Мит: Въглеродният диоксид, отделян от човека, няма значение
Становището на науката: В природата излъчванията на СО2 от океаните и от гниенето на растителността се балансират посредством всмукване (отново от океана и растителността). Днес ние нарушаваме този баланс като прибавяме въглероден диоксид, без да отстраняваме – нашите промишлени излъчвания не се компенсират от естествено или промишлено асимилиране.
Мит: Въглеродният диоксид, отделян от индивида, съставлява дребен % от всички газови излъчвания. „ Независимо дали човек съществува или не, климатът се е променял. Сега става все по-топло – това е безспорен факт и не бихме могли да го реализираме без излъчвания на въглероден диоксид. Атмосферата (без да се включват водните пари) включва азот, О2, аргон, а останалите газове съставляват 0,038%, от които 0,035% е въглероден диоксид, който идва от природата и от нас, хората. Предполага се, че от тези незначителни 0,035%, единствено 3-5% се създават от хората. ” (Робърт Пиетзак )
Въглеродът е част от така наречен „ въглероден цикъл ” – сред биосферата, почвата, скалите, водите, земната атмосфера и утайките (включително изкопаемите горива). Естественото усвояване (абсорбция) компенсира естествените излъчвания, тъй че общото количество въглерод в цикъла не би би трябвало да се трансформира за къси времеви мащаби. В същото време следим непрекъснато остатък на СО2, който се натрупва в атмосферата:
Фиг. 1. Концентрация на въглероден диоксид (СО2) в молекули на милион за последните 1100 години, във въздушни мехурчета, хванати в ледени ядра (до 1977 г.) и непосредствено в атмосферата (след 1958 г.). Източници: Siple Station Ice Core, CDIAC; Law Dome, CDIAC; Мауна Лоа, лаборатория за проучване на земната система NOAA.
На какво съображение приписваме на индивида това повишаване? Е, климатичната система може да „ разграничи ” въглерода от естествени източници от въглерода, отделян при изгарянето на изкопаеми горива – и реагира по собствен метод.
Първо, покачва се киселинността на океаните, които всмукват непотребния въглероден диоксид. Ако източникът на излъчванията бяха самите океани, това събитие нямаше да се случва.
Второ, концентрацията на атмосферния О2 понижава. Кислородът се комбинира с въглерода при изгарянето на изкопаеми горива. Ако източникът на излъчванията бяха океаните, кислородът не би трябвало да се изчерпва.
Допълнително удостоверение, че възходящите равнища на CO2 се дължат на човешката интензивност, идва от проучването на съотношението на въглеродните изотопи (въглеродни атоми с друг брой неутрони), открити в атмосферата. Въглерод 12 (12С) има 6 неутрона, въглерод 13 (13С) има 7 неутрона. Растенията имат по-ниско съответствие C13 / C12, в сравнение с в атмосферата. Ако възходящият атмосферен CO2 се получава от изкопаеми горива, C13 / C12 би трябвало да пада. Всъщност това се случва (Ghosh 2003). Съотношението C13 / C12 корелира с наклонността в световните излъчвания.
Само към 40% от човешките излъчвания на CO2 се всмукват, най-много от растителността и океаните. Останалото остава в атмосферата. В резултат на това атмосферният CO2 е на най-високото равнище от 15 до 20 милиона години (Tripati 2009). Естествената смяна от 100 елементи на милин (ppm) нормално лишава 5000 до 20 000 години. Скорошното нарастване от 100 ppm лиши единствено 120 години.
Този остатък на въглероден диоксид в атмосферата в действителност ли има значение? За да бъде оценена чувствителността на климата към измененията в концентрацията на CO2, дано се върнем към предишното. През стотиците хиляди години концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се колебае сред 180-300 ppm – това е задоволително, с цел да може Земята да се трансформира напълно, преминавайки от ледникови към топли междуледникови интервали. Днес тази централизация е близо 400 ppm и пораства с експресна скорост от 2 ppm годишно. Нашият климатичен опит е невиждан в историята на планетата и човешката активност играе основна роля за това.
Статия на
Мит: Въглеродният диоксид, отделян от индивида, съставлява дребен % от всички газови излъчвания. „ Независимо дали човек съществува или не, климатът се е променял. Сега става все по-топло – това е безспорен факт и не бихме могли да го реализираме без излъчвания на въглероден диоксид. Атмосферата (без да се включват водните пари) включва азот, О2, аргон, а останалите газове съставляват 0,038%, от които 0,035% е въглероден диоксид, който идва от природата и от нас, хората. Предполага се, че от тези незначителни 0,035%, единствено 3-5% се създават от хората. ” (Робърт Пиетзак )
Въглеродът е част от така наречен „ въглероден цикъл ” – сред биосферата, почвата, скалите, водите, земната атмосфера и утайките (включително изкопаемите горива). Естественото усвояване (абсорбция) компенсира естествените излъчвания, тъй че общото количество въглерод в цикъла не би би трябвало да се трансформира за къси времеви мащаби. В същото време следим непрекъснато остатък на СО2, който се натрупва в атмосферата:
Фиг. 1. Концентрация на въглероден диоксид (СО2) в молекули на милион за последните 1100 години, във въздушни мехурчета, хванати в ледени ядра (до 1977 г.) и непосредствено в атмосферата (след 1958 г.). Източници: Siple Station Ice Core, CDIAC; Law Dome, CDIAC; Мауна Лоа, лаборатория за проучване на земната система NOAA.
На какво съображение приписваме на индивида това повишаване? Е, климатичната система може да „ разграничи ” въглерода от естествени източници от въглерода, отделян при изгарянето на изкопаеми горива – и реагира по собствен метод.
Първо, покачва се киселинността на океаните, които всмукват непотребния въглероден диоксид. Ако източникът на излъчванията бяха самите океани, това събитие нямаше да се случва.
Второ, концентрацията на атмосферния О2 понижава. Кислородът се комбинира с въглерода при изгарянето на изкопаеми горива. Ако източникът на излъчванията бяха океаните, кислородът не би трябвало да се изчерпва.
Допълнително удостоверение, че възходящите равнища на CO2 се дължат на човешката интензивност, идва от проучването на съотношението на въглеродните изотопи (въглеродни атоми с друг брой неутрони), открити в атмосферата. Въглерод 12 (12С) има 6 неутрона, въглерод 13 (13С) има 7 неутрона. Растенията имат по-ниско съответствие C13 / C12, в сравнение с в атмосферата. Ако възходящият атмосферен CO2 се получава от изкопаеми горива, C13 / C12 би трябвало да пада. Всъщност това се случва (Ghosh 2003). Съотношението C13 / C12 корелира с наклонността в световните излъчвания.
Само към 40% от човешките излъчвания на CO2 се всмукват, най-много от растителността и океаните. Останалото остава в атмосферата. В резултат на това атмосферният CO2 е на най-високото равнище от 15 до 20 милиона години (Tripati 2009). Естествената смяна от 100 елементи на милин (ppm) нормално лишава 5000 до 20 000 години. Скорошното нарастване от 100 ppm лиши единствено 120 години.
Този остатък на въглероден диоксид в атмосферата в действителност ли има значение? За да бъде оценена чувствителността на климата към измененията в концентрацията на CO2, дано се върнем към предишното. През стотиците хиляди години концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се колебае сред 180-300 ppm – това е задоволително, с цел да може Земята да се трансформира напълно, преминавайки от ледникови към топли междуледникови интервали. Днес тази централизация е близо 400 ppm и пораства с експресна скорост от 2 ppm годишно. Нашият климатичен опит е невиждан в историята на планетата и човешката активност играе основна роля за това.
Статия на
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ