодоходните имат по-голяма дарба да всмукват нарастването на осигурителната тежест. Това от своя страна заплашва част от резултата върху бюджета да бъде понижен поради по-ниско ползване, и оттова - по-ниска основа за облагане с косвени налози.
Любопитен резултат има смяната в осигурителната политика върху неравенството. Докато действителният коефициент на Джини на неравноправие в прихода е 0,37, то след нарастването на осигурителните вносни той нараства на 0,4. Това е резултат от запазването на приходите над оптималния предел, което усилва отстоянието сред най-добре платените служащи и всички останали.
Какво значи това за идващите бюджети? Трябва да се внимава доста с покачванията на осигуровките. Създава се сериозен риск от обедняване на всички работещи, включително и повишение на каузи на семействата под линията на беднотия, както и покачване на неравенството. С други думи, има огромна възможност в опит да облекчим натиска върху пенсионния фонд да създадем проблеми, които ще би трябвало да взема решение обществената система.
*Авторът работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
По публикацията работи и Цвета Панайотова, стажант в ИПИ.
Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ